Авантюрите на руския царизъм в България (5) (По документите на царските архиви)

V. Преговорите с майор Паница

На 25. VI.1887 г. Народното събрание избра за български княз Фердинанд Кобургготски, протеже на Австрия. Царското правителство даде на агентите си на Балканите директива да държат курс към сваляне на новия княз. Руският посланик в Букурещ влезе в сношения с опозиционната група на българското офицерство, действаща в Русчук и оглавявана от майор Паница. Макар че Паница принадлежеше към привържениците на Батенберг, царското самодържавие даде на дипломатическата си агентура на Балканите санкция за установяване на връзки с новия кандидат за ролята на водач на антикняжеското движение.

Подготвителната работа по организирането на въстанието се забави. В същото време от Паница, който очакваше изпращането на оръжие и боеприпаси, бяха получени основните положения на неговите политически искания. В тях влизаха неприемливи за царизма пунктове за генерал Каулбарс, за организирането след свалянето на Фердинанд на временно правителство от представители на политическите партии, за избора на нов княз от Народното събрание.

Тъй като царизмът по това време не смяташе играта си в България за проиграна, той отклони предложението на Паница и му отказа подкрепа. Особено отрицателно се отнесе царското правителство към проекта на Паница за организиране на въстание в Македония — това можеше да предизвика намесата на държавите и да привлече вниманието им към българския въпрос.

Оставяйки Паница на произвола на княжеските власти, царското правителство заложи на капитан Набоков, като му обеща парични средства и изпращане на военни подкрепления от Одеса.

№ 63.

Телеграма от директора на азиатския департамент до посланика в Букурещ Хитрово

22/10 август 1887 г.

В допълнение към циркулярната нота, отправена от Министерството на външните работи до нашите представители в Европа, за признаването на незаконността на пребиваването на принц Кобургготски в България в качеството на княз, считам за дълг да ви уведомя, ваше превъзходителство, че императорското правителство окончателно реши принц Кобургготски като узурпатор да се обяви вън от закона. На това основание и действията, насочени лично срещу Кобургготски за отстраняването му от България, не могат да се оценяват като предосъдителни и наказуеми.

Като ви предавам гореизложеното окончателно мнение на императорското правителство, покорно ви моля, милостиви господине, да благоволите да окажете съдействие на благонадеждните лица, изявили готовност да вземат дейно участие в отстраняването на принц Кобургготски от България^[1].

Зиновиев

№ 64.

Телеграма^[2] от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

 

7 октомври/25 септември 1887 г.

Известният Паница ми изпрати таен куриер с предложение за две седмици да изгони Кобургготски и да приключи с българското безобразие без каквато и да е материална или друга помощ от наша страна. Той моли само за предварителна среща с упълномощено от мен лице за преговори за бъдещето, за това, какво да очаква след преврата. Тъй като се бои от български шпиони, той самият не може да дойде в Букурещ. На тази среща във всеки случай твърде интересна, без да ни ангажира с нищо, изпращам в Гюргево Виламов. За случилото се ще ви известя след два дни.

Хитрово

№ 65.

Съобщение от посланика в Букурещ до директора на азиатския департамент Зиновиев

Октомври 1887 г.^[3]

Намиращият се при канцеларията на поверената ми императорска мисия драгоман^[4] на нашето консулство в Русчук ми предаде, че живеещият в Русчук руски поданик поручикът от артилерията Порфирий Колобков има близки връзки с някои влиятелни офицери в България, чрез които г-н Якобсон предполага да действа по въпроса за отстраняването на принц Кобургготски.

Поканеният от мен в Букурещ поручик Колобков на направеното му предложение да ни бъде полезен по гореспоменатия въпрос изрази пълната си готовност и посочи някои офицери от българската армия — бивши негови другари по оръжие. Според мнението на г-н Колобков неуспехът на русчушката революция дойде от хуманното отношение на покойния майор Узунов към делото. За предотвратяване на такива съдбоносни последствия поручик Колобков посочва майор Паница, който, ако изяви съгласие за отстраняването на принц Кобургготски от България, няма да бъде придирчив в средствата за достигането до целта и само при такива условия може да се разчита на успех.

