Включено в книгата
Оригинално заглавие
Кто знает край, где небо блещет…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420


 

Kennst du das Land…

Wilh. Meist.

По клюкву, по клюкву,

По ягоду, по клюкву…

Познаваш ли страната синя

със най-дълбокото небе,

където приливът гребе

мълви от старите руини;

където вечен кипарис

расте под слънчевата вие;

където пял Торквато стари;

където в нощна тишина

адриатическа вълна

октавите му днес повтаря;

където диша Рафаел;

където в наши дни Канова

дълбае яростен и смел;

където Байрон в дни сурови

в любов и вярност се е клел?

— — — — — — — — — — — — — —

— — — — — — — — — — — — — —

Вълшебен край, вълшебен край,

страна на пориви високи,

Людмила вижда твоя рай

И старините ти дълбоки.

Сега край сините вълни

се трупат весело тълпите

да я приветстват със възхита

през карнавалните ти дни.

А тя със руска красота

пожари пали във кръвта

и на Авзония мъжете

вървят в ръце с червено цвете

след нея просто на ята.

 

Тя гледа южната природа,

водите сини, небосвода,

стои във унес като в храм

пред всеки паметник голям

и броди тя, и гледа страстно,

ала от себе си и тук

във тоя стар и древен юг

не вижда нищо по-прекрасно.

А спре ли с поглед възхитен

пред флорентинската Киприда

дори и мрамора студен

пред нея ахва от обида.

Кога сама се умълчи

да гледа с радостни очи

Мадоната и Форнарина,

тя става блян, копнеж, мечта

и по-прекрасна става тя

от най-прекрасната картина.

Кажете — кой велик певец

с възторга чист на стиховете,

чие длето, чий резец

ще предаде на вековете

небесната й красота?

Ела, ваятелю безимен,

при свойта цел — при любовта!

Ела по пътища незрими

и ти, безсмъртни Рафаел!

Забравил всеки съществуващ

портрет, тръгни към нова цел,

бори се, бий се и воювай,

но свий си лавров нов венец —

Мария втора нарисувай

в ръце със втори младенец.

— — — — — — — — — — — — — —

Бележки

[0] Приживе на Пушкин не е печатано. Стиховете са адресирани до Мария А. Мусина-Пушкина след завръщането й от чужбина. Епиграфът се обяснява с това, че Мусина-Пушкина се зарадвала на руската „клюква“ (вид боровинки).

Край