Ричард Касъл
Ледена жега (14)

Четиринадесет

Детектив Очоа дойде да благодари на Хийт, че не го е пратила да разследва гафа в токсикологичната лаборатория в Съдебна медицина.

— Макар че с Лорън имаме връзка, искам да знаеш, че пратиш ли ме, ще се справя. Лекарите обаче много се гордеят с работата си, а в момента тя е адски разстроена. Радвам се, че Фелър и Раймър ще се занимават с това, за да мога просто да я изслушвам и да я подкрепям, нали разбираш?

— Разбирам, Мигел. В крайна сметка аз разследвам убийството на майка си. Мисля, че и двамата умеем да се абстрахираме от личните си чувства.

Той се намръщи.

— Не съм казал, че го умея, но браво на теб. — Преди да тръгне, той добави: — Предполагам.

Ники събра групата, за да разпредели новите задачи. Кръгът беше по-малък, тъй като Хайнзбърг беше на гара „Ларчмънт“, а Фелър и Раймър разследваха в Съдебна медицина, но Хийт нямаше търпение да набере инерция през първия си работен ден след отпуска и реши да не чака всички да се съберат.

Докато вървеше към групата, Роули вдигна ръка и каза:

— Току-що получих някои потенциално интересни новини. — Сърцето на Ники прескочи — тя се притесни да не би той да се изпусне и да заговори за банковата сметка, за която го бе помолила да си мълчи, но Шон Роули не беше вчерашен. — През изминалите няколко дни гледам записи от светофарите по 23-та и най-накрая изникна нещо. — Той й подаде цветна снимка. — Това е на Трето авеню, точно преди онази кафява камионетка да се опита да ви отнесе с Руук.

— Същата е — каза тя. Виждаше, че Руук криви врат, за да погледне, така че му я подаде.

— Точно така. Жалко, че камерата не е засякла шофьора.

— Знам — каза кралят на видеонаблюдението. — Освен това номерът е краден. Вижте обаче какво пише отстрани. Почистване на килими „Тип Топ“. Не се вълнувайте прекалено, името е фалшиво, както и телефонният номер. — Той се посъветва със записките си. — Той принадлежи на фирма, наречена „Помпатос на любовта“.

— А, да — обади се Руук. — Секс телефон, където богини изпълняват най-мръсните ти фантазии. Стига да имаш редовна кредитна карта. — Той забеляза погледа на Ники и добави: — Поне така съм чел.

Роули почука по снимката с химикалката си.

— На бас, че това е камионетката, която е била паркирана пред дома на Никол Бернарден в деня, когато са го претърсили.

— Да проверим — каза Ники. — Щом се върнат Фелър и Раймър, кажете им да разходят снимката из Инууд, за да я покажат на свидетелката със спортното ходене. Ако камионетката е същата, обявете я за издирване. Добра работа, Шон. — Тя се усмихна и добави: — Хубаво е да си крал. — Хийт закачи снимката на дъската и каза: — Малкъм и Рейнълдс?

— Да, виждам инициалите ни до „Кремация“ — отговори Рейнълдс.

— Искам да разберете откъде е дошла поръчката. Едва ли е нужно да ви казвам, че това е изключително сериозно. Не просто защото подлива вода на случая, а защото е оскверняване, донесло огромна мъка на страдащо семейство.

Двамата партньори усетиха дълбокото й възмущение и успяха да кажат, че ще се справят без обичайния просташки хумор. Ембаргото обаче не продължи дълго.

Фелър и Раймър се върнаха от Съдебна медицина и Малкъм каза:

— Я вижте кой се е прибрал! Ония с газовете.

— Доста бързо приключихте — включи се и Рейнълдс. — Да нямате вятър под опашките?

Последваха още няколко подобни закачки. Ники нямаше намерение да спори с цяла стая мъже, които изживяваха повторно детството си чрез плоски шеги, така че ги изчака, засичайки 60 секунди.

— Добре, добре, сега искам да чуя доклада им.

— Ало, момчета? — обади се Очоа. — Мисля, че тя иска да продължим. В случай че сте приключили с глупостите, задници такива.

След дружно „Ей, ей!“ Фелър и Рейнълдс докладваха, че замърсеният газ не е бил пратен по грешка. Обясниха, че лабораторията получава доставките по график от външен доставчик, но сутринта, когато трябвало да се правят изследванията на Никол Бернарден, камионът бил откраднат и използван от някой друг, за да докара замърсените бутилки.

— Защо никой не е съобщил за кражбата? — попита Руук.

