Александър Пушкин
Зимна вечер ^[0]

Александър Пушкин
Зимна вечер

Буря небесата крие

със мъгли и снегове;

ту по вълчи тя завие,

ту по детски зареве,

ту из сламата засъска

по тавана овехтял,

ту прозорчето заблъска

като пътник закъснял.

 

Хижата ни потъмняла

е изпълнена с тъга.

Бабо, що си замълчала

край прозорчето сега?

Може би си уморена

от виелицата вън

или твоето вретено

те унася в кротък сън?

 

Я от мъка да налея,

вярна дружке^[1] в младостта;

де е чашата? От нея

ще усетим радостта.

Пей ми как живяла птица

зад далечните моря;

как ранила хубавица

на герана със ведра.

 

Буря небесата крие

със мъгли и снегове;

ту по вълчи тя завие,

ту по детски зареве.

Я от мъка да налея,

вярна дружке в младостта:

де е чашата? От нея

ще усетим радостта.

Буря скри небето мътно,

снежни вихрите върти;

ту е вой на звяр по пътя,

ту е детски плач и вик,

ту по покрива разпаднал

мигом в сламата шуми,

сякаш закъснял е странник,

по прозорче трополи.

 

        А колибата сред воя

        скръбна в тъмното тъжи.

        Ти защо, старице моя,

        до прозореца мълчиш?

        Дали бурята с фучене,

        тебе, драга, изтощи,

        или дремеш от жужене,

        що с вретеното свисти?

 

Нека пием с тебе, скъпа,

бедна младост с теб делил,

кана дай, да пием с мъка!

И сърце да веселим.

Пей ми песента за птица,

как морето прелетя;

пей ми песен как девица

ходи сутрин за вода.

 

        Буря скри небето мътно,

        снежни вихрите върти;

        ту е вой на звяр по пътя,

        ту е детски плач и вик.

        Нека пием с тебе, скъпа,

        бедна младост с теб делил,

        кана дай, да пием с мъка!

        И сърце да веселим.

1825

Превод: декември 2014 г.