Пол Седир
Окултна медицина (6)

Официална медицина

Алопатията, при каквато и да е система, лекува само симптомите (признаците на болестта). Нещо повече, тя се бори против една патологическа форма, като предизвиква чрез това друга; тя рискува да измори стомаха; тя действа по указанията на несигурна диагностика, трудно установима; нейната фармакопея търпи постоянни промени; при все това, обаче, забелязва се нейното сегашно стремление да се освободи от физичното, от цененето на количеството, за да дойде до химическото, до познаване на качеството или до динамизма. Такава е основата на изопатията — нова система за лекуване, която заема от самия болен лечебното вещество; такава е още опотерапията — друга система, която търси цяра в съответните органи на животното; най-после, такава е и металотерапията, като системата на Бюрк, която използва вещества в колоидално състояние (напомнящи желатиново лепило); всички тези похвати произхождат по пряка посока от спагиричния херметизъм, от народното предание или от опитните установявания на старите народи.

Нека забележим още сега, макар че това би се разбрало най-добре след като се запознаем с лечебните системи на индусите, че се открива нов, още неизползван, път зад храстите на хомологията и на философската анатомия. Липсва ми не само място, но и сведения от страна на опитната наука, за да развия мисълта си; ако обаче се съставяше подробен опис на морфологическите аналогии в организма (кости, мускули, течности, кръвоносни съдове, тлъстини и нерви), би се забелязало, че като действаме върху клетки с определена форма, намиращи се, да речем в крака, то и всички други клетки със същата форма ще почувстват това въздействие; често би било възможно да се употребяват ревулсивни средства, които пренасят кръвния прилив или нервната болка от един важен орган към друг маловажен, или да се действа чрез силни отрови.

В наши дни се забелязва голямо връщане към правилата на старата Салернска школа, която проповядваше природолечение и обнова на организма с естествени средства. Още от времето на Кнайп системите с диета и режим са се увеличили: гората, морето, планината, храната и упражненията биват системно препоръчвани вместо лекарствата. Това естествено лекуване е превъзходно, когато лекарят е убеден в истинността на правилата и когато болният е добросъвестен. По този начин се получава пречистване на организма, възбуждане и ободряване, а освен това и по-слаба умора, поради вегетарианството. Слънчевото лекуване е укрепително; всякога е полезно за живеещия в Европа да ходи гологлав и с боси крака, дори и гол. При хидротерапията (водолечението) течащата вода е за предпочитане; тя трябва главно да се използва за петите и стъпалните части на нозете, както и за подпоясната част от тялото, но веднага след банята човек трябва да се затопли; ако грижливо се извършва реакцията, няма защо човек да се бои от сняг, от дъжд и от слънце; на трапезата продължителното дъвкане на поеманата храна е превъзходен и здравоносен навик; твърдата храна трябва да се превърне на течна и сама да се втече в гърлото; човек трябва да става от леглото веднага, щом се разсъмне; той трябва да спи само през нощта и то предимно до полунощ. Всичко гореказано помага на човека да избегне много безпокойни предразположения към заболяване и дава възможност на самия организъм да лекува себе си, без всякакви церове.