Александър Градинаров
Архетип (19) (Другият ключ за Да Винчи код)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2018)

Издание:

Автор: Александър Градинаров

Заглавие: Архетип

Издание: второ

Издател: Издателство „Сатир“

Година на издаване: 2005

Печатница: „Изток-Запад“

Излязла от печат: септември 2005

Редактор: Савка Чолакова

Коректор: Мария Вачева-Щърбанова

ISBN: 954-90007-3-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6806

История

  1. — Добавяне

18
„Шейсетте кораба“

Психиатричната клиника „Шейсетте кораба“ се помещаваше в бившия френски манастир на кармелитките „Нотр Дам де Сион“, кацнал на отвесния скален бряг на Дунава. Когато червените фуражки заграбиха властта през 46-а година, те изгониха монахините и превърнаха манастира в концентрационен лагер. Там прекара последните си дни старият генерал Хамамов, герой от Балканската война и баща на настоящия директор, доктор Панайот Хамамов. Когато болшевиките обезвредиха напълно противниците на режима, лагерът бе превърнат в психиатрична клиника за особено опасни случаи. До последните демократични промени в страната едно от крилата, наречено „Изолатора“, поддържаше режим на строг тъмничен затвор. По този повод директорът на лудницата, доктор Панайот Хамамов, казваше през смях, че кръстоската между манастир и затвор неизбежно води до лудница! По някаква ирония на съдбата лудите я нарекоха „Шейсетте кораба“.

Кабинетът на доктор Хамамов беше просторен като пристанище. Усещането за безкрайност се засилваше от високите френски прозорци, които гледаха към живописен завой на Дунава. От паркета до гредите на тавана се издигаха лавици с книги. Дебели, подвързани с кожа фолианти, титулувани със златни щампи. По стените висяха портрети на светила в световната психиатрия. Глави на антични божества се пъчеха върху пиедесталите си, а един корабен далекоглед сочеше към реката. Доктор Хамамов работеше в полутъмен ъгъл зад бюро, чийто мраморен плот блестеше гол от бумаги. Лудите наричаха директора на клиниката доктор Хама.

Срещу бюрото, в неуточнен стил, имаше голям кожен диван. Разноцветен килим лежеше на пода. В кабинета цареше спокойствие. Омайваща атмосфера предразполагаше пациентите да споделят най-съкровените си тайни. Доктор Хама седеше зад бюрото си и разлистваше досието на „Аргонавти 3000“. Работен проект, по който чакаше всеки момент да му преведат средства от Европейския съюз. Зад гърба му, между лавиците с книги, висяха портретите на Карл Густав и на чичо Зигмунд. Тези двама именити съперници бяха като двете лица на съвременната психиатрия и затова директорът на лудницата ги уважаваше по равно. Психиатърът опита да се съсредоточи върху плана на кораба, който трябваше да екипира за пътешествието. Според чертежа разполагаше с двеста легла, но в действителност можеше да натовари поне още сто души по палубата и в трюмовете… Камбузът изглеждаше достатъчно обширен, за да натоварят цялото продоволствие още тук, за да не се налага да плащат във валута нагоре по Дунава. Психиатърът потърка голата си глава и разкопча сакото си, което го стягаше на корема. После запали цигара и натисна звънеца да му донесат кафе.

Доктор Хама имаше бомбастично шкембе и плешив череп, снабден с орлов нос и изпъкнали като на пекинез очи. Психиатърът се славеше като човек на живота, а на тази географска ширина това означаваше — на жените и на водката. Тези му слабости представляваха само едната страна на медала на личността му. Доктор Хама заемаше директорското кресло на едно от най-екстравагантните психиатрични заведения на Балканите. Екипът му беше в течение на всички световни новости, отнасящи се до експресното лекуване на психоболните. Прилагаха се модерни терапии и се пипаше здраво там, където трябва… И всичко това доктор Хама го беше постигнал сам, и то в един шизофреничен свят, в който психопатите управляваха, а нормалните хора за една погрешна дума отиваха зад решетките.

Доктор Хама стигна до гениалната мисъл, в която между впрочем нямаше нищо ново, че най-добрият начин да излекуваш управляващите луди, е да ги правиш още по-луди. С други думи, за да ограничиш безобразията, причинени от налудничавите им хрумвания, трябва да ги изпреварваш с още по-налудничави инициативи по скалата на реално отсъстваща стойностна система. Но тези бели кахъри принадлежаха на миналото. Сега доктор Хама беше погълнат от други наболели проблеми. Налагаше се да екипира за плаване годен за моргата кораб. За целта трябваше да намери пари, трябваше да убеждава идиоти.

