Лудвиг фон Мизес
Антикапиталистическото мислене (19)

1. Аргументът на щастието

Критиците издигат две обвинения срещу капитализма. Първо, те казват, че притежанието на автомобил, телевизор и хладилник не правят човека щастлив. Второ, добавят, че има все още хора, които не притежават нито едно от тези блага. И двете твърдения са верни, но те не съдържат обвинение срещу капиталистическата система на социално сътрудничество.

Хората не се блъскат и трудят, за да постигнат съвършеното щастие, а за да отстранят доколкото е възможно усещаните от тях трудности и така да станат по-щастливи, отколкото са били преди. Човек, който си купува телевизор, доказва по този начин, че той мисли, че притежаването на този уред ще увеличи неговото благосъстояние и ще го направи по-доволен, отколкото е бил без него. Ако не бе така, той не би го купил. Задачата на лекаря е не да направи пациента щастлив, а да облекчи болката му и да го върне в по-добра форма за преследване на основната цел на всяко човешко съществуване: борбата срещу всички фактори, вредни за неговия живот и благополучие.

Може би е вярно, че сред будистките монаси, живеещи от милостиня, в мръсотия и бедност, има такива, които се чувстват съвършено щастливи и не завиждат на никой набаб. Но е факт, че за огромното мнозинство от хората такъв живот би бил нетърпим. За тях импулсът към непрекъснато подобряване на външните условия на съществуване е вроден. Кому би хрумнало да дава за пример някой азиатски просяк на средностатистическия американец? Едно от значителните постижения на капитализма е спадът в детската смъртност. Кой би искал да отрече, че този феномен е отстранил поне една от причините за нещастието на толкова много хора?

Не по-малко абсурден е вторият упрек, отправен към капитализма, а именно, че технологичните и терапевтичните иновации не облагодетелстват всички хора. Промените в условията на живот на хората се появяват от пионерските усилия на най-умните и най-енергични хора. Те поемат водачеството и останалата част от човечеството ги следва стъпка по стъпка. Иновацията е на първо време лукс за малцина, докато постепенно не стане достъпна за мнозинството. Не е толкова разумно възражението относно употребата на обувки или вилици, че те се разпространяват бавно и дори днес милиони хора живеят без тях. Изисканите дами и господа, които първи са започнали да използват сапун, са били предвестници на масовото производство на сапун за обикновените хора. Ако тези, които имат днес средствата да купят телевизор, е трябвало да се въздържат от покупката, защото други хора не могат да си го позволят, то те няма да насърчат, а ще пречат на популяризирането на този уред^[1].