Имайки предвид, че по сведенията на императорската мисия майор Паница, бидейки привърженик на принц Батенберг и сподвижник на незаконните български управници, винаги е бил начело на тези от българските офицери, които ни оказваха съпротива, аз не можех да разреша на г-н Колобков да води преговори с посочения офицер за отстраняването на принц Кобургготски от България от мое име, но му поръчах да влезе в частни сношения по този въпрос с г-н Паница и да доведе до мое сведение за последствията.

Като ви известявам, ваше превъзходителство, имам чест да ви помоля покорно след съвещанието с живеещите в Петербург български офицери относно предложенията, направени от поручик Колобков, да благоволите да ме почетете с уведомление.

Хитрово

№ 66.

Телеграма от директора на азиатския департамент до посланика в Букурещ Хитрово

Октомври 1887 г.^[5]

В отговор на съобщението ви от този месец^[6] имам чест да ви уведомя, ваше превъзходителство, че въпреки неблагоприятните отзиви на живеещите тук български офицери за майор Паница, намирам за възможно да разрешите на драгомана от нашето русчушко консулство да води частни преговори с поручик Колобков относно намеренията на майор Паница и неговите другари по въпроса за отстраняването на принц Кобургготски от България.

Вследствие на това имам чест да ви моля най-покорно, ваше превъзходителство, да благоволите да дадете наставление на г-н Якобсон да бъде много внимателен в дадения случай, за да не се открие нашето участие в конспиративното отстраняване на принц Кобургготски от България.

Зиновиев

№ 67.

Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

7 ноември/26 октомври 1887 г.

Паница ми предаде по предано лице от Русчук, че е заминал за София заедно с един привърженик с цел да започнат делото в самата столица.

Хитрово

№ 68.

Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

Ноември 1887 г.^[7]

Поручик Колобков ми съобщи, че майор Паница от името на български офицери и съгласно пълномощията на отново образуваната в България опозиционна на правителството партия желае да предаде на мен или на първия секретар на поверената ми императорска мисия условията, при които може да се постигне отстраняването на принц Кобургготски от България и образуването на ново правителство в княжеството начело с императорски комисар.

Без да се доверявам въобще на предложенията на майор Паница, аз поръчах на драгомана на консулството да се отправи в Русчук, да разбере предварително в какво се заключават условията на майор Паница и от името на кои български офицери действа той.

Сега Якобсон ми донася, че, настоявайки за среща с Виламов, майор Паница не желае да предаде условията си при посредството на други чиновници от императорската мисия. Вследствие на това имам чест най-покорно да ви моля, ваше превъзходителство, да благоволите да ме уведомите дали ще счетете, милостиви господине, че от ваша страна е възможно да се позволи среща на майор Паница с г-н Виламов и дали може да се влиза в непосредствени преговори с упоменатия офицер по гореизложения предмет^[8].

Хитрово

№ 69.

Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

Декември 1887 г.^[9]

