Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Избрани произведения. Том втори
Стихотворения. 1825-1836 - Оригинално заглавие
- На Испанию родную…, 1835 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Радой Ралин, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома
Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1970
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор на издателството: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420
История
- — Добавяне
I
В своя роден край испански
вкара маври Юлиан.
Графът за обида лична
ще мъсти на крал Родрик.
Похитил той дъщеря му
и рода му оскверни.
Своя роден край в гнева си
тъй предаде Юлиан.
Маврите безброй заляха
вред испанските земи.
Падна готската държава
и Родрик е без престол.
Готите герои бяха,
биха се като мъже,
маврите озадачиха
кой кого ще победи.
Осем дни се биха стръвно
и двубоят бе решен:
в битката плениха коня,
кралския обичан кон.
Шлема му и меча тежък
щом откриха във праха,
за загинал взеха краля.
Никому не дожаля.
Ала жив Родрик остана.
Би се цели осем дни.
Първо чакаше победа,
после молеше за смърт.
А навред стрели свистяха,
но не бе улучен той.
Копия летяха близко,
шлемът бе неуязвим.
Докато от коня скочи
най-подир сломен Родрик.
Меча с кърви загорели
отлепи от свойта длан.
Хвърли бронята блестяща
и пернатия си шлем.
Бойното поле напусна.
Мракът нощен го спаси,
II
Той зад себе си остави
бранното поле далеч.
В пътя му го изпревари
слух за неговата смърт.
Старци и жени нещастни
по кръстовищата той
свари на тълпи да бягат
в крепостните градове.
Всички с писък молят бога
вярващите да спаси
и Родрик проклинат всички,
чува клетвите им той.
И набързо се измъква
със помръкнало чело.
Побоя се да им каже:
„Нека бог прости Родрик!“
И след три дни той пристига
в най-затънтен морски кът.
Тъмна пещера съглежда
и навред — пустинен бряг.
В пещерата той намира
кръст, лизгар и недалеч
труп на някакъв отшелник
и разринат вече гроб.
Но трупът не бе разяден,
той лежеше вкочанял,
погребение очакващ
и молитвен упокой.
Кралят го положи в гроба
и с молитви го зари.
В пещерата се засели
покрай неговия гроб.
Поминуваше той само
със вода и плодове.
Като прежния отшелник
собствен гроб си изкопа.
Но лукавият започна
краля, тук уединен,
да смущава с нечестиви
мисли краткия му сън.
Кралят будеше се трескав,
в страх и срам изпълнен цял.
Упояваща съблазън
ще му съкруши духа.
Иска богу да се моли,
ала всуе: дух нечист
му нашепва страстни думи
пак за битки и за власт.
Той в униние прекарва
неподвижен цели дни,
поглед устремил в полето,
спомнил прежния живот.
III
Но отшелникът, когото
бе погребал с благочест,
зарад него се застъпи
пред небесния баща.
И яви се той на краля
в благодатен, явен сън,
цял във бяла плащаница,
обкръжен във светлина.
И в ужасен страх обхванат,
кралят падна по очи.
И светецът прорица му:
„Появи се пак в света!
Ти короната загуби,
но десницата ти пак
бог ще надари с победа,
а душата ти — със мир.“
Буден, божията воля
по сърцето си разбра.
И пустинята напуснал,
крал Родрик пое на път.