— Защото час по-късно са го открили на същото място с непокътнат товар — отвърна Раймър. — Решили, че някой го е свил, за да се повози.

— А когато истинският шофьор направил обичайната доставка — добави Фелър, — в Съдебна медицина била дошла друга смяна. Просто разтоварили бутилките и ги свалили в склада. Никой нищо не казал. — Той повдигна рамене. — Дефект в системата.

— Благодарение на който някой саботира токсикологичното изследване на Никол Бернарден — каза Хийт.

— Защо са си дали целия този труд? — попита Раймър.

— По същата причина, по която са поръчали кремацията на тялото — отговори Руук. — За да скрият нещо в резултатите. — Той забеляза, че не го гледат като луд и продължи: — Но какво?

— И кой? — попита Хийт. — Искам да разбера кой.

— Ще го имам предвид. — Цялата стая се извърна към капитан Айрънс, който стоеше на вратата. — Хийт, хората ви до един са заети. Ще се заема с това лично.

После той излезе, без да позволи някой да възрази. Фелър каза:

— Явно след гафа с Ханк Спунър Уоли Дебелака се опитва да се докаже.

— Или да се налага — добави Очоа. — Желая му успех.

Макар че никак не харесваше методите на началника си, Хийт нямаше да позволи да го одумват публично.

— Покажете малко уважение.

Това стигаше, за да им затвори устите. Детектив Раймър попита:

— Какво мислите, че става тук, детектив Хийт? Първо ръкавицата, после газа, сега пък кремираха тялото.

— Не е съвпадение, това всички го знаем.

С Руук се спогледаха, мислейки си едно и също. Че всичко това се дирижира от ръката на ЦРУ, Национална сигурност или дори някоя чуждестранна агенция. Ники се зачуди дали сега е моментът да сподели наученото в Париж с останалите. Тогава се обади Роули и взе решението вместо нея.

— Още някой да смята, че е доста странно, че отпечатъците на Никол Бернарден така и не излязоха? Чужденец без взети отпечатъци, къде се е чуло и видяло?

Включи се и Малкъм.

— Наистина е странно, при положение че през 2004 федералните смениха изискванията и сега дори хората с постоянно жителство трябва да дадат отпечатъци. Как на Никол й се е разминало?

— Няма и регистрационен номер като чужденец — каза Роули. — Толкова години е прекарала тук, а не са й издали карта. На бас, че знаете какво значи това, детектив Хийт.

Тя се опита да реши дали да сподели, или да приключи дискусията. Ако споделеше, всички останали в групата щяха да дадат идеи, но тази стъпка бе много рискована, докато Айрънс и Хайнзбърг бяха в сградата. Беше по-безопасно да ги отреже, но щеше да ограничи разследването.

Ники реши да спечели време.

— Имам някои идеи, но не знам дали трябва да ги споделя.

— Защо не? — попита Рейнълдс.

— Информацията не е за всеки — каза Руук.

— Никол Бернарден е била шпионин? — попита Роули, без изобщо да задава въпрос.

Хийт се обърна към Руук и поклати глава.

— Какво ти го подсказа? — попита Руук.

— „Информацията не е за всеки“, а?

— Извинявай, шефке.

Ники събра длани на няколко сантиметра една от друга.

— На косъм бях да ви кажа. Сега и косъм не е. — Тя ги събра около себе си. — Само че заради изтичанията на информация искам да ми се закълнете, че онова, което ще ви кажа, ще си остане между нас и с никого няма да го споделяте.

Всички, без изключение, вдигнаха дясната си ръка. Така че Ники им се довери.

* * *

Понякога рисковете си заслужават. Ако Хийт не се беше доверила на хората си, с Руук никога нямаше да се озоват в Мидтаун половин час по-късно, чакайки асансьора във фоайето на сградата „Соул“, изпълнени с вълнение от възможността да открият нова улика.

Ники беше разказала пред отряда съкратената версия на събитията, без да споменава отвличането от руснаците, срещата с Национална сигурност и най-личните моменти. Не беше готова да издава семейни тайни, особено противният слух, че накрая майка й се е превърнала в предател. Роуч можеше и да се досетят, ако от скритата сметка излезеше нещо, но с това щеше да се оправя, ако се наложеше. Междувременно разказа на останалите за мрежата на бавачките, Тайлър Уин и ЦРУ и им осигури предостатъчно материал за размисъл. Приключи с повторното предупреждение да не казват на никого и да й съобщят веднага, ако някой се свърже с тях относно случая.

