Петко Р. Славейков
Български пословици (17) (Български притчи или пословици и характерни думи)

С

С агнетата са стриже.

С Бога приказвали. — За нещо, кога е дошло на сполука.

С Бога лесно, с бежбожниците мъчно.

С богат са не бори, с рогат са не боди, или

С богат да са не караш, с рогат да са не бодеш, с келев да са не бориш.

С богатия са не бори, с сакатия са не води.

С Богом и здраве.

С Божата воля. — С волята Божия.

С брадата си света лъже.

С бързане път са не зима. Тур.

С вила да те разправят. Клетва.

С вила орехи събира.

С вили на могили.

С вили орехи прибира (върга).

С вили орехи и с решето вода ще нося на сватбата ти.

С вода шега не бива.

С врани коне, с сини седла.

С врага дошло, с врага и отишло.

С време и ягоридата мед става.

С времето и сламата, и мушмулите зреят.

С вричане са стока не свърша.

С вълците вълк бъди.

С вълците тряба някой по вълчешки да вие.

С вързана хрътка зайци са не ловят.

С вързанога ръта лов са не лови. Пирот.

С вятър са боя не прави. Или: С пръдня боя не става.

С главата що имам, покланям ти са.

С гладна мешина дърва са не секат.

С гладни кучета овце са не вардят.

С глупав на път не ходи. Ахъчелеб.

С гнило въже в кладенец не влизай.

С гонене моминство са не връща.

С голо гърло за ягоди.

С големи крака човек сиромах бива.

С големите — голям, с малките — малък.

С голям кошник на прехвалени ягоди не ходи.

С Господ сте приказвали. — Кога придумват някого да направи нещо, че се двоуми, а други го убеждават да го направи, от което ще бъде добро.

С Господа всичко може.

С гъза си приказвал.

С дааре са заец не лови.

С дар са цирей не разваля.

С две мотики наведнаж са не копае.

С джимбиз да търсиш, месо не мож хвана. — За сух човек.

С дете на дърва не ходи; ако му са строшат колата — плаче; ако ти са строшат колата — смей са.

С деца на дърва не ходи и със старци мечки не лови.

С добро зимаш и хапката на челяка от устата.

С добър другар и в зло време весело.

С другар яж, пий, зимане-даване нямай.

С думи само сирене не става.

С дъртия котак седиш, пък от мишките са боиш.

С един вол са синца минувами.

С един вол не се оре.

С един дявол отидох, с 40 си дохаждам.

С един замах не се отсича дърво.

С един камък къща (зид, дувар, кале) не става.

С един камък две фтички са не убиват.

С един камък два ореха иска да обрули.

С един крак съм в гроба.

С един пантоф прави Великден.

С един пръст иска десет чепа да затикне. Коприв.

С един рак — пак сирак. Влашка.

С един удар дървото не пада.

С една благославя, с друга прибира, няма с коя да дава, или

С една благославя, с друга прибира, с коя да дава?

С една глава остарява челяк, с един имот не остарява.

С една жена сватба не бива.

С една игла девет души са кърпят.

С една китка лято не дохода. Ахъчелеб.

С една лястовица пролет не бива, или лято не става.

С една нога съм стъпил в гроба.

С една ръка дава, с двете зима.

С едно дърво къща се не гради. Горна Джумая.

С едно дете много кумове хваща.

С едно излъгване жената курва не става.

С едно смигане не е стигане.

С едно удряне гвоздей са не забива.

С едно цвете пролет не бива, или лято не става.

С едно юзе сватба не бива.

С едного Бога на сто неприятеля.

С едното око сляп, с другото не види.

С жена (либе) шега не бива.

С затриване врагове са не изтребват.

С здраве и пак здрави да се видим.

С злия — зле, без злия — по-зле.

С зло са на глава не излиза.

С игла гиран са не копае.

С игла ги събира, с лопата пилей.

С игла събирам, с лопата пилейте, или

С игла принасям, с лопата изнасят, или

С лопата внасям, с колата изнасят.

С игра челяк сит не бива.

С избиване душманите са не свършват.

С инат са къща не държи.

С ингилишка лопата френска попара не сърбай. Тур.

С каквато ти свирка свирят, таково хоро ще играеш. М. Търн.

С какво-годе въже челяк не са беси.

С какво да я похваля, май често са разгаля.

С каквото отишъл, с това си дошъл.

С каквото се нов съд напълни, сѐ докрай на таквоз мерише.

С какъвто си до пладне, с онакъв си и след пладне.

С келев да са бориш — бела да си сториш.

С когото та видя, с него та и пиша.

С когото са караш, с него ще са и сговаряш.

С когото са ругаше, с него са и понудаше.

С когото си, сѐ такъв си.

С което са фалила козата, с него са срамила овцата.

С кокале добара. Ахъчелеб.

С кокошките ляга, с кокошките става.

С кола зайци ловѝ.

С кола зайци не ловѝ.

С кола зайци ловят (за турците).

С колата доходи, с лопата си отходи.

С колко крака е дявола?

С косъм ти отварят очите.

С котка на о̀ран, с мишка на ко̀пан.

С котки да ореш, че в Търново да мреш.

С крак са хлъзни, че с език недей.

С кремък да го дера.

С кусалото го закусва, с дръжката му очите вади.

С куче в чувал не влизай.

С кучето дост стани и тоягата не пущай.

С лажицу те закусуе, с държкуту ти очи вади. Пирот.

С лакерда мед яде. — Прави наопаки.

С лопата внасям, с колата изнасяш.

С лошо са на глава не излиза.

С луди хоро не играй, строшават ти краката.

С лудия приказвай и камъка дръж.

С лудо са брод изпитва.

С лудо шега не бива. Или: С лудия не се шегувай.

С лъжица мед иска да подслади вред.

С людски ръце иска да вади кестените из огъня.

С людски ръце (иска да) лови змиите.

С людско блюдо за̀душа.

С малко брашно малка пита. Дем. Хис.

С малко брашно много хляб са не меси.

С масло огън се не гаси.

С мен ли ще са мериш ти.

С млого занаети (мурафети) къщите му се вети.

С моите камъни ма биеш по главата.

С мома сватба, с пари пазар.

С мома годеж, с пари тъкмеж.

С моми годеж, с пари тъкмеж.

С мълчание са дявол мъчи.

С мяра мери, тогаз цени.

С неволя са поминувами.

С неволя са учими, а с слободия са разучвами.

С него нито да пееш, нито да са смееш (да плачеш).

С неговите камъни по главата му.

С нехтете си може да оре.

С нови конци закърпена — казва този, комуто честитят като нова някоя вета дреха.

С носа си круши брули. — За който високо мери.

С обричане имане са не довърша.

С огън шега не бива.

С огън и вода шега не бива. Дем. Хис.

С орадинска ракия, с тригодишно вино, с шикловани бъклици. Лом.

С орлите и враните ходят.

С очи дойдох, без очи да си ида.

С очи да го изеде.

С очи да го изпиеш.

С очи правѝ що знаеш, с ръце не барай.

С очи са нищо не купува (а с пари).

С очите си да видя, пак не вярвам.

С памук бръсни човека.

С памук колят човека.

С пари пазар, с мома сватба.

С пари са върши сяка работа.

С пари рай, без пари покрай.

С пари и магарето поп става.

С пари душа са не държи.

С пари ново кубе не направяш.

С парите си по-много са бавиш.

С парите си намерих (купих) белата.

С питане Цариград са намира.

С по-голям от тебе еж, пий и гладен остани.

С поглед Цариград са не зима.

С попа пил, с циганина вечерял.

С празна крина хамбар са не пълни.

С празна ръка челяк никъде не е престанал.

С празна торба кон са не улавя.

С празни ръце нищо се не върши.

С пръдня заяфет.

С пръдня боя не става, или ейца са не шерят.

С пушка мериш, че не можеш да умериш дето искаш, а то не с хората̀.

С пълен търбух пост да хвалиш лесно е (не е мъка).

С решето носи вода.

С роба барим някога, с гроба никога.

С рогат са не боди, с богат са не бори.