Той бутна настрани досието на „Аргонавти 3000“ и се захвана с дневната поща. Един дебел кафяв плик, отрупан със западни марки привлече вниманието му. Той разпозна почерка на доктор Зилберщайн от Париж и разкъса плика. „Психопатия криминалис“. За миг чудесната книга, изпъстрена с илюстрации и снимки на убийци, го откъсна от действителността. Пустият му Зилби! Този шедьовър ще попълни колекцията му, посветена на серийните, индивидуални и масови асасини през вековете. Страстта да сравнява физиономиите на подобен род индивиди беше за психиатъра нещо повече от хоби. Фациесът на убиец го караше да фантазира! Формата на очите, носът, ушите, устата, зъбите, кожата… Не, не Ломброзо, нещо много повече! Всички тези антропологични белези, както и общото излъчване на персонажа, зафиксирано върху снимката, възбуждаше аналогии, натрапваше класификации, реализираше мечти. Разбира се, доктор Хама никога не би се повлиял от подобен род чисто артистични забавления в сериозната си и извънредно отговорна клинична работа. В никакъв случай!

Ето например тази малка еретична книжка, издадена от някакво френско самиздат. В нея авторите си позволяваха свободни тълкувания на исторически личности и издигаха храбрата хипотеза, че отличителна черта на древните герои била вкусът им към детеубийство. По съвременните закони за подобни прояви тези недостойни бащи отдавна щяха да гният в затвора. Разбира се, в митологията можеха да се посочат сума крещящи примери на детеубийци. Херкулес например! — сети се веднага той. Обаче фактът, че в пристъп на безумие древногръцкият герой беше избил собствените си деца, не му беше попречило да се класира в Олимпийския рай. Нито да стане бог, чиито светилища почитали от Колхида до Херкулесовите стълбове. Ами Тезей и Хиполит? Ами чичо Авраам и малкият Исаак… Ами турските султани, ами руските царе…

Доктор Хама си помисли не без ирония, че ако бащите очистваха децата си навремето, сега идваше ред на децата да покажат на какво са способни. Все повече зачестяваха случаи на насилие от малолетни. Безпричинни убийства се ширеха, отвратителни изнасилвания и гаври между бездомни момчета… Ако в България политическата и икономическа ситуация беше от времето на „Клетниците“ на Виктор Юго, то какво да кажат за свое оправдание такива „цивилизовани“ страни като САЩ, Англия и Франция, където съученици разчистваха сметки с пушки, ножове и брадви!

Психиатърът си каза, че може би точно сега има възможност да разреши този парадокс благодарение на статуетката на андрогинния бог. Да намери ваксина срещу синдрома на Каин! Ето това беше мечтата на живота му.

Той погледна часовника. Всеки миг доктор Зумпалова щеше да му докладва новините по случая Качамаков. Ако проклетникът признае къде е скрил статуетката, всичко се подрежда с магическа пръчка. Психиатърът забеляза, че пликът съдържа дебело тесте от листа, изписани със ситния клинообразен почерк на Зилби. Почти всеки месец двамата си разменяха описания на клинични случаи и по такъв начин се консултираха взаимно. Но сега… Той хвърли разсеян поглед върху текста на французина. Имал нов пациент българин, бивш шпионин, настоящ безработен, извънредно интересен екземпляр, извънредно опасен убиец… Доктор Хама не успяваше да се съсредоточи. Реши утре след обед да се занимае с проблемите на Зилби.

Той напъха обратно листата и книгата в плика и се замисли за решителната крачка, която му предстои да направи. Ако наистина успее да се снабди с тази невероятна статуетка, ще екипира парахода и тогава… Нямаше смисъл да мечтае. Просто много внимателно трябва да изслуша Зина. Неговата заместничка, освен психолог, беше истинска вещица. Тя открито претендираше, че лекува чрез магии, и колкото да беше луда, постигаше поразителни резултати с трансфера, особено с мъжката пациентела.

На вратата на кабинета се почука. Без да вдига глава, доктор Хама позна по начина, по който се отвори и затвори вратата и по енергичното тракане на токчета, че е доктор Зумпалова. Неговата лява ръка. Той вдигна очи. Не искаше да пропусне как се приближава към бюрото му. Гънеше се като змия в тясна пола и разкопчана блуза, под която стегнатите й гърди тактуваха като маракаси ритъма на самба. Директорът я огледа като стар факир млада кобра.