— Кой, ЦРУ? ФБР? „Полис Плаза“ 1? — попита Фелър.

— Който и да било.

Ники не обясни нищо повече и също както в Париж, когато разиграваше снимката на майка си в Нулевата точка, отново усети, че следва нейните стъпки и действа тайно и стратегически, вместо открито.

Едно от предимствата на избора й да посвети хората си беше фактът, че сега можеше да ги праща по задачи, и тя изпрати Раймър да проучи алибито на всеизвестния иконом, Юджийн Съмърс. По-важното обаче беше, че може да се съветва с отбора, било то и единствено за да свери и потвърди собствените си идеи.

— Аз бих отишъл първо при хората, които е шпионирала майка ти — каза Рейнълдс. Разбира се, Хийт вече го беше обмисляла.

— Проблемът е откъде да започна — каза тя.

Руук отвори тефтера си на страница с прегънато ъгълче.

— Проучих виетнамското семейство от кутията със снимките. Хората, на чийто син майка ти е преподавала пиано преди Мирните преговори в Париж. Бащата е бил видна личност и е в Уикипедия. И двамата родители са починали през осемдесетте и оттогава синът е в манастир.

— Руук, не казвам, че Уикипедия не е най-добрият приятел на разследващия журналист — малко заядливо каза Фелър, — но според мен ще бъде по-умно да се съсредоточим върху последните проекти на майка й преди убийството.

— Съгласен съм — заяви Малкъм и качи обутия си в ботуш крак на облегалката на един стол. — Викам да пратим старите работи по дяволите и да започнем с работата й в САЩ. Ще ни бъде трудно да проследим европейските задачи и докато минем тия четиридесет години със ситен гребен, ще въртим на празен ход.

Партньорът му Рейнълдс каза:

— Така де. Старите разправии се разследват по-трудно и обикновено мотивът не е там, освен ако говорим за адски злопаметни хора. Аз бих започнал с последните й мишени.

Хийт, която вече се чувстваше по-добре заради приноса им, попита:

— Добре, но как да го направим, след като не знаем кои са те?

Руук скочи от мястото си с вид на човек, над чиято глава е светнала крушка.

— Знам как!

Наистина знаеше.

 

 

Асансьорът ги качи на 46-тия етаж, пред офиса на „Куантъм Ритрийвъл“. Рецепционистката ги очакваше и ги отведе в кабинета на ъгъла с такава скорост, че те все още се бореха със заглъхналите си от изкачването уши, когато тя ги представи на генералния директор.

— Джо Флин — каза той, усмихна им се широко и уверено се ръкува и с двама им. Те отказаха бутилките минерална вода и Флин ги насочи към нишата за разговори, по-далеч от бюрото му.

Преди да седне, Руук се наслади на изгледа към центъра „Рокфелер“. Ледената пързалка отдавна беше разтопена и превърната в кафене, където редяха масите за вечеря.

— Хубав офис. Явно ви върви.

— Най-разумният ход, който някога съм правил, беше да престана да следя прелюбодейци и да се прехвърля към застраховките. Това беше моят квантов скок. — Той направи пауза, за да им позволи да свържат това с името на компанията^[1]. Флин беше богат, във форма, с тен и приличаше на доктор от популярен медицински сериал. На Руук не му хареса как оглежда Ники и той се премести по-близо до нея.

— Първата открадната картина, която издирих, ми отне една седмица работа, а хонорарът беше повече, отколкото бях спечелил, след като три години гоних неверни половинки. Както и такива, които нямаха любовници — натърти той по посока на Хийт и показа два реда зъби. Руук бе готов да се обзаложи, че сигурно са дело на много скъп зъболекар на Пето авеню.

— Значи помните, че баща ми ви е наел веднъж — каза тя.

— Беше преди десет години, но Хийт не е често срещано име. Освен това приличате досущ като майка си. И искам да ви кажа, че това е голям комплимент.

Руук, който не беше предполагал, че ще трябва да изтърпи това, когато предложи да се свържат с Джо Флин в търсенето им на улики, се опита да прекъсне наглото флиртуване, като върне разговора обратно в релсите.

— Убийството на Синтия Хийт все още се разследва.

— Да, прочетох в „Леджър“ — каза той. — А снощи не спряха да го дават по телевизията. Мислех, че сте хванали убиеца.

— Засега продължаваме — каза Хийт. — Трябва да навлезем по-дълбоко.

