Петко Р. Славейков
Български пословици (7) (Български притчи или пословици и характерни думи)

Ж

Жа го бия, доде повни, като вълк.

Жаба да та изпие.

Жаба кикерица, дърта магарица. От песен.

Жаба мекокоста, жаба щърбогъза. От песен.

Жаба не е риба.

Жабата на жебчето си „хубче“ му казва.

Жебите ги страх от щърка, а жените от старостта.

Жебчето закурка. Казува се, кога закурка на някого коремът да пие.

Жал ли ти е? Жал ми беше и мене.

Жалба греха няма.

Жално му, че са смее.

Жара за пепел ще дойде, тури щем й въглен.

Жег да го търти. — Кога кажат за някого: „Ожени го“, или кога някой ище без време и без прилика да се жени.

Жегнало го. — Кога някой ище нещо и се безпокои.

Жеден кон вода не пробира, или мътна вода не гледа.

Жеден кон и мътна вода пие.

Жеден като гарван за кръв.

Жедна мечка и росата лиже.

Жежко е, тежко е, ни са лови, ни са крепи.

Желей ма жив, да ма мъртъв не желееш.

Желязко не е от желязо.

Желязото се чука (кове), дорде е топло.

Жена ако се не бие на неделята веднож зад врато, она гнездо лови. Соф.

Жена без мъж, кон без гем.

Жена без злина не бива (а добрина е да е жива).

Жена без попа, или: Женен ли си? — Без попа.

Жена, вечна злина.

Жена върже главата на мъжа.

Жена вяра има ли?

Жена да е жива, доде си сама пере ризата, а мъж — доде си върже сам гащите.

Жена да не пие вино, че й улита косата.

Жена дор отхрани едно дете, ока говна изяда.

Жена е нощна кукувица.

Жена е къщна кукувица.

Жена за два мъжа.

Жена за мода душа дава.

Жена знае „дай, мъжо“, а не „дай, Боже“.

Жена излъгана веднъж, курва не става.

Жена и любеница на честта биват.

Жена и кокошка синор нямат.

Жена има за сякого пълна торба с’ сълзи.

Жена и съдран калпак лесно са добиват.

Жена и съдрана капа лесно се спечелват.

Жена и да се не кара, пак мъжът ще прекара.

Жена като котка, не умира лесно.

Жена като патка, трае на студено.

Жена като крава: легни — ляга, стани — става.

Жена кога прероди, пак ставала като булка.

Жена, кон, пушка и сахат можеш да ги покажеш, а в ръце ги не давай, или на заем са не дават.

Жена краси къщата.

Жена къща отваря, а не затваря, или

Жена къща отваря, ама не затваря.

Жена много да не ходи.

Жена много да не знае.

Жена му носи калпака.

Жена му чини два града.

Жена му му носи калпакя.

Жена мъжа жалее, дор го гледа пред нея.

Жена мъжа продава. — Врачанско чудо.

Жена мъжа толкоз помни, колкото ври отнето гърне.

Жена мъжа пази (носи) на образа си, а мъж жената — на ризата си.

Жена мъжа не бие, а лесно му навива.

Жена не е цветье да го помиришеш и познаеш какво е.

Жена не казва сал което не знай (а от което знай — годините си).

Жена не е пъпеш да го помиришеш, че да го видиш зрял ли е.

Жена не е сирмия на мъжът.

Жена не е шега.

Жена с голямо чело, а кон с гърди широки. Опитано.

Жена се смее, когато може, а плаче, когато ще.

Жена с свещ да я видиш, пак излъган ще си идеш. Гръц.

Жена само кога я ръве куче и кога минува дървен мост, тогаз може да не мисли за мъж.

Жена само що не знае, него няма да изкаже.

Жена си крий злината като котка нехтьете.

Жена страхопъзла, калпакя ми що не зе?

Жена трябва и за зло, и за добро.

Жена трябвало за старост.

Жена ̀удри в тило да й изпъдиш дяволите.

Жена я блазнят три мъжа и трите би желала сякога да ги има.

Жената е дългокоса, плиткоумна. — В Софийско — крапоумна.

Жената е голям дявол, или по-лукава от дявола.

Жената е дявол — т.е. съблазнител.

Жената е най-скъпа покъщнина.

Жената иска сякога сѐ по нейната да става.

Жената жали за три мъжа и трите отведнъж: един гюнелия, един ганелия, един газебия; един да я храни, други да я люби, трети да я бие.

Жената й е яка душата.

Жената му да поище^[1], ще му я даде.

Жената ни се бие, ни се кара, но мъжа си прикарва.

Жената рай, жената вечна мъка.

Жената се надява на плача си, а лъжеца (циганина) — на лъжата си.

Жената си давам, коня си не давам.

Жени вълкът за овцата.

Жени го да не беснее.

Жени го да не мърсува.

Жени ли са за (на) шега, той ша носи и рога.

Жени низ църква, пръдла в църква. Соф.