— Здрасти, Папа — каза непринудено психоложката. — Всеки път, като влизам в кабинета ти, имам чувството, че нахълтвам в Бъкингамския дворец.

— И се чувстваш като Оливър Кромуел в служба на крал Чарлз, така ли?

— И Робеспиер не би обезглавил дебелия Луи, ако онзи имаше акъл да го направи министър — отвърна тя заядливо.

Явно беше в настроение да хвърчат глави.

— Приемам го като комплимент за личната ми далновидност — каза доктор Хама, за да успокои топката. Той се усмихна и я попита какви са настроенията сред паството.

— Извънредно лоши — избухна Зина. — Не трябваше да освобождаваш Кач от Изолатора.

Тя бурно му обясни, че ако проваля начинанията й, ще отидат по дяволите. Присъствието на Кач разбунваше духовете в клиниката. В „Изолатора“, където затваряха буйните луди и някои дементни рецидивисти, пазачите се брояха на пръсти. Надзирателите бяха уволнени поради липса на средства и убийците надигаха глава. Заплашваха с гладна стачка, с бунт и искаха самоуправление в духа на новите демократични промени. Кач им действаше като искра в барутен погреб. Говореше им, че е крайно време да вземат съдбата си в свои ръце и че те не са по-луди от комсомолците, които ги управляваха и които с щуротиите си докараха държавата до разруха.

— Кач твърди, че си ги излъгал, Папа! — каза сухо тя. — Обещавал си им корсарско-мисионерски набези нагоре по Дунава, а после си предал „бреговото братство на неогностиците“. Те искали масова изява на неподчинение, налудничава експанзия, износ на отлежала българска невменяемост и призоваване на всички европейски откачалки към единение за създаване на ново паралелно общество на мръдналите. Световен интернационал на кукунделите с девиз: „Шантавели от всички страни, съединявайте се!“…

Доктор Хама махна с ръка раздразнено.

— Те не си дават сметка на какъв огън се пека — избухна той разпалено, сякаш се оправдаваше пред невидим трибунал. — Ако отгоре продължават да ни опропастяват така, лудите скоро няма да има какво да вечерят, а те искат да екипирам кораб за пътешествие!

— Брожението в клиниката не е най-голямата ни грижа в момента, Папа. Заплашва ни друго, далеч по-страшно и то идва отвън!

— Какво каза онзи психопат за статуетката?

— Приоритетът на тази заплаха е императивен, Папа!

Доктор Хама се заинтересува какво, по дяволите, ги заплашва толкова. Психоложката обясни, че чувства напрежение в полицията и в прокуратурата по определени горещи точки. Нещо виси във въздуха и според нея то не е случайно, а целенасочено действие, дирижирано отгоре.

— Защо мислиш така?

— Измъкнахме плячката под носа на екзекутор. Очаквай визита.

Психиатърът измърмори, че и други са опитвали навремето, но свършили зле.

— Става дума за извършител на специални поръчки. Прякорът му е Кръв! Полковник Кръв.

Доктор Хама мислеше напрегнато.

— Какво иска?

— Теб, Папа! — Зина се разсмя. — Нима ще пропуснеш златния случай, за да им продадеш скъпо кожата си?

— Не ме разсмивай, моля те!

— Разследването около Кач е само претекст! Повярвай ми!

Директорът поиска да знае какво я кара да мисли така.

— Интуиция! — отвърна Зина.

За част от секундата доктор Хама реши, че неговата заместничка играе двойна игра. Но веднага отхвърли тази възможност. Доктор Зумпалова е прекалено забъркана в проектите на „Шейсетте кораба“, за да… „И какво от това! — изкрещя един глас в мозъка му. — Именно защото е забъркана, тя ще направи всичко възможно, за да откупи кожата си, продавайки на търг твоята!“

Той я погледна с изпъкналите си кафяви очи на пекинез. Жената насреща изглеждаше съвършено спокойна. Имаше зелен втренчен поглед на красиво влечуго и добре оформена, силно начервена уста. Кожата й беше загоряла и лъскава. Гърбавият й нос издуваше ноздри. Стоеше изправена, но не вдървена, а гъвкава. Доктор Хама помисли, че в нея има нещо от древна амазонка. Напомняше кръвожадна жена-воин, полулесбийка-полуменада. Тази представа го възбуди. Трябваше да изпита тази змия. Той стана, заобиколи бюрото си и се настани на канапето до нея.