— Обичам да навлизам по-дълбоко — каза той и Руук се премести още по-близо до нея. Другият изобщо не се трогна. — Да го направя ли за вас, Ники?

— На това се надявам. Пазите ли архив за наблюденията си тогава и проверките на хората, с които сте я виждали?

— Я да видим. — Флин взе един айпад от масата до себе си и започна да боде по екрана. Хвана погледа на Руук и каза: — Трябва и вие да си вземете, човече, невероятни са. Дадоха ми една бета, след като им върнах откраднат прототип. Някакъв заплес го забравил в бара, представяте ли си? — Той почука по стъклото и каза: — Ето. Лято — есен 1999. Уроци по пиано, нали?

— Точно така — потвърди тя.

— Готово. — Той вдигна очи към нея. — По принцип искам полицейска заповед, но тъй като това е лично, няма да се церемоня този път. Имате ли нещо против, детектив Хийт?

— Не.

Той отново почука по екрана.

— Принтирам ви копие. Оставете ми имейл и ще ви пратя и файла.

Тя му връчи визитка.

— И номерът ми е там.

— Повече от имейл не ви трябва, нали? — попита Руук. — За прикачения файл.

— Така — каза Флин. — Значи мислите, че един от тези хора може да я е убил?

— Трудно е да се каже. Нека ви задам още един въпрос. Наели са ви, за да проверите дали изневерява. Наблюдавахте ли нещо друго? Спорове? Някой да е заплашвал майка ми? Да е правила нещо необичайно, което не сте записали, защото не е било част от задачата?

Той се замисли, подръпвайки ухото си.

— Не помня такова нещо. Доста години минаха, но ще го обмисля и ако си спомня нещо, ще ви позвъня.

— Чудесно.

— Нещо друго? — попита той. — Каквото и да било?

— Да — каза Руук, пристъпвайки между тях. — Паркингът ви безплатен ли е?

* * *

Когато се върнаха в управлението, Руук още беше ядосан заради флиртуването на Флин с Ники.

— Тоя явно е следил твърде много свалячи и дегенерати. С каквито си лягаш, такъв ставаш.

Хийт не обърна внимание на каканиженето му и си записа имената от файла на Флин за учениците на майка й, които беше засякъл с нея по време на разследванията си, и повери проверките им на хора от отряда. Не закачи списъка на дъската — той не беше за всички.

Междувременно започнаха да пристигат други резултати. Юджийн Съмърс имаше алиби. В митницата бяха потвърдили, че той наистина е бил в Европа през ноември 1999, а в нощта, когато бе убита Никол Бернарден, икономът се намираше в Ел Ей и снимаше в имението на „Плейбой“. Освен това Малкъм и Рейнолдс бяха установили местонахождението на Ханк Спунър по време на убийствата. По времето, за което твърдеше, че е пробол майката на Ники, беше използвал кредитната си карта в заведение за електронни игри в Провидънс, Роуд Айлънд. Следователите изпратиха снимката му на управителя и той потвърди, че Спунър е бил там до късно и е тормозел келнерките.

Въоръжени с краткия списък на Флин и биографиите им, които да прочетат през нощта, Хийт и Руук изключиха лампите в общия офис и тръгнаха към апартамента му, за да хапнат и да поработят.

 

 

Половин час преди вечерното представление на Бродуей беше невъзможно да повикат такси, така че се предадоха и взеха метрото. Когато то спря на 66-та улица, и двамата извиха вратове, за да видят как вървят поправките на стъклописа. Ремонтът бе приключил за деня, но зад ограничителната лента и бариерите мозайката от акробати и балерини беше почти възстановена. Тогава Ники се обърна и забеляза, че някакъв мъж я наблюдава. Издаде се, като отклони очи, щом го видя.

Не каза нищо на Руук, вместо това две спирки по-късно, когато мъжът в задната част на вагона остана на мястото си, тя небрежно извади телефона си, написа бележка и го остави на скута си, за да го прочете Руук. „Не поглеждай. Задната част на вагона. Сив костюм, бяла риза, черна брада. Наблюдава ни.“ Руук, който не умееше да следва инструкции, я изненада, като не погледна. Вместо това утвърдително притисна бедро в нейното и измърмори „Мм-хм“.

Спирките се нижеха, а мъжът не помръдваше. На Кристъфър стрийт Ники използва потока от слизащи пътници, за да надзърне. Тогава забеляза издутина на бедрото му, под сакото. „Въоръжен е“, напечата тя. Това накара Руук бързо да се огледа и щом го направи, онзи стана.

