Александър Градинаров
Архетип (47) (Другият ключ за Да Винчи код)

46
Двойна клопка

Оставаше му да се измие. Нямаше представа за времето, но леката мъгла, пълзяща над реката, го караше да бърза.

Той се изкъпа с дрехите, изцеди ги и пак ги навлече. Реши да запази дамската си маскировка и дори разпусна плитките си. Мокрите дрехи лепнеха по тялото му и зърната на дунапренените му цици изпъкваха, сякаш настръхнали от хладката вода.

Момчето изкачи стръмния скат на брега и се спотаи до перилата на кея. Силуетът на Старата централа изникна отново пред очите му. Той се поколеба. Погрешно беше преценил разстоянието. Градът гъмжеше от полицейски патрули. Реши да рискува, нямаше повече сили.

Тръгна покрай зида, осеян с дървета. Приличаше на ония малолетни пикли, които след нощен купон плетат крака към дома.

Изведнъж съобрази, че забрави андрогинния идол в Старата централа, и изтръпна. Статуетката сигурно се въргаля под металния тезгях. Понечи да направи кръгом, но ужасни крясъци го спряха. От процеп в зида изскочиха с вой сенки и на момчето се стори, че това е гласът на Мара Петолевката. Проститутката изкрещя ужасено. Избухнаха псувни. Една мъртвешка маска изплува в мрака и се втурна към момчето. В дъното на улицата се чу вой на сирена.

Давид побягна. Зад гърба му нарасна рев на автомобил, който го застигна след миг.

— Скачай! — извика познат глас.

Момчето се подчини и хлопна вратата. Колата форсира и се отдалечи. Полицията арестувала проститутките по кея — обясни шофьорът. Давид едва не извика, зад волана седеше доктор Хама. Зад гърба им просияха фарове. Патрулната кола ги изпревари и отмина. Психиатърът го попита как се казва и сложи ръка на коляното му. Давид изкрещя, че не е време за тъпи игри и свали перуката. Доктор Хама изглеждаше поразен. Давид му призна всичко. Каза му, че е станало при самозащита и че нямал друг избор… Но беше оставил следи, кърви. Трябва да се върне обратно.

— Ти си луд! — избухна психиатърът.

Той го обяви с такъв тон, сякаш се нуждаеше от всички кървави подробности, за да му лепне диагноза. Доктор Хама измъкна джобно шише Джеймсън от жабката и удари трафикантски гълток, за да се съвземе от шока. Давид си помисли, че след като е луд, ще го затворят в „Шейсетте кораба“.

— Наряза го на парчета, казваш — изръмжа психиатърът. — Тезей ликвидира Прокруст. Давид обезглави Голиат!

Той очевидно реши, че момчето го занася, и това го развесели. Той добави, че рижата грива му отива. Нищо чудно, че онзи малък разбойник се хванал. Къде казваш го потопи? Давид му обясни. Психиатърът направи обратен завой и подкара към Старата централа. Момчето надяна обратно перуката. Почувства се по-добре. Спусна сенника, за да се огледа в огледалото, и забеляза едно черно Беемве подире им. Опита да спомене, че имаха опашка, но доктор Хама измърмори пренебрежително. Смяташе цялата история с убийството за плод на болната му фантазия. На Давид му мина през ума, че е възможно да го е измислил, и страшно му се прииска да е така.

Черното Беемве зави и изчезна. Пасатът на доктор Хама профуча в стръмната улица покрай фабриката за бронирани жилетки и зави в прелеза на железопътната линия. Бариерата беше вдигната. Давид погледна към тъмния силует на Старата централа.

Всичко се разви светкавично. Миг след това той вече плуваше в блатото и откри тялото на Кастрака при първото гмуркане.

Когато го извлече на брега, лицето на доктор Хама изглеждаше по-зелено от блатната вода. Давид си каза, че само за да види тази сгърчена физиономия, си струваше да повтори нощното къпане в лигавото тресавище. Сега психиатърът вече му вярваше.