— Не мисли, че играя някаква роля, Папа — каза Зина с дълбокия си гърлен глас. — Просто съм адски разтревожена.

— Страхуваш се, че ще тикнат Кач в затвора ли? Какво ти каза той за статуетката?

— Приложих му пълна терапия. Отрича — тя се поколеба. — Има прекалено много неясни неща.

Доктор Хама вдигна въпросително вежди и неволно плъзна ръка в цепката на полата на своята заместничка. Досега се правеше, че не обръща внимание на опитите й да заобикаля въпросите му. Щеше да й измъкне информацията по друг начин, стигаше да я помилва между краката.

— Ние все още не сме разбрали защо той е убил този мъж на кораба — каза доктор Зумпалова натъртено.

— Какво не си разбрала!? Сбили се, ударил го по брадата, онзи паднал и умрял. Случват се такива работи.

Доктор Хама прокара ръката си нагоре по бедрата на младата жена и усети как кожата й настръхва. Правеше го съвсем приятелски, все едно че я милва по ръката, но знаеше какъв ефект ще възпроизведе върху нея.

— Качамаков замина с Иван и Тереза Наумови да правят трафик със статуетки във Виена — каза лениво тя. — Между античните имитации имало една оригинална статуетка, заради която злощастният археолог и цигуларката изчезнаха.

Известно време двамата събеседници се гледаха втренчено.

— Мафията? — попита тихо доктор Хама.

— Кач твърди, че са ги очистили. Агентът Кръв иска от Кач тяхната тайна. Тайната на изчезналата статуетка.

Доктор Хама издърпа ръката си, стана и закрачи между коженото канапе и бюрото. После спря и извърна глава.

— Знае ли този копой за какъв тип статуетки става дума? — попита бързо той.

Психоложката обясни, че ако може да се вярва на Родолфо, ставало дума за копия от късната империя, едновременно снабдени с мъжки и женски полови органи. Седемдесет сантиметрови андрогинни статуетки с фалоси и гърди на травестити от пийпшоу във всякакви безсрамни пози. Явно й доставяше удоволствие да обяснява тези подробности.

— Знае, че са хермафродити, така ли? — заключи доктор Хама.

— Имали фациес на имбецили и магарешки полови органи, истински антични извращения — тя едва забележимо потръпна.

Намекът за перверзна уродливост можеше до го накара да разкрие картите.

— Хермафродит е бог на плодовитостта — реагира остро доктор Хама, — а перверзия е плод на профанско неразбиране на символа.

— Става дума за Ребис, доктор Хама! — изкрещя тя.

— Владетелят на Света!

Шефът й се хвана на въдицата, тя вътрешно се поздрави. Археологичната стойност на статуетката бе нищо в сравнение с езотеричната й власт над хората, която възбуждаше страшни апетити, жертва на които бяха станали съпрузите Наумови.

— Кръв търси архетипа на Бог — констатира доктор Хама.

Той гледаше втренчено заместничката си.

— Няма смисъл да те убеждавам — продължи тя, — че тези, които управляваха живота ни в продължение на 50 години, пак се опитват да го правят, само че с други средства.

— Няма нищо вечно — отбеляза директорът на лудницата.

— Те търсят нов символ, за да си върнат старата власт над хората.

— Хермафродит? — попита доктор Хама.

— В продължение на 70 години те черпиха енергия от непознат Архетип, докато знаковото му съдържание се изхаби поради вулгарна концепция в матрицата.

Доктор Хама направи отегчена физиономия.

— Допускам — каза той, — че въпросната статуетка може да се окаже надежден проводник към Андрогинния архетип и този, който знае как да отправя молитвите си към него, ще успее да извлече страхотни дивиденти. Но… има едно „но“…

Тук той спря, за да обмисли нещо. Всъщност това беше смисълът на всички антични статуи — те представляваха тайни врати за проникване в архетипите. Затова тоталитарните религии и тоталитарните режими ги разрушаваха или ги опошляваха. Първо, защото не знаеха как да си служат с тях, второ, за да препятстват достъпа до тези енергийни източници на противници на тоталитарната им доктрина.

— Но — продължи той мисълта си — че всичко това е ясно на шепа хора е толкова очевидно, колкото е абсолютно неразбираемо за останалите. Тук не става дума за рационално осъзнаване на принцип, а за емоционалното му възприемане, психотехника, на която са способни само посветен, дете или луд.

