Майк Лосън
Вторият периметър (42)

41

Демарко блъсна вратата на стаята във Ванкувър, която Смит беше превърнал във временен офис. Агентът говореше по телефона, но в момента, в който зърна фигурата на Демарко и изражението на небръснатото му лице, той промърмори, че ще се обади по-късно, и затвори.

— Казвай какво става! — изръмжа Демарко, без да си прави труда да поздрави.

— Искаш ли кафе? Като те гледам, ще ти дойде добре…

— Не искам никакво проклето… — Демарко млъкна, щипна върха на носа си и кимна. — Добре, давай…

— Безсънието е гадно нещо, а? — рече Смит и му подаде пластмасовата чаша с изстинала и противна на вид течност.

— Така е. А сега разказвай.

— Правим всичко, което е по силите ни. В издирването се включиха ФБР и канадската полиция. Благодарение на Дъдли, хвала на бога…

— Добре де, но какво точно правите?

— Обичайните процедури — сви рамене Смит. — Лабораторните плъхове направиха оглед на колата й за отпечатъци, косми, влакна и всичко останало. Не откриха абсолютно нищо. Онези от Бюрото прослушаха посланието на джиесема ти с всички възможни електронни джаджи, но и тук ударихме на камък. Канадците разпитаха всичко живо в близост до мястото на инцидента и се добраха до нещо: някакъв свидетел видял двама души — мъж и жена, които разговаряли с Ема, след което тя се качила в тъмнозелен джип, в който имало още двама души. И толкоз. Нито марката на джипа, нито номера му. Никакво описание на мъжа с Ли Мей. Свидетелят дори не е сигурен, че е бил азиатец.

Смит замълча за момент, после продължи:

— В момента сме поставили под наблюдение летищата, пристанищата, железопътните гари и граничните пунктове. На всички тези места сме изпратили снимките на Ема, Кармоди и Ли Мей. Тази на Кармоди извадихме от досието, съставено след ареста му в Канада, а в случая с Ли Мей използвахме стара нейна фотография от Олимпийските игри, която нашите художници подложиха на известна обработка, тъй като е правена преди повече от двайсет години. — Смит свали очилата си и уморено разтърка очи. Без очила изглеждаше значително по-стар. — Трябва да ти кажа, Джо, че шансовете ни не са особено големи. Ако бях на тяхно място, щях да набутам Ема в някой контейнер и да я кача на първия товарен кораб, който напуска Ванкувър. По всяка вероятност вече са я извели от страната.

— О, моля те! — простена Демарко. — Изобщо не ми го казвай!

— Съжалявам, но ако са постъпили по този начин, нищо не би могло да им попречи. Добрата новина е, че китайското правителство най-вероятно няма нищо общо с тази операция.

— Какво приказваш? — втренчи се в него Демарко.

— Седни и слушай — предложи Смит. — Престани да крачиш напред-назад и ще чуеш нашата версия. — Изчака го да приеме поканата, прокашля се и започна: — Ето каква е работата: Ли Мей е контролирала операцията в корабостроителницата, но същевременно е вербувала и Джон Уошбърн. Тя е много хубава жена и според нас никак не й е било трудно да изчука стария Джон, и то така, че да му вземе ума. Не изключваме да му е предложила и пари, разбира се. Но както и да е. В един момент е ръководила и двете операции, които са се развивали чудесно. От Кармоди получава секретни сведения за бойните кораби на американския флот, а едновременно с това подготвя Уошбърн за извеждане от страната. Няма никакво съмнение, че нещастникът щеше да се озове в Китай, където щяха да му изсмучат мозъка. По всяка вероятност и той й е предал известно количество секретни материали. Дотук ясно ли ти е?

Демарко му махна с ръка да продължава, защото всичко това вече му беше известно, но Смит продължи с педантичното си изложение.

