Пол Седир
Окултна медицина (22)

Заключение

Но Божествени хора се срещат извънредно рядко. Едва можем намери един през сто години. Какво могат тогава да направят добросъвестните лекари, филантропите-церители, които желаят, въпреки голямата несигурност на науката, да облекчават нещастниците, които търсят тяхната помощ? Все пак, те могат да направят много неща. Каквато и система да прилагат, стига да чувстват своята слабост, те могат да направят едничкото възможно: да призоват могъщата сила на Духа или да се позоват на нея. Този невидим помощник идва на помощ на всички добри воли, уверявам ви. Знайте, че той е винаги готов да ви услужи; вашият устрем на състрадание е непогрешимият чар, комуто той се покорява; той може да придаде на което и да е лекарство, на каквото и да е слово, необикновена мощ. Само забравете за малко грижите за своето обогатяване и безпокойството за своята репутация; най-ученият не знае нищо, най-могъщият не може нищо да стори без Него; повикайте го; и всеки път, когато вашият повик е справедлив и безкористен, той ще бъде непременно чут.

Болният плаща чрез болестта дълг; ако му отстраните телесното страдание, той ще си заплати дълга със своето богатство, със своята сполука, със своята знатност или известност; затова има случаи, когато дори и един пратеник на Небето оставя нещата да следват своя път, въпреки позволението, което има, да черпи от Божествените съкровища на благодатта. Когато дойде на човека изпитание, той получава също така и помощ, за да го понесе. Затова недейте никога пожелава да изцерявате въпреки всичко. Знаете ли, че няма да дадете на болния, в замяна на здравето, някое голямо нещастие? Трябва да се уповавате на небесната воля, като същевременно си служим със своите най-съвършени средства, за да облекчим близкия човек. И в този случай съблюдаването на нравствения закон е непогрешимо мерило, то е сигурно лекуване, то е енергичен динамизъм и върховна мъдрост. Затова и в лечебното изкуство е вярно, че — ако човек най-първо търси „Царството Божие“, т.е. Божията справедливост, която е най-хубавата Истина и най-голямата доброта — всичко останало, т.е. така наречените „невероятни лекувания“, ще му бъде придадено; ала за това лекуващият трябва да бъде действително дълбоко вярващ и да има упование в силата на Бога, която едничка може да лекува сигурно и окончателно.