— Стремежът на профаните да експлоатират духовни символи за материалистични цели не е от вчера, Папа. Тази страст лежи в основата на всяко зло. Те ще се опитат да завладеят Андрогина, независимо от невъзможността им да си служат със статуетката. Дори ако щеш, за да попречат някой друг да си послужи с нея.

Доктор Хама я погледна в очите.

— И ти смяташ, че са изпратили убиец, който се кани да ни извие врата, тъй като сме му измъкнали плячката под носа?

— Задаваш ли си въпроса, какво означава чук и сърп, заключени в звезда?

Доктор Хама се усмихна с бащинско превъзходство.

— Андрогин в утробата на Жестоката Майка.

— Наистина изглежда така. Но само на пръв поглед.

Зина извади бележник с червени корици от чантата си, отвори го и нарисува сърпа и чука.

— Кои божества се крият зад двата символа? — попита тя и побърза сама да отговори. — Зад сърпа стои богинята на лова Артемида, девствената лесбийка, войнстваща феминистка и мъжегубка. Зад чука е Хефест ковачът — един фрустриран и уродлив рогоносец. Вечен онанист, чието единствено спасение е в пълна трансформация на либидото в умопомрачителни занаятчийски произведения. Това е един невъзможен брак, Папа. Но той е бил осъществен. Ние самите сме доказателството. Въпросът е кога и как?

Доктор Хама се засмя, за да прикрие удоволствието си. Обожаваше предизвикателствата на тази жена. Обожаваше непрекъснатия й стремеж да го постави натясно, да му докаже, че е по-информирана, по-оригинална, по-силна.

— Опитай в огледалния свят! — подхвърли наслуки той.

Тя не го разбра и пребледня. Беше искала да го смае, а се получаваше обратното. Объркването й се усили още повече поради прекалено силното й желание да го доминира на всяка цена и това за малко не я блокира.

— Колко съм тъпа! — извика тя. — Прерових всички книги за половите сношения между боговете и за всевъзможните им потомства, а не се сетих да погледна захвърлените им изчадия в Тартара.

— Изродчето сърпочук е затворено в недрата на земята. Олимпийските богове живеят на върха на светлината, отвратителните чудовища са запокитени в мрака на Ада.

— Но ако Артемида е била дефлорирана от Хефест, не биха я почитали като желязна девственица…

— Възстановяването на химена е елементарна операция за една олимпийка — рече мързеливо доктор Хама. — Хера и Афродита са го практикували толкова често, че Артемида сигурно е знаела за свещеното поточе, в което да потопи осквернената си вулва, за да я извади оттам още по-росна от преди. Хефест ковачът изнасилил ловджийката посредством онези златни капани, които обожавал да майстори, за да се забавлява със своите надути братя и сестри. Чудовището, което се пръкнало от тази вулканична езда, било толкова гадно, че никой не смеел да отвори дума за него. Зевс веднага го хвърлил в Тартара и всички забравили за неприятния инцидент, което е в нравите на олимпийците.

— Защо никога не си ми разказвал тази история? — попита Зина с ревност в гласа.

Доктор Хама се опита да й обясни, че току-що я е съчинил, и то благодарение на нея, но видя недоверието в очите й и предпочете да замълчи.

Зина с усилие прикри възбудата си. От няколко години се мъчеше да формулира тази хипотеза, която шефът й налучка за някакви си пет минути. И за капак нямаше вид да си дава сметка какво откритие е направил. Или хитро по еврейски го прикриваше. „Внимавай, Зина! — прошепна един глас в главата й. — Внимавай с тоя чифутин!“

Излизате, че освен известните на бял свят Архетипни енергии, има други подземни комбинации, тъмни, негативни… Изглеждаше толкова очевидно. Силите на злото. Не някакви там дяволи, вампири или демони, формулирани от самото добро. А страшни чудовища, за които никой никога не е чувал. Защото истинското зло е именно това, за което никой нищо не знае, защото то не подлежи на описание. Тя потръпна от удоволствие. Империята на злото. Дали някой действително си бе давал сметка, преди да я окачестви като такава.

— Хеф-артемид — доктор Хама дори лепна име на хибрида от антагонистичната връзка между Хефест и Артемида — е извънредно опасен. Заключен вдън Мрачния Тартар, той се хранил в продължение на хилядолетия с всички негативни, грозни мисли, които хората не искали да приемат и потискали в подсъзнанието си. Този непознат негативен извор на енергия се превърнал в страшен, разрушителен архетип, колос на мрака, спящ вулкан… Шантави интелектуалци го отпушиха и изгоряха в пламъците, а нищите духом го използваха за разрушителните си цели в продължение на близо едно столетие. Опитвам се да си представя как изглежда физически този дебил… Той трябва да е точно обратното на рафинирания Хермафродит.

