Серия
Новите видове (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wrath, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 78 гласа)
Форматиране
in82qh (2018)

Пролог

919 се напрегна, гледайки другите мъже в стаята със смесица от страхопочитание и тревога. Бъдещето му беше в ръцете на двама от тези мъже. Джъстис Норт седеше спокойно зад бюрото си, докато Брас крачеше пред него. Брас спря.

— Те са освободени скоро и аз все още не им вярвам. Твърде опасно е да напускат земите на НСО.

Джъстис присви мрачно устни и се обърна към единствения човек в стаята. Тим Оберто седеше на стол, близо до ъгъла. Той изглеждаше ядосан, ако се съдеше по начина, по който лицето му бе леко зачервено и бе стиснал юмруци върху облегалките на стола.

— Искам аз да избера мъжете за това съвместно начинание, Джъстис. — Той погледна към 919, мъжът до него и накрая към третия мъж, стоящ пред него. — Моите хора не са тренирали с тези мъже и те дори нямат имена. Позволи ми да се срещна с някои от твоите офицери и да си избера измежду тях.

Гняв забушува в 919 при тази обида, но той успя да потисне ръмженето. За кого се мислеше този човек, че да се съмнява в думата му и в отдадеността му? Той пристъпи напред, взря се в Джъстис и изчака той да се обърне към него.

— Какво има, 919?

— Това е важно за нас. Не може да се отрече, че наскоро сме освободени. Все още не сме създали здрави връзки, които биха ни попречили да изложим живота си на риск. — Той погледна към мъжа до себе си. — Аз и 358 сме близки. Идваме от едно и също място и имаме еднакви преживявания. — Кошмари. Не каза тази дума на глас, опасявайки се, че тя ще накара другите мъже да се обезпокоят за мотивите му. Той се вгледа дълбоко в очите на Джъстис. — Ти вече си взел името, което аз бих избрал. Искам справедливост за нашите хора и съм склонен да рискувам живота си, за да заловим тези, които са наранявали народа ни. Осъзнаваме, че някои хора са добри, докато онези, които са работили за Мерикъл, не са. Виждали сме лицата им и можем да ги идентифицираме. Аз съм спокоен. Мога да се справя с тази задача.

358 пристъпи по-близо до него.

— Ще се грижим един за друг. Ще накараме НСО да се гордее с нас. Искаме да работим съвместно със специалния отряд.

Джъстис се облегна в стола си, огледа настойчиво и двамата и се обърна към 919.

— Защо?

919 се поколеба.

— Не разбирам въпроса.

— Защо е толкова важно за теб? Трябва да се наслаждаваш на свободата си. Можеш да се сприятелиш, да флиртуваш с нашите жени, а ти искаш да изложиш живота си на опасност. Защо?

Той не каза нищо, не беше сигурен, че истината ще му помогне да получи онова, което иска, а именно — да бъде назначен в специалния отряд.

— Зададох ти въпрос. Отговори ми!

919 погледна към човека — Тим Оберто — и после обратно към Джъстис.

— Той е доверен приятел. Говори свободно — подтикна го Джъстис. — Няма нещо, което може да го шокира. Той знае какво ни е било сторено.

— Прекарах твърде много време сам и се чувствам неудобно сред големи групи от хора. Освен това нямам желание да флиртувам с жени. — В него се надигна гняв, но той успя да го потисне. — След това, което ми беше сторено, се страхувам да бъда интимен с някоя. Специалния отряд е изцяло от мъже. Ние тримата ще живеем заедно и искам да заловя онези, които ни нараниха. Не спя добре нощем, като знам, че те са някъде там и други от нашия вид може да страдат така, както страдахме ние.

Лидерът на Новите видове не изглеждаше ужасен от отговора му, когато се облегна обратно в стола си.

— Как се справяш с преодоляването на гнева си? Ще разкъсаш ли врага ако се озовеш в контакт с някой, който те е наранил?

