Серия
Рискувай, за да спечелиш (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Slow Ride, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,1 (× 45 гласа)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Катрин Фокс

Заглавие: Дълго пътуване

Преводач: Illusion

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: Повест

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7968


Глава 1

Десет години по-рано

Чейс Куупър сграбчи презрамките на раницата на Джаг и силно го издърпа на тротоара секунди, преди един SUV[1] да го блъсне дори по-силно, отколкото го бе направил защитникът на противниковия училищен отбор при последния им футболен мач. Шофьорът натисна клаксона, докато ги подминаваше, и показа на Куупър и двамата му приятели среден пръст.

— Майната ти! — извика Мак, като отговори по същия начин с двете си ръце, докато се тътреше по бордюра, предизвиквайки човека да се върне и да се сбие с него.

— Хей? — възкликна Джаг, като вдигна очи от телефона си.

Кууп поклати глава.

— Да не би да се опитваш да се самоубиеш? — Погледна над рамото на Джаг, опитвайки се да зърне телефона му. — Всъщност, какво толкова важно гледаш?

Мак скочи от бордюра.

— Вероятно някое порно — предположи той.

Джаг се ухили.

— Майната ти. — Изключи телефона си и го сложи в джоба на провисналите си дънки.

— Какво, по дяволите, става с теб, приятел? — Кууп се огледа за коли и пресече улицата, а шестте бири, които беше взел от хладилника на баща си, се удряха една в друга в раницата му.

— Имам нужда от секс — отвърна Джаг. — Това става с мен. — Подхилвайки се, той бутна Чейс към уличната лампа. — Аз, за разлика от теб, задник такъв, не го правя ежедневно.

Куупър заобиколи лампата и мина напряко между къщите, промъквайки се през дворовете им, за да съкрати пътя до къщата на Мари.

— Казах ти, с Мари сме приятели.

Мак изсумтя.

— Имаш предвид, че сте приятели с екстри, нали?

Кууп се намръщи и сложи ръцете в джобовете си.

— За стотен път ти казвам — не, не се чукаме. — Защо изобщо се мъчеше да се защити от тези двама многознайковци? — Само задето излизаме заедно, смеем се и се забавляваме, не означава, че правим секс.

— Тогава защо винаги е полугола пред теб? — засмя се Джаг.

— Тя е модел. — Бутна входната й врата. — Свикнала е да не носи почти нищо върху себе си.

Джак потърка ръце.

— Точно както ги харесвам.

Минаха по алеята, водеща към входната врата на къщата, и Кууп скочи на тревата.

— Хайде — каза тихо той.

— За Бога, защо винаги трябва да минаваме през прозореца? — изстена Мак. — Да не би да имаш нещо против да използваш входната врата? — Следвайки го по петите, приятелите му го настигнаха до храста под прозореца на момичето.

Тримата имаха доста лоша репутация в града, а родителите на Мари не бяха доволни, че дъщеря им се мотаеше с тях, ето защо Чейс правеше всичко по силите си да не се мярка пред очите им.

— Просто предпочитам да използвам прозореца.

Джаг се наведе и надникна през стъклото.

— Това ли е този, през който пропълзяваш, когато ти се явява полугола?

— Майната ти — каза Кууп и тихо повдигна прозореца.

Момчетата грешаха. Двамата с Мари не правеха секс и никога не бяха правили. Тя можеше и да се разхожда полугола, и, разбира се, беше изключително сексапилна, но имаше друго момиче, което не можеше да избие от главата си — момиче, което беше напълно забранено и което дори не си правеше труда да прекара някакво време с него.

Прехвърли десния си крак през перваза на прозореца, след това промуши и таза си, докато мърмореше заради тесния отвор.

— Пич, може би ще решиш да намалиш тези чийзбургери — отбеляза Джаг.

Мак избухна в смях.

Затворил очи, Куупър се молеше родителите на Мари да спят дълбоко, както беше със задник, заседнал над перваза, и тяло, наполовина провесено през отвора, ставаше идеална мишена някой да изстреля цял заряд едри сачми в него. Той се избута напред, скочи на крака и махна на момчетата да влязат вътре.

Джаг и Мак се покатериха след него, кискайки се като ученички и бутайки се един друг, след което се стовариха върху неоправеното легло. Кууп се огледа, но Мари никъде я нямаше. Чуваше се шум от голямата й гардеробна и той направи знак на момчетата да пазят тишина.

Пусна раницата си на пода и започна да се промъква през стаята. Миналата седмица тя се беше прокраднала зад него на футболното игрище и едва не му беше изкарала акъла. Добре се посмя за негова сметка, но тази вечер той щеше да й го върне.

Хвана двойните врати и ги отвори със замах.

— Пипнах те! — Думите му заглъхнаха, когато видя сестрата близначка на Мари — чисто голата й сестра близначка.