Считам за дълг да доведа до сведение на ваше превъзходителство, че вчера командировах в Гюргево първия секретар на императорската мисия за водене на преговори с майор Паница по въпроса за отстраняването на принц Кобургготски от България и съставянето на ново правителство в княжеството. Майор Паница направи заявление, че действа съгласно пълномощията на други български офицери и представители на Народната партия в България, чиито изисквания се заключават в следното: 1) императорското правителство да отпусне пари и оръжие за въстанието в Македония; 2) да се признае временното правителство в княжеството след отстраняването на принц Кобургготски от България; 3) временното правителство може да бъде съставено от следните лица) Радославов, Драган Цанков, доктор Моллов, Тодор Бурмов, полковник Николаев и за главнокомандващ — той самият — майор Паница; 4) временното правителство да изкаже съгласие да покани в България импер(аторски) комисар, който може да бъда назначен от императорското правителство сред лицата на военното ведомство с изключение на генерал-майор Николай Василиевич Каулбарс; 5) под ръководството на императорския комисар ще бъде свикано Велико народно събрание, на което ще бъде предоставен изборът на княз за вакантния български престол сред кандидатите, посочени от императорското правителство, като не се изключва кандидатурата на принц Батенберг; 6) българските офицери емигранти могат да пристигнат в България само след избирането на княза, а другите емигранти могат да се върнат в България след съставянето на временното правителство; 7) след избирането на княза на руските офицери в България могат да бъдат предоставени длъжностите на военния министър и на командири на бригади, а останалите длъжности трябва да бъдат попълнени изключително от български офицери; 8) на съд и наказание за убийството на капитан Кръстев в Силистра и за смъртната присъда над офицери и други лица в Русчук да бъдат предадени само бившите български регенти — майор Петров, капитаните Андреев, Сапунов, Тепавски, поручик Марков и русчушкият префект Мантов, другите лица да бъдат освободени от отговорност.

Без да се съмнява в благоприятния изход на въстанието в Македония, майор Паница ходатайства пред императорското правителство за оказване на съдействие за присъединяване на тази провинция към България. Освен това, връчвайки писменото си заявление на г-н Виламов, споменатият офицер моли, ако е възможно, то да се представи непосредствено на усмотрението на Министерството на външните работи.

Хитрово

№ 70.

Най-верноподанически доклад от министъра на външните работи до Александър III

20/7 декември 1887 г.

Представяйки на височайше разглеждане от ваше величество подробния отчет^[10] на нашия посланик за срещата на Виламов с Паница, смея да потвърдя изказаното вече от мен мнение, че Хитрово е направил добре, като не е отблъснал от себе си този български деец. Но в преговорите с него Хитрово трябва да се придържа към по-голяма предпазливост, тъй като Паница, който се стреми главно да предизвика въстание в Македония, може лесно да ни въвлече в нови и твърде несвоевременни политически усложнения^[11].

Относно становището на г-н Хитрово за по-нататъшния начин на действие в България си позволявам да мисля, че, преди да го обсъдим, трябва да изчакаме резултатите от пътуването на г-н Хартвиг, което, доколкото може да се съди от неговите телеграми, ще изясни настоящото положение на нещата в България^[12].

№ 71.

Писмо от директора на азиатския департамент до посланика в Букурещ Хитрово

Декември 1887 г.^[13]

Милостиви господине Михаил Александрович!

Като разгледа заявлението на майор Паница^[14] след изслушването на личното заключение на колежкия съветник Виламов и отзивите на българските емигранти относно поведението на споменатия офицер, императ(орското) Министерство на Външните работи дойде до следните изводи: ходатайството за отпускане на пушки, боеприпаси и парични средства за въстанието в Македония не може да бъде удовлетворено на основанието, че в настоящия момент едно въстание в Македония дори при евентуален благоприятен резултат не съответства на интересите ни на Балканския полуостров въобще и конкретно в България.

Резултатът от македонското въстание може да бъде само възстановяването на автономното управление в тази провинция съгласно постановките на Берлинския договор. При съществуването на различни, враждебни един към друг елементи в Македония едва ли може да се очаква силно автономно управление в тази провинция и в крайна сметка неминуемо ще последва намеса на европейските държави във вътрешното управление на Македония и може би дори чуждестранна окупация. Не подлежи на съмнение, че при враждебното настроение на съюзните държави и Англия срещу нас окупацията на Македония ще бъде предоставена на Австро-Унгария, в чиито интереси влиза признаването на законността на настоящото българско правителство начело с принц Кобургготски.