— Сетих се! — почти изкрещя психоложката — Не с фалос, а мъж с вагина. Какъв ужас, Папа, същество, което за нищо не става. Някакъв гаден културист, въоръжен с тежък чук и огромна мускулеста вулва между краката. Вагина дентата!

И тя възбудено започна да обяснява, че малките зъбци на сърпа недвусмислено символизират наличието на чене в половия орган на чудовището.

— Така ли изглеждаше статуетката, която прати Наумови в гроба? — попита психиатърът.

Зина сви рамене.

— Знам само, че полковник Кръв, бивша ръка на партията, пристигна в града, за да арестува Кач. Той ще поиска да се срещне с теб, тъй като жертвата му се намира зад стените на твоето болнично заведение.

Доктор Хама промърмори, че и други са се опитвали. Зина мислеше за предупрежденията на Кочев.

— Искам само да ти кажа, че връзките ти в полицията могат да се окажат недостатъчно дебели, за да спрат този легендарен палач.

— Кръв търси новия аватар на Бога! — констатира невъзмутимо доктор Хама. Изведнъж той си даде сметка за опасността. — Трябва да го изпреварим, Зина. Побързай да изповядаш Кач, за бога!

Тя се извини, че едва ли би постигнала повече от направеното.

— Вкарай го отново в Изолатора! Направи нещо! Използвай всички средства, аз ще се заема с копоя.

Тя кимна. Устата й остана полуотворена. Значи директорът знаеше за силата на Ребис. Не беше лесно да се заблуди старата лисица!…Той се усмихна снизходително и наклони глава, сякаш да пробие през баража на очите в мислите й.

— Внимавай с агент Кръв! — тя се изправи и леко изпъчи гърди. — Чух, че пиел кръвта на жертвите си.

Тя му махна с лакираните си нокти и тръгна към вратата. Докато се отдалечаваше, дупето й пулсираше незабравимо във впитата й пола и доктор Хама реши, че тази менада имаше прекалено перверзни изблици за неговите класически вкусове на Дон Жуан. Тя притежаваше темперамент на ненаситна ламя. Живееше безогледно като жадна за секс акула, която ако не получи дневната си мръвка, става опасна, способна да те разкъса. Психиатърът отново се замисли дали тази хубостница не беше способна да го предаде.

Тя беше негова дългогодишна пациентка и доктор Хама познаваше най-отдалечените кътчета на подсъзнанието й! Изнасилена от баща си в пубертета, Зина беше споделила със своя лекуващ психиатър всички произтекли от този кръвосмесителен експеримент фантазии. Тя не беше просто нимфоманка. За нея сексът представляваше допинг, дрога, доказателство, че съществува. Изпаднеше ли в липса, тя можеше да легне с първия срещнат, да го направи с куче или да мастурбира с дръжка на метла в тоалетната. Разправяха, че като я „ударел хормонът“, съблазнявала рецидивистите в „Изолатора“. Събличала се гола пред решетките на килиите им. Предизвиквала ги, докато я сграбчели. После ги карала по ред на номерата. Това се казваше не кратка, а мълниеносна терапия. Трансфер от голям мащаб.

Тези легенди, разбира се, не бяха повече от клюки и част от болничната митология. Въпреки всичките си изпълнения, доктор Зумпалова допадаше на директора на лудницата. Тя притежаваше чар на опасна жена. От нея можеше да излезе убийца. Тази вещица притежаваше мъжка самоувереност. Беше умна, амбициозна и безскрупулна. Доставяше му физическо удоволствие да разговаря с нея. Държеше го нащрек. Тя представляваше опасно изключение в професионалната му практика и той знаеше, че трябва да внимава с нея.

Психиатърът се изправи и започна да крачи из стаята. Той стигна до бюстовете на седемте основни Архетипа, наредени до високите френски прозорци. Седем от дванайсетте олимпийски божества отговаряха на седемте планети от слънчевата система в античността. Меркурий — покровителят на Комуникациите, ВенераЛюбовта, ЗемяВеликата Майка и нейната Луна, Девствената Артемида, Марс — вдъхновителят на Войните, ЮпитерЦар на боговете, Сатурн — господарят на Времето. Доктор Хама си помисли с огорчение, че живее във време на неуки говеда, които отдавна бяха забравили как да черпят енергия от основните архетипни сили.

