Пол Седир
Окултна медицина (4)

Видове лекувания

Според учението което възприема за устройството и състава на човешкото същество, лекарят ще нагласи и своята лечебна практика.

Имайки пред вид многобройните предположения, ние ще изтъкнем онова, което познава само физико-химическия живот, в противоположност на онова, което вярва само в духовния живот. Между тези две вярвания се нареждат онези, които допускат съществуването на междинно начало — полувеществено-полудуховно.

Ето трите големи раздела: позитивисти, окултисти и мистици.

Позитивистът може да вижда само веществото, или пък може да допусне възможността и за психологическа намеса, или за динамическа намеса, още тайнствена и засега необяснима.

Окултистът може да се ограничи с веществото, или с флуидите, или пък с духовните проводници и дейци.

Мистикът допуска всички хипотези (предположения), като ги свежда до единството на своята вяра в Духа.

Лекарят си служи, следователно, със своя разсъдък (по пътя на науката), с волята си (по пътя на психургията) или с обичта (по пътя на молитвата).

Науката днес познава само веществото и някои флуиди; поради това тя въздейства само върху физико-химическия организъм и върху някои флуиди. Към този разред от лечебни похвати принадлежат:

1) Алопатията, изотерапията, опотерапията, металотерапията, диетичното лекуване (Кнайп и климатологията);

2) Хомеотерапията, електрохомеотерапията, спагирията, астрологическата медицина (Д-р Дюз) и лекуванията чрез движение (Шарл Крос), цветове (китайците), електричество, топлина, радий и др.;

3) Волята на лекаря може да въздейства на болния чрез масаж, магнетизъм, внушение и разсъждения (психиатрия);

4) Може да се въздейства върху психическата среда: чрез уроки, обайване, омагьосване, пресаждане на болестта, магическо заклинание, муска, прехвърляне на болестта върху животно или друг човек;

5) Болният може сам да въздейства върху себе си: чрез самовнушение, християнска наука, дихателен режим, хата-йога, решително желание да се излекува;

6) Лекарят може да измоли лекуване от страна на непознатото: от духове на умрели (спиритизъм), от богове (жертви на многобожниците, призоваване на боговете), от светци (мощи или други останки, поклонение на свети места, обредни молитви);

7) И, най-после, може да се измоли изцерение от страна на самия Бог (теургия — чрез призоваване на Бога и на светите архангели).

Ще разгледаме подробно всеки от тези методи, за да узнаем предимствата и неудобствата им, тъй като всички те са само приблизително сигурни; всеки лекар познава известно число истини и може да си служи с известно число лекувания; следователно, неговото въздействие се заключава в доста тесни граници, каквато и да е неговата преданост и колкото и доказани да са неговите знания и опит.