Габи Шустер
Принцеса Сиси (4)

Тайна любов

Както всяка година Сиси беше много натъжена, когато хубавите дни край езерото свършиха и семейството отново трябваше да се премести в Мюнхен. Посенхофен през есента, когато могъщите стари дървета се оцветяваха в пъстра премяна и последните рози увисваха безсилно по храстите като копринени цветя, й харесваше дори повече, отколкото през пролетта. Както винаги, когато каретата обърна гръб на четирите високи кули и остави езерото зад себе си, тя избухна в сълзи.

— Моля те, Сиси! — извика раздразнено херцогинята. — Би могло да се сметне, че те водим в затвора. Нужно ли е да се вълнуваш така, детето ми?

— Защо е толкова важно да живеем в града? — зададе Сиси ежегодния си въпрос и подсмръкна крайно неизискано.

— Защото така трябва! — отговори майката уморена от вечните дискусии. Дълбоко в себе си и тя не беше напълно убедена в нуждата от това преместване. Би й било приятно да прекара годината в Посенхофен и да пренебрегне и без това малкото представителни задължения, които имаше. — Щом пораснеш, ще разбереш, че градът има своите предимства.

Учудващо, но след кратко време Сиси трябваше да се съгласи с майка си. Тази година зимата не й се стори толкова безкрайна и скучна както обикновено. Имаше куп забавления. Баща й беше заповядал да построят в палата на „Лудвигщрасе“ истински цирк. Вътрешният двор беше манежът, зрителите седяха в ложи или на заградени пейки като при истински спектакъл.

Мюнхенското общество се тълпеше на представленията, а херцогът, за въодушевление на децата си и за ужас на съпругата си, се прояви като майстор ездач. Имаше клоуни, пантомими, загадки и много коне. Сиси, която и без това се възхищаваше на необикновения си баща, обожаваше добрия артист.

Възпитателките, учителите и бавачките се измъчваха повече от всякога с децата на херцога. Щом бащата се забавляваше като цирков артист, естествено беше да имат проблеми с обучението на децата му. Невероятно трудно беше да ги научат да стоят мирно и да се държат изискано.

Сиси можеше да седи мирно единствено в часовете по рисуване. Откакто баронеса Вулфен се разпореди да заменят уроците по пиано с обучение по графика и рисуване с бои, Сиси се бе превърнала в усърдна и въодушевена ученичка. В този случай талантът и желанието се пресрещнаха.

Тя вече седеше съвсем спокойно на стола си и движеше четката или молива със съсредоточено смръщено чело. Докато всички останали учители се оплакваха от бушуващия темперамент и липсата на интерес у ученичката си, учителят по рисуване никога нямаше проблеми с вниманието й.

Младото момиче рисуваше с удоволствие фигури, местности и животни. Рисунките й си бяха само нейни. Нещо, което не трябваше да споделя с другите, на което със собствени сили беше придала образ и живот.

Уроците я накараха да погледне с нови очи на безбройните картини, статуи и произведения на изкуството, с които херцогът беше украсил дворците си.

Още следващото лято в Поси тя разгледа оскъдно облечените мраморни богове и богини край изворите и алеите с новопробудил се интерес. Задълбочи се в класическите легенди на древна Гърция и мраморните фигури се превърнаха в любимите й герои.

Когато есента наложи завръщане в палата на „Лудвигщрасе“, Сиси започна да обикаля с часове галериите и залите. Паната и богатите фризове разказваха истории за любов и страст, за предателство и смърт. Херцогът беше поръчал на най-добрите художници да пресъздадат за него сцени от гръцката митология. Тъй като беше чела немалко древногръцки драми, Сиси позна и техните герои.

Странно, но никой от възрастните не се сети, че малката принцеса се е одързостила да разглежда тези твърде свободни сцени във всички подробности. За тях това беше изкуство, което украсяваше къщата, не действителност.

Живата фантазия на Сиси обаче не правеше разлика между произведенията на изкуството и реалността. Лицата от четиридесет и четири метровия фриз, нарисуван от художника Шванталер за танцовата зала на палата, бяха за нея като забранен лексикон. Много й се искаше да зададе някои въпроси, но приличието го забраняваше. Баронеса Вулфен със сигурност щеше да падне в несвяст, ако я беше запитала дали това е любовта, за която четеше в стихове и приказки. Нене пък се чувстваше много по-високо от малката си сестра и Сиси се опасяваше, че ще й се изсмее. Затова не попита никого, а се потопи повече от всякога в мечтанията си.

