Мариус Димитров, Добромира Димова
Фотоопределител на растения в природен парк „Врачански Балкан“ (3)

Флората и растителността на природен парк „Врачански Балкан“

Флората на ПП „Врачански Балкан“ включва около 1100 вида висши растения, което е 28% от българската флора. Географското положение, геоложките и климатичните особености, както и голямото разнообразие от местообитания предопределят значително видово богатство.

На територията на ПП „Врачански Балкан“ са разпространени български и балкански ендемични видове, което дава основание да се приеме, че паркът има национално и международно значение, осигурявайки опазването на техните популации. Българските ендемити растат само в България и никъде другаде по света. Такива са йорданова камбанка (Campanula jordanovii), келереров центрантус (Centranthus kellereri), ковачев зановец (Chamaecytisus kovacevii) и велчево плюскавиче (Silene velcevif). Всички те са с ограничено разпространение в страната, а находищата на келереровият центрантус (Centranthus kellereri) и велчевото плюскавиче (Silene velcevii) на територията на парка са приблизително една втора от глобалната популация на тези видове. По-интересни от балканските ендемити са: балкански страшник (Acanthus balcanicus), скален равнец (Achillea ageratifolia), румелийско лъжичниче (Armeria rumelica), златистолюспеста метличина (Centaurea chrysolepis), жълта звездоглавка (Cephalaria flava), мизийски рожец (Cerastium moesiacum), планински минзухар (Crocus veluchensis), осилест карамфил (Dianthus cruentus), зеленоцветен напръстник (Digitalis viridifiora), качулата боянка (Erysimum comatum), българска тинтявка (Gentianella bulgarica), райхенбахова перуника (Iris reichenbachii), жълт планински крем (Liiium jankae), гризебахово пропадниче (Pedicularis grisebachii), благбъзова самодивска трева (Peucedanum aegopodioides), широколистна гъжва (Sesleria latifolia), сендтнерово плюскавиче (Silene sendtneri), отсеченолистна глушина (Vicio truncatuld).

Много от растенията са редки и защитени. Защитени от Закона за биологично разнообразие са 35 вида. Такива са някои от видовете орхидеи — обикновената пърчовка (Himantoglossum caprinum), пеперудоцветният салеп (Orchis papilionacea), двурогата пчелица (Ophrys cornuta) и др., а също така розовият божур. Розовият божур (Paeonia mascula), люспестото изтравниче (Asplenium lepidum), ковачевият зановец (Chamaecytisus kovacevii), лавровото (Daphne laureola) и маслиноподобното бясно дърво (Daphne oleoides), както и гореспоменатите български ендемити.

От растящите в парка видове в Червената книга на Р. България том 1, Растения и гъби (Пеев и др./ред./2011) са включени 13 вида: люспесто изтравниче (Asplenium lepidum), розов божур (Paeonia mascula), обикновен тис (Taxus baccata), келереров центрантус (Centranthus kellereri), ковачев зановец (Chamaecytisus kovacevii) и др.

Специфичните условия на абиотичната среда на територията на Парка предполагат високо разнообразие от растителни съобщества и свързаните с тях природни екосистеми.

Растителността на Врачански Балкан се е обособила в два вертикални пояса — дъбов и буков. Първият се изкачва до 700–1000 m. надморска височина, а буковия от 700–1000 m. н.в. до 1300 m. н.в.

На територията на Природен парк „Врачански Балкан“ са установени 36 формации, 118 асоциации и групи асоциации. Към тези асоциации (екосистеми) се отнасят 78 дървесни и храстови и 36 тревисти. Редица от съобществата в планината са редки или показват отклонения от описаните за други райони в страната, или се срещат при други условия. Особено специфични за Парка са откритите варовикови скални, стени и откоси, върху които освен богата флора, се формират растителни групировки с висока природоохранна стойност. Такива са екосистемите на маклена, ореха, бука, черния бор, келереровия центрантус, алпийското плюскавиче, велчевото плюскавиче и тези с участието на хиркански клен, сребролистна липа и др.

Уникалното природно богатство на природния парк е част от международната мрежа НАТУРА 2000 по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, както и важно място за растения.