Артър Кларк
Земя имперска (39)

Послеслов

Подобно на повечето любители и аз се запознах с полиминото от книгата на Мартин Гарднър „Математически развлечения“^[1]. Авторът обаче коварно се въздържа да даде отговора на задачата за правоъгълно поле 3×20. В своята изчерпателна книга „Полимино“ Соломон Голомб е по-милостив към своите читатели и вярвайки, че с това ще предотвратя нечия нервна криза, аз възпроизвеждам неговия отговор:

UXPILNFTWYZV

Всеки, който желае да пресъздаде този правоъгълник от дванайсетте пентамино, не би трябвало да има проблеми с идентифицирането им спрямо буквите, които те (понякога приблизително) наподобяват. Лесно се вижда, че второто решение (от само двете съществуващи) се получава след завъртане на централния блок от седем елемента.

Доктор Голомб, професор по електроинженерство и математика към Университета на Южна Калифорния, е патентовал и доста увлекателна игра, наречена пентамино (тя се разпространява в Северна Америка от „Холмарк Кардс“, а в Европа — от „Зимпфер Пъзълс“). Началните й ходове са повече от тези на шаха. Във филма „2001: Космическа одисея“ Стенли Кубрик е заснел компютъра „ХАЛ“ да играе тази игра срещу един от астронавтите на борда.

Дължа благодарност на доктор Робърт Форуард от Изследователската лаборатория „Хюз“, Малибу, за това, че ме запозна със замайващата концепция за миниатюрните черни дупки, както и за окуражителните му коментари относно възмутителната двигателна система на „Сириус“, която едва ли не вече смятам да патентовам…

Доктор Грот Ребер — баща на радиоастрономията и конструктор на първите радиотелескопи — ме накара да се замисля за размерите на хелиосферата и възможните последици от това. Благодарен съм му за коментарите относно граничните честоти, но искам да подчертая, че той ни най-малко не е виновен за доста свободните ми екстраполации на неговите идеи. Доктор Адриан Уебстър от Обсерваторията за радиоастрономия „Мълард“ към Кавендишовата лаборатория също ми даде много ценна информация, но и той също не носи вина за начина, по който я използвах.

Особено съм задължен на доктор Бърнард Оливър, вицепрезидент и ръководител на Изследователския сектор към „Хюлет-Пакард“, не просто за оказаното ми в Пало Алто гостоприемство, но и за предварителното копие на проучвателния проект „Циклоп“ (NASA/Ames CR 114445), осъществен под негово ръководство. Надявам се Барни да ми прости за волното ми допускане — което самият аз смятам за доста невероятно, — че „Циклоп“ няма да открие сигнали на извънземна цивилизация дори след двеста години работа.

Възмутените конструктори на антени, които мислят, че „Аргус“ не би могъл да работи по описания начин, нека се замислят за радарите за далечно откриване на балистични ракети и след това да отпуснат въображението си. Всичко, което мога да добавя, е, че елементите на „Аргус“ ще бъдат свръхпроводящи, активни и разпределени в множество гъвкаво организирани подсекции, може би с кръстосани връзки между носещите ребра. Оставям дребните практически подробности (същото се отнася и за „Асимптотичния двигател“) като упражнение за интересуващите се.

Дълбоко съм благодарен на стария ми приятел Уилям Маккуити, продуцент на „Една запомняща се нощ“, за материала, отнасящ се до „Титаник“.

Някои читатели могат да сметнат, че случайностите — или „съответствията“, — които играят ключова роля в сюжета, са прекалено невероятни, за да им се повярва. Но аз пък ще кажа, че те са подсказани от много по-чудовищни събития в собствения ми живот и искам да насоча всеки, съмняващ се, че подобно нещо може да се случи, към книгата на Артур Кьостлер „Корените на случайността“. Прочетох тази завладяваща книга едва след като свърших работа над „Земя имперска“, макар самият този факт сега да ми изглежда в известна степен невероятен.

Загадъчното акустично поведение на бодливия морски таралеж Diadema Setosum наблюдавах лично на рифа Унауатуна, край южното крайбрежие на Шри Ланка. Никога не съм срещал упоменаване в литературата на това явление, така че то може да се превърне в моя единствен оригинален принос към морската биология.

И накрая, предположенията ми за условията на Титан се основават на серия публикации, които доктор Карл Сейгън бе така любезен да ми изпрати. Излишно е да споменавам, че съм задължен на Карл и за много други идеи, които всяка правилно създадена Вселена не би пренебрегнала. „Защото ако не са истина, поне са добре измислени…“