Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Minoan Crete, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
vax (2018 г.)

Издание:

Автор: Х. Е. Л. Мелерш

Заглавие: Минойският Крит

Преводач: Никола Георгиев

Година на превод: 1978

Език, от който е преведено: английски

Издател: Български художник

Година на издаване: 1978

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Георги Димитров“

Излязла от печат: 25.II.1978

Редактор на издателството: Екатерина Коларска

Художествен редактор: Атанас Василев

Технически редактор: Иван Ил. Иванов

Рецензент: Иван Венедиков

Коректор: Лидия Станчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6374

История

  1. — Добавяне

Трета глава
Всекидневният живот

Твърде често и съвсем естествено хората упрекват историците, задето уж отделяли премного внимание на горния обществен слой — „разкажете ни за обикновените хора!“ Истината обаче е, че този повик е донякъде плод на неразбиране, и то може би толкова повече, колкото по-назад се връщаме в историята. Обикновените хора от бронзовата епоха трябва да са живели горе-долу по един и същ начин в цялото Средиземноморие и тяхното съществуване трябва да е било доста сиво, еднообразно, лишено от развитие и значимост, обвързано със земята.

И все пак тези хора са съставлявали може би деветдесет на сто от населението. Колкото и да забогатяло Средиземноморието през бронзовата епоха от търговията, разнообразявана и с малко пиратство, все пак някой е трябвало да произвежда разменяните стоки, а и хранителните продукти за насищане на гладните гърла; и тъй като нямало машина, която да помага и увеличава силата на човешките мускули, освен лъка със стрелата и грубото дървено рало, голямото мнозинство от населението трябва да е било заето с тежък и изнурителен земеделски труд.

Твърде голям брой от тези хора са били несъмнено крепостници или роби, повече или по-малко прикрепени към своето занятие. Но поне има известно основание да се смята, че обезправените в древния Крит не са били третирани като псета. Свидетелство за това ни дава „Вазата на жътварите“(вж. стр.34 и 38). На нея е изобразено шествие на хора, връщащи се от полето или участващи в благодарствен обред по жътва, и те пеят щастливо от цяло гърло. Това, разбира се, е било в представата на художника; но поне е възможно, дори вероятно той да е пресъздал нещо, което е видял сочите си.

Законите на дадена страна, тяхната действеност и човечност, са друг фактор, определящ участта на обикновения човек, бил той селянин, крепостник или роб. Досега не е открит критски законодателен кодекс, подобен на законника на Хамурапи, вавилонски цар по времето, когато започнала голямата епоха на минойците. Въпреки това Минос се ползува с легендарната слава на законодател; а заради обстоятелството, че в крещящо противоречие с това той бива изобразяван и като кръвожадно чудовище, не бива да отхвърляме по-благовидния образ: фолклорът често е двойствен по характер и славата на чудовище по всяка вероятност е била рожба на страха и невежеството на завистливи покорени народи. Аристотел, който се позовава на неизвестно какви сведения, но човек на науката и безпристрастен, приписва на древния Крит някакъв особено просветен владетел и казва, че критяни давали на своите роби същите институции, каквито имали и те — а това е повече, отколкото е сторил Хамурапи. Аристотел добавя обаче, че те забранявали на робите си да практикуват гимнастически упражнения, както и да притежават оръжие, та да не бъдат твърде яки, нито твърде дръзки — общо взето, разумна предохранителна мярка.

