Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Médecine occulte, (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 3 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
nikwayne (2018)
Допълнителна корекция и форматиране
asayva (2018)

Издание:

Автор: Пол Седир

Заглавие: Окултна медицина

Издание: второ

Издател: Издателство „Логос“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 2000

Тип: философски текст

Националност: френска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6342

История

  1. — Добавяне

Таоизъм

Тук му е мястото да поговорим за друга лечебна метода, малко позната, която заема похватите си от психологията, за да въздейства върху физиологията; за нея ще трябва да кажа поне няколко думи.

При жълтата раса — китайците и японците — народът си служи с естествена фармакопея. Между тях се намират освен това лекари, чиято много любопитна наука произхожда, чрез самобитна редица от умозаключения, направо от онези крайно метафизични (отвлечени) схващания, на които китайският мъдрец Лао Дзъ дал преди двадесет и шест века окончателен вид. Главните черти на тяхната система, според Маджиоа — първия европейски писател, който е имал добросъвестността, преди да заговори за таоизма, да мине през неговото обучение са следните. В долната част на човешкото устройство се намират:

1) Твърдото (плътско) тяло;

2) Кръвта — проводник на живота.

На горната част се намират:

7) Волята, Божествената искра, душата, самосъзнанието, човешкото „аз“;

6) Разумът, разсъдъкът, свързването на представи и понятия.

По средата се намира, като посредник, астралният организъм, надарен с топлина, с движение, със светлина; той изгубва своята поляризация в зависимост от това, дали се привързва към тялото или към духа (чиято поляризация усвоява); този астрален организъм се подразделя на:

3. Топлина — в белия дроб;

4. Животворен дъх, движение — в сърцето;

5. Светлина — в мозъка.

И така, съставките 1 и 2 се намират вън от живия организъм; съставката 1 е възприемчива, но бездеятелна; тя е кора, мъртвешка глава (caput mortuum — израз, с който старите алхимици означавали твърдата останка на своя анализ); седмата съставка е свободен, господар, безстрастен.

Съставките 5 и 6 не могат да бъдат засегнати по същество, тъй като произлизат от съставката 7; съставките 1 и 2 не подлежат на пряко нападане от външни болезнотворни носители; всички болести, с изключение на повреди от веществени случаи, малокръвие и загниване, влизат в човека само през съставните 3, 4 или 5.

Ако болният бъде прегледан на време и ако има нормално физическо здраве, лекарят-таоист може да установи психическа диагностика и впоследствие да предприеме съответно психическо лечение. Неговият метод почива, следователно, на разсъждения върху психо-физиологични сведения. А тъй като има пред вид, че ще трябва да действа върху изтънчена съставка — животоносния дъх, то и неговите церове ще бъдат твърде енергични: отрови и ревулсивни средства (церове, които отвличат болката от някой първостепенен орган и я пренасят към друг, по-малко важен).

Старците, малокръвните и изродените не намират никакво спасение в този метод.

Учените от жълтата раса прекарват дълго обучение, защото тяхната работа е често пъти наследствена; те се отличават с остроумна и смела логика; имат доверие в заветната наука, получена по предание; освен това, и целият народ им вярва непоколебимо; затова винаги успяват в лекуванията, за които се залавят.