С свойто масло са пърже.

С свещ да го търсиш, не мож го намери.

С свещ да я видиш жената, пак излъган ще бъдеш.

С сила като с метла.

С силните са не бори, с богатите са не мери.

С сол и пипер, сладко кат шекер.

С сто в тъмницата, та и с хиляда вътре.

С строшен кавал на планина не свирят.

С тази калугерщина без ум останах.

С твоя ум на грях само да стоиш.

С твоя ум ни в захода не отивам.

С тебе, жено, зле; без тебе по-зле.

С техните камъни, техните глави да бием.

С тебе еде, пие; зад тебе гроб ти копае.

С този ум ти няма да видиш чужда ръка на гърбът си — т.е. няма да се ожениш.

С този ум ти няма да туриш къна на себе си.

С този ум ти още много ще ходиш, или ще пасеш патките.

С трън в очите.

С трън да завъртиш (из къщи), няма що да закачиш.

С тръна в очите.

С туй калугерство всичко съм забравил.

С турчин дост не ставай.

С търбух за хляб.

С търпене всичко се постига.

С търпене сполучат, без търпене изгубят.

С тютюн човек сит не бива.

С ум печели, и от работа са не дели.

С умен да седиш (да легнеш), умен да станеш.

С умен плачи, с луд не пей, или

С умния плачи, с лудия не пей.

С умния челяк камъне носи, с безумния другар не бивай.

С уста се шегувай, с ръце недей бара.

С уста си пилища лови. Кюст.

С устата си фтички лови, с язика си звезди снима.

С уши дет са купува, нищо не струва.

С хатър са цирей не разваля.

С хляб който търгува, не прокопсва никога.

С Цариград плашѝ, тука я вършѝ.

С цървулите на открадната крава ще прави милостиня.

С чаша да го изпиеш. — За хубав човек.

С черн повой повивана.

С черни го очи лъгала.

С чужд кон по-малко масраф са прави.

С чужд кон по-скоро са върви.

С чужд кон насред пътя са слязва.

С чужд скомен, за свой спомен. Котел.

С чужд ум по пазар не ходи.

С чужд хляб бащин помен не прави.

С чужда куча за душа. Слив.

С чужди очи нимой гльода свят. Ахъчелеб.

С чужди пари евтено са купува.

С чужди пера фърка.

С чужди ръце горещо желязо да пипаш не е чудо.

С чужди ръце държи горещо желязо.

С чужди ръце гледа да извади кестените из огъня.

С чужди уста хляб яде.

С чуждо блюдо за̀души.

С чуждо въже в кладенец са не спущай.

С чуждо въже немой влиза във бунар. Ахъчелеб.

С чуждо добро добър да си лесно е.

С чуждо жито помана.

С чужда пшеница спомена. Дем. Хис.

С чуждо коливо на спомен.

С чуждо масло са пърже.

С шило гроб му копае.

С язика мълчи, с очи гълчи.

С язика си звезди снима.

Сабя са на война (сефер) не заема.

Сабята му сече налево и надесно.

Сава и Варвара, срала и вървяла.

Саде ти да знаеш и махалджия.

Саде той да знае и сичкото село.

Садиросали го, сякаш че го глеждосали.

Сайбийско око конете гои.

Сайбията го дава, телалина го не дава. Тур.

Сайбията не пита магарето кога да го товари и по колко.

Сака ли са на ръглата, земи една бухалка, та я набухай, па да си седи мирно.

Сака си като леб и сирене. Соф.

Сакайки да си натегли веги, очите ке си изваде. Щип.

Сакал да забие един гвозд, та заптисал съта къща.

Са̀кат, не са̀кат, ще го протакат.

Сал да ма ръжето не изеде.

Сал леля му не знай да бай, и майка му знай.

Сал любовта не търпи другар.

Сал ти да знаеш и цялото (сичкото) село.

Сал трева не пасе.

Сал фтиче мляко няма.

Салата, малата, доксан алтъ парата.

Салт амин не е молба, или

Салт амин не спасява.

Салт от амин дяволът не бяга.

Салт то не беше ма лаяло, и то ма залая.

Сам Бог е без грях.

Сам Бог няма господар.

Сам да си дръпна (тегля) въжето.

Сам да си откъсна главата.

Сам да съм, та в гората да съм.

Сам дробил, сам да куса. Лом.

Сам и с правдата си са хвали.

Сам китка, а китка сака. Щип.

Сам който падне, не плаче, или

Сам що пада, не плаче.

Сам под себе си дървото подсича.

Сам под себе си яма копай.

Сам Саманда у гора зелена.

Сам са чудя, с ум са бия.

Сам си свети маслото.

Сам си сере на късмето.

Сам челяк и в рай не може.

Сам ще си изеде главата.

Сама була би-ще по голо гъзище.

Сама змия в грамада не стои.

Сама кака Цона (Тинка) иргените вика.

Сама като кукувица.

Сама конци сукала, сама в лика пикала.

Сама Неда към хорото гледа.

Сама пеит, сама свирит. Охр.

Сама Рада — за хиляда, косата й — за два града.

Сама ръка в Дунав са не мие.

Сама ръка и в морето не може да са умие.

Сама са кила разговаря: „Ако съм кила, не съм могила.“

Сама самица, бърза бързица.

Сама си тъпче образа.

Сама стока сбори. Мак.

Сама хвала, добра хула, или

Сама хвала, чужда хула.

Сама шия краста иска.

Самичкото въже яде сухия комат.

Самичък Господ над нази, черната земя под нази.

Само брадата му го знае.

Само белите и черните не са мои, а всички други са чужди.

Само големите господари и кучетата не затварят вратите.

Само Господ не побърква.

Само едно куче не думат Шерю, или не кажат Караман.

Само едно магаре не е по света.

Само младото дърво се превива.

Само славея знае да цени трандафеля.

Само стани овца, вълците са готови.

Самовила н’една. Или: Самодиво ниедна. Лом.

Самовилнико да го сретне. Щип.

Самодива къща държи ли (гледа ли, върти ли)?

Самодивско магаре.

Самси Господ подире ти. — Попове двама се изтънаваксвали и предният извикал: „Що гониш, лице Божие?“, а дирният отговорил с предните думи.

Самси Минчо и да знай, със Минчевица по̀ знаят.

Самси пада и плач няма.

Самси са Голю похвали.

Самси са пръдлю похвали.

Самси царя да доде, не ставам.

Сапуня дето дади, не стига сал за таз дупка. Кал.

Сарп оцет на кюпат си докундисуе. Прил.

Сасипва го като лейлек на тикла. Ахъчелеб.

Сахятя девет, юзовете десет.

Сбабили ти са краката. — Кога рекат на някоя жена баба, а тя да не е още.

Сбери му юздите.

Сбира и трупа, не му видят купа.

Сбира клинци да си купи кон.

Сбирай си парцалите.

Сбирай си петалата и са махай оттук.

Сбирай си чуковете (сечивата).

Сбирай си устата, че ги разчеквам.

Сбогом си идете.

Сбогом и със здраве.

Сбор сбор отварят. Прил. — Тур.: „Лаф лафъ̀ вчар.“

Сборливиот чоек ет писмо без муур. Прил.

Сборой требва да арчиш, кога сакаш нещо да продайш. Прил.

Сборот сбор да не бидит, некюм утре да се пишманит. Прил.

Сборот дупка не дупнуа, ама се паметуе. Прил.

Сборот дори не го предумаш и преживаш арно, не сборуй го пред секого. Прил.

Сборот сборче отворат. Прил.

Сборуав, сборуав, устата ме доболе и пак не ме разбра. Прил.

Сборуат како коа крава язикот му го ѝзел. Прил.

Сборуат, ама и той сам не знаит що сборуат. Прил.

Сборуат како празна воденица. Прил.

Сборуат и тако бърборит како г… на грозие брание. Прил.

Сборуй, кога те прашаат, не молчи како кьос на яйца. Прил.

Сборуй му ти на шут чоек: со едното уо слуша, со другото пуща. Прил.