— Но ти и Ема се появявате в Бремертън и се интересувате от корабостроителницата. Не очаквате да откриете нещо повече от корупция при възлагането на дадена поръчка, но бързо разбирате, че Кармоди и неговите момчета всъщност са шпиони. Не разполагате с конкретни доказателства, но сплашвате Мълърин по начин, който кара Ли Мей да реши, че действително сте надушили операцията. Тук е мястото да припомня, че тя познава Ема. Знае колко е добра, защото й е сърбала попарата.

И така, Ли Мей решава да прекрати операцията в корабостроителницата и да се концентрира върху Уошбърн. Ликвидира Нортън и Мълърин, а на Кармоди нарежда да изчезне, обикаляйки страната. По този начин всички институции, които имат отношение към случая — ФБР, СРВМС и флотската сигурност, — хукват след Кармоди, опитвайки се да разберат какво е успял да отмъкне и как да го заловят. През това време тя организира мнимата смърт на Уошбърн и се надява да го качи безпрепятствено на самолета. Но Ема отново изважда късмет и предупреждава летищните власти да търсят Уошбърн в момента, в който научава за изчезването му. Ли Мей остава само с документите, които й е предал Уошбърн, но не успява да го измъкне. Ема отново печели.

Ето причината, поради която китайката решава да отвлече Ема. Това вече не е само бизнес, а и лични сметки. Използва Кармоди за примамка и го изпраща тук, във Ванкувър, където да бъде заловен. Тя знае, че Ема ще захапе въдицата.

— Но Ема отдавна си е подала оставката — отбеляза Демарко.

— Само че Ли Мей не знае — поклати глава Смит. — Всъщност и тя извади късмет. Понякога става така, че и лошите са късметлии. Ема изобщо не беше длъжна да идва тук, но все пак дойде — точно според плановете на китайката.

— Но защо Ванкувър? Ако е искала да отвлече или да ликвидира Ема, спокойно можеше да го направи и в Бремертън.

— Така е — кимна Смит. — Според нас по три причини. Първо, не е разполагала с време, защото е подготвяла заминаването на Уошбърн. Второ и по-важно — Канада не е САЩ, което означава, че ние не можем да я преследваме толкова ефективно, колкото у дома. Тук ставаме свидетели на танго между двете правителства — правомощия и още куп формалности, които ни принуждават да търсим съдействието на местните. Тя избира Ванкувър, за да ни забави и да ни затрудни.

— А третата причина?

— Третата причина е, че тя разполага с подкрепа в човешка сила в Канада, включително и сътрудници, каквито няма в САЩ. Като онези, които са й помогнали при отвличането на Ема.

— Смисълът нещо ми се губи — поклати глава Демарко. — Тя работи за китайското правителство, което лесно може да й осигури помощ и в Щатите. Същото важи и за сътрудниците, които биха могли да се заемат с Ема, докато тя се занимава с Уошбърн.

— Вече ти споменах, че китайското правителство не е замесено в отвличането на Ема, Джо. Сам чу записа на гласовата си поща: според Ема китайката отдавна е престъпила чертата и вероятно е права.

— Изобщо не съм сигурен какво означава това „престъпване на чертата“ — глухо каза Демарко.

— Означава, че Ли Мей е осъществила операцията на своя глава. Правителствата не се занимават с подобни глупости. Може и да не повярваш, но международният шпионаж спазва определени правила. Китайското правителство не би отвлякло един американски агент в оставка. По дяволите, Джо! Те не отвличат дори действащи агенти, освен ако не са на тяхна територия! Още по-малко пък прибягват до убийство на федерални агенти и канадски ченгета. Това е нормалната практика.

А Дъдли и хората му са наблюдавали китайското посолство на Гранвил стрийт просто за всеки случай, все пак допускайки възможността за намеса от страна на правителството им. Те много добре познават шпионите, които работят там, могат да ги различат от дипломати, търговски представители и готвачи. Искали са да проследят всеки от тях, който би тръгнал на среща с Ли Мей.