О, по дяволите.

Момичето от мечтите му стоеше пред него като вцепенено, роклята, която държеше, се изплъзна от пръстите и с шумолене се приземи на пода.

— Аз… ъъъ… — Гласът му вероятно я върна в реалността.

— Какво, по дяволите! — Тя бързо обви с ръце тялото си, обърна се настрани, като леко се приведе, предоставяйки му най-сладката и сексапилна гледка към нейното перфектно дупе. Мамка му!

Джулия.

Може и да беше близначка на Мари, а той беше виждал тялото на сестра й безброй пъти, но то не можеше да се сравни с това на Джулия. Членът му се втвърди и почувства забързания си пулс чак в гърлото. Господи, толкова отчаяно я желаеше, но тя беше сестра на най-добрата му приятелка, а и беше предупреден, че е забранена зона.

— Махай се — каза му, а руменина се разля по шията и бузите й. — Аз не съм Мари.

Приятелите му се разсмяха и Кууп стисна зъби, готов да ги убие. Но ако се отместеше, щеше да я изложи на показ, а нямаше намерение допълнително да я засрамва. Погледна през рамото си.

— Престанете! — предупреди ги той и застана така, че да им попречи да я видят и да й даде уединението, което заслужаваше.

— Веднага! — настоя тя.

— Виж, аз… аз… съм… — започна Чейс, сграбчил кичур коса.

Очите й с цвят на уиски, изпъстрени със златисти като мед точици, го стрелнаха, карайки го да се закове на място.

— Да не би думата, която търсиш да е „перверзник“? — попита Джулия.

Искаше да си тръгне, да свали очите си от нея, но честта му се бореше с желанията… и губеше. Освен това беше оставил вратите отворени и ако сега се махнеше, приятелите му щяха да я видят. Сграбчи пеньоара на Мари, висящ на вътрешната закачалка до него, подаде й го и направи усилие да гледа към кутията за обувки, която беше над главата й, докато тя грабна дрехата от него.

— Чуй ме, съжалявам. Помислих, че си…

— Знам за кого си ме помислил.

Памукът прошумоля по кожата й и Кууп завидя на робата, която обгърна тялото й докато девойката я обвиваше около себе си.

— Ако знаех, че си тук, щях да си тръгна — той замълча и посочи с палец над рамото си, — и да отведа тези задници с мен. Никога не съм искал да попадна на теб, докато си гола, Джулия. Никога. Това е грешка.

— Знам — отвърна тя, а гласът й се понижи толкова, че трябваше да се напрегне, за да я чуе. — Не съм като сестра ми.

Погледът му се стрелна към нея и гърлото му се стегна, когато видя болката в изражението й. Какво, по дяволите? Да не би да си мислеше, че не е толкова красива и привлекателна, колкото Мари? Че щеше да си тръгне, защото голотата й беше отблъскваща или нещо подобно? Може и да не беше толкова общителна и популярна като сестра си, но това не означаваше, че не я желаеше, или пък, че не искаше да я вижда гола. Защото, по дяволите, той я желаеше. Точно сега не беше съвсем подходящото време и се опитваше да се отнася с уважение към нея, без значение колко твърд е станал пенисът му и колко отчаяно го моли за малко действие.

— Джулия — каза Чейс, докосвайки кичур от дългата й тъмна коса. — Нямах предвид…

— Какво става тук? — попита Мари от вратата на стаята си. Младежът се извърна и приятелката му, облечена в оскъден бански от две части, го гледаше втренчено, с ръце на кръста. Тя наведе главата си на една страна. — Има ли нещо, което трябва да знам?

— Помислих я за теб — обясни Кууп.

Джулия мина покрай него.

— Търсех роклята, която ти дадох, когато гаджето ти ме намери. Не знаеше, че съм аз, докато не му казах.

Мари завъртя очи.

— Човек би си помислил, че вече може да ни различи.

Можеше. Бяха еднояйчни близначки, но за него бяха различни като деня и нощта.

— Чакай, мога да обясня…

— И не трябва да се тревожиш, защото нищо не се е случило. — Джулия се обърна и директно срещна погледа му. — Не е мой тип.

Мари се насочи към раницата му на пода и се наведе над нея:

— Донесохте ли бирите за плажното парти?

Докато наблюдаваше как Джулия се отдалечава, вече нямаше настроение да се забавлява. За Бога, може и да бе спасил Джаг да не го прегазят, но самият той се чувстваше така, все едно парен валяк беше минал през него.

Бележки

[1] Sport Utility Vehicle — транспортно средство, което е предназначено за активен отдих и притежава повишена проходимост, т.е. някои от функциите на офроуд автомобилите. Повечето средно големи автомобили имат три реда седалки и голямо пространство за багаж зад последния ред. — Б.ред.