Хийт го наблюдаваше, без да гледа, използвайки периферното си зрение. Ръката й обаче беше близо до бедрото, готова да извади пистолета.

На „Хюстън“ мъжът слезе, без да се огледа.

— Какво ще кажеш? — каза Руук.

— Може би е безобиден. Ченге под прикритие, което ме е наблюдавало, защото и аз съм въоръжена.

— Защо слезе тогава?

— Явно няма да разберем — каза Ники и стана, когато метрото се забави на Канал стрийт. — Слизаме, нали?

Качиха се по стълбите до тротоара, като инстинктивно се оглеждаха. На пресечката на Бродуей и Шесто авеню беше натоварено, както винаги, но тротоарът беше чист. Тогава Руук каза:

— Хийт. Непознатият в сиво.

Ники проследи погледа му и забеляза мъжа от метрото, седнал до шофьора на син „Шевролет“, който тръгна.

— Насам — каза тя и двамата рязко завиха в обратна посока. Не тичаха, но вървяха бързо, за да се скрият зад редицата пощенски камиони, паркирани зад пощата. Докато минаваха край третия, пред него изскочи друг мъж и им препречи пътя. Ники посегна към пистолета си.

— На ваше място не бих — каза той. Вдигна ръце, за да покаже, че са празни, но те виждаха, че не е сам. Другите двама, които ги бяха обградили, държаха ръце на кобурите под палтата си. Чуха стъпки зад себе си и разбраха, че са заобиколени. Обстановката беше идеална за засада — тъмна улица без прозорци — и Хийт се наруга, че е налапала въдицата. Ръката й остана на бедрото, но тя не извади оръжието.

— Проучвали сте ме, детектив Хийт. Искам да знам защо.

Той отпусна ръце до тялото си, облечено в костюм по поръчка и се приближи. Заради обръсната глава и катинарчето му приличаше на Бен Кингсли, но не в ролята му в „Ганди“. Беше заплашителен, като Бен Кингсли в „Секси звяр“. Тогава Хийт разпозна Фарик Кузбари, аташе по сигурността към Сирийското представителство в ООН.

— Имам няколко въпроса, г-н Кузбари. Защо не дойдете в управлението утре сутринта, вместо да ме причаквате из улиците вечер? Вероятно имате адреса.

Той се изкиска.

— Това би създало много усложнения. Имам дипломатически имунитет, поради което този вариант ви спестява много неприятни емоции.

— Имунитет, а? На посланика ще му е приятно ли да обяснява защо началникът на въоръжената му охрана е нападнал ченге на американска улица?

— Куражлия сте.

— Не ви трябва да знаете — каза Руук.

Кузбари каза на антуража си нещо на арабски и те отместиха ръце от оръжията си.

— Така по-добре ли е?

Хийт прецени ситуацията и свали ръка от пистолета. Той свъси вежди.

— Е, какви са въпросите ви?

Тя се замисли дали да не настоява за интервю в участъка, но той беше прав. Ако я забавеше или, още по-лошо, не се появеше, това нямаше да й бъде от полза.

— Става дума за едно убийство, което разследвам.

— Това по какъв начин би могло да ме засяга?

— Една жена е била убита през 1999. Преподавала е пиано на децата ви и беше моя майка.

Ако Кузбари беше забелязал приликата на Синтия с Ники, той не се издаде.

— Моите най-искрени съболезнования. Въпреки това се налага да попитам какво общо има това с мен.

— Лятото, когато беше убита, е идвала в дома ви два пъти седмично. Пътувала е с вас пет дни до курорт в Бъркшайър, г-н Кузбари.

— Всичко това е вярно, спомням си. Само че ако се опитвате да ми припишете мотив, намеквайки, че съм имал връзка с майка ви, значи губите и своето време, и моето.

Ники не намекваше нищо подобно, тъй като Джо Флин беше заявил, че майка й не е имала любовник, но опитът й с разпитите й подсказа да не се обажда, за да види какво ще каже Кузбари.

— Колкото до онази седмица в Бъркшайър, не ставаше дума за романтична ваканция. Бях там, за да охранявам посланика на един симпозиум и останах с него. Майка ви беше в отделно бунгало с жена ми и децата и с друго семейство, гости на конференцията.

— Мога ли да попитам кои бяха?

— Защо, за да тормозите и тях без причина ли? Детектив Хийт, разбирам, защо за вас е важно да разрешите този случай, но съм убеден, че не мога да ви помогна. Така че, ако нямате други въпроси, предлагам всеки да си продължи по пътя.