— Не. Признавам, че ще съм щастлив да ги заловя, но ги искам живи и здрави, за да страдат много години зад решетките. Това е най-доброто наказание. — Той вярваше в това. Надяваше се да се е показало в очите му и да е прозвучало в гласа му.

Джъстис погледна към 358.

— Какво ще кажеш за себе си? Говори истината.

— Аз също съм увреден, социалните ми умения не са добри, но овладявам гнева си като си го изкарвам на боксовата круша. И аз искам всеки човек, който заловим, да страда в затвора, но не и мъртъв. — Новия вид млъкна. — Отивам там, където и той. Заедно сме от много време и това е единственото нещо, на което държа. Ние сме братя.

Очите на човека се разшириха.

— Те са биологични братя? Не си приличат по нищо, освен че са от кучешкия вид. Това ли е кръвната им връзка, защото определено не си личи от човешките им черти?

— Емоционално е — заяви Брас. — Те са свързани като братя поради дългогодишната им връзка. Поддържали са се силни един друг и трябва да останат заедно, за да им помогне да се стабилизират.

— Какво ще кажеш за себе си? — Джъстис се обърна към 922. — Ти идваш от друго съоръжение за тестване.

Тим се намръщи.

— 919 и 922 са от различни съоръжения? Сигурен ли си? Те са само на няколко номера един от друг.

Фюри се облегна на отсрещната стена на стаята.

— Това няма значение. Според това, което научихме от разпитаните служители на Мерикъл, имало е един генетик, който ни е създал. Всички сме родени на едно място и изпратени в различни съоръжения след това. Номерата ни нямат връзка с това, къде сме изпратени.

Джъстис се обърна към 922.

— Защо искаш да си част от екипа?

Мъжът също се поколеба, може би опитвайки да формулира внимателно думите си, преди да говори.

— Мерикъл ми дадоха половинка, но я убиха. Не спя добре нощем. Аз също не съм общителен и искам да заловя хората, които ни нараняваха, за да ги накарам да си платят. Тук се чувствам безполезен, но това ще ми даде цел. — Той изръмжа последните думи. — Нямам причина да съществувам и се нуждая от такава.

Джъстис се намръщи, но погледна към Тим.

— Разбирам защо си загрижен, но повечето от моите хора не искат да отидат да живеят в твоя свят. Всички ние обаче се съгласихме, че е предимство да има някои от моите мъже в твоя екип. Те могат да идентифицират част от служителите на Мерикъл, имат по-добри сетива и би било предимство за всички ни, ако този съвместен проект успее. Освен това е много рисковано да ги изпратим във външния свят, независимо от мерките за сигурност, за които се договорихме, като да живеят в мазето на щаба на специалния екип. Обиколих мястото и то е доста подобно на клетките, в които бяхме държани. Много Видове биха имали проблем с това, след като са живели извън тази среда толкова дълго, но тези тримата са доброволци и познават условията за живот. — Той замълча за момент. — Няма други.

— Бихме могли да им заповядаме — призна Фюри. — Просто не искаме да го правим.

Джъстис кимна в съгласие.

— Не искаме да го правим. Беше им дадена свобода и не възнамеряваме да ги принуждаваме да я жертват. Тези тримата са достатъчно нови, за да не се травмират от тесните пространства за живеене. Разбираме притесненията ти и аз съм съгласен. — Той погледна към Брас.

Брас си пое дълбоко въздух.

— Аз ще отида с тях. Нямам половинка. — Той погледна към Фюри и Джъстис, преди да се обърне към Тим. — Свободен съм от известно време. Тренирал съм с някои от твоите хора и те ми имат доверие. Аз ще съм начело на тези тримата и те ще бъдат моя отговорност. Ще ги върна обратно, ако забележа някакъв признак, че са нестабилни.

Тим кимна.