Сборуй си, ако немаш работа, сам си сборуаш, сам си слушаш. Прил.

Сбрали са Кюра и Мара. Ахъчелеб.

Сбърка са като гъска в мъгла.

Сбърка са, та каза правото.

Сбъркал конците. — Побъркал си работата.

Сбъркал са като куче в сливи.

Сбъркал са като куче на воденица.

Сбъркал са като куче на мост. — Кога някой стори зло, та го хванат и той се сбърка, та се разтрепере. Думата е за дървен мост, когато куче няма как да мине по него.

Сбъркал са като куче на бръв. Лом.

Сбъркали си шапките. — Скарали се.

Сбъхтали го сладки и медени.

Сбъхтали са (свадили са) врабците около чуждо просо.

Свак се бие да добие. Пирот.

Свак циганин си рашето хвали.

Свака коза за свой крак виси. Пирот.

Сваки ден леп, на добър ден слеп. Пирот.

Сваки е кука, а не е лопата. Пирот.

Свалили като циганите харача си.

Свари някому попара.

Сват по свата, че и двата.

Сват сваха задиря, сваха му са не опира.

Сватба без гайда — същи помен.

Сватба без курбан не става.

Сватба без цигулка, на поръки булка.

Сватба без цигулка вдовишка бива.

Сватба — свада.

Сватбата върви полека, а булката нема.

Свато, свато, та не струваш дукато.

Сватове дошли, а момата на кукли играе.

Сватосали са Марта за ерген, затой са е засмела.

Све су грабли, нема вила.

Свека квачка на гнездото си е яка.

Свека крава ноще е черна.

Свека крава свойто теле лиже.

Свека свекърва свойта снаха мрази.

Свекървата забравя, че и тя е била някога снаха.

Света Богородичке, помагай, а че и ти барем поритвай.

Света вода ненапита.

Света гора има, свето поле нема.

Света майка Богородица. Лом.

Света Неделя да му земе душата.

Света Петка и света Неделя. Лом.

Светеца за един ден минува.

Свети Боже — продай коже; свети крепки — продай шепки; свети безсмертни — дай да му смръкнем; помилуй нас — остави за нас.

Свети Димитър го пишат с бял кон.

Свети Еню наметнал кожуха за сняг.

Свети Илия го скъцал. Щип. Или:

Свети Илия да го скъца сос топузо. Щип.

Свети Илия с голямата бурия.

Свети като тиган на месечина, или

Свети като на тиган дъното.

Свети Никола най-напред направил своята брада, тогаз на другите.

Свети Никола извади циганина.

Свети Никола, кабанича си от теб искам.

Свети Никола не пази торбата, но якия подвръз. Щип.

Свети Никола, помагай, ама брадвата не слагай.

Свети пък не грей.

Свети рахангеле, да ти изсъхнат крилете, като не знаеш де да ходиш.

Свети Спас е къде нас.

Свети Танас не е фърлил още от 18-те кожуха ни един.

Светили му маслото.

Светих му маслото. — Довърших го, убих го. Показва католишкото влияние, които светяват масло на смърт.

Светло ти око — казват в Скопие, кога е посрещнал някой свой род или кога се е избавил от някоя прекрита работа. Подобно на турското: „Гьозуна айдъ.“

Световното на света остава.

Светувах черн свет.

Светят му очите на фенер.

Светят му очите като на котак.

Светят му (светнали му) ушите. — Много мършав.

Свещ му търси ти нему.

Свещта не свети надолу.

Сви го на̀две-на̀три. Търн. и Ахъчелеб.

Свива са като ахрянин. Ахъчелеб.

Свива са като циганин.

Свива си опашката.

Свивай си дрипите.

Свивай си устата.

Свидлива майка, крадливи деца.

Свидюва му са. Ахъчелеб.

Свил са като куче.

Свил се като куче на бачия. Соф.

Свил са като рибарски.

Свил са на охлюв.

Свила й са кърпата в тилът.

Свила му са змия в кисията.

Свила са като коло (търколо). — За змия.

Свила са като котка в чумаво.

Свила са като котка на зло време.

Свила са като мътеница (наденица) в копаня.

Свила са като сирота на помен.

Свила си детето като каделя.

Свинете са бият помежду си, но като видят вълка, всички са струпват връх него.

Свини гробо да му изрият. Щип.

Свини му груале у главата. Щип.

Свиня бисер не отбира. Щип.

Свиня блатска.

Свиня брада краси ли?

Свиня е в чуваля.

Свиня ката месец са праси. — На кой се хвали, че жена му често ражда.

Свиня кога са наеде, обръща коритото.

Свиня отбира ли ти от хубаво?

Свиня от кладенчева вода не отбира.

Свиня от съвет не разбира.

Свиня фучасва ли? Или:

Свиня урочасва ли?

Свинята всякога си е свиня.

Свинята е най-гнуснаво от всичко, а ний пак я ядем, че е благословена.

Свинята рови за главата си.

Свинята си не познава детето. — За жена, която не познава своето.

Свинята шчо е свиня, па се тражи от сой да е. Щип.

Свиреп кон от юзда не зима, или

Свиреп кон юзда го не спира.

Свири баба кукуза, играй деда с топуза.

Свири му с габрова пищелка, или

Свири му ти нему с габро̀ва пищялка.

Свирѝ му ти нему, ако щеш и с габровска свирка (пищялка).

Свири, Райко, играй, Трайко. Щип.

Свирила на върба.

Свое са бие с тояга, а хорското с комята, или

Свое чудо къде да го денеш, или

Свое чудо никъде се не дява.

Свое яйце от чужда кокошка е по-добро.

Своето сос стап (?), а тугьото сос комат. Щип.

Свои очи, а не чужди речи.

Свой звънец на чужд овен не вържѝ.

Свой кахър от чужда радос’ по-добър, или

Свой кахър по-скъп от чужда радос’.

Свой камене себе по главата. Щип.

Свой своего не храни (не гледа), но тежко (горко) му на кой го нема.

Свой своего не жалит, тежко кой го немат. Дебр.

Свой своего не люби.

Свой своего и да н’ люби, длъжен е за него да се губи.

Свой своего над яма води и пак не ще в ямата да го пусне (тури).

Своя къщица, своя слободица.

Своя къщица, своя волица. Също:

Свой полугалуе, свой попърдалуе.

Своя къща, своя попърдалница. Щип.

Своя риза по-близо е до свое месо.

Своята крава ни дава мляко, а то не чуждата.

Своята рака дека ке те почеше, друга не може.

Сврака му мозък изпила.

Сврака на сврака еде яйцата.

Свраката по църтенето, сокола по хвърченето.

Свраката да научи на еребицата ишкиня, побъркала и своя.

Свраки очите ти да изпият.

Сврасни го, че бъде що бъде.

Свържи пръст, тръгни през село, ще чуеш хилядо церове; ама никой за него си не може са изцери.

Свържѝ с лико, па не казвай никому.

Свърши Петко работа — изплаши децата, изтрепа жените. Соф.

Свършѝ, Пане, работата.

Свърши са на пилафя маслото.

Свърши са ракията, прекъсна са лакардията.

Свърши-щат му се костите.

Свършил двата края и средата, или

Свършил си работата, останало двата края и средата, или

Свършил двата края, остава му средата. — Казва се на смях на някого, когато още не е почнал работа, която трябвало да свърши.

Свършил работа, колкото псето на нива.

Свършил си работата. — Умрял.

Свършок гащи за три дни.

Свят е, не прави, да не намериш.

Свят иде наоколо, а неволя редом.

Свят като цвят.

Свят ли станал, разгръщай, че тъпчи.

Свят ми са вие.

Свят сякакъв. — Съкращение от: „Свят широк, хора сякакви.“

Света го има за магаре, ний го имами за владика. Лов.

Света да изгори, рогозката му не изгаря.

Света да изгори, Райкина мома изгоря.

Света е на младите.

Света е сълба; един слязва, друг са качва, или

Свето е мердевен; едни се качуват, други слезат. Щип.

Света за злите рай, за добрите мъка безкрай.

