Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Избрани произведения. Том втори
Стихотворения. 1825-1836 - Оригинално заглавие
- И дале мы пошли — и страх обнял меня…, 1832 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Петър Алипиев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома
Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1970
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор на издателството: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420
История
- — Добавяне
I
И тръгнахме напред — във смут и страх съм цял.
А дявола, прикривайки там своето копито,
лихваря пърлеше на огън разгорял.
Маста гореща капеше в едно корито,
побутваше жарта лихварят в този миг.
А аз: „Разкрий, какво в магията е скрито?“
Вергилий: „Смисъла, мой син, е най-велик:
гореща мас от своите длъжници клети
изпива тоз безжалостен и зъл старик
за сумите в света на живите невзети.“
Тук печеният грешник страшно възрида:
„Да можеше да се изкъпя в хладна Лета!
Да плиснеше над мене ледена вода!
Издържам сто на сто! Процент неимоверен!“ —
И звучно млясна той — и срам ме облада.
Тогаз усетих аз (о, чудо) мирис скверен;
навярно развалено, счупено яйце,
или лулата на пазача с пушек серен.
Запуших нос, извърнах бързо аз лице,
но мъдрият ми вожд спокойно се наведе
и камък вдигнал като медно колелце —
надолу, още по-надолу ме поведе.
II
И страшни демони със демоничен смях
прииждаха като мравуняк в тъмнината
и дяволска игра тогава аз видях.
Единствена до свода адски планината
опираше, бе остра като Арарат —
и стъклена сияеше над равнината.
И дяволи до огнено кълбо стоят,
разжарват го и по една искряща крива
кълбото тича, тича към върха и — чат —
в звезди, звънтейки, планината се разбива.
И други дяволи играта им събра,
след нови жертви демонският рой отива.
Те хванаха жена и нейната сестра,
разголиха ги с вик и крясък нечестиви —
а двама там се втурнаха като стрела.
И отчаяние открих в тез вопли диви;
стъклото режеше телото им навред —
а дяволите рипаха от туй щастливи.
Аз гледах отстрани — от странен смут обзет.