Някои по-несигурни сведения, че обикновеният човек на Крит е водел по-щастлив живот от повечето свои съвременници, ни идват от друг представител на гърците от класическата епоха — които, макар да са живели хиляда години след минойците, са били поне с над две хиляди години по-близо до тях, отколкото ние. Вярно е, че Платон замислил своята идеална държава Атлантида не в Средиземноморието, а отвъд Херкулесовите стълбове. Но гръцкият „остров на мъртвите“ бил винаги поставян отвъд тия стълбове и изглежда много вероятно, че Платон умишлено е свързал едно митично място с онова, което той е познавал като действително съществуващ край. Освен това показателно е, че той извежда сведенията за Атлантида от разказите на някакъв египетски жрец, а тъкмо египтяните повече от всички други са могли да знаят нещо за Крит. Затова, ако отхвърлим хипотезата за някакъв потънал по-късно в Атлантическия океан континент (който, дори да е съществувал, както ни казват геолозите, не ще да е съществувал по-късно отпреди няколко милиона години), на нас ни остава вероятността, че именно Крит или поне спомените за древния Крит са послужили на Платон като образец за идеалната му държава. Атлантида била богата и могъща и имала голяма слабост към разкошните дворци; нейният флот господствал над моретата; там имало обичай да се принасят в жертва бикове и да се ловуват бикове „без оръжие, а само с тояги и примки“; законите на страната били справедливо прилагани от могъщ владетел. В общи черти описанието приляга много добре на Крит.

Друга една легенда не рисува толкова идилична картина, въпреки че подсказва за съществуването на силна централна власт. Дедал, инженерът — той е големият митичен изобретател в Крит, какъвто е бил Имхотеп за Египет, — се притекъл на помощ на цар Минос, когато владетелят разбрал, че му е трудно да управлява своята страна с дългата ѝ брегова линия и отделени една от друга долини. Дедал изобретил първия робот, който по три пъти на ден обхождал острова. Името му било Талос — бронзов исполин, който бълвал огън из устата си; първият известен ни в историята полицай, макар и истинско чудо, не е бил особено привлекателен.

Толкова за легендите. Колкото и прости да са, хората могат да се радват на природните блага на дадена страна и са принудени да понасят несгодите ѝ. Климатът на Крит е действително прекрасен и трябва да е бил такъв и преди три-четири хиляди години; през есента или рано напролет там може да валят проливни дъждове и да духат сухи, прашни ветрове, но повечето време грее слънце и под благодатните му лъчи зелените растения изпускат топлото си ухание. Кипарисът, дъбът, елата и кедърът са най-разпространените дървета на острова; както днес, и тогава са цъфтели макът, ирисът и анемонията. Жужали пчели и пърхали пеперуди; техните изображения, изписани с толкова обич, говорят, че хората са умеели да ценят благотворното им присъствие. В жегата сигурно се е разнасяла монотонната песен на гигантския скакалец, цикадата, който прехвръква като малък, пиян прилеп между дърветата. От терасата на странноприемницата над развалините на Фестос наблюдавах веднъж как задяваха едно малко критянче, като пъхаха в косите му едно от тези лениви, тромави и покорни насекоми; със същата малко грубовата, но невинна игра са се забавлявали може би и минойците.

Но с какво се е занимавал типичният селянин, как е живеел той? Какви култури е отглеждал? И какво е бил всъщност — овчар или орач, или, казано поновому, зеленчукопроизводител или рибар, или дори ловец?

Уви, на тези въпроси няма еднозначен отговор просто защото не е могло да има типичен селянин — нещо, което се свързва с изказаната вече мисъл, че страна като Крит ражда непримирими индивидуалисти. Другите две огнища на най-ранните световни цивилизации са Шумер и Египет — и двете са цивилизации на речните долини, където наносът и тинята са носели изключително плодородие и феноменално еднообразие. Минойците успели да заемат третото място в надпреварата към цивилизация, и то без да бъдат облагодетелствувани от обширна, равна речна долина; те трябва следователно да са се опирали на някакво друго, равностойно преимущество — с една дума, на разнообразието.

pechat_peperuda.jpgИзображение на пеперуда върху глинен печат от Агия Триада

Днес по южното крайбрежие на Крит можете да си купите местни банани и да наблюдавате как хората чак през октомври заравят в топлата пръст доматени корени, защитени единствено с плет срещу вятъра. Но на същия този остров само няколко часа път ще ви отведе от тази топла низина, която ластовиците не напускат през зимата, до планински върхове, покрити с вечен сняг; а по пътя ще прекосите високи плата, където вирее царевица, а през лятото пасат овце и едър добитък.

