Петко Р. Славейков
Български пословици (24) (Български притчи или пословици и характерни думи)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
–1897 (Обществено достояние)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Начална корекция
dragondrago (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2014)

Издание:

Автор: Петко Р. Славейков

Заглавие: Български пословици

Издание: не е посочено

Издател: „Захарий Стоянов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: сборник

Националност: българска (не е посочена)

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Редактор: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 954-739-428-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1477

История

  1. — Добавяне

Ш

Ша го бия, доде се покачи свиня на дърво.

Ша го бия, доде рече доста.

Ша го пера, доде си дойде магарето от вода.

Шава като върбов клин. Панаг.

Шава като попадия в плевник.

Шава като щъркел.

Шава, шава, па престава.

Шава, шава, че дваж дава.

Шакнат в главата.

Шапката му добра, главата му нехела.

Шапката му три дни дълга, два широка.

Шарапи, кебапи — ох, ох, ох; хесапи, кетапи — вай, вай, вай.

Шарен, писан Великден, мазно д… Коледа.

Шашардиса като пате в мъгла.

Шашардиса пусулата.

Шашкън гост сайбията кани.

Шашкън кмет и телетата го ближат.

Шашкън поп еретата кръщава.

Шашкън пуйка.

Ше ми хлопне лъжицата. М. Търн.

Ше му свия лобът. М. Търн.

Ше раздере кокошката на вратата, ако ше си раздра и гъза.

Шега по голо не бива.

Шегувай се колко щеш, но не пипай дето щеш.

Шепа пръст очи закрива.

Шепнатето не си е чисто.

Шепотня къща разваля.

Шерените гащи от вътре са плащат.

Шерено, мерено, с ръка не похванато. Гатанка. — Змия.

Шета като булка без дар.

Шета като попадия в плевня.

Шест, да немаш чес’.

Шетай ми ти сега, че аз ще ти шетам на сватбата.

Шетай, шетай, Койне ле, шетай като буля хоп-троп, Койне ле, дрън със дилавя. От песен.

Шиба трънче, дано скаче зайче, или

Шиба трънчето да изскоче зъмчето.

Шие, та пие, кърпи, та се храни.

Ший, пори и плаче.

Шикалката не е орех.

Шикни му да мълкне.

Шикяр комаш.

Шила, прала наша дева, празна не седела.

Шиле миле, шиле миле, звизък! — Някой се покачил на високо дърво и като не можал да слезе, обещавал се Богу, ако му помогне да слезе, да му заколи курбан едно шиле; но като зел да слязва, продумал: „Да сляза, че видя-щем.“ С тази дума, скършва се клонът, дето бил стъпил, полетял надолу и като падал, викал. „Шиле миле, шиле миле“, а като се изтъртил, та паднал, рекъл: „Звизък.“

Шило в торба не седи.

Шило за огнило.

Шинди петък до петък, гел бери в събота.

Шипка без тръне, жена без злоба не бива.

Шипка са с акъл върти, Енина с орехи, а Габрово с магия.

Широко му около вратът, или

Широко ти около шията, или

Широко ти около огрълото. Лом.

Шо си дробил, то̀ва кя съркаш. Дебр.

Шойле, бойле, трът, невесто. Соф.

Шу е рак, да е чорба. М. Търн.

Шуга да ви търти. — Тъй кълнат някои свинете, защото шуга не ги гази.

Шуга краста познава.

Шуга краста руга.

Шума бобо родила.

Шума-вълна, дупка пълна.

Шума ми е майка — т.е. гората прибежище.

Шума ти мати, гърм да та фати.

Шумка шумне, дупе мръдне и пръдне.

Шупливата круша сама си пада.

Шупливо дупе петли не чака.

Шупливо е под небето.

Шупнал (кипнал) му келът.

Шупнал му бозата.

Шупнало е като шупла.

Шут със рогат не може да се боде.

Шъпа уста напълва.

Шът (къш)! Да не кажа на татя да ожени и тебе. — Тъй казвал един младоженец на петела.