Макар и бавно с нея стана промяна, която семейството не забеляза веднага. От дръзкото диваче, което се катереше през оградите и се надбягваше със селянчетата, през следващите години израсна чувствително, силно романтично, необикновено, младо момиче. То живееше в собствения си приказен свят и майката започна да се тревожи. Трябваше да се занимаят сериозно със Сиси, щом омъжеха успешно Нене, чието възпитание и образование в момента беше първостепенна задача.

През тези години Сиси записваше в тайния си дневник изпълнени с копнеж, сантиментални стихове. Будеше се само когато имаше час по езда с Нене. Всъщност не беше предвидено и Сиси да се научи да язди. Но едва-що чула за първите опити на Нене, тя се втурна да умолява баща си и той даде съгласието си. Херцогът не беше в състояние да отхвърли нито едно желание на любимата си дъщеря, особено ако самият той го одобряваше. Двете му големи момичета започнаха да вземат уроци по езда и резултатът от старанията им беше коренно различен.

Докато Нене седеше на дамското седло по-скоро скована и се чувстваше крайно неудобно, стараейки се да пази приличие, Сиси още от първия път като че се срасна с коня си. За разлика от сестра си тя не изпитваше страх от твърде високото и хлабаво седло, камо ли пък от животното, което го носеше. Много скоро тя надмина Нене, и то без да полага усилия, така че голямата съвсем загуби желание да се научи да язди.

Затова пък Нене беше много по-добра от нея в часовете, които се провеждаха всеки ден до два следобед. Докато Сиси се унасяше в мечтания и правеше само най-необходимото, Нене послушно зубреше английски и френски, упражняваше се в изискан разговор и правеше всичко, за да стане съвършената дама, каквато искаше да я види майка й.

За разлика от нея Сиси не разбираше защо е толкова важно да се измъчва със скучни неща като френската граматика. Етикетът и без това не я интересуваше, защото баща й не пропускаше случай да се надсмее над дворцовите правила. Пропътувал света, високообразован, той се отвращаваше от всяка надменност и беше на мнение, че интелигентността е много по-важна от доброто държание. Затова Сиси седеше послушно и чакаше края на часовете,        докато в мислите си пътуваше в далечни страни. Беше издигнала невидима стена между себе си и света.

С времето Нене ставаше все по-елегантна. Вече посещаваше редовно баловете в кралската резиденция, за да получи обществена „шлифовка“. Когато за първи път позволиха на Сиси да присъства на едни от тези балове, тя беше четиринадесетгодишна.

Великолепната гледка в грамадните зали на кралския дворец завладя малката принцеса от първия миг. Облечена в скромна муселинена рокля със светлосин ешарп на тънката талия, тя стоеше плахо зад херцогинята. Направи грациозен реверанс пред важните си кралски роднини и не обърна внимание на Нене, която веднага бе поканена на танц и се отдалечи гордо, сякаш цял живот не беше правила нищо друго.

Сестра й Нене в розова бална рокля, със сияещи синьо–сиви очи приличаше на истинска принцеса, а не на „добрата стара“ Нене. Тя се носеше гордо и царствено в ритъма на танците и всички погледи я следваха.

— Аз щях да потъна в земята, ако всички ме зяпаха така — пошепна Сиси, когато майката се обърна към нея.

— Не говори глупости — проговори предупредително Лудовика и поправи една от къдриците й. — Само простите хора по улиците зяпат. Тук се възхищават на Нене, а тя го заслужава напълно, защото танцува прекрасно. — Иначе строгото й лице тази вечер изглеждаше необичайно меко и Сиси неволно се запита за какво ли мислеше майка й в момента. Вероятно се гордееше с голямата си дъщеря, която на този бал наистина й правеше чест.

Тя не можеше да заподозре, че Лудовика стреснато се питаше защо, за Бога, й бе убегнало колко прелестна е станала междувременно Сиси. Тя беше различна от голямата й дъщеря, но по свой начин също толкова забележителна. Златно кестенявите къдрави коси заобикаляха равно овално лице със съвършени черти и замечтани кадифенокафяви очи. У това момиче не можеше да се открие нито едно несъвършенство. Нито в тесния прав нос, нито във фино очертаната красива уста. Никой не би могъл да устои на мечтателния поглед на тъмните очи и на своеобразната им магия. Защо майката забелязваше това едва тук, в тази тържествена рамка?

— Аз нямам нужда от възхищението им! — промърмори презрително Сиси и се опита да се скрие зад разкошните поли на майка си.

— Една принцеса е длъжна да пази приличие във всяка ситуация! — отговори строго херцогинята. — Престани да се криеш зад мен!