Между другото в заявлението си майор Паница препоръчва лицата, от които ще бъде съставено временното правителство в България, именно: Радославов, Драган Цанков, доктор Моллов, Тодор Бурмов, полковник Николаев под негово главно командване — на Паница. Но заявлението на споменатия офицер в това отношение не удовлетворява, защото след утвърждаването на управлението на княжеството тамошният кабинет ще бъде съставен не от лица, принадлежащи към различни политически партии в България, а от тези, които предварително изявят готовността си да изпълняват изискванията на императорското правителство и за които генерал-майор барон Каулбарс е уведомил предварително статс-секретаря Гирс.

Що се отнася до настояването на майор Паница за определяне на кандидата за заемане на българския престол от импер(аторското) правителство, този въпрос е окончателно решен в смисъл, че княжеството може да се управлява под върховната власт на негово величество господаря император и височайше назначен наместник, като при това се запазва силата на действащата в България Конституция^[15]. На (25) 13 септември миналата година генерал-майор барон Каулбарс официално съобщи на българските управници, а така също беше разгласено сред народа гореспоменатото решение на импер(аторското) правителство. В съобщението си барон Каулбарс точно изясни точка 9: „Настояваме Великото народно събрание да се събере само след избори, произведени без всякаква принуда и съвършено свободно, тъй като желаем българският народ по възможност най-искрено и свободно да се заеме с обсъждането на въпроса за избора на княз и със своето бъдеще.“

Императорското правителство не предоставя на Великото народно събрание правото за избор на княз, а само на обсъждане въпроса за избора, т.е. трябва ли изобщо българският народ да избира отделен княз или княжеството да се управлява по гореупоменатия начин. Следователно, назначеният в България импер(аторски) комисар не може да даде на бъдещото българ(ско) Велико народно събрание указания за един или друг кандидат за княжеския престол.

Относно признаването от нас на законността на временното правителство след отстраняването на принц Кобургготски от България — в това отношение ходатайството на майор Паница за командироването на императорски комисар в България е удовлетворено от само себе си^[16].

На ваше превъзходителство не е безизвестно, че в отговор на последната нота на императорското Министерство на външните работи за признаване незаконността на пребиваването на принц Кобургготски в България в качеството на тамошен княз виенският кабинет се стараеше да разбере нашите по-нататъшни намерения след отстраняването на княза от България. Без да влиза в дипломатическа преписка и избягвайки създаването на какъвто и да е български въпрос, императ(орското) правителство с височайше разрешение реши да направи официално съобщение^[17] за това, че след отстраняването на принц Кобургготски от България всяко правителство в княжеството ще бъде признато от нас за законно. Предполагам, че правителственото съобщение ще подейства на умовете на българските офицери и другите влиятелни в княжеството лица, за да се ускори премахването на препятствията пред сближаването на Русия и България. Тези препятствия се заключават единствено в лицето на незаконния княз Кобургготски.

По отношение службата на наши офицери в българската армия майор Паница в заявлението си ходатайства за назначаването в България на руски военен министър и командири на бригади; всички останали длъжности могат да бъдат заети от български офицери. Но това ходатайство не може да бъде удовлетворено в сегашния момент по следните съображения: последните събития в България, от (21) 9 август миналата годиш включително, доказаха пълната дезорганизация на българската армия и отсъствието у нейните офицери на понятие за дълг към клетвата, за вярност на престола и отечеството, а следователно, при такова състояние на българската войска евентуално назначеният императ(орски) комисар не може да бъде гарантиран срещу измяна, а още по-малко срещу неточно изпълняване на неговите заповеди.

Освен това при разглеждането на въпроса за окупирането с цел въдворяване на надлежащ ред в княжеството съгласно изискванията на генерал-майор барон Каулбарс във военния съвет е било постановено, че за избягване намесата на други европейски държави в българския въпрос императорското правителство трябва да се грижи не за поддържането на окупационен корпус в България, а само за попълването на сегашната българска армия с наши пехотни, кавалерийски полкове и артилерия. При това попълнение на армията, разбира се, е немислимо български офицер да командва полк, половината от който се състои от наши войски.

