Лорън Донър
Рот (21)

Глава 20

Лорън огледа стаята и едва преглътна сълзите си. Нейното собствено легло беше поставено в ъгъла и заемаше голяма част от пространството, но жестът беше трогателен. Из помещението блещукаха свещи на батерии, разпръснати по всички повърхности, а на малка маса в края на леглото беше оставена храна. Младата жена се обърна, за да погледне Рот.

— Толкова е романтично!

Мъжът й се усмихна.

— Исках да знаеш, че това е твой дом и си помислих, че леглото ти ще ти помогне да свикнеш по-лесно. Тим и специалният отряд се погрижиха за останалото. Те знаят, че се съгласи да станеш моя половинка и че се оженихме. Казаха, че това е подарък за медения месец. Дрехите ти също са тук, но нямам къде да ги прибера. Момчетата сглобяват нещо като гардероб, който утре ще бъде поставен до стената на банята. Ще сложим и телевизор.

— Рот, обичам те! — сълзите се стекоха по страните й.

Той изръмжа, ритна вратата, за да я затвори и придърпа младата жена в обятията си.

— Нещо грешно ли направих?

— Това са сълзи от щастие. Толкова си сладък!

Той я вдигна по тялото си.

— Не съм сладък.

— Напротив, такъв си!

— Онова, което в момента си мисля, изобщо не е сладко. — Той я занесе до леглото, където спря. — Искам да разкъсам красивата ти рокля и да те взема изотзад.

— Пусни ме!

Той я остави да стъпи на земята и се отдръпна няколко крачки.

— Извинявам се!

— Недей! — Лорън се пресегна назад. — Искам да запазя роклята, но съм изцяло за секса. — Тя му намигна. — Събличай се, бебчо! Яденето може да почака.

Устните му се извиха в похотлива усмивка и той се наведе, за да свали ботушите си. Лорън разкопча ципа на роклята, която й даде Аманда, хвърли я в края на леглото и свали бельото и обувките си. Съблече се по-бързо от Рот и се покатери върху леглото, където застана на ръце и колене.

Новият вид изръмжа, докато сваляше панталоните си и я последва след миг. Изправи се на колене зад нея и хвана бедрото й с една ръка, докато с другата покри топлата й сърцевина.

— Разтвори по-широко бедра за мен. Вече си мокра. — Гласът му се задълбочи, докато пръстите му галеха клитора й. — Имам нужда от теб!

Лорън можеше да си представи. Тялото я болеше за него. Сватбата беше всичко, за което можеше да мечтае. Барът беше пълен с Нови видове, Шадоу и Аманда стояха от двете им страни, а свещеникът проведе кратка, но красива церемония. Позираха за снимки и след това тя научи нещо ново за съпруга си. Мъжът обичаше да я прелъстява на дансинга.

Беше цяло мъчение, докато се триеше в нея, ръмжеше и я целуваше по шията. Усещаше твърдия му член срещу корема си и й се искаше да намери най-близката празна стая, където да консумират брака си. Вместо това, хеликоптерът ги отведе обратно в щаба, където най-после останаха сами. Сега й стана ясно, защо Рот толкова протакаше прибирането им у дома. Давал е време на момчетата да подредят стаята им за медения месец.

Бавното плъзгане на пръста му по чувствителното снопче от нерви я предизвикваше да люлее бедра срещу ръката му. Тя изстена и вирна задниче към него, като в същото време той се наведе над нея. Тежкото му дишане отекна в ушите й, а леглото се разлюля, когато Рот постави колене от външната страна на нейните. Мъжът спря играта с пръста, отдръпна ръка и Лорън усети как главичката на члена му се плъзга във влажната й женственост. Първоначално леко я подразни, докато тя не издържа и задъхано запротестира.

— Моя! — изрече дрезгаво той.

— Изцяло твоя! — Лорън никога нямаше да се умори да му го повтаря.

Тя заби нокти в завивките, когато Вида тласна бедра и бавно я изпълни, разтегна я и заяви своите права. Прилепи се към извивките на тялото й и се подпря с една ръка до главата й. Когато беше напълно в нея, спря.

— Обичам да съм в теб. Кажи ми, ако съм твърде груб.

— Добре, но не мисля, че това е възможно.

Рот изръмжа, леко захапа рамото й и от леката болка вагиналните й стени се свиха. Другата му ръка обгърна кръста й, пръстите му намериха клитора й и започнаха трескаво да го галят. Обладаваше я бавно, след това забърза ритъма, докато в стаята се чуваше само тежкото им дишане и звукът от ударите на бедрата му по дупето й.

Младата жена разбра защо Рот толкова харесва кучешката поза. Можеше да се контролира, когато тя беше прикована под него. Начинът, по който се движеше, я възбуждаше до крайност. Съпругът й не просто тласкаше по един и същ начин, както го правеха повечето мъже. Той променяше ъгъла на проникване и използваше нейните реакции, за да разбере кое й доставя най-голямо удоволствие. Когато уцели едно местенце, което почти я доведе до оргазъм, той започна да тласка там бързо и силно, безмилостно.

Лорън се напрегна и изкрещя, когато удоволствието я заля. Членът на половинката й набъбна и Рот отметна глава и също изкрещя в своето удоволствие. Бедрата му удряха дупето й в стегнат ритъм, за да удължи насладата и на двама им, докато най-накрая се успокои.

— О, да! — въздъхна Лорън. — Сега кучешката поза и на мен ми е любима!

Рот наведе глава, целуна я по врата и се засмя.

— Мъжете от кучешкия вид я правят най-добре.

Тя се засмя, а той бутна и двамата да легнат настрани, прегърнал я плътно като лъжички в чекмедже, и сложи ръката си под главата й. Младата жена изви леко глава, за да може да го погледне в красивите очи.

— Така е, правиш го идеално!

— Ще го повторим отново, любима! Почини си! — Гласът му бе дълбок от желание, а членът му вътре в нея трепна. — Ще ти докажа, че съм правилният мъж за теб.

— Вече го доказа, но нямам нищо против да продължаваш да ме убеждаваш по всяко време.

Той се усмихна.

— Не мога да ти се наситя! Ароматът ми вече е върху теб. Настроен съм властно и собственически. Постоянно ни повтарят, че нашият вид има дълбоко вкоренена нужда да контролира хората около себе си, но ти си тази, която контролира мен. Щом ме погледнеш, изпитвам желание да направя всичко възможно, за да си щастлива.

— Мисията ти е изпълнена. Щастлива съм!