— Добре. Съгласен съм. — Той погледна към 919, 922 и 358. — Обаче ще трябва да се впишат в екипа ми. Дългата коса трябва да изчезне, трябва да носят слънчеви очила, за да скрият очите си и това може да разсее хората достатъчно, за да не забележат чертите им. Настоявам поне един член на екипа ми да е назначен на пост горе всяка вечер. Твоите хора не могат да шофират и няма да правят нищо без мое разрешение.

— Добре е да назначиш някой, който да ги кара. — Джъстис взе химикалка от бюрото.

— Чакай — изръмжа Брас. — Склонен съм да направя много, за да успее мисията, но няма да си отрежа косата.

Джъстис го погледна и се усмихна.

— Забравих. Съжалявам! — Той погледна към Тим и сви рамене. — Той е против отрязването на дългата коса. Докато бяхме затворени, ни бръснеха. Брас има белези, които не иска да вижда отново. Ще я сплита.

— Трябва да се впише. — Тим поклати глава. — Това няма да свърши работа.

— Може да носи шапка. Виждал съм някои от мъжете в екипа ти да го правят. — Джъстис присви очи от гняв и чертите му станаха строги. — Ти получаваш заповеди от мен и така ще бъде.

919 забеляза, че човекът отстъпи веднага, но не изглеждаше доволен от това.

— Добре. Той може да носи шапка, но другите се подстригват.

— Видях един от твоите мъже отвън и той е обръснат. Аз ще се съглася на това — каза 922 и прокара пръсти през косата си. — Няма да ми липсва.

— Да отрежеш косата си къса е добре, но както решиш. — Тим Оберто се намръщи към Джъстис. — Трябват им имена.

Джъстис погледна към 922.

— Избери си.

— Венджънс[1]. Искам го за моята жена.

— Мамка му! — измърмори Тим.

Джъстис погледна към Брас, после към Фюри и отново към 922.

— Венджънс да бъде. Само дръж нрава си под контрол или ще бъдеш изпратен обратно.

— Разбрано.

Джъстис погледна към 358.

— Имаш ли някакво име предвид?

Той сви рамене.

— Харесвам филмите за Елвис.

Джъстис се усмихна.

— И аз ги харесвам, но е твърде очевидно. Съмнявам се, че хората ще пропуснат да се пошегуват с теб. Втори избор?

— Харесвам името Шадоу[2]. Обичам да стоя тихо и да наблюдавам другите.

Брас кимна.

— Хубаво име.

Джъстис насочи вниманието си към третия мъж.

919 се напрегна, поставен в затруднено положение бързо да вземе решение. Той нямаше идея какво име да си избере.

— Може ли да си помисля?

— Трябва да оправям документацията. — Тим стана от стола си. — Имам нужда от име.

919 се загледа в 358, приятелят му, който току-що си бе избрал име. Шадоу срещна и задържа погледа му. Те се познаваха добре, след като бяха прекарали толкова години в клетки, близки една до друга и бяха претърпели едни и същи неща.

Най-накрая Шадоу проговори, без да отмества поглед от него.

— Той трябва да избере името Рот[3]. Успяваше да задушава кипящия си гняв, разчитайки на своята интелигентност, но ги караше да си платят при всяка възможност. Хората знаеха, че в крайна сметка той ще отмъсти за нашите мъчения… или поне умните го знаеха.

919 почувства гордост и кимна.

— Това е хубаво име. — Той погледна към Брас и Джъстис, за да види реакциите им.

— Само не забравяй да държиш гнева си под контрол. — Джъстис надраска набързо нещо върху една папка на бюрото си и я подаде на Тим. — Заповядай! Тук е информацията за всеки от четиримата нови членове на екипа ти. Увери се, че са защитени, но не ги глези. Искаше ги заради техните сили и умения. Позволи им да ги използват. — Той се вгледа в Брас за една дълга минута. — Ти отговаряш за нашите мъже. Тим получава заповеди от теб. Можеш да поемеш контрола над всяка ситуация, ако прецениш, че е необходимо.