По повод на това въображаемо пътуване ще помолим читателя да хвърли поглед върху географията на острова. На картата Крит изглежда като остров с един непрекъснат планински гръбнак; но макар да е истина, че няма път от север на юг, който да е равен и лек, този гръбнак все пак е разчленен на три планински вериги — на запад Левка или Белите планини, в центъра — Ида, а на изток — Дикта, като всяка от тях достига до над 2000 м височина. По минойско време всички трябва да са били обрасли с гори почти до самите върхове, а поразителното обстоятелство, че в западната част на острова откриваме незначителни следи от ранни поселища, ни навежда на мисълта, че в този край дърветата въобще не са били изсечени и че минойците са изчезнали още преди да изчезнат горите. Планината Ида, която е два пъти по-висока от английската Сноудън (най-високата планина на Уелс — б.пр.), с характерния си широк двоен връх е ориентир за целия централен и южен Крит, включително и за двореца във Фестос. Тук според преданието се е родил Зевс. Също и планината Дикта се слави, дори още по-настойчиво, като рождено място на Зевс. Между двете се издига уединена планината Юктас, която се вижда от Кносос и където се намира гробът на Зевс; освен това нейните очертания напомнят полегналия профил на този брадат бог. Всичко това ни навежда на предположението, че минойците са били хора с въображение и подобно на евреите обръщали поглед за помощ към планината. Казано по-конкретно, Дикта на изток образува най-обширното от високите плата — Ласити, а южно от Ида се простира най-широката и най-дългата плодородна долина на острова — равнината Месара, по-голяма по размери от която и да било подобна долина на Пелопонес, включително и от коневъдното Аргоско поле.

karta_krit.jpgКарта на Крит
Карта на Крит
1 Амнисос 12 Кносос
2 планина Дикта 13 плато Лапити
3 Ейлития 14 планина Левка
4 Гурния 15 Малия
5 Агия Галене 16 долина Месара
6 Агия Триада 17 Ниру Хани
7 Хераклион 18 Палекастро
8 планина Ида 19 Фестос
9 Изопата 20 залив Суда
10 планина Юктас 21 Закро
11 Кания

И така Крит, който тогава е бил по-залесен и не толкова сух, колкото днес, се радвал на плодородие при различни надморски равнища и климатични условия; там хората могли, ако желаели, да отглеждат най-различни култури, а особено добре виреела знаменитата тройка на древното Средиземноморие — житото, гроздето и маслината. В действителност критяни навярно не са искали да отглеждат нещо повече от тези култури: жито по равните плата, чепатото маслинено дърво, което е много устойчиво, щом веднъж се подхване — по долните склонове на планините, там, където горите били разчистени, а лозята на гъсти редици — в долините. Това трябва да са били основните култури на минойския Крит, създали свой типичен пейзаж, изискващи свой собствен дял от човешкия труд — всеки, който е видял как селяните на днешен Крит или Гърция обработват земята под маслиновите дървета, примамвайки към корените всичката налична влага, знае, че дори наглед най-малко трудоемката от тези три култури изисква упорит труд.

pechat_kozel_kolesnica.jpgПечат с изображение на козел, теглещ колесница

Минойският селянин е бил също така и овчар, а понякога и свинар. Свинарят водел свинете си в гората, козарят гледал невъзмутимо как животните му започвали първия етап от унищожаването на същата тази гора, изгризвайки кората на дърветата, а иначе ги оставял да пасат, където намерят — освен ако не минавал през земята на съседа си, където, както и днес, той може би вземал предохранителната мярка да им постави намордници. Колкото до овчаря, и той, подобно на днешния си събрат, сигурно е отвеждал лете стадата си на платата, а зиме ги е връщал в долинните пасбища по-близко до селата.