Преди тя да успее да отговори, той се обърна и изчезна между паркираните пощенски камиони. Чуха тръшкане на врата и останалите също изчезнаха, оставяйки ги сами на тротоара.

— Е, поне този път не ни нахлузиха торби на главите — обади се Руук.

* * *

На следващата сутрин Хийт и Руук тръгнаха по „Фултън“ към пристанището на Саут стрийт, за да посетят още един от клиентите на майка й. Този път не очакваха засади, защото си бяха записали час. Когато Руук спря, за да прочете надписа на паметника на Титаник, Хийт каза:

— Мислех си за срещата ни с Фарик Кузбари. Щом аз се почувствах сякаш навлизам в много дълбоки води, представи си какво му е било на Картър Деймън.

Те продължиха и Руук рече:

— Нали не му търсиш извинения на тоя некадърник?

— Никога. Просто разбирам защо посредствен следовател като него вероятно се е почувствал като риба на сухо и се е отказал.

— Ами Кузбари? Нима просто ще го задраскаш след грубата му игра вчера?

— Не. Аз решавам кога да спра, не той. Само че имам чувството, че не си струва сега да се съсредоточаваме върху него, така че за момента ще се занимаем с останалите имена в списъка на Флин.

— Че имаш чувството ли каза? Детектив Хийт, да не би да се влияете от нечии лоши навици? Да не почвате да мислите като писател?

— Боже мой, вземи пистолета ми и ме застреляй. Не, остави чувството. Обяснение ли искаш? Добре. Дори Кузбари да е замесен, едва ли я е убил лично. Има цял отряд кютуци в костюми, които да вършат тази работа, така че съм сигурна, че ще има алиби. Освен това разследването ще е трудно заради дипломатическия му имунитет. Няма да е невъзможно, но ще изисква твърде много време и енергия. Междувременно трябва да разпитам още трима души, а и двамата знаем, че времето тече и капитан Айрънс скоро ще се прояви пак. Не, Руук, това е обосновано, така че да не го наричаме „чувство“. Да кажем, че… разчитам на инстинкти, породени от опита ми.

— Каза го точно като писател.

Когато пристигнаха пред главния вход на Пивоварна „Боз“, един пазач с гумени ботуши, който миеше паветата спря, за да ги пусне да влязат. Забележителната тухлена комерсиална сграда не само беше реставрирана, за да даде дом на най-голямата пивоварна на британската компания в САЩ, тя привличаше и туристи с кръчма в дикенсов стил. Собственикът и главен специалист по пивото, Кари Магс, ги посрещна във фоайето и щом зърна Ники, легендарната английска резервираност отиде по дяволите.

— Дявол го взел! — възкликна той с аристократичния си акцент. — Приличате досущ като майка си!

Магс неслучайно се слиса — през 1976 в Лондон, когато беше осемгодишен, баща му бе наел Синтия Хийт да го учи да свири на пиано. След емигрирането си в Америка през 1999, Кари Магс пое щафетата, наемайки я да обучава собствения му син.

— Това е кръговратът на живота — каза Руук.

— Знам, че историята се повтаря, на мен ли го казвате. И аз продавам бира, също като баща ми във Великобритания.

Магс каза, че ще ги разведе из пивоварната. Влажният въздух в огромната сграда беше наситен с толкова мая и малц, че те усещаха дори вкуса им и в този ранен час това беше колкото апетитно, толкова и неприятно. Докато минаваха край грамадни котли и контейнери, от които излизаха навити тръби, Кари Магс накратко им описа процеса и се похвали, че правят абсолютно всичко на място.

— Не знам защо, но си мислех, че всичко тук ще бъде медно — обади се Руук.

— От неръждаема стомана е. Не придава вкус на сместа и лесно се чисти и стерилизира, което е изключително важно. Онези котли имат медно покритие отвън, но това е само въпрос на естетика, защото гледат към витрината на кръчмата.

— Впечатляващо. Баща ви сигурно е горд, че сте продължили семейната традиция — каза Ники.

— Не чак толкова. Имаме различия за бизнес модела. Татко нарече най-добрата си бира на градския пияница от роман на Дикенс. „Тайната на Едуин Друуд“.

— Дърдълз — каза Хийт, спомняйки си как баща й копнееше по нея.