Те опаковаха трупа в празни чували за цимент и го натикаха в багажника. По обратния път докторът пазеше гробно мълчание. Когато приближиха железопътния прелез, той неочаквано изруга. От другата страна на бариерата, до ъгъла на фабриката за бронирани жилетки, ги чакаше черното Беемве. Мощните му фарове ги заслепиха.

— Надявай перуката и си дръж езика зад зъбите! — нареди психиатърът.

Той опита да свие нагоре по улицата, но от Беемвето излезе мъж и им направи знак да спрат. Доктор Хама се подчини. Черната фигура се приближи с поклащане. Беше едро, разпасано животно, всеяден хищник с грубиянско безочие. Доктор Хама стоеше невъзмутим, като инжектиран против бяс.

— Водачът да слезе без резки движения — заповяда шопарът, в който Давид позна майор Кочев.

Психиатърът се подчини. Кочев беше полицай, но в лицето толкова приличаше на мутра, че като нищо можеше да мине за предрешен гангстер. Той обискира заподозрения и поиска да знае какви са тези нощни разходки по брега на Дунава. Намекваше, че може да е крал цимент, и тази хипотеза развесели неистово доктор Хама. С тон на директор, той обясни на ченгето с кого си има работа.

Давид стоеше на тръни. Стори му се странно, че полицаят пренебрегва малолетните проститутки. Нощният вятър нахлу през отворения прозорец и го прониза до кости. В следващия миг мъртвешка глава му се озъби в лицето и той изпищя. Сухият смях на Кантор отекна в нощната тишина. Агентът заобиколи автомобила и се приближи до шофьора.

— Хубава кола — каза той безучастно, сякаш имаха среща, за да си говорят за автомобили. — Хубаво момиче седи на седалката…

Кантор погледна към Давид, чийто дунапренени гърдички бурно се издигаха. Дебелият Кочев изръмжа, че сега ще обуе тая малка курветина! Сякаш присъствието на Кръв активираше розови клетки в свинския му мозък. Като истинско полицейско прасе, той нанюха миризмата на заклан труп в багажника.

— Малка блудница — продължи сладостно Кантор, който се опиваше от собствените си думи, за да се настрои за това, което му предстои.

Кочев се опита да отвори багажника и цялата кола се разтърси. Давид хвърли отчаян поглед към доктор Хама. Дебелият полицай се развика, че по багажника има кръв! Капело дори по земята.

— Труп в багажника? — оживи се Кантор. Направи отчаян опит да се овладее.

Доктор Хама го предупреди, че телата на Гочо и Гарвала са експертизирани. Кръв го сграбчи за реверите и го разтърси. Психиатърът се опита да го вразуми; ако откаже да се лекува, болничното му досие става достояние на медиите. Полицията си измива ръцете. Скандалът ще принуди мафиотите да го очистят!

Пръстите на агента се сключиха около гърлото на психиатъра. Доктор Хама опита да извика, направи отчаян опит да се отскубне от желязната хватка. Лудият полковник го стискаше все по-силно и го повдигаше от земята. Краката на нещастника се замятаха. Острите като на акула зъби на вампира се вкопчиха в устните на психиатъра, който направи нечовешко усилие да се отскубне. Кръв го повали върху капака на двигателя. Кочев гледаше ужасен сцената. Давид затвори очи.

В същия миг черен мерцедес спря недалеч. Отекнаха изстрели. Предното стъкло на Пасата се пръсна, парчета като морска сол се посипаха върху главата на Давид. Звездното небе се завъртя пред очите му и го потопи в мрак. Кръв се претърколи с доктор Хама до автомобила и на свой ред откри огън по нападателите.

Когато доктор Хама дойде в съзнание, ужасни болки пронизваха тялото му, устните му бяха разкъсани. Той допълзя до седалката, запали автомобила и потегли. Момчето на седалката изстена. Наоколо нямаше жива душа. Никой не ги спря.