Света като го знае, що да крие от Бога.

Света му са ушите.

Света не е решето.

Свето ми се върти из главата, като на прерасла девойка женяне. Соф.

Светът си вигюва (вижда). М. Търн.

Светът е колело; блазе му кой го завърти.

Сгази на като луда крава телето си.

Сговор къща не събаря.

Сговорна дружина и в петък благо яде.

Сговорна дружина от сеймени са не бои.

Сговорното е най-умното.

Сгода длъг и до сто години са наплаща.

Сгодила са Лелка за лудиго Велка.

Сградили си черква и й направил вратата.

Сгрешили дюлгерите, а пък бягат (бесят) шиварите.

Сгъгрил са като сръп на планина.

Сгърчил (сгъгрил) са като коза в дъж.

Сѐ агино пиле, дор го ошумолиле.

Сѐ в един дол ходят да берат дренки.

Сѐ добро даде Господ.

Сѐ едно плаща.

Сѐ едно, та едно.

Сѐ е малко на попово око.

Сѐ жени, нема ни една Злата.

Сѐ кобилите вършат.

Сѐ ми са върти из главата.

Сѐ надуват като орел в торба. Крушево.

Сѐ нещо си има времето. Щип.

Сѐ от главата пие вода.

Сѐ по Бога ходих, доде ми са подадоха Божите кости.

Сѐ посмея хръбол (ърбол) на щръбол. Милад.

Сѐ попарил от млекото, дуват и на мъщеницата.

Сѐ преснемай, не притуряй, да виш колък куп ще стане.

Сѐ что добро и красно еже жити братя и сестри вкупе. Калугерска.

Сѐ са едно писани.

Себе си боди с по-малка игла, а за другите дръж по-голяма.

Севда от огън по̀ пари.^[1]

Севда става на нямане и на боклука.

Сега вранчетата знаят, а враните да мълчат.

Сега е женска годината — т.е. жените владеят.

Сега ейцата коткодечат, а кокошките мълчат.

Сега като си умрял, какво да ти права аз тебе.

Сега кучето не познава кой му е господаря.

Сега ли си дошла, куковаро.

Сега ми дай и секога, па не дай веке никога.

Сега може, час Боже. Щип.

Сега мокря, сега бръсна.

Сега не ги парят, непарени ги щавят. — Кога иска някой пари.

Сега не мръква, ей сега ще съвне.

Сега не е шега.

Сега съвсем не са яде.

Сега сеят трънето, по които да минат царските хора.

Сега та видях, че си сляп. — Мъж се връщал, без да носи нещо, и жена му го посрещнала с тия думи.

Сега та намерих, сега та опосках.

Сега ще ти изпия кръвта.

Седи гюрдюл на пътя, та са смее на стовна. Харманли.

Седи като дран козел на ченгел.

Седи като квачка на мътеци.

Седи като на тръне.

Седи между два стола.

Седи ми щуро.

Седи мирен, да не доде пухо и рево.

Седи мирен, да не слезе дървен господ, или да не ядеш дървен блъсък.

Седи мирната, да не доде баба котуза.

Седи миром, до-ща ти секиром.

Седи миром, кога ти никой не застъпва опашката.

Седи на кон, сякаш че са го самодиви настанили.

Седи сам, да не та е срам.

Седи, седи, па на магарето „чуш“ казва.

Седи срама на пътя, че са смее на пътниците.

Седи, та са чуди.

Седи, та са потрива. — Мързи го.

Седиш под дървото (крушата), барим с крак поритай.

Седни зле и пръдни, че хората криви, или

Седни криво, че пръдни, пък бобът крив.

Седни на смет, че теб късмет.

Седни — ох, стани — ох, сложи пита, не са дига.

Седни си на яйцата.

Седни си на гъза. — Мирясай.

Седнал дядо на бучка да си шие торбичка.

Седнал дядо на бучка, та си нещо клатучка.

Седнал на ушите си. — Не чува.

Седнал Петко покрай плет, подплеснал са като кмет.

Седнал старчок на чука, до зелена бука, да си кове иглички. — Защок му са иглички? — Да си шие торбичка? — Защок му е торбичка? — Да си сбира желатчак. — Защок му е желатчак? — Да си храни свинянца. — Защок му е свинянца? — Да си храни бабичка. — Защок му е бабичка? — Да му роди дечинки. — Защок му са дечинки? — Да му сбират клечици. — Защок му са клечици? — Да си вари кашица. — Защок му е кашица? — Да си храни дечинки. — Защок му са дечинки? — Да му пощат брадица. — Защок му е брадица? — Да гу слега снъжица. — Защок му е снъжица? — Да му вари чорбица. Ахъчелеб.

Седнал хръбле на пътя, та са щърблю присмива.

Седнала да се оплаква като жена на чужд гроб.

Седнало корубчето и са присмива на казана.

Сее му на корена просо. Панагюр.

Сее на чуждо гувно скивале. Панаг.

Сее ряпа на парясано огнище.

Сей орехи в решето.

Секи аресва себе си.

Секи ат и сакат.

Секи брадат като видяхми, баща го сторихми, или

Секи брадат не го имай за баща.

Секи брани от очите си мухите.

Секи гледа себе си.

Секи^[2] глух — половин луд.

Секи ден Боян не пеят, ами през Велики пости. — „Боян“ — игра някаква, която се пее в Кърклиселийско.

Секи ден има и белата си.

Секи ден Мара гиздава, на свят ден Мара гнидава.

Секи ден на банята, доде сере дявола в копанята.

Секи ден не е Великден.

Секи ден не бива Колада. Или: Не е Божик секи ден. — Тур.: „Хер гюн байрам олмас.“

Секи ден новичко, на Великден ветичко (на свят ден старичко).

Секи е на къщата си (своя дом) господар.

Секи е на свойто малко господар.

Секи е на себе си най-близък.

Секи занаят си иска и халатя (сечивата).

Секи зарар учи човека на ум.

Секи знае да ляга, ама на двама приляга.

Секи знае де го трепе самаря.

Секи знае своето бреме.

Секи знае свойта, а Иван неговата.

Секи знае това що знае мама, ама сака да са двама.

Секи има грижата си; у мелника — водата.

Секи има по един чер ден, ама кому как доде.

Секи има сал една душа.

Секи има свойто скришно.

Секи има срамота (грозота), ама на когото са види, нему са смеят.

Секи лъж има и свидетел.

Секи мечкар казва неговата мечка по-хубаво играе, или

Секи мечкар свойта мечка хвали.

Секи може да еде хлеб, ама не секи да меси.

Секи мъж с нови гащи: моя мъж, ни нови, ни вети.

Секи на свойта воденица вода навръща.

Секи обича, който му прилича.

Секи обича хубавото.

Секи от памето си тегли. Соф.

Секи пита за майка му, за баща му никой не пита. Или: Секой траже майката, а не таткото. Щип.

Секи по своему, а магарето по старому.

Секи по себе си съди за другите.

Секи поп в свойта книга е вещ.

Секи приказва за своята бащина.

Секи припка на свършен харман.

Секи пред къщата си нека мете.

Секи петел на бунището си пее.

Секи рак в дупката си е силен.

Секи са бие, за да добие. Соф.

Секи са е с късметя си родил.

Секи са лъже, смъртта не може.

Секи са чеше, дето го сърби.

Секи сам си са похваля и похуля.

Секи сам си са обича и сам си са мрази.

Секи своя калпак знае накъде е.

Секи свойто хвали.

Секи свойта пръдня обича да мерише.

Секи си вирнал дядова, отива за сняг.

Секи си търси своето.

Секи си хвали булчето.

Секи старец и зналец. Берков.

Секи с касметя си ходи.

Секи с светеца си.

Секи с чорбата си ври.

Секи тегли въглена към своето яйце.

Секи тегли чергата към себе си.

Секой тегли въглено към неговото яйце. Кюст.

Секи турчин себе си дере.

Секи турчин не е за везир.

Секи търси круши по своите зъби.

Секи хвали своето, или:

Секи хвале свойто пале.