— Да. Е, скъпият ми баща постоянно забравяше, че целта на Чарлз Дикенс е била да изобличи социалната несправедливост и алчността на корпорациите. Така че откакто поех компанията, не само разширих бранда „Дикенс“ с кръчми и градински бирарии, а и дарявам половината ни приходи на „Мъркейтър Уоч“, организация против корупцията. Наричам ги Грийд Пийс^[2]. Чували ли сте за тях?

— Не — каза Руук, очарован от прякора, — но след като ги назовахте, ще напиша статия и ще я предложа на списание „Ролинг Стоунс“.

— Колко милиона стигат, когато половината свят гладува и няма питейна вода? Това, разбира се, според баща ми, който е същински Скрудж^[3] е радикален социализъм. Каква ирония, а? — Кари се засмя и разреса с пръсти немирната завеса от кестенява коса, паднала на челото му. — Съжалявам, че бръщолевя толкова, не сте дошли, за да ви говоря за това.

Тримата седнаха на бар столовете в кръчмата, тапицирани с червена кожа, и Ники каза:

— Всъщност наистина искам да обсъдим нещо важно. Разследвам убийството на майка ми и след като сте я познавали толкова години, може би ще сте в състояние да ми дадете някаква информация.

— Разбира се. Сега се чувствам още по-виновен, че не си затворих по-рано устата. Кажете с какво мога да ви услужа. — Внезапно очите му се ококориха. — Нали не съм заподозрян? Защото това би било кошмар, аз толкова обичах Синтия. Така де, тя беше прекрасен човек.

Тя не му каза дали е заподозрян, защото още не беше решила. Вместо това започна да задава въпроси. Беше се подготвила внимателно, знаейки, че подобно интервю би било трудно, защото не трябваше да разкрива, че майка й е била шпионин. Затова реши да продължи както при всеки друг разпит на свидетел или потенциален заподозрян, и да види какво ще излезе — нервност, несъответствия или дори улики.

— Ако можете, спомнете си месеца преди убийството й. Забелязахте ли промяна в поведението на майка ми?

Той помисли и каза:

— Не, не помня такова нещо.

— Тя сподели ли, че се тревожи? Струваше ли ви се развълнувана? Спомена ли някого, който да я е притеснявал или заплашвал?

— Не.

— Каза ли, че има чувството, че я следят?

Той помисли и поклати решително глава.

— Не, нищо подобно.

Тогава Хийт се опита да установи дали майка й е шпионирала в дома му.

— През последния месец, когато работи за вас, със съпругата ви имахте ли чувството, че разни неща в дома ви са местени?

Той вдигна учудено вежди.

— Как така местени?

— Както и да било. Нещо да не е било на мястото си или да е изчезнало?

Той се размърда на стола си.

— Опитвам се да си обясня въпроса ви, детектив Хийт.

— Това не е нужно, просто помислете. Да сте влизали в някоя стая и да ви е правило впечатление, че нещо е местено? Или изчезнало?

— Ама защо? Питахте ме дали е била разтревожена. Да не твърдите, че майка ви е получила психическо разстройство и е станала клептоманка?

— Не казвам това. Просто питам дали вещите ви са били местени. Имате ли нужда да помислите?

— Не — каза той. — Нищо подобно не си спомням.

— Какви хора идваха по онова време в дома ви?

— Нали си давате сметка, че това беше преди повече от десет години.

— Да, и нямам предвид водопроводчиците и доставчиците. Имахте ли гости, някой живееше ли с вас?

— Ама да не мислите, че някой наш познат може да я е убил?

— Г-н Магс, ще бъде от полза, ако престанете да гадаете какво искам да науча и се съсредоточите върху въпроса.

— Разбрано, продължете.

— Просто искам да знам дали сте имали гости. С преспиване, през уикенда? — Хийт беше заградила една от бележките на Джо Флин, според която мъж на около трийсет години е бил в дома на Магс в седмицата преди детектива да изостави задачата по нареждане на баща й. — Някой оставал ли е в апартамента ви, докато майка ми даваше уроци там?

Той бавно поклати глава, докато размишляваше.

— Не, не мисля.

— Било е около Деня на благодарността. Нима у вас не са идвали приятели или роднини?

— Разбира се, това е традиционен празник за нас британците, така че нека помисля. — Той преплете пръсти и ги притисна към устните си. — Така, сега се сещам, че пристигна мой приятел от университета и отседна у нас през онази седмица. Като споменахте Деня на благодарността и се присетих, защото децата бяха във ваканция. Щяхме да заминем за Лондон, а той щеше да пази апартамента. — Магс си даде сметка какво може да значи това и се разтревожи. — Ако смятате, че той е имал нещо общо, грешите. Не е възможно, не и той.