През цялата си кариера доктор Хама зависеше от хора, които заслужаваха презрение. За съжаление, той нямаше друг избор. Ако искаше да реализира професионалните си мечти, трябваше да направи компромис, иначе щеше да се превърне в изкупителна жертва върху олтара на човешката жестокост. Сатрапите, от които зависеше просперитетът на повереното му болнично заведение, а и собствената му съдба между впрочем, бяха кръвожадни олигофрени. Обаче в името на великата идея, която изповядваше, психиатърът се научи да ги води за носа. Ако някой ден си разменят ролите, първата му работа ще бъде да ги затвори в лудница и да ги подложи на трудова терапия от сутрин до мрак. Той с удоволствие би ги освежил и с електрошокове, както и с цялата гама от радикални оздравяващи средства… И това ни най-малко нямаше да граничи с отмъщение, защото доктор Хама отдавна се бе научил да дресира разрушителните си пориви.

Той сложи ръка върху студения каменен врат на Кронос и се замисли дали е възможно това ченге, по прякор Кръв, да идва за неговата собствена глава.

Опасната игра с „Проект Z“ започна още през 60-те години с въдворяване в лудницата на някои политически неудобни за властта личности. Когато разбра, че не може да се противопостави на тази проскрипция, доктор Хама реши да я превърне в бонификация за преследваните. Той рискува. И успя! Щом тоталитарната система искаше да се освободи от противниците си, като ги затвори в лудница, то най-сигурният начин да бъдат спасени тези редки екземпляри бе да се скрият в същата тази лудница. Така те ставаха недосегаеми за системата.

С течение на времето доктор Хама започна да приютява и някои криминални престъпници. Заклети убийци, които подлагаше на превъзпитание. Така той спасяваше обществото от убийците, а тях самите от затвора. Така и вълкът бе сит, и агнето цяло. Това абсолютно решение плашеше доктор Хама, защото на този свят не съществуваше вечен паритет. Един ден този малък негов рай щеше да се сгромоляса и тогава… някой щеше да плати за цялата бъркотия. Но всичко се случи не така, както го очакваше.

Наистина, Берлинската стена рухна, Горби обяви края на патернализма и тоталитарната система се разпадна на съставните си части като по поръчка. Резерватът, в който доктор Хама криеше „черните си овци“, изведнъж загуби смисъл. Тези, които не бяха луди, го напуснаха и се разбягаха по света. Зад решетките останаха само лудите убийци. Но „Проект Z“ вече беше набрал скорост и доктор Хама не беше в състояние да го спре.

Той свали ръка от врата на Бога Детеубиец и продължи да крачи из стаята. От години психиатърът робуваше на една гностична мечта. Как да трансформира поривите на злото в добро? Как да превърне тези жадни за кръв психопати в средно нормални същества, без да ги ампутира душевно. Той извърши множество експерименти, приложи най-различни техники, групови и индивидуални терапии, психодрама, арттерапия и прочее. Лекуваше пациентите си, а в главата му зрееха еретични мисли. Психиатърът се бореше с шизофренията, с така нареченото раздвоение на индивида. Но какво би станало, ако го превърнат в норма!? Двойствената същност на нещата не беше изключение в природата. Светлината и мрака, доброто и злото, мъжът и жената. Неслучайно физиците интерпретираха светлината като вълна и като корпускула. Отново двойственост! Като голям почитател на Юнг, психиатърът стигна съвсем естествено до идеята за двуполовия бог. Архетипът на Хермафродит отговаряше на душевните отклонения на обществото. Той щеше да бъде новият месия. Веднъж възцарен, Андрогинът щеше да елиминира криминогенния синдром на Каин, защото хората нямаше да се плашат повече от своите различия. Щяха да бъдат еднакви. Нямаше да има мъже и жени. Войната между двата пола ще изчезне завинаги. Именно под егидата на Андрогинния бог хората ще престанат да се превръщат в чудовища. Това беше храбра хипотеза, но си струваше да се направи този опит.

Доктор Хама потръпна благоговейно при мисълта да извърши най-грандиозния експеримент в световната психиатрия. Стига само да се добере до Андрогинния бог! Архетипът на Новата епоха.

