Синтия Идън
Обвързани с мрак (1)

Пролог

— Знам какво си.

Кейд Тейн внимателно свали чашата с уиски и погледна към жената пред себе си.

— И какво съм? — Дланите му легнаха върху старата дървена маса.

Тя седна и се наведе към него. Косата й беше руса, кожата слънчево златиста. А очите й — те бяха най-студеното синьо, което бе виждал някога през живота си.

— Вие сте върколак.

Той се разсмя. Смехът му бе дълбок и силен.

Челюстта й се стегна.

— И убиец.

Кейд продължи да се усмихва.

— Госпожо, вие сте луда!

— Не, не съм. — Следа от гняв, не, това беше по-скоро ярост, се прокрадна в думите й. — Тук съм, за да ви наема.

Кейд погледна наляво. Надясно. В тази адска дупка, която минаваше за бар в някакво малко градче на Орегон, никой не обръщаше внимание на никого. Или на нещо.

— Сбъркали сте човека — отговори й бавно.

Погледът й обходи лицето му.

— Не са твърде много мъжете, които имат белег като вашия. — И този леден поглед, заключен до белега, който се проточваше от дясната вежда чак до челюстта му. Друг белег прорязваше шията му. Имаше още, много повече, скрити под дрехите му. — Рязали са ви със сребро, нали така? — попита го тихо. — Когато сте бил толкова млад, че едва е било възможно да се излекувате.

Мамка му, да, точно така! Гърбът му беше покрит с дълги, криволичещи белези. Рани, причинени от извратени идиоти, които Кейд лично бе изпратил в огъня. Беше на четиринайсет, когато извърши онези убийства.

Неговите първи, но не и последните му.

— Върколак — прошепна обръщението тя, — има една жена вамп, която искам да убиеш.

Сега дамата привлече цялото му внимание. Той изостави театъра, който играеше, и се съсредоточи напълно върху жената.

Вампирите бяха тези, които го измъчваха. Унищожиха семейството му. Глутницата му. Те го вкараха в ада.

Превърнаха го в чудовището, което беше днес.

Непознатата се наведе по-близо. Уханието й, твърде силно за някой с неговите изострени сетива, го обгърна. Горчив аромат, наситен с тамян. Вещица. Мирисът на техните магии винаги попиваше в тях.

Потенциалната му клиентка продължи:

— Името на вампирката е Алисън Грей. Тя ще бъде доста лесна плячка, особено за някой като теб. — Пръстите й се плъзнаха, докосвайки ръцете му.

Ноктите му не бяха излезли навън — все още. Все още не.

— Защо искате вампирката мъртва? — поиска да узнае той.

Дявол да го вземе, вампирите вече бяха мъртви! Те поддържаха своето съществуване, като източваха жертвите си. Хранеха се от тях.

Както се хранеха от мен.

Паразити.

— Тя е чистокръвна.

Мамка му! Сега говореше вещицата… Повечето вампири бяха създадени по старомодния начин — човеци, ухапани, изцедени и върнати като вампири. Но чистокръвен?! Чистокръвните бяха необикновено силни, защото са родени като вампири.

За щастие, чистокръвните бяха рядкост. В противен случай всяка проклета нощ на земята щеше да настъпва истински ад.

Но убийство на чистокръвен?!

— Това ще ви струва допълнително — предупреди я той.

Усмивката не стигна до очите й. Вещицата беше красива, но студена като камък.

— Ще ви платя сто хиляди долара.

Нападенията над свръхестествени не бяха евтини или лесни.

— Удвои ги.

Жената присви очи.

Той й отправи ледена усмивка.

— И искам парите предварително, преди да се заема с жертвата.

Вещицата се поколеба.

— Винаги можете да намерите някой друг. — Пълни глупости! Нямаше никакви други върколаци в тази част на Съединените щати. А що се отнасяше до убийството на вампир, никой не можеше да свърши работата по-добре от един вълк.

Вещицата знаеше това.

Тя кимна.

— Готово. — Отдръпна се назад и облиза устни. — Но трябва да го направите бързо, преди следващото пълнолуние.

След пет дни. Върколаците винаги знаеха точно кога ще настъпи следващото пълнолуние. Те бяха най-силни, когато пълната луна огрееше на небето.

Пръстите й забарабаниха по масата.

— И трябва да я накараш да страда.

Да убие вампир? Да я измъчва? Кейд сви рамене. За двеста бона…

— Готово.

Съвестта му много отдавана бе умряла. Беше я оставил разбита и кървяща в дупката, където вампирите го бяха измъчвали.

Освен това нямаше да убие невинен. Светът би бил много по-добро място, ако по улиците му имаше един кръвопиец по-малко.

Кейд посегна към уискито. Почти не усети паренето, когато течността се плъзна по гърлото му.

Един по-малко… остават още хиляди.