Александър Пушкин
В своя роден край испански… ^[0]

I

В своя роден край испански

вкара маври Юлиан.

Графът за обида лична

ще мъсти на крал Родрик.

 

Похитил той дъщеря му

и рода му оскверни.

Своя роден край в гнева си

тъй предаде Юлиан.

 

Маврите безброй заляха

вред испанските земи.

Падна готската държава

и Родрик е без престол.

 

Готите герои бяха,

биха се като мъже,

маврите озадачиха

кой кого ще победи.

 

Осем дни се биха стръвно

и двубоят бе решен:

в битката плениха коня,

кралския обичан кон.

 

Шлема му и меча тежък

щом откриха във праха,

за загинал взеха краля.

Никому не дожаля.

 

Ала жив Родрик остана.

Би се цели осем дни.

Първо чакаше победа,

после молеше за смърт.

 

А навред стрели свистяха,

но не бе улучен той.

Копия летяха близко,

шлемът бе неуязвим.

 

Докато от коня скочи

най-подир сломен Родрик.

Меча с кърви загорели

отлепи от свойта длан.

 

Хвърли бронята блестяща

и пернатия си шлем.

Бойното поле напусна.

Мракът нощен го спаси,

II

Той зад себе си остави

бранното поле далеч.

В пътя му го изпревари

слух за неговата смърт.

 

Старци и жени нещастни

по кръстовищата той

свари на тълпи да бягат

в крепостните градове.

 

Всички с писък молят бога

вярващите да спаси

и Родрик проклинат всички,

чува клетвите им той.

 

И набързо се измъква

със помръкнало чело.

Побоя се да им каже:

„Нека бог прости Родрик!“

 

И след три дни той пристига

в най-затънтен морски кът.

Тъмна пещера съглежда

и навред — пустинен бряг.

 

В пещерата той намира

кръст, лизгар и недалеч

труп на някакъв отшелник

и разринат вече гроб.

 

Но трупът не бе разяден,

той лежеше вкочанял,

погребение очакващ

и молитвен упокой.

 

Кралят го положи в гроба

и с молитви го зари.

В пещерата се засели

покрай неговия гроб.

 

Поминуваше той само

със вода и плодове.

Като прежния отшелник

собствен гроб си изкопа.

 

Но лукавият започна

краля, тук уединен,

да смущава с нечестиви

мисли краткия му сън.

 

Кралят будеше се трескав,

в страх и срам изпълнен цял.

Упояваща съблазън

ще му съкруши духа.

 

Иска богу да се моли,

ала всуе: дух нечист

му нашепва страстни думи

пак за битки и за власт.

 

Той в униние прекарва

неподвижен цели дни,

поглед устремил в полето,

спомнил прежния живот.

III

Но отшелникът, когото

бе погребал с благочест,

зарад него се застъпи

пред небесния баща.

 

И яви се той на краля

в благодатен, явен сън,

цял във бяла плащаница,

обкръжен във светлина.

 

И в ужасен страх обхванат,

кралят падна по очи.

И светецът прорица му:

„Появи се пак в света!

 

Ти короната загуби,

но десницата ти пак

бог ще надари с победа,

а душата ти — със мир.“

 

Буден, божията воля

по сърцето си разбра.

И пустинята напуснал,

крал Родрик пое на път.