Секи ходи с честта си (късметя си).

Секи циганин своя кон хвали.

Секи час по залък.

Секи що са е потил, пълна бъчва ще има.

Секи яйца масло искат.

Секиму Господ сѐ едно не дава.

Секиму неговата пръдня на измирно мерише, а нуждата на колендро.

Секиму нуждата според него си.

Секиму са иска хубавото, ама да видим как ще го достигне.

Секиму са прилепя.

Секиму своя неволя.

Секирата отведнъж не сече. Щип.

Секоа муа мед да береше, бумбаро най-веке ке набере. Щип.

Секоя крушка и шишка. Милад.

Секоя коприва не боде. Щип.

Секоя ластовица свойто гнездо хвали. Кюст.

Секоя овца не дава по равно млеко. Щип.

Село без кучета и белюк без цървиви не биват. Дем. Хисар.

Село без кучета (псета) не бива.

Село без луд не бива.

Село виждано калаузин не ще. Тур.

Село гори, баба си я реши.

Село горит, баба се чешлат. Дебър.

Село горит, баба се чешле. Крушево.

Село го храни. Ахъчелеб.

Село договаря, село отговаря (за някого).

Село има, име няма.

Село минува, кръчма не заминува. Или: Чешма заминува, кръчма не заминува.

Село хвали, в град живей.

Селото не е гръцко, ала е гърчаво.

Селото туря попа, селото го изважда.

Селото хубаво, името му не струва.

Селска го зоба зобили, селски го кучета ели. Ахъчелеб.

Селска заблява (залъгалка). Ахъчелеб.

Селски уста не са чувал да ги запушиш. Ахъчелеб.

Сен да влез, бу да влез, хеписиниз да влез. — Турчин като карал по въстанията българи да ги запира, а те се уговаряли кой да влезе по-напред.

Сено — коприна — т.е. тънко, хубаво.

Сере в паницата, от която еде.

Сери си на късметя.

Сертио оцет сам на себе си докундисуа. Щип.

Сермия му в кесия, хармана му е в корама, халиса му е на гърбия. Ахъчелеб.

Сертме (серкме) топло не държи.

Сестра милей брат като пръстен съд, а брат милей сестра като меден.

Сетила се леля за каделя, кога че то било срещу неделя.

Сетила са хурка за къделя, то било срещу неделя.

Сетне каяне няма фяйда, или:

Сетни ум полза не докарва.

Сетни ми уме, де ми беше по-напред.

Сетни ум пари не чини (струва).

Сетни ум файда не докарва.

Сетни ум — на магарето под опашката.

Сетни ум — сѐ без ум.

Сетне уме, къде беше по-напред (вчера).

Сетнята убива първнята. — За заповед.

Сето Мара втасала, саде са не сресала.

Сето село каил се сторило, само кукните луге не се чинат каил. Мак.

Сече гоздеи.

Сече като со ножици. Щип.

Сече му ума (главата).

Сече му юма̀н. Ахъчелеб.

Сечѝ пън, правѝ Иван.

Сечко сече, март дере, април кожи продава.

Сечко сечат, марта влачет, април носит, препродава. Валменци, Мак. и Желез. река.

Сеше булката със висулки.

Сеше псища отмък, сая псища примък. Самовод.

Сефтето му хубаво.

Сеял жито, изникнало ичемик.

Си има мушица на капица, или

Си има мувата на капата. Мак.

Сиво момче, бял калпак, стръмно усои ду, ду, ду.

Сиди му са на сдялка. Ахъчелеб.

Сила без разум сала са съсипва.

Сила Бога не моли. — Значи: 1) Не можеш да накараш някого силом да моли Бога; 2) Силният Бог не моли за нещо, сам си го зима, направя.

Сила воля разваля.

Сила дълго не трае.

Сила е сал у едного Бога.

Сила кола ломи.

Сила превзе земя и градове.

Сила соли.

Сила фараонова.

Силата е в солта.

Силен дъж много не иде.

Силен като аслан, върна са посран.

Силен мъж, полвин живот. Или:

Силния мъж преполвява дните си.

Силистренски икрам.

Силна войска със войвода, а пък земя (народ) със свобода.

Силна сила два дни била.

Силна сила до могила.

Силните се сърдят.

Силния по-лесно се скопява.

Силом баба у рай вляла.

Силом добро не става.

Силом заец не са лови, ами с колай.

Силом зимаш, силом не мож да̀.

Силом хубос’ не става. Или: На силом хубос’ не бива.

Син дрян стана. Ахъчелеб.

Син дрян ли си. Ахъчелеб.

Син като клин, зет като мед. — За майката.

Син като млин, зет като лед. — За бащата.

Син като пелин.

Син ли си, пелин ли си; зет ли си, мед ли си.

Син на баща си.

Син оженен, комшия е веке.

Син като пуйча глава.

Син котлен или синьо котлено.

Син парцал го не вярвай.

Син, посинели му очите. Или: Да му посинеят очите.

Сина жени, кога искаш, а дъщеря дай, кога можеш.

Сине мой драги, не ходи по женски праги.

Сине петляно — т.е. като петел, кога се е бил и посинял.

Синко Гръгалчо, Гръгалчо.

„Синко, рекла враната на вранчетата, като видите челяк са наведе от земята да земе камък, фъркайте и бягайте.“ Едно вранче тогаз рекло: „Мамо, ам че ако е камъка в ръката му?“ — „Е, сега, синко, вий знаете сѐ по-добре.“

Синца ходим код Бога, а не синца по Бога.

Синю като синето небе.

Сипали му са сол в калецан. Ахъчелеб.

Сипи, мъжо, кашата на рамо. — Толкоз работна била, че да се не бави, кога яде.

Сирачето само си обрязва пъпа.

Сирацки хак не зимай. Ахъчелеб.

Сирене без дупки, хляб с дупки яж. Или:

Сирене без дупки, хляб с дупки, вино без пяна, ракия с пяна.

Сирене гозба ли е, магаре стока ли е, върба дърво ли е, овчар либе ли е, калугер човек ли е.

Сирене няма, попара дроби.

Сирене — що плаче, ракия — що не плаче.

Сирене мазно, а ракия що са искри.

Сиренето добро, мяхът кучешки.

Сиреч името му коте.

Сирница, свирница. — Има двойно значение.

Сиромаси власи, обрали си (онодели си) попа.

Сиромаси власи, със печено праси.

Сиромаси гладни, ама правото си сакали. Соф.

Сиромасите си горят свещите да смятат на болерите парите.

Сиромах, богат, какъв да бъде, сичките Господ ще ги съди.

Сиромах видиш ли, стъпи му на врата, или

Сиромах видиш ли, натъпчи го в калта.

Сиромах е, ама си има парички.

Сиромах е дявола, че няма надежда.

Сиромах е кърлежа, че дупе няма.

Сиромах поскъпява, сиромах наевтинява.

Сиромах са от обир не бои.

Сиромах три пъти се радва на дрехите си: кога са нови, кога ги обърне и кога ги закърпи.

Сиромах хаджия, дрипав поп и гърчава свиня едно е.

Сиромах челяк и от глад спи.

Сиромах челяк, готов дявол.

Сиромах челяк с половинка минува, или

Сирома’ и сос половин поминуа. Щип.

Сиромах челяк с работа навива.

Сиромах човек е научен на тегло.

Сиромаха чака, времето минува; изгуби са сиромаха и времето престана.

Сиромаха щом са замогне, никому не ще да помогне.

Сиромашио, и в село си тежка, камо ли в къщата, дето лежиш, или

Сиромашио, тежко на селото, а камо ли мене, сиромаху.

Сиромашия, голотия.

Сиромашия до шия, неволя до воля.

Сиромашия дор до шия.

Сиромашия и кашлица не могат да са крият.

Сиромашия и круши продава.

Сиромашия и телци пасе.

Сиромашия може да се търпи, слободия не може.

Сиромашията е най-тежка болес’.

Сиромашията купува по една ока брашно и от нас е по-весела.

Сиромашията не е играчка.

Сиромашко агнето и му широка опашката.

