Фриц Лейбър
Мечове и черна магия (1)

I
Въведение

Някъде отвъд бездните на времето, разделен от нас с незнайни измерения, спи древният свят на Неуон със своите кули, черепи и съкровища, със своите мечове и магии. Известните му области са скупчени около Вътрешното Море — на север се простира дивата Земя на Осемте Града, обрасла с гъсти зелени гори; на изток са степите, обитавани от минголските ездачи, и пустинята, през която се влачат кервани на път към богатите Източни Земи и реката Тилт. А на юг, свързани с пустинята само чрез Потъващата Земя и оградени от Великата Дига и Планините на Глада, лежат богатите житни равнини и каменните градове на Ланкмар, най-старата и главна от земите на Неуон. Там, в едно спокойно ъгълче между житните поля, Голямото Солено Тресавище и Вътрешното Море, величествено надвесен над блатистото устие на реката Хлал, се издига столичният град Ланкмар, с масивните си каменни стени и лабиринта от тесни улички, из които бродят крадци и гологлави свещеници, мършави магьосници и угоени търговци — Вечният Ланкмар, Градът на Черната Тога.

Именно в Ланкмар през една тъмна нощ, ако може да се вярва на руническите книги на Шийлба Безокото Лице, се срещнаха за първи път тези двама съмнителни герои и чудати мошеници — Фафрд и Сивия Мишелов. Произходът на Фафрд се познаваше лесно по неговия седемфутов ръст и гъвкавата му фигура, кованите украшения и огромния му меч — очевидно беше варварин от Студената Пустош, лежаща на север от Осемте Града и Планините на Тролската Стъпка. Корените на Мишелова бяха по-неясни и трудно можеха да се отгатнат по детския му ръст, сивите дрехи, шапката от миша кожа, нахлупена над плоското му, мургаво лице, и измамно крехката рапира; но около него витаеше усещане за южни градове, мрачни улички и облени от слънце простори. Докато двамата се взираха предизвикателно един в друг през сумрачната мъгла, огрявани от слабата отразена светлина на далечни факли, те вече изпитваха смътното усещане, че представляват две отдавна разделени половинки на един велик герой и че всеки от тях е открил другар, с когото ще преживее хиляди премеждия и цял един живот — или стотици животи — изпълнени с приключения.

В този момент никой не би могъл да предположи, че Сивия Мишелов някога е носил името Мишока или че Фафрд доскоро е бил младеж с школувано тънък гласец, носел е само бели кожи и все още е спял в палатката на майка си, въпреки че е бил на осемнайсет…