Сиси послушно направи крачка напред и си забрани да попита колко щеше да продължи балът. Трябваше на всяка цена да прикрие нервното безпокойство, което я обхващаше все по-силно. Вярно, на бала предлагаха най-различни вкусни неща като сорбет и тортички, но това не променяше факта, че тя предпочиташе да си е сега вкъщи без сорбет и тортички. Многото хора я плашеха. Та тя не познаваше дори половината от тях!

— Прекрасен бал! — извика сияещата Нене, когато партньорът й, един елегантен офицер, я отведе при херцогинята. — Е, Сиси, харесва ли ти? Радваш ли се, че ти позволиха да дойдеш?

Сиси хвърли кос поглед към майка си, която тъкмо разговаряше с една приятелка, и се осмели да каже истината:

— Според мен тук са се събрали твърде много хора! Не ми харесва тази навалица.

— Ох, глупавичката ми — засмя се голямата сестра. — Ти си още дете, това е ясно. Веднага казах на мама, че си твърде малка за балове.

— Нима ти харесва всички да те гледат така? — изтърси сърдито малката.

— Една дама никога не забелязва, че я гледат — обясни Нене и гордо изпъна тесните си рамене. — Само простите хора зяпат, а те не са важни. Ние не ги виждаме. И ти трябва да се научиш!

Защо бе попитала? Знаеше си, че Нене ще каже същото като мама.

— Не искам да се науча — изфуча Сиси в пристъп на упоритост. — Татко казва, че всички хора са равни и че е само случайност, дето някой се е родил херцог, а друг — оборски ратай!

— Млъкни! — изсъска ужасено Нене. — Ако те чуе, мама веднага ще получи пристъп на мигрена.

Сиси стисна здраво устни. Не искаше да причинява болка на майка си, но когато говореха за толкова важни неща, тя споделяше мнението на баща си. Вече й беше ясно защо херцог Макс не обичаше баловете и се стараеше да ги избягва.

Тя се закле, че следващия път също ще получи мигрена и ще откаже да отиде на бал. Майка й винаги получаваше главоболие, когато не желаеше да я безпокоят. Баща й също се оплакваше от главоболие, когато трябваше да направи нещо неприятно. Мигрената явно беше непогрешимо средство срещу дворцовите балове.

Ала херцогиня Лудовика не се смили над дъщеря си. Крайно време беше и Сиси да се научи как един член на кралското семейство трябва да се държи в обществото. Когато ставаше въпрос за произход и място в обществото, майка й не разбираше от шега. Фактът, че беше сключила най-незначителния брак от деветте кралски сестри, все още гризеше гордостта й.

Дъщерите й трябваше да имат по-добър късмет особено като се имаше предвид, че всички бяха красиви като картинки. След Нене и Сиси идваше стройната, стегната Мари, след нея темпераментната Матилде и накрая Софи, която още като бебе омагьосваше всички със сияещите си сини очи. Лудовика нямаше да допусне дори една от дъщерите й да стане нещастна и незначителна съпруга като майка си.

В приказния свят на Сиси нямаше място за честолюбивите планове на майката. Малко преди петнадесетия й рожден ден се случи нещо невероятно! Тя откри сред придворните на баща си ново лице. Млад офицер, по-красив от всички мраморни богове и рисувани герои.

Името му беше Рихард и беше разпределен към херцога в Бавария само преди няколко седмици. От първия ден, в който видя лицето му, чу гласа му и погледна в очите му, Сиси заживя в нов свят. Ходеше из палата като сомнамбул и постоянно носеше образа му в сърцето си. Сънуваше го, изписа десетки страници трогателни любовни стихотворения в дневника си и се опита да узнае кога офицерът беше на служба, за да го види поне отдалеч. Досега не се беше открила нито една възможност младият офицер да размени поне една думичка с дъщерята на херцога! Сиси беше толкова влюбена, че стъпка гордостта си. Самозабрави се дотам, че започна да се крие зад живия плет в градината с надеждата да зърне любимия си. Непрекъснато се молеше той да забележи чувствата й и да им отговори. И тъй като непременно трябваше да излее някому сърцето си, тя посвети в тайната си любимата си сестра Мари. Можеше да бъде сигурна, че тя няма да я укори, а ще се опита да й помогне.

— Трябва да се запознаеш с него — предложи незабавно практичната Мари. — Бих могла да му отнеса писъмце от теб и да го поканя на среща…

Сиси преглътна мъчително. Това беше крайно неприлично! Мари нямаше такива задръжки. Тя бе обзета от лудо възхищение и се закле да подкрепя с всички сили тайния романс. Само след няколко дни писъмцето беше изпратено и скоро след това Сиси можа да размени няколко плахи думи с обожавания любим.

Отблизо той изглеждаше още по-прекрасен. Тъмнокафявите очи, които беше увековечила в немалко тайни стихове, бяха обсипани със златни искри. Той се държа със съвършена учтивост и отговори с мелодичен глас на тихите й въпроси.