— Дявол да го вземе! — изплю Тим. — Я почакай една проклета мин…

Джъстис изръмжа, показа острите си зъби и шокира всички в стаята, освен Брас и Фюри, с проявата на своя темперамент. Тим се отдръпна толкова назад, че почти се препъна в стола, който току-що бе освободил и стисна устни.

— Ти работиш за нас. Брас е опитен офицер от НСО, познавам го добре и му имам пълно доверие. Той не е от новоосвободените или нестабилен. Високо интелигентен е, а това е съвместна операция. — Лидерът на Новите видове се отпусна леко. — Това означава, че твоят и моят екип ще работят заедно, но Брас е изцяло отговорен за моите мъже. Разбрано?

— Да. — Тим все още изглеждаше ядосан. — Разбрах.

— Добре. — Джъстис срещна и задържа погледите на четиримата мъже, които напускаха земите на НСО. — Пазете се и следвайте заповедите на Брас все едно идват от мен. Разбрано?

— Да — съгласиха се в един глас те.

Рот се обърна и напусна офиса. Приятелят му го следваше отблизо, докато излязоха навън. И двамата спряха, изчаквайки по-нататъшни заповеди.

— Шадоу е хубаво име.

— Както и Рот. — Приятелят му се усмихна. — Знаех, че ще избереш нещо по-мило, но си силен и имаш силно чувство за справедливост. Жалко, че името вече беше заето.

— Рот съответства на целта ми. Ще намерим хората, които ни нараниха, и ще ги заловим, за да платят за престъпленията си.

Аромат привлече вниманието им към жена от Новите видове, която приближаваше към офиса. Тя се усмихна и погледът й се отправи към Рот — огледа го от главата до петите. Спря се до него, взря се в очите му и меко измърка.

— Здравей!

Той не знаеше какво да каже, но Шадоу му се притече на помощ.

— Заминаваме с човешкия специален отряд. Нямаме време да общуваме.

Усмивката на жената помръкна.

— Успех! Вие двамата сте много смели. — Тя влезе в сградата.

Рот се отпусна и срещна погледа на Шадоу.

— Радвам се, че няма да има жени там, където отиваме.

Шадоу кимна.

— Те са привлечени от твоя външен вид и силата ти.

— Имам нужда от повече време, за да се излекувам, преди дори да помисля да споделя секс с някоя от тях. Ще се радвам да бъда далеч от тук за известно време.

Приятелят му протегна ръка и го хвана за рамото.

— Чувствам се по същия начин.

И двамата си спомниха как ги дрогираха и прикачваха към машините, както и ужасът от насилственото вземане на семето от телата им. Рот потръпна от неприятните спомени и от несигурността за това какво са направили със спермата, взета от тях. Част от нея е била продадена и пренесена в други страни, където учени планирали да използват човешки сурогатни майки, за да родят човеко-видови хибриди, които да бъдат продавани на богатите като екзотични домашни любимци. Мисълта, че може да успеят, караше душата му да гори от гняв.

Очите на Шадоу се присвиха, докато се гледаха един друг.

— Ще заловим онези, които ни нараняваха, и ще ги изправим пред правосъдието. Мислиш за това, както и аз често правя, но чу какво казаха лекарите на НСО. Те се съмняват, че са създадени деца от нашата открадната сперма. Наркотиците, които ни даваха, са повредили спермата, а и природата има начин да я прави използваема само когато сме силно възбудени. Доста сигурни са, че е възможно оцеляването й в женско тяло, ако ние я поставим там. Казаха, че щяха да са чули, ако има бебета, пуснати за продажба на черния пазар, дори и в Европа.

Рот се отпусна, успокоен от думите му.

— Ще ги накараме да платят за това, което сториха на нашия вид.

— Да, ще го направим. — Шадоу го пусна.

Бележки

[1] Vengeance (англ.) — Отмъщение. — Б.пр.

[2] Shadow (англ.) — Сянка. — Б.пр.

[3] Wrath (англ.) — Гняв. — Б.пр.