Саймън Бекет
Гробовни тайни (1)

Пролог

Едно. Две. Осем.

Числата на разложението. Това е съотношението, в което всички организми, големи и малки, се разлагат. Във въздуха, във водата и в почвата. При идентични климатични условия потопеният във вода труп се разлага два пъти по-бавно от този, оставен на открито. Ако е заровен, му е необходимо осем пъти повече време. Едно, две, осем. Формулата е съвсем проста и винаги се оказва вярна.

Колкото по-дълбоко е заровено нещо, толкова по-дълго остава непокътнато.

Като погребете трупа, вие не позволявате на хранещите се с мърша насекоми да достигнат до него. Микроорганизмите, които унищожават меките тъкани, не могат да съществуват без наличието на въздух, а изолираната хладна и тъмна среда още повече забавя разграждането. Процес, на който при други обстоятелства са му необходими няколко дни или седмици, при тези условия може да продължи с месеци. Дори с години.

А понякога и по-дълго.

Оставено без светлина, въздух и топлина, мъртвото тяло може да се съхрани за неопределено дълъг период. Сгушено в студената земя, то изпада в състояние на пълен застой и смяната на сезоните на повърхността не оказва никакво влияние върху него.

Но и тук, както навсякъде другаде, съществуват причинно-следствени връзки. Както в природата нищо не изчезва напълно, така и нищо не може да остане напълно невидимо. Независимо колко дълбоко са погребани, мъртвите винаги успяват да дадат знак за присъствието си. Едно. Две. Осем.

Нищо не остава скрито завинаги.