Сиромашко лято.

Сиромашлъка е от Бога, пиянството е от дявола.

Сиромаш’та смирява ушите.

Сиротинска (сиромашка) майка.

Сиротите пъдарки, таквиз гъби за подарки.

Сит — весел, гладен — плакал.

Сит вълк и побългарен гърк да ги не вярваш.

Сит вълк и кръстен чифутин не са за вяра.

Сит вълк по-големи бели прави.

Сит вълк пак овцете дави.

Сит да гостиш, богат да дариш, тежко е.

Сит като Пенчовото дете на Лазар. Щип.

Сит като просяк.

Сит на гладен не хваща вяра.

Ситият не вярва на гладният.

Сит на гладен не разбира.

Сит не разбира гладния.

Сит гладен не веруа. Щип.

Сит оче наш на дявола очи вади.

Сит, па тогай богат. Соф.

Сит — пиян, мъртъв — гладен.

Сит съм на таквиз добрини.

Сит търбух за наука глух. Светогорска.

Сита мечка стопан не припознава. Прил.

Сита мешлина хляба пробира.

Сита му мешина, дълга му година.

Сита свиня корена ни рови. Ахъчелеб.

Сите бегат по долу, попо бега по голо, или

Сите бегат по долу, попо бега по ридо, капата му на зидо.

Сите викат жаба е, попо вика мечка е.

Сите овце не пущат еднакво млеко.

Сите овци прескачат ли ведрото. Соф.

Сите са сопораджии. Мак.

Сития гостенин лесно са гощава, или

Сития гост лесно са гощава.

Ситият спи, а гладният ходи да търси хляб.

Ситно брашно като пяна.

Ситно камъне брой нема.

Ситно като просо.

Сито дупе пърди, гладно не пърди.

Сито куче сайбията си хапе.

Сичката гюрюлтия сѐ за хляб.

Сичката е работа в захващането.

Сичката ми грижа лук, а пък бълнувам чесан.

Сичката ми горест, че умрял мъж ми.

Сичката му памет на езико. Соф.

Сички болестни освен килава Яна.

Сички викат на Марка.

Сички деца с едни сърца.

Сички дойдоха, а ти си долетял.

Сички други наедно, краставия на башка.

Сички коне заиграха, де и ти, Сивчо.

Сички светци му помогнали, токо Господ му отмогнал.

Сички свине сѐ една зурла носят (имат).

Сички сми луди, кой много, кой малко.

Сички тълчица (хаван), сал той тълчок. Мак.

Сички цигани сѐ един джинс са.

Сички, що се мият, не сядат на софрата.

Сичките видят как съм в село, а никой не види как плача.

Сичките добрини не биват (не се събират) на едно място.

Сичките къси, аз без опашка.

Сичките овце не пущат еднакво мляко.

Сичките пръсти не са равни.

Сичките пръсти се едно болят.

Сичките стари (ветхи) — хубави, а имотните — добри (умни).

Сичките сѐ през Нешкиното бърдо.

Сичкия вик е на вълка, а зад вълка и лисицата сита, или

Сички хукат на вълка, а край него и лисицата сита.

Сичко бива до време, само Господ до века.

Сичко завършва чичо Мито.

Сичко зинало за пари.

Сичко зло за тебе.

Сичко знам, сал не знам кога ще умра.

Сичко има Мара, сал си фереджа няма.

Сичко прави сѐ наопаки.

Сичко прехожда.

Сичко са купува, само живот не може, или

Сичко са купува, здраве са не купува.

Сичко са менува, освен волята Божия.

Сичко са струпа върху му.

Сичко си има времето.

Сичко си има мярката. Ахъчелеб.

Сичко си има редът.

Сичко си има мастора. Или: Сяко са бои от мастора си.

Сичко (си) Мара фтасала, сал туй й останало.

Сичко си Мара фтасала, сал са не срясала, или

Сичко Мара стасала, само се не изсрала. Кюст.

Сичко съм купила, и зъмята под камъка.

Сичко туй е негово масло.

Сичко ще бъде, сал на кюсето брадата няма да поникне.

Сичко ще бъде и пребъде, нас не ще ни има.

Сичко що свети, не е злато.

Сичко що фърка, не са яде.

Сичко шчо лети, не се яде. Щип.

Сичкото бърка нямането.

Сичкото до време, пиянството до гроба.

Сичкото е в парата. — Тур.: „Парада селям, парада келям.“

Сичкото е до време.

Сичкото е до наука.

Сичкото е за сиромаха дадено.

Сичкото е (доброто и злото) за човека.

Сичкото е лъжовно, само смъртта е истина.

Сичкото е мъчно, доде го научиш.

Сичкото е по-малко до волята Божия.

Сичкото е сиромаха да тегли.

Сичкото е хубаво, шарено на според челяка.

Сичкото ли яйце в чорбата? — Сичкото, сичкото, да знай душа кога й благо яла.

Сичкото лято една опашка и тя червива.

Сичкото минува и туй ще мине.

Сичкото наопаки и сватбата в сряда.

Сичкото отиде, без баща (баба) останахми. — Тур.: „Хеписи гитти, бабасъз калдък.“

Скакул каку доскаку. Лом.

Скапа̀а ли се колата, триста ти коловозници за пара. Щип.

Скапал опинци не е псофисал. Малешевска.

Скапано дваж не боли.

Скача като бесен, или обесен.

Скача като заклан.

Скача като заклана кокошка.

Скача като луд (мряна, пиян, попарен).

Скача като магаре от конски мухи.

Скача като млад без крака.

Скача скоклю, доскача са.

Скачал, та не дотропал.

Скачал, скачал, не дотропал.

Скачала Завра с месюве.

Скенджата изважда маслото.

Скита се като куче без сайбия.

Склекна са Вранчо, не може да носи катраня.

Склещили са като кучета.

Скопосва са да гладува.

Скопява кучетата. — Не върши нищо.

Скоро баби деветини и дядо му третини. Руп.

Скоро да идеш — да сякам, че отиваш, а ти да са връщаш.

Скоро дето са вкисва, скоро са и прокисва.

Скоро и бърже баби деветини.

Скоро ли ти тряба?

Скоро, мари снахо, дай да ям, на гости съм бил.

Скоро слагай, че от сватба ида.

Скоро скъсвай са от тука — т.е. махай са.

Скоро, скоро да го заровим, да не стане д… му.

Скоро ще убие пукала.

Скоро ще чуе алилуя — т.е. ще умре.

Скорото ходене не са продължава за много.

Скорчо са поскоросал.

Скоченил се, да се не скочене. Щип.

Скочи като юнче, като му влезе муха под упашката.

Скочил през иглени уши с коня барабар у циганско гърне. Враца.

Скочили на него и хала, и врана.

Скрил са като бълха в гащи.

Скрил са като плъх в трици.

Скрил са като червиво куче на сянка.

Скриптят като ненамазани кола.

Скришната, през плет.

Скришното на мегдан излева. Щип.

Скроена му е работата. Ахъчелеб.

Скрои-ща му капа.

Скръбно сърце яде, болно не яде.

Скубе радоквата от корен. Щип.

Скули и вързули.

Скупога дваж боли. Пирот.

Скълчи си вратът.

Скъп баща, крадлив син.

Скъп е град и за петаче, кога го няма.

Скъп и лъжлив лесно се погодяват.

Скъп на триците, евтен на брашното.

Скъп повече плаща, а лек по-далек охажда.

Скъп хлябът, кога пари няма.

Скъперниковото богатство го ядат нехайковци.

Скъперникът само кога умре, прави добро.

Скъперниците държат света.

Скъпия двойно харчи.

Скъпио два път плаща.

Скъпо, ама сладко.

Скъпо, ама струва. — Кума подложила на кума в една паница боб и малко хайвер, а той казал, че хайвера по̀ го бива.

Скъпо земи, скъпо дай.

Скъпо яйце за свят ден.

Скърца като върбов клин.

Скърца като колело без катран.

Скърца като неподмазан клуп. — Бъбри, кара се.

Скършен като заец (като петел).