Миноецът трябва да е бил и риболовец — та неговите прадеди били дошли на острова с лодки и морето го заобикаляло отвсякъде. Морската мида „мурекс“ давала пурпурна боя, както и храна, и сигурно е имало големи количества малки сепии за ловене. За ловеца на птици имало гълъби и яребици, а и прелетни видове като диви патици, пъдпъдъци, бекасини и горски бекаси. За ловеца имало сърни, поне в западните гори, местната дива коза, или ибекс, и великолепният критски бик.

За ловеца обаче трябва да се кажат тук две неща. Първото е, че след старокаменната епоха, когато всеки човек е бил ловец, упражняването на лова като че ли повсеместно се превърнало във владетелско или поне аристократическо занимание. Ако селянинът е бил ловец, то можем същевременно да си го представим и като бракониер. Минойците дори са изобразили лов на лъвове; и ако някога наистина е имало такова нещо на Крит, този звяр сигурно е бил внесен специално за удоволствие — или неудоволствие — на царя. Втората забележка се отнася за лова на бикове. Няма защо да смятаме, че биковете са били внасяни отвън. Но единственото безспорно изображение, в което се вижда ловуване и хващане на това животно — за разлика от игрите с бикове на арената, — е върху знаменитите чаши от Вафио и въпреки че изработката им е несъмнено критска, Вафио все пак се намира на Пелопонес. Но тъй като в Крит е имало диви бикове и е имало належаща нужда от тях за арената, ние можем със законно основание да приемем, че на тези чаши е изобразена действителна критска сцена. По-нататък ще говорим повече по този въпрос; засега е достатъчно да кажем, че ловът на бикове е бил висококвалифицирано и много опасно занятие. През 1963 г. при разкопки, проведени Източно от Хераклион под ръководството на д-р С. Алексиу, уредник на критските старини, бе намерена кутия от слонова кост, на която е изваяна сцена, твърде подобна на сцените върху чашите от Вафио. Фонът представлява природна среда, не арена, а в помощ на акробата, който извършва опасната работа, този път са изобразени хора не с мрежи, а с копия — може би те са помагали да се насочи бикът към мрежите.

Вън от това не е имало кой знае какви опасни животни за ловуване. Единствените други хищници били дивата котка, язовецът и невестулката. Царството на насекомите предлагало скорпиона и отровния паяк; от отровните змии единствен представител е била пепелянката. Съществуват легенди, че Зевс или съответно Херакъл прочистили този блажен остров от пакостни гадини — работа, която явно не е била завършена докрай.

С какво се е хранил миноецът? Без съмнение главно с ечемичен хляб, маслини и козе сирене, както повечето други народи около Егейско море. Крит изнасял маслини и критянинът трябва добре да си е угаждал с тях, освен ако най-хубавите не са били заделяни за износ. Има указания, доста несигурни може би, че хлябът му не е бил толкова доброкачествен — един скелет с развалени зъби. Зеленчуци като тикви, грах и фасул сигурно лесно са се отглеждали, а мед, този универсален подсладител на древния свят, трябва да е имало в изобилие. Автори от класическата епоха славят Крит като производител на плодове, като смокинята, и на билки; откриването и отглеждането на тези култури трябва да е станало доста рано на Крит, както и навсякъде другаде през бронзовата епоха. Рано са били открити и веселящите сърцето свойства на маята — тоест, веселящи сърцето на човека, — а също и възможностите за стимулиране и контролиране на ферментацията. Намерените в големи количества различни видове кухненски пособия, както и съдове за съхранение и разливане на течности говорят, че минойците са били сериозни готвачи и ако не сериозни пиячи, то поне такива без задръжки в разумните граници. Тези находки не се отнасят само до дворците. Както казахме по-горе, морската храна трябва да е била изобилна, особено младите сепии, които лесно се ловят. Що се отнася до животинското месо, селянинът поне не ще да го е вкусвал често, въпреки че по-високопоставените от него може да са били по-облагодетелствувани в това отношение. В древния свят умъртвяването на животно е било особен и тържествен случай, който неизменно е давал повод — и това е продължило до класическата епоха на Гърция — за жертвоприношения на боговете. Ако понякога жертвоприношението е било благовиден предлог за угощение, от което боговете са получавали доста малко, то все пак умъртвяването на животно е представлявало особено действие.