— Все още не разбирам — въздъхна Демарко. — Ако Ли Мей е искала да си отмъсти за провала на Хавайските острови, защо просто не е ликвидирала Ема, вместо да я отвлича?

— Ние сме на мнение, че… — започна Смит, после млъкна.

— Хайде, Смит, изплюй камъчето!

— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, Джо — въздъхна агентът. — Според нас след ранното прекратяване на операцията в Бремертън Ли Мей е решила да направи допълнителен подарък на шефовете си, предлагайки им всичко онова, което се крие в главата на Ема. В продължение на трийсет години Ема е работила за нас, имала е достъп до секретни материали, на който дори Господ Бог може да завиди. И нашата китайка решава да удари с един куршум два заека, както се казва. Да отмъсти на Ема и да подари на шефовете си огромното количество поверителна информация, което е в главата й. Отново ти напомням, че тя не знае за оставката на Ема. Сигурна е, че Ема има достъп до важни сведения.

Демарко помълча известно време, после вдигна глава.

— С други думи, си на мнение, че тя ще я подложи на изтезания, така ли?

— За съжаление е напълно възможно, Джо.

— Господи Исусе! — Думата „изтезания“ изведнъж извика в представите му картините, които беше гледал в различни филми. За да прогони тези мисли, той стана и напълни чашата си с нова порция гадно кафе. — Добре, а сега да поговорим за историята с Кармоди.

— Няма история. Той явно е изпълнявал указанията на Ли Мей по отношение на целия театър. Оставя се да го заловим, слага ни халка на носа и ни води в ресторанта в Китайския квартал.

— Но защо ще поема този риск? Защо допуска да бъде заловен по този начин?

— Защото Ли Мей му е наредила — сви рамене Смит. — Той работи за нея, тя му е шеф. По всяка вероятност е обещала да го измъкне и той е бил доста изненадан от опита й да го ликвидира.

— Но защо се е опитала да го ликвидира?

Смит отново сви рамене. Ако не престанеше с тоя тик, Демарко положително щеше да му забие един юмрук в зъбите.

— Може би защото я е разкрил — въздъхна той. — Трябва да имаме предвид и още нещо: Ли Мей не знае, че Ема е успяла да я идентифицира с онова набиране на твоя номер. По всяка вероятност е заповядала на Кармоди да ни заблуди, че операцията е дело на корейците. Премахвайки го в ресторанта, тя не само ще му попречи да я разкрие, но и ще ни накара да повярваме, че проникването в корабостроителницата е дело на корейците, че те са направили опит да изведат Уошбърн, че те са отвлекли Ема. Изключително умен ход от нейна страна: да хвърли цялата вина върху Северна Корея, използвайки признанията на Кармоди. Но в момента, в който хваща Ема, Кармоди става излишно бреме за нея. Бреме, от което трябва да се освободи. Защото Ли Мей Шен е безскрупулна и хладнокръвна убийца, Джо… Ще ти кажа и още нещо — добави след кратка пауза Смит. — Тази жена е изключително умна, а дързостта й надминава всичко, което можем да си представим. Още от самото начало на операцията тя планира да отвлече Ема и същевременно да се освободи от Кармоди. По всяка вероятност Ема е била обект на неотстъпно наблюдение от нейна страна. Знаела е за появата й във Ванкувър, знаела е за засадата в онзи ресторант, но не е имала представа къде ще бъде Ема по онова време. Защото тя би могла да е навсякъде — с мен, в ресторанта или с ченгетата. По тази причина Ли Мей отива на срещата по-рано от уговорения час. Ние не знаем как изглежда и тя спокойно е наблюдавала подготовката на Харис. В рамките на следващия час и половина тя открива начина, по който да хване Ема, да ликвидира Кармоди и да изчезне. Толкова е добра, че чак тръпки ме побиват!

Тръпки значи, мрачно си помисли Демарко. Тази жена убива шест души, трима от които полицаи, а горкия Смит го побивали тръпки!