Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cleft, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
1 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
ventcis (2018)
Корекция и форматиране
ventcis (2018)

Издание:

Автор: Дорис Лесинг

Заглавие: Цепнатината

Преводач: Рада Шарланджиева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: „Летера“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2010

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Абагар“ АД

Редактор: Магдалена Тодорова

Художник: Кирил Анастасов

Коректор: Красимира Ангелова

ISBN: 978-954-516-748-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4590

История

  1. — Добавяне

Тук вашият хронист изпада в затруднение и отново то е свързано с времето, но периодът, за който става дума, е много по-дълъг от горната жалба.

Ние, римляните, сме измерили, разграфили и овладели времето, затова е невъзможно от устата ни да излезе фраза от рода на: „Минало-не минало, а после станало…“. Защото римлянинът ще разполага с точната година, месец и ден, ние дефинираме явленията, а ето че за онези събития знаем само какво са казали за тях избраните Запаметяващи, повтарящите, разказвачите, предавали думите на следващите разказвачи, а те на последващите и така нататък, известно ни е само онова, за което някакви хора са се уговорили някога си, че трябва да бъде запомнено.

Вашият историк не разполага със средства да установи колко продължително се е формирала историята на Цепките. Астра и Мойра се споменават за пръв път като млади Цепки редом с другите, после, когато появата на мъжете предизвикала сравнения и съпоставки, те започнали да се възприемат в битността си на жени, а в записките най-често ги обрисуват като фигури от древното минало. Централното им място, както в мъжките, така и в женските предания, фактът, че именно Мойра е родила Новото, всичко това означава, че думата им се е чувала, а по-късно и записвала. След това те вече не са млади Цепки, а основателки на семейства, кланове, племена, накрая — векове по-късно, ги въздигнали и в богини. Познаваме ги под различни имена, едната свързваме със звездата покровителка на любовта и женската омайност, а другата — с фазите на луната. Намираме статуите им във всеки град и село, по горски поляни и кръстопъти. Усмихнали, благодетелни, родени царици, Артемида, Диана, Венера и всички останали са най-могъщите посреднички между нас и небесата. Обичаме ги, вярваме, че и те ни обичат. Но пътешественикът знае, че на хвърлей разстояние с кон или на ден-два път пеша може да попадне и на жестоки, отмъстителни богини.

Колко време е било нужно, за да станат Астра и Мойра нещо повече от себе си? Нямаме представа.

Едно е сигурно: някога, много отдавна имало млада жена, тя може да е носила името Мойра, след нея се появили още нейни сестри и те били първите майки на нашата раса, защото износили в утробите си бебетата, Цепки и Други, двата материала — на най-ранните хора, излезли, както смятаме днес, от морето, и на новите хора, донесли със себе си безпокойството и любопитството.