Тя обърна нова страница.

— Може ли да си запиша името на този приятел? — Кари бавно затвори очи и лицето му увисна. — Г-н Магс, моля ви да ми дадете името.

С глас, станал непривично монотонен, той каза:

— Ари. Ари Уайс.

После отвори очи. Изглеждаше така, сякаш признанието го бе превърнало в празна черупка.

Ники заговори тихо, но настоятелно:

— Бихте ли ми казали как да се свържа с Ари Уайс?

— Не можете.

— Налага се.

— Но е невъзможно. Ари Уайс е мъртъв.

* * *

— Вярно е — каза Руук, сгърбен пред монитора на бюрото си в управлението. — Според некролога д-р Ари Уайс е завършил медицина в Йейл, сигурно така се е запознал с Кари Магс. Починал е от рядко заболяване на кръвта, наречено бабезиоза. Пише, че се предизвиква от паразити и се пренася от кърлежите като лаймската болест, въпреки че заразата може да се предаде при кръвопреливане, дрън-дрън.

— Руук, човекът е мъртъв и ти имаш да кажеш само „дрън-дрън“?

— Нямам нищо против него, просто съм от хората, които щом чуят за редки заболявания, пренасяни от кърлежи, започват да се чешат и да си мерят температурата на всеки пет минути.

— Голяма находка си, Руук, такъв късмет извадих. — Тя посочи към некролога на монитора му. — Междувременно още една следа свърши в задънена улица. Кога е починал?

— Двехилядната година. — Руук затвори страницата. — Което така или иначе го елиминира като заподозрян за убийството на Никол Бернарден.

Ники се опита да запази доброто си настроение въпреки привидния провал на последната следа. Каза си, че трябва лично да проучи Ари Уайс, когато Роуч я стреснаха:

— Детектив Хийт?

Ники се обърна и ги видя да стоят зад нея с мрачни изражения.

— Говорете — каза тя.

— По-добре е да ти покажем — каза Очоа.

Докато четиримата с Руук пресичаха общия офис, Роули каза:

— Изскочи преди няколко минути, но изчаках Шарън Хайнзбърг да излезе в двучасовата си обедна почивка.

Той седна зад бюрото и натисна няколко клавиша.

— Това е извлечението от сметката на майка ти в „Ню Амстердам Банк“ — каза Очоа. — За ноември 1999.

На екрана изникна сканирана финансова разпечатка, а Роули дръпна стола си, за да може Ники да го прочете.

Руук се наведе до нея и тихо простена. Хийт се обърна с гръб, а лицето й съвсем пребледня.

Сякаш за да потвърди онова, от което се боеше тя, Роули тихо изрече:

— Според този документ майка ти е получила двеста хиляди долара в деня, преди да я убият.

— Имаш ли представа какво значи това? — попита Очоа.

Главата й олекна, тя се обърна да погледне отново документа с надеждата, че е сбъркала, но образът се замъгли пред очите й. Ръцете й се разтрепериха и когато ги скръсти, за да ги скрие, цялото й тяло се разтресе отвътре, което се пренесе върху ставите й. Краката й омекнаха и тя чу гласа на Руук, който сякаш идваше от дъното на тунел, питайки я дали е добре. Ники тръгна към бюрото си, но размисли, когато стигна до средата на помещението и нестабилно излезе от офиса, като на излизане си удари бедрото на един стол или може би бюро.

Когато излезе на улицата, свежият въздух не й помогна. Главата й все още се въртеше във вихрушка от паника. Навън бе ясна, светла утрин, но зрението й си оставаше замъглено от синя мараня, като конденза на вратата на душкабина. Тя потърка очи, но когато ги отвори, мъглата беше кристализирала, превръщайки се в син лед. Зад нея се движеха сенчести силуети, които й се струваха познати, но неразпознаваеми. През скрежа надникна лице, което приличаше на нейното, сякаш се гледаше в повредено огледало. Можеше да е и на майка й. Тя не беше сигурна.

Хийт чу, че някой зад нея я вика по име и побягна.

Не знаеше къде отива.

Изсвириха гуми, ревна клаксонът на камион. Ники вдигна ръце и дланите й докоснаха горещата броня, когато шофьорът с мъка спря. Тя остана на крака, но сътресението пропука ледения лист пред погледа й достатъчно, за да види, че се е разминала на косъм.

Ники се обърна и хукна между колите на Кълъмбъс авеню, тичайки нанякъде, все едно накъде.

Някъде далеч.