Александър Пушкин
Кавказ ^[0]

Кавказ е под мене. Стоя възхитен

над снежните преспи пред страшната бездна.

Орелът, от връх неизвестен възлезнал,

се рее без трепет наравно със мен.

Тук виждам где тръгват поточета сини

и първия тласък на грозни лавини.

 

Под мене рой облаци мирно вървят

и падайки, тътнат през тях водопади,

под тях пък оголени скални грамади,

по-долу мъх бледен и тръни личат

и вече — горички със сенки зелени,

где птици писукат и тичат елени.

 

И хора, загнездени в тези места,

и стадо по урви, с тревица набола,

и слиза овчарят за нещо надолу,

Арагва где тича със пяна в уста,

и конникът нищ се таи в теснината,

где Терек свирепо вълните си мята.

 

Реве като звяр, който вкусна храна

съзрял е наблизо зад клетка железна,

и блъска брега си с вражда безполезна,

и лиже скалите със гладна вълна…

Но няма награда за силите млади —

притискат го само безмълвни грамади.