glinen_pechat.jpgГлинен печат от Кносос с изображение на води и птици
domashni_predmeti.jpgДомашни предмети и кухненски пособия (по рисунки на Дж. У. Грейъм): 1) бронзов триножник; 2) бронзова лампа; 3) глинена лампа; 4) скара; 5) пещ; 6) черпак; 7) фуния; 8) поднос за яйца; 9) бронзова чаша; 10) кана.

Моряците сигурно са пренасяли с корабите си маслини или тяхното масло в големи делви като част от богатствата, изнасяни от Крит. И ако обикновените хора са били селяни, съставляващи 90 на сто от повечето народи на бронзовата епоха, то на Крит останалите 10 на сто ще да са били предимно мореплаватели редом с търговци, които се грижели моряците да получават своя товар, и занаятчии, които произвеждали по-ценните стоки от този товар.

В едно критско изображение на кораб виждаме кон на борда; и тъй като художникът е нарисувал коня голям почти колкото кораба, той несъмнено е искал да изтъкне необикновения характер на този товар — показателен факт, с който ще се занимаем по-късно, като засега само ще подчертаем, че колкото необикновен и неудобен да е бил товарът, Минойският моряк все пак се е справял с него. Той също така е познавал добре опасностите на морето, а и очевидно не се е отказвал от правото на всеки пътешественик да разказва за приключенията си. На друг миниатюрен критски печат е изобразен кораб, по чиято страна като че ли се мъчи да се покатери огромно чудовище със зинала паст.

pechat_korab.jpgФрагмент от каменен печат с изображение на морско чудовище и кораб

Критските корабостроители трябва да са се учили от Египет и векове наред са диктували модата на корабите в Средиземноморието, включително и на черния кораб на многохитрия Одисей. Събрани от различни източници свидетелства ни дават следната картина: морски плавателен съд с необикновено висок нос и ниска кърма, построен с гладка обшивка, а не със застъпващи се дъски, със средна дължина 21 м и ширина 4 м, а максимална дължина до 30 м; имал е най-много до петнадесет весла от всяка страна и едно голямо платно с хоризонтални рейки по средата; управляван бил не с кормило (което е изобретение от новата ера, а не от преди нея), а с дълго гребло. Една практична принадлежност към кораба, както допускат някои, може да е бил кафезът с опитомени пощенски гълъби, които били пускани да излитат, както някога бил пуснат и гълъбът от Ноевия ковчег, за да търсят суша; те давали кураж на плаващия без компас екипаж, терзан от мисълта за чудовища. Обикновено критските пристанища били разположени от двете страни на някой нос, така че корабите могли да се приближават до тях, независимо от посоката на вятъра. Няма следи, че дългите притулени рейдове на залива Суда по посока към днешна Кания са били използувани през бронзовата епоха, може би защото тогава са се страхували, че такъв тесен пролом би бил твърде удобно скривалище за пиратски кораби. А във връзка с това не бива да си въобразяваме, че минойските царе, въпреки че са стояли начело на „таласокрация“ — както се изразяват днес учените, — са били безусловни „владетели на вълните“, каквото е значението на този термин. Пиратството било твърде разпространена и отдавна упражнявана средиземноморска дейност, за да може то да бъде напълно изкоренено по което и да било време, а минойците — миролюбив народ, ако въобще някога е съществувал такъв — едва ли ще са притежавали непобедима и войнстваща „флота“, каквато имала Англия по времето на Колингууд и Атина по времето на Перикъл.