Скъсали кърпата. — Скарали се, разделили се — от турския обичай, кога була иска да се раздели с мъжа си, съдирала си кърпата.

Скъсали му са дните.

Сла’а Боже — слава Боже.

Слаб му ангела.

Слабопън лесно са пъни.

Слабото одве по-яко бива.

Слава Богу, на евреин нямам да давам.

Слава славея не храни.

Славата му голяма, парите му малко.

Славея тегли от езика си.

Слага гла̀ва како гуска у’ан. Пирот.

Слагат са като ляб и сол.

Сладичък ми поидвай, зето — рекъл на зетя си някой тъст.

Сладката дума отваря златната врата. Щип.

Сладки думи железни врата отварят.

Сладки заговезни, леки пости.

Сладки и медени — казват на самодивите, за да ги подобрят.

Сладки и медени, кисели и горчиви.

Сладки са, сладки, добри са за държане; ако са гнили, ти си върви — тъй отговарял глух, а още и щур, който продавал круши, кога го питали колко ги дава.

Сладко било мешно сирене със топъл хляб — казал на баща ми брат му на татя, като видял през плет в Добруджа като едели едни овчери.

Сладко било топла погача с кисело млеко. Соф.

Сладко ви здраве и кола имане.

Сладко вино, женско вино.

Сладко ги едеш, кисело ще ги бълваш.

Сладко е да папаш, но горчиво да плащаш.

Сладко и благо кърваво излагат. Дебър.

Сладко като във глад.

Сладко като майчино мляко.

Сладко като мед, хладно като лед.

Сладко съня сутрин, вети дрехи Великден.

Сладкото едене, кисело бълване.

Сладък къшей (залък) ми не дава.

Сладък язик е най-сладкото нещо.

Сламка да му е остър маждрак. Лом.

След бурята тихо време настава.

След гръмотевицата и дъж ще вали.

След дъж и слънце.

След дъж качулка.

След дяволът вървѝ и Богу са моли; по дваж ходѝ на черква и на другите зло прави.

След зимата топло иде.

След Коледа, коладе ле.

Слез, Боже, та гледай.

Слез, кокош, да та изям.

Слязи от черешана, забури корбанан. Ахъчелеб.

Слезни, пита, да та изям.

Слезнал му айаро. Щип.

Слязъл от конят и са качил на магаре.

Слива не струва — т.е. няма никаква цена.

Сливи за брашно.

Сливи, дрисливи т.е. никакви.

Сливи му в устата, че не може да продума.

Сливи, орехи, рогове. — Тъй се смеят на евреите в София, които ходят по сборите, та викат така да продават. Преносно значи нещо безсвясно казано.

Сливи продава — казват, кога личи, че жена е хапана за гушата.

Слободен, та са смееш. Лом.

Слободия ги е надула. Берк.

 

Слободия, неволия. — „Слободия“ значи охолно живеене; който иска да е слободен, трябва да неволи, т.е. да са минува с какво да е, да прекарва как може. Понастоящем тия думи са поизменили значението си, може би от дългото ни робувание.

Слободия от неволия по-лошо.

Слободия, поразия.

Слободията по-лоша от неволията.

Слободията — печен божур. Лом.

Слога челечец.

Сложи (сне) воденицата — т.е. за да говори по-ниско.

Сложили са като гъска и прасе.

Сложни калугере среда и петък мръсат. Щип.

Сломи на комаря ногата, изтичат му чървата. Лом.

Слуга да чува много и да знае, ала да говори малко.

Служба без корбан не става.

Служба не е дружба.

Службата е хубава, блазе му, който може да служи.

Служи на умния, да заповядваш на лошия.

Слухти като плъх.

Слуша, да го не слуша Господ. Щип.

Слуша като безушка игла.

Слуша като с моите.

Слушай го в две, гледай го в три.

Слушай дявола, доде минеш моста.

Слушай много, думай малко.

Слушай окото си повече от попа.

Слушай старите, за да остарееш.

Слушайте глухи, гледайте слепи. Велес.

Слушал със носа си.

Слънце грее (пече), дъж вали, дявола са жени. Или

Слънце грее, дъж вали, смейте му са, кокошчици, да ви растат опашчици.

Слънце зайде зад гора, ляб нямаме ни кора. — Доще тейко от гора, доне-ще ни по кора, надроби-щем си попара в голямата копаня.

Слънце на изток, а Бог на помощ.

Слънцето грее и в кала, ама не са окалва.

Слънцето наред грее — едни сутра, други вечер.

Слънцето на копраля — т.е. изскочило колкото една копраля.

Слънцето не изгрява за едного.

Сляп абаджия конецът си губи.

Слеп да киниса. Щип.

Слеп за свето, окат за чедо. Соф.

Сляп и хром обират дом.

Сляп и с двете очи.

Слеп сиромах е. Щип.

Сляп слепеца мрази.

Слеп слепца водит. Мит.

Сляп сляпаго води, и двамата в ямата.

Сляпа баба дето удари, лек няма. М. Търн.

Сляпа баба не види, който види, да бяга.

Сляпа кокошка кога прогледа, иска да са качи и на петела, или

Сляпа кокошка кога прогледа, и на петела са качи, и на стобор кокориже.

Слепец за път и будала за съвет не трябва да питаш.

Слепият, който остане, омъдря го.

Слепият дари, ама не му казвай накъде да върви.

Слепият кого долови, той отвлича, или

Слепия когото хване, той отдява, или

Слепият когото хвати, той си пати.

Слепият са моли за две очи.

Слепия допрял до камък и там сяка сичкия свят.

Слепия що докопа и охлопа.

Сляпо като прогледа, през девет баиря (планини) види.

Сляпо като прогледа, далеко вижда.

Сляпо не прогледна.

Слепчо видял предните, за дирните не пита.

Слепчо слепи ниедин. Щип.

Слепчо търси игла в сламата. Или: Слепия дири игла в сламеницата.

Смахнат такъв, та клика.

Смая са като кокошка, кога град вали.

Смаяло са като куче в небрано лозе, или като псе в сливи.

Смаях са каква да я върша.

Смее са като гивендия (като курва).

Смее са като луд.

Смее са като луд на секира. Соф.

Смее се като Мара със сватове.

Смее са като умрял кон.

Смее са през глава.

Смее са на лапавица — т.е. ту му се смее, ту му се плаче.

Смее са на пресеклица.

Смееш ли са много, ще плачеш по-много.

Смей са, дядо, да са смеем, че дано са проумеем.

Смей са на старо, да остарееш; не са смей на луд, да не полудееш.

Смей са на поп, че няма да са опопиш.

Смейте са, деца, че са смее баща ви и майка ви.

Смейте са, деца, че е настало весело време.

Смейте са, дорде ви са смее.

Смесили вълната.

Смеха е чер и бял.

Смехми са, та са разкривихми.

Смехми са, дор са изпотърколихми.

Смигнал си на някоя, затова ти е станал ичемичец.

Смирен, та лукав.

Смирната лисица кокошките яде.

Смирни калугери среда, петок мърсат. Милад.

Смирява са като дявол в картуна.

Смислен ако са излъже, на малко са не излъгва.

Смок свири на върба (на брега), напреки, на пръсник, та лика, та клика, сбирайте са войници, на царево коленце, циглю, миглю, татарин, та турчин, та ключ. — В играта „коца-маца“ за избор по пръстите^[3].

Смола ми даде, катран ще ти дам.

Смоляви ръце не са за нийде.

Смръка като сингер. — Пие много.

Смучи като смок. — Пие много.

Смъкна каймака.

Смъкнали му ихтибаря.

Смърди, не вони.

Смърди от господство.

Смърдиш ми, не смърдиш ми, под носът ми си.

Смърдиш, пръсто, не смърдиш, свой си.

Смърдливо буре виното разваля.

Смърт без причина не бива (не става).

Смърт да та стигне, че клетва да та не стига.

Смърт на зъби не гледа.

Смърт очи не вади.

Смърт са не лъже.

Смъртен човек, смъртен грях.