Неблагоприятният край на революциите в Софийска, Бургаска, Силистренска, Русчушка и други области на България достатъчно убеди императорското Министерство на външните работи в пълната неспособност на българските офицери да управляват и ръководят народното движение в княжеството.

На това основание не можем да разчитаме на действията на майор Паница и неговите другари в революционното движение. Предвид на това, а също базирайки се на отзива на председателя на славянското благотворително общество и на съобщението на нашия генерален щаб, министерството реши да снабди експедицията на капитан Набоков^[18] с всичко необходимо и известно време да прекъсне преговорите с майор Паница, дори и последният да изяви съгласие за промяна на някои условия, изложени в заявлението му.

Като предпочете експедицията на капитан Набоков пред всякакви съглашения с български офицери, императ(орското) министерство командирова в Константинопол първия секретар на поверената на ваше превъзходителство императорска мисия за окончателно договаряне на условията с Набоков и на характера на управление на овладяната от него област в България до пристигането на подкрепления от Одеса. После на колежкия съветник Виламов бе разрешено да предаде на капитан Набоков парични средства за издръжка на хората, събрани от него за споменатата експедиция.

Вследствие на гореизложеното считам за свой дълг, да ви помоля, ваше превъзходителство, да благоволите да прекъснете преговорите с майор Паница под благовиден предлог, макар и по частен път посредством поручик Колобков.

Моля ви, милостиви господине, да приемете уверение в съвършеното ми уважение и същата преданост.

Зиновиев

№ 72.

Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

5 февруари/24 януари 1890 г.

Тукашното Министерство на външните работи получи от София телеграфическо известие, за разкрит там заговор, начело на който е стоял Паница. Заговорниците са имали намерение да ликвидират Стамболов и Муткуров и да обявят детронирането на Кобурга. Началникът на софийския гарнизон Кисьов е бил в заговора, но в последната минута е издал съобщниците си, които са арестувани. Извършени са много арести. Николаев също е бил заподозрян, но срещу него не намерили доказателства и не бил арестуван. В телеграмата на Джувари сред заговорниците се споменават и някой си Матвеев и Арнаутов. Няма да се забавя да съобщя по-подробни сведения, след като ги получа от тукашното министерство.

Хитрово

№ 73.

Писмо от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

13/1 юли 1890 г.

Милостиви господине Николай Карлович,

Съобщението за екзекуцията на Паница възбуди тук всеобщо негодувание.

Всички тукашни вестници, към каквито и политически оттенъци да принадлежат, поместиха уводни статии, които рязко критикуваха самозвания български княз и неговото правителство за това безполезно зверство.

Тукашните враждебни нам политикани се утешават с това, че австрийското влияние се задържа напълно в България, където въдвореният ред на нещата им изглежда от ден на ден все по-здрав. Отначало враговете ни възлагаха надежди на възбудения в София процес срещу майор Паница. Този процес трябваше да разобличи руските интриги въобще и моите в частност благодарение на уж изтръгнати неопровержими документи с най-компрометиращ за нас характер. Когато се разкри цялата безсъдържателност на този процес, цялата несъстоятелност на уж събраните срещу нас улики, враждебното нам обществено мнение побърза да се разочарова от измисления и раздут процес срещу Паница. Самият Паница бе представен в очите на общественото мнение като безопасно дрънкало, а целият му прословут заговор — като несериозна детинщина, без всякакви доказани деяния. Неочакваното потвърждение на присъдата от принц Фердинанд, и то в такива неблаговидни условия — на палубата на парахода, който го откарва от България, а след това и самата екзекуция, изпълнена някак тихомълком, неочаквано, по-близка до убийство или лична мъст — всичко това не можеше да не направи потресаващо впечатление на общественото мнение.

Хитрово