Повестта си заслужава да се прочете. След леко измъчен старт, не оставих книгата цял предобед, докато не я прочета. Описанието на българската природа е толкова пластично, пренася във времето и пространството и човек отново е на семейното лозе, усеща безметежността на летните горещини.
Колкото до самата любовна история, тя е силно емоционална. Най-много ми допадна как бива пречупена предимно само през чувствата и възприятията на Елисавета, без ненужни обяснения. Като прочетох повестта от любопитство потърсих и филма. Той обаче не ме впечатли особено и не можах да го изгледам целия.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.