Това не означава, че животът на минойския мореплавател не е бил суров и изпълнен с опасности, а просто, че той едва ли ще е бил член на някаква минойска „флота“. Дори когато е смазвал пиратските набези на други народи, той навярно е използувал професионални войници на борда, каквато е била практиката на всички мореплаватели чак до Нелсъново време; а понякога може и сам да си е позволявал да пиратства по малко. Няма съмнение, че някои от неговите плавания са били рисковани и продължителни. Но по-често те са се извършвали по установени и дори еднообразни маршрути: от Крит до Египет, оттам покрай брега до Палестина и Сирия, след това през Кипър и Додеканезките острови обратно у дома.

Дори огромните делви, т.нар. питоси (ил. стр. 39), с дървено масло, вино и сухо грозде, които изпълвали корабния трюм, били сами по себе си произведения на изкуството и въпреки размерите си изящни. Но както предполагат някои, корабите сигурно са пренасяли и по-ценни товари, а критските занаятчии, които работели както за износ, така и за местната аристокрация, трябва да са съставлявали значителна част от населението.

За изделията на тези майстори — били те грънчари, рисувачи на керамика, бронзолеяри, стенописци или зидари и архитекти при строежа на големите дворци, ще има доста да поговорим по-нататък; тук нашата тема е критският начин на живот. Все пак количеството, разнообразието и красотата на произведенията, създавани от майстора-занаятчия, трябва да означават, че той е бил високо тачен и често дори високопоставен член на обществото, а яркостта на неговите творби би трябвало да означава, че той е бил щастлив работник. В ранните дни на минойската цивилизация не един художник трябва да е ходил в Египет да учи занаята си; а към края на епохата не един художник, надминал вече учителите си, трябва да е пътувал в противоположна посока, за да се заеме с разкрасяването на дворовете и дворците на варварските, но могъщи микенци. Между това той си имал ателие в двореца на благородника или в къщата на богатия, защитено от дневния зной и съоръжено с тогавашния еквивалент на „северното осветление“ във форма на светлина, процеждаща се и отразявана надолу в шахтата на „светлинен кладенец «(за това по-нататък ще говорим повече) — и е оставил след себе си достатъчно от своите оръдия и материали, за да може по-сетнешният археолог да идентифицира много такива работилници при разкопаването им.

pechat_korab2.jpgМинойски печат с изображение на кораб

В Гурния на северния бряг, където островът става най-тесен, са намерени сечива на един по-непретенциозен майстор — дърводелец. Ето как описва находката Хериет Бойд Хоуз, която започна разкопките там заедно със съпруга си:

Цял комплект дърводелски инструменти лежеше скрит в един процеп на една къща в Гурния, изоставен там при бягството на собственика, когато градът бил нападнат и опожарен. Той е употребявал дълги и къси бичкии, тежки длета за камък и леки за дърво, шила, гвоздеи, пили и изхабени от употреба брадви; важно е да се отбележи, че те са толкова близки по форма до днешните инструменти, че ни дават едно от най-крепките звена между първата голяма цивилизация на Европа и нашата.

Има един друг, много красив обект, наречен Агия Триада или „Света Троица“, където са намират останките не само на минойски дворец, но и на средновековна църква. Тук са открити — сред много други неща, както ще видим по-късно — няколко триона с огромни размери; с тяхна помощ майсторът сигурно е могъл да се справя с дървесината на големите кипариси, намиращи се все още в изобилие по това време, както и с по-меките видове камък, с които се градяла зидария от дялани блокове или квадри, подобна на египетската, немислима преди изнамирането на бронза. Тези сечива, както впрочем и всички бронзови оръдия, трябва да са били особено ценни, защото нито медта, нито калаят се намират в изобилие. Дърводелецът от Гурния се отнасял с най-голяма грижа към онова оръдие, с което той, така да се каже, правел другите си оръдия. Заедно с комплекта инструменти е намерен и шистов блок, в чиито стени са издълбани форми за отливане на длета, шила и гвоздеи. Ето какво казва Хериет Хоуз:

Този камък бил толкова ценно притежание, че когато се пропукал по нащърбената линия през върха, собственикът му положил най-голямо старание да го поправи. Първо, той прекарал тънка медна лента два пъти около блока, като го пристегнал здраво с нея, и след това вкарал плоски камъни като клинове между металната лента и блока — изпипана работа…

Толкова за майсторите-занаятчии, които заедно с моряците и селяните съставлявали гръбнака на древния Крит и допринесли за неговия разцвет. Но какво да кажем за градовете и селата, където живеели те, за къщите, които нашият старателен дърводелец помагал да се строят и обзавеждат? С дворците, както и с големците, които ги обитавали, ще се занимаем в по-сетнешните глави, за да им дадем по-подробното описание, което те заслужават. Омир говори с удивление и възхита за „стоте града“ на Крит; а тъй като той е писал близо три четвърти хилядолетие след златния век на минойците, островът трябва наистина да се е радвал на необикновена слава. Под „град“ ние можем естествено да разбираме градец или село; и трябва да имаме пред вид, че там сигурно са живеели хора от всички съсловия, включително селяни, ратаи и роби, тъй като самостоятелното селско стопанство е явление на новото време, а древните са предпочитали защитата и чувството на задружност, които получавали един от друг и от господаря, обитаващ къщата си на хълма.

Към началото на средноминойския период строителството, изглежда, получило голям тласък в развитието си и тогава започнали да никнат дворци и вили, заобиколени от градове и села. Умението на строителите бързо пораснало и някои от най-добрите строежи са създадени през средния период; често те са по-добри от късната архитектура. Главните градове станали големи, каквато и мярка да прилагаме — населението на Кносос през късния период се изчислява на най-малко 70 000 души.

Градовете не правят впечатление да са били планирани. По-скоро те се разраствали отвътре навън, от центъра на властта, престижа и покровителството на царския дворец или вилата на богаташа, процес, който е и по-естествен. Общото впечатление, което те са пораждали у приближаващия се към тях, навярно е било доста близко до онова, което правят днешното село и градче в Крит и Гърция или на егейските острови, макар и понякога по-внушително: скупчени нагъсто бели къщи, блеснали на слънцето, обикновено квадратни по форма, но, общо взето, неподредени, с плоски покриви и често с външни стълби, нарушаващи строгостта на линиите. Върху редица плочки, които бяха намерени в Кносос, вложени в стените на дървена ракла и наречени „Градската мозайка“, са изобразени фасади на къщи; повечето са на два, а някои и на повече етажи, и можем да приемем, че двуетажната сграда е била най-разпространеният тип семейно жилище на „средното съсловие“.

В тази мозайка от къщи личат, както може да се види, прозорци с правоъгълни отвори; с основание се предполага, че тези отвори са били запълнени, както в Египет, с намаслен пергамент, който може би са сваляли през дългите летни месеци. Разкопките показват, че обикновено къщите са се издигали на равнището на улицата, обърнати с лицето към открит вътрешен централен двор — „патио“, по-скромна разновидност на знаменитите „осветителни шахти“ в дворците. Във вътрешния двор вероятно се е приготовлявала храната и само пролетните и есенните дъждове заставяли домакинята да се прибира вътре, където тя си служела с подвижно пръстено огнище, каквото употребявали дори в дворците, и където трябвало да се оправя както може с дима от дървените въглища. Средната по-заможна къща сигурно е имала от шест до осем стаи, но не са рядкост и жилища с по дванадесет стаи. Тяхното обзавеждане несъмнено би се сторило оскъдно, но не непременно и строго на съвременния човек. При разкопките са открити каменни пейки и площадки; не бива да забравяме, че за разлика от Египет критският климат не е бил толкова сух, та да могат да се запазят невредими дървото, кожата и тъканите. Пък и цивилизация като минойската, тъй привързана към яркото, пъстроцветно облекло, едва ли е пренебрегвала удобството или е отричала живите цветове в дома. Можем да си представим, че строгостта на обстановката се е смекчавала от килими, възглавници и завеси. На много места са открити следи от бледосиня постна боя по вътрешните стени — цветът на релефния потон в Кносоския дворец.