Мари остана недалеч от влюбените, както изискваше приличието. Всъщност при този първи разговор не бе казана нито една любовна дума, той представляваше само едно кратко, колебливо запознаване. Младият офицер беше омагьосан от малката принцеса, но крайно учтив и предпазлив. Сиси се върна в бащиния дом понесена на розово-червените облаци на чистото щастие.

Състоянието й не остана скрито за майката. Херцогиня Лудовика зададе няколко умели въпроса и проведе дълъг разговор с възпитателката. След това се отправи с решителна стъпка към покоите на мъжа си — нещо, което се случваше крайно рядко. Изключителните случаи изискваха изключителни мерки.

Сиси получи официално нареждане да се яви при майка си. Херцогинята прибягваше към подобни мерки само когато беше станало нещо лошо. Обикновено децата закусваха в най-тесен семеен кръг с майка си и обсъждаха всички важни въпроси. Официалната покана за разговор означаваше сигурни неприятности. Сиси хвърли страхлив поглед към лицето на майка си и приклекна в съвършен реверанс. Изражението на херцогинята не й позволи да се усмихне, камо ли да я прегърне сърдечно.

— Една баварска принцеса няма право да тича след прост офицер, госпожичке! — Лудовика мина направо на въпроса. — Тайна среща в парка, любовни писъмца, какво ти става, за Бога? А аз си мислех, че сме те научили да спазваш приличието и винаги да имаш съзнание за общественото си положение, Елизабет!

Сиси се разтрепери. Беше очаквала да й се карат, че е пропуснала няколко учебни часа, но дори не беше помисляла, че майка й е открила тайната й страст. Кой беше разказал на майка й за Рихард? Но какво значение имаше това, след като мама беше извън себе си. Доказа го още обръщението. Наричаха я Елизабет или Елизе само когато положението беше много сериозно. Следващите думи на херцогинята потвърдиха най-лошите й опасения.

— Много съм разочарована от теб!

Сиси чуваше енергичните укори на възмутената си майка накъсано и сякаш от голяма далечина. Тя й говореше за недискретна, недопустима връзка. За възмутително забравяне на дълга и детинска глупост, за невъзпитание и още много неща. Никога досега не беше виждала майка си толкова ядосана.

— От само себе си се разбира, че младият човек ще бъде отстранен от придворна служба. А от теб очаквам за в бъдеще да се държиш в съответствие с името и положението си. Край на лудориите, госпожице!

Сиси беше толкова ужасена, че стоеше като парализирана пред майка си. От устните й не се отрони нито звук. В големите й замечтани очи се четеше слисване и ужас. Не можеха да й сторят това! Нито на нея, нито на Рихард!

За първи път в добре закриляния живот на Сиси се случваше да я сблъскат с чистия произвол. Досега тя беше съумявала да заглажда пукнатините с усмивка, дяволитост и очарование. Братята и сестрите й ненапразно я изпращаха като посланичка при майката, когато имаха някаква специална молба. През първите петнадесет години от живота си тя не беше познала нищо друго, освен нежна привързаност и обич. За нея беше съвсем естествено Карл Лудвиг да се влюби в нея, защото всички я обичаха. Дори Рихард я обичаше, макар че не го беше изразил с думи, а само я беше погледнал с прекрасните си очи.

Накратко, тя не беше подготвена за сериозни укори. Още по-малко беше очаквала майка й да навреди и на Рихард през главата на дъщеря си. Кариерата на младия офицер беше приключила, преди да е започнала. И то само защото една романтична принцеса се беше влюбила в красивите му очи!

— Вие… вие разрушихте всичко! — заекна разстроено тя.

— Напротив — отговори херцогинята подчертано хладно. — Аз само те спасих от една неописуема глупост. Очаквам да приемеш този урок със сърцето си. Ти си на петнадесет години. Вече не си глупаво момиче. Ти си член на кралското семейство!

Сиси знаеше добре колко много държеше майка й на своето положение, но никога не го беше приемала особено сериозно. Нито в Поси, нито в Мюнхен беше живяла с чувството, че е нещо особено, че семейството й се различава от средното съсловие. В нейните очи „особеният“ беше Рихард. Един млад бог, който се усмихна благосклонно на влюбеното до уши момиченце. Усмивка, която му донесе нещастие! Тя му бе донесла нещастие!

Сиси се върна в стаята си и зарови лице във възглавниците. Слабичкото й тяло се разтърси от ридания. Всичко свърши! Не само страдаше от любовна мъка, ами и за първи път в живота си се чувстваше неразбрана и сама.