* * *

Зина Зумпалова напусна кабинета на доктор Хамамов като бясна. Не понасяше да я опипват. Още повече такива стари похотливи сатири като директора на лудницата. Напомняха й за баща й — полковника. Този дърт мръсник я изнасили едва тринайсетгодишна по време на учения на Варшавския договор в Сараево. Напраска й го в походната кухня върху една омазнена маса до баките с чая… Докато малката Зина ревеше като заклана под напора на безмилостния бащин атрибут, полковникът удряше по капаците на баките, за да заглуши крясъците й. Оттогава не можеше да понася да я опипват. Изпълваше я налудничав страх, започваше да трепери от глава до пети. Идеше й да вие и да се въргаля по земята. Имаше само един лек за това невротично състояние и този лек се наричаше мълниеносна пенетрация. Тя не можеше повече да чака.

Психоложката хукна запъхтяна към Изолатора, но по пътя съобрази, че дежурството й е изтекло и там сега се мотаеха доктор Бонев и една камара изветрели кози, които щяха да й попречат да си поиграе с лудите. Почувства, че се задушава. Опита напразно да сподави желанието си, което я разкъсваше като мечка, когато внезапно се сети за Кач, и краката й се подкосиха. По гърдите й изби пот от усилието да се контролира, краката й вече вървяха сами към бърлогата на трафиканта. Доктор Хама го беше освободил и след снощната терапия в камионетката Кач сигурно гореше от нетърпение да си отмъсти. Да я накаже, както той си знае. Доктор Зумпалова знаеше, че Родолфо не бива да се закача, когато го прихванат братята. Особено след снощния тотален харазъм, покоят беше за предпочитане. Но за Зина Нимфоманката единствен смисъл притежаваше първичната сила на оргазма.

Всъщност тя прилагаше една старозаветна техника, която съвременната психиатрия смяташе за официално неприемлива поради някакво деантологично лицемерие. За да бъде ефикасна една терапия, е необходимо пациентът да направи трансфер с психиатъра. Или иначе казано, да си втълпи, че лекуващият лекар символизира собствения му родител от срещуположния пол. Такива трансфери хората правят често, дори във всекидневието. Когато проблемите са породени от Едипов комплекс, нищо не ги разрешава по-ефикасно от консумацията на инцеста с имагинерния родител. Но и нищо не е по-рисковано от това да ги направи тотално неразрешими. Зависи от късмета. За Зина единствено важно бе да държи пациентите в подчинение.

Зина навлезе в дивата част на парка — „Немейска горичка“, която ограждаше психиатричната клиника, когато пред очите й изскочи Кач и я завлече в храстите като див звяр жертвата си.

Кач отдавна прилагаше тази сатирска техника за прелъстяване в „Немейската горичка“. Разтакаваше се гол, по една ковашка престилка, и дебнеше женската пациентела, търсеща усамотение из глухите пътеки. Според кентавърската терминология на контрабандиста, тези градски нимфи плачеха само за едно, също като някои весели вдовици.

Но сега Родолфо Кач имаше вид на обхванат от бесен страх, а не на освирепял за секс самец. Само че Зина погрешно изтълкува тази очаквано-неочаквана агресия и краката й сладостно се подкосиха.

— Налапа ли въдицата старата хиена? — попита с пресипнал глас шантавият.

Зина го изгледа с разширени очи и с размазан поглед, запъхтяна, неразбираща. Кач, който познаваше този тип погледи като първите си уроци по „креватна езда“, се вбеси още повече.

— Стига свинщини! Говори! Повярва ли ти на номера с пребиването и останалите лъжи?

Зина му отвърна грубо и го отблъсна, за да разпали желанието му. Той я държеше здраво през кръста.

— Ще те очистя, ако ме хвърли в лапите на онова ченге, за да си откупи гъза!

Зина му подхвърли злъчно, че ако продължава да крие статуетката, ще трябва да се погрижи за своя ректум. Тази фраза извади Качамаков от равновесие, той сграбчи психоложката за гърлото. Крещеше й, че е продажна кучка, че мисли само как да манипулира хората. Обвиняваше я, че доносничи на ченгетата. Че е готова на всичко, за да се добере до статуетката, но ще я види на куково лято.

Последва борба, при която Зина го издра до кръв, той разкъса дрехите й, завърза китките й на един клон и я затимари със сноп вейки, които свистяха, докато тя надаваше сърцераздирателни писъци за помощ. Отстрани приличаше на дивашко изнасилване, но всъщност беше редовен мизансцен на садомазохистичните им игри. Накрая Кач я облада грубо, като първобитен човек разгонена самка в сърцето на девствена гора.