Много къщи, разбира се, са били по-малки от изобразените в „Градската мозайка“. Но те далеч не са били някакви схлупени коптори. Едно въображаемо посещение в Гурния може да ни помогне да си създадем правдива представа за този град край морето, който бил сполетян от бедствие и където дърводелецът укрил инструментите си. Там оголените развалини наистина пораждат впечатление за струпани нагъсто жилища. Но пък основите на съвременната къща винаги оставят измамното впечатление за малки размери. Представата, която би трябвало да получим от Гурния, е за по-голям простор. Тук се намира селището, което може да бъде наречено един от първите градове в Европа. И то си е град на общо основание. Въпреки че тук може да е имало вила на благородник или богаташ, тя е само primus inter pares. Този град, разположен в своята котловина между хълмовете, гледащи към морето, бил пристанище и развивал дейност като пристанище. Тук, както е било обичайно, корабите на търговците били изтегляни на гостолюбивия бряг; може би защото тук е най-тясната част на острова, те понякога били пренасяни направо по суша до южния бряг, нещо, което създавало платена работа за местните жители. Значение имат и две други особености на Гурния. Градът нямал укрепления — той бил открит към морето, от което черпел богатството си. В него имало открита площ — пазарен площад или агора. Нека си припомним, че по-късно всички гръцки градове са имали агора, която била използувана като място за срещи и разговори, а така също и за покупко-продажби. Ако се съди по автопортретите им, критяни не са били саможиви или мълчаливи хора, тъй че може би те са сложили началото на онази мода, която в края на краищата превърнала агората във форум.

Във всеки случай, каквото и наследство да са оставили те, ние можем с основание да приемем, че градовете на минойците са били приветливи и цветущи селища. Това впечатление ни внушават по-късни гръцки легенди и не е открито нищо, което да го опровергае. Градът лежи бял и блестящ на слънцето — и ако слънцето никъде не грее постоянно, в Крит то грее доста дълго, — а над града се издига като закрилник, не като тиран, дворецът със своята колонада от ярко оцветени стълбове и с веещо се знаме. Стълбовете са засвидетелствани археологически, а тъй като египтяните са научили минойците на немалко неща и именно египтяните са изнамерили този развяващ се символ, то и знамето е основателно предположение…

festos_ida.jpgПоглед от северната част на двореца във Фестос към планината Ида
vaza_zhatvarya.jpgСцена от „Вазата на жътварите“ от Агия Триада
ritoni.jpg»Притежание на красиви неща“ — ритони от Псира и Закро
freska_bik.jpgФреска с нападащ бик (реставрирана) от портика на северния пропилон в Кносос
evans_portret.jpgСър Артър Еванс, портретуван от У. Б. Ричмънд на фона на фреска
vaza_zhatvarya2.jpgСцена от „Вазата на жътварите“ от Агия Триада
pitosi_malia.jpgГигантски питоси при северния вход на двореца в Малия
festos_peyzazh1.jpgДва критски пейзажа в околностите на Фестос; и на двата в дъното се вижда планината Ида
festos_peyzazh2.jpg
gradska_mozayka.jpg"Градската мозайка", открита в Кносос, с изображения на различни видове къщи
ruini_gurnia.jpgРазвалините на пристанищния град Гурния
koridori_zali_knosos.jpg"Коридорите, перистиловете и залите" на двореца в Кносос, гледани от мегарона на царицата
teatralen_rayon_festos.jpgТам, където може би е танцувала Ариадна: „театралният район“ и стъпалата, водещи към площадката във Фестос
teatralen_rayon_knosos.jpg"Театралният район" в Кносос
knosos_zapaden_vhod.jpgРеставрираният западен вход на двореца в Кносос
dvor_malia.jpgЦентралният двор и олтарът в Малия