Жени се без любов, ходи без пушка на лов.

Жени сина, кога сакаш, а па черка, кога можеш. Соф.

Жени сина, кога щеш, а дъщеря, когато я искат.

Женина воля мъжът оголя.

Женината му.

Жените обичат сладкото вино.

Жените са да говорят, а мъжете да са борят.

Жените ги страх от корило. — Соф. Корило има две значения: едно, според софийското наречие от коря, лъжа, гълча, гадя и значи мъмър, преносно хула; а друго село Корилово, там, дето всичката вода от северните поли на Витоша и от южните на Балкана по Софийското поле се събират в Искър и дето тая река влиза в Балкана. Тука някога си блудниците от София ги вържали в чувал и ги хвърляли в Искър при Корило или Корилово. (Курило — б.р.)

Женица света горица.

Жено, баби много, която ражда, тя си знае.

Женска богородица. — Мъж, който обича с жените да приказва.

Женски Дойно. — Също.

Женска ли е кръстница ти? — Женска, ама като лежала от тежката болест, че й улетели гърдите в шаба̀рите.

Женска воля не воля, и женска воля зла неволя.

Женска сърдня, дор изсъхне мокра пола, трае.

Женската воля мъжът оголя.

Женски гроб няма в полето.

Женски гроб няма нито в поле, нито в гора.

Женски гроб накрай пътя се не вижда.

Женски пари, змейски кости.

Женски чехли скъпи стават.

Женски язик и от турска сабя по-остър.

Женско като бъди е да ме пъди, пак го обичам и от него не се отричам.

Женско нали е, остави го.

Женско сърце, памучен чорап, разтяга се.

Женско чедо, десна ръка. — За селските моми, които във всичко помагат на бащите си.

Женското е като бълха, а мъжкото като въшка.

Женското лято подир Петровден.

Женското лято по Петковден. — Тогаз стават повечето зачатия.

Женхара. — Мъж, който задиря жените.

Женхара мъж за пара.

Жерав межди не знае.

Жи’ ми Господ — т.е. жив ми…

Жи’ ми ти Господ.

Жи’ ти Христос — т.е. жив ти…

Жив без място и мъртъв без гроб не остават.

Жив го заровили.

Жив е Господ. — Кога корят някоя.

Жив се посветил.

Жив умрял.

Жив човек се не опява.

Жив човек сичко може да направи.

Жива диха (душа) няма.

Жива душа нещо.

Жива гъба да е, чедо е. Соф.

Жива е тъща ти. — Кога неженен дойде вкъщи и свари домашните, че ще ядат или не преели още, това му казват, преди да го поканят.

Жива като сърна.

Жива книга, баче Добре — т.е. умно-разумно говори.

Жива книга, бачо Начо — т.е. говори наред, хубаво. (Старозагор.).

Жива мечка кожата си не дава.

Жива мъка без чаша. Соф.

Живее като цар (като бей) — т.е. богато и спокойно.

Живее като бъбрек в лой.

Живее като котката с кучето.

Живее като куче. — Недоял, недопил.

Живее като цигуларин (дето намери, там яде).

Живее като куче под стряха.

Живее мърцина.

Живее на мъртвило.

Живей, коньо, за зелена трева.

Живей като челяк, а не като скот.

Живей човешки, а не цигански (магарешки).

Живеят като кучето с котката.

Живеят като снаха и свекърва — т.е. не толкоз добре.

Живеят като жена и мъж — т.е. добре живеят, ако и да се поскарват.

Живеят като скурлета.

Живи бози славят (молят).

Живинка нали е?

Живите ли да избавиш, умрелите ли?

Живите Бога хвалят.

Живо-здраво, Цонке? — Празна приказка.

Живо месо — т.е. сурово.

Живо месо яде ли? — Блудодейства ли, че не пости?

Живо с живо, умряло с умряло.

Живот се не изкупува.

Живот се с пари не купува.

Животен човек сичко направюва.

Животен човек сичко изправя.

Животен свят — т.е. до живот, кратковременен.

Животни хора. — Добри хора, които живеят добре помежду си.

Жѝвото чака, умрялото не чака.

Животът е кратък, а сладък.

Животът му е като месец — кога пълен, кога празен.

Животят като котката с кучето.

Жили пчелата, жили и осата.

Жилите се държат о корена.

Жито жар сякаш че е.

Жито са меле, брашно не пада.

Жито сякаш че го гълъб блювнал.

Жюв е Господ.

Жюжеле, пужеле, пусти, баби, рогове, на четири бродове. — Соф., вместо охлюв, бохлюв и пр.

Жюмишката пеперудки ниже.

Жюмишката минал мостът.

Жълт като восък.

Жълт като керемида в вода. — Червен (преносно).

Жълт като пепон.

Жълт като смъртник.

Жълт косъм не си е харосан (прокопсан).

Жълта бъклица.

Жълта като смин.

Жълта коза, жълто яре.