Смъртника го на гробищата носят, а живия на черкова водят.

Смъртта виси на врата му.

Смъртта му под носа му.

Смъртта му е от водата. — За магаре, купено от парите на краставици.

Смъртта наред не ходи и ред не оставя.

Смъртта не гледа стар ли си, млад ли си.

Смъртта не гледа (не пита) чий си син.

Смъртта не гледа никого в мустаките.

Смъртта не гледа ни старо, ни младо.

Смъртта са не изкупува.

Смъртта са явила в света, като проводила по-напред главоболието.

Смъртта с ред не иде (ходи).

Снага вино пие.

Снамери го белата на сухо (на сух път).

Снася му петелът.

Снахата проговаря и под махрамата.

Снели циганите харачите.

Снема звездите.

Снема му самаря.

Снемат го, доде да са поплаче довицата от мъжа.

Снеми самаря, раните са видят.

Снесла кокошката, кудкудечи петелът.

Снесла кокошката яйце и окрякала всичката махала.

Снета глава цяр няма.

Снощи булка дошла, снощи свекра била.

Снощи булка доведоха, отзарана дете роди. От песен.

Снощи везир, сега резил.

Снощи да съм умрял, не щях туй да чуя.

Снощи ма е било, сега ми е мило.

Снощи рече, днеска (сега) нече. Соф.

Сняг да лети, пак няма да се налепи у него. Ахъчелеб.

Снег не пада да измори света, ами да се види на всека зверка дирята. Щип.

Со аир, со берекет, со Бога напред. Мак.

Со Бога напред. Мак.

Со гнили дръве огън се не пали.

Со деца не съркай млеко. Милад.

Со едно пиле не иде лето. Милад.

Со мир, со берекет, со магарина на вилает. Мак.

Со твоята паница по твоята главица.

Собата е зимна градина.

Сок, сок, ама не е от пресол сок.

Сокол, ама гол.

Сокол из вранско гнездо.

Сокол с перата лети, а не с месото.

Сол и пипер, хазлъ гидер.

Сол и хляб сми ели заедно.

Сол и хляб, готов обяд.

Сол му трие на главу. Куман.

Сол от соларя, дърва от дърваря.

Солено — т.е. скъпо.

Солта за ляба.

Солук зима, беж та дома.

Сомун душманъ̀. Тур.

Сос бело лице излезе. Щип.

Сос една ръка дай, сос друга земи. Щип.

Сос един камик кукя не се прави. Щип.

Сос игла бунар копа. Щип.

Сос каква мера мериш, сос таква ке ти мерат.

Сос какви се собереш, таков ке бидеш. Щип.

Сос коза на оране не отивай. Щип.

Сос лаф пилаф не бива. Щип.

Сос опашка лъжа. Щип.

Сос приятел шчо се връше, сос пари не може да се връше. Щип.

Сос трън да ловиш, нищо не можеш да закачиш. Щип.

Сос четире очи е. Щип.

Софийска потуркиня.

Софийски винар.

Сошил си колената. Щип.

Спа като къпан. Или: Спах като къпан.

Спаси Боже.

Спастряй, доде имаш.

Спастряй дървата за през марта, да не гориш ко̀лето.

Спастрянето е дваж печала.

Спепелиса го. Ахъчелеб. — Опропасти го.

Спепелиса му кокалена. Ахъчелеб.

Спи като заец (заяк).

Спи кучето и бълнува.

Спи юнака, лелей и бълнува.^[4]

Спира са колкото вода в яз.

Спира са колкото прах на тъпан.

Спистяванието от печалянието е по-спорно.

Спити-ща ти дупето. — На деца, кога плачат за пита.

Сплете му са изикан. Ахъчелеб.

Сплел са като петел в кълчища.

Сплута тиква.

Сполай на Бога, или

Сполай му.

Спомени душа, напълни гуша.

Спор и берекет.

Според братца и невеста.

Според времето и хорото.

Според главата и бръсначето.

Спроти главу и брич. Соф.

Според главата и бричо. Щип.

Според гората и снега.

Според достовете мож да съдиш за чиляка.

Според наш Никола намразих и свети Никола, или

Според нашего Ивана, намразих и светого Ивана.

Според пилето и опашката. Ахъчелеб.

Според попа и прихода.

Според светецът и тамянът, или: Спроти светеца и тавияна. Пирот.

Според слука и камък са пука.

Според страницата и плесницата.

Според сухото гори и суровото.

Според ума му скрой му кюлах.

Според хала и товара.

Според челяка и кафето му.

Според челяка и китката. Дем. Хисар.

Според чергата си са простирай.

Според юнака и калпака му.

Спори му като на желка през оран.

Спори му като рак въз бързей.

Спрете коня, ще пикае булката.

Спринчили го са. Ахъчелеб.

Спроти губера си са протягай.

Спукана му е (ти е) работата.

Спукани й калците.

Спукани пети, желти чехли.

Спуснал брада до пояс, а ни косъм от совяс’.

Спуснал уши като пазарски хляб.

Срал на джамията на върха.

Срал пат на лед, че са дигнало пара (фанара), че са чуло до царя.

Срам го като влък у дупка.

Срам жена не зима. Щип.

Срам зла чест.

Срам нема. Щип.

Срам са с сапун не опира. Или: Срамота са с вода не опира.

Срама няма за пара.

Срамежлив като невеста. Или: Срамува са като млада булка.

Срамежлив слепец, празна му торбичка.

Срами са като пред кума.

Срамни очи, кучешка дерлик. Ахъчелеб.

Срамота не е връз себе си да погинеш.

Срамота от хората и от Бога грях.

Срамува са като мома, доде й у дома.

Срамуването са свършило в света. Или: Срама се изгубил от света.

Срамът лош кир, и сапунът го не опира.

Сребро дано та следи. Ахъчелеб.

Сребърно дукато.

Сребърното седло не прави коня по-добър.

Среда и петок двоат ли се, та и они да се раздвоат. Щип.

Средня ръка хора.

Среднята хубос’.

Срещнало те у лош час и на лоше место.

Срещнало те лош вятър.

Срещната леля, даде ми къделя.

Срещнеш ли дявола, прекръсти са и беж.

Срещнѝ булка, искай мастакулка (проси си оно̀).

Сръбнало я васцата.

Става в слепите зори с кокошките. Дем. Хис.

Става ти на дебело тебе — т.е. повече уводно^[5], отколкото трябва. Поводът е от по-дебела, мека и удобна постелка.

Става, щото и мечката да хвъркнува.

Стадо без мърша не бива.

Стадо без овчар вълк да го яде.

Стана дърво от сеир. Ахъчелеб.

Стана и на кучетата маскара.

Стана, което имаше да стане.

Стана ми болно — т.е. мъчно. Ахъчелеб.

Стана тя, каквато стана.

Стана-ще миша дупка за сто.

Стана що стана, Стойко умря.

Стана що стана.

Стана булка стана.

Станал гроша на зола.

Станал дърво пиян. Ахъчелеб.

Станал като живак.

Станал като земя.

Станал като от гроб изваден. Ахъчелеб.

Станал като пияна кокошка. Ахъчелеб.

Станал като тъпан. — Отекъл, надул се.

Станал като укапану кучетище. Ахъчелеб.

Станал като шупар.

Станал кутула на кълбо.

Станал нагоре със гъза.

Станал пишман, що се родил.

Станал селска бъркалка. Ахъчелеб.

Станал, сиромаха, да играе, а то са скъсал тъпана.

Станал сякаш че е смъртник.

Станала дъщерята, наместила са снахата.

Станала дрънчилка. — Казва се на измършавяла жена, на свиня, на кучка, кога дои, та е отслабнала.

Станала като изпрана.

Станала като кука — т.е. изсъхнала.

Станала като свещ.

Станала лисицата на хаджийка.

Станала на кобилица — прегърбила се.

Станала тиква, надула си и опаш.

Станали краката да ударят главата.

Станали мед и масло.

Станало време разгръщай, та тъпчи. — Казва се да се ходи предпазливо, но има и друго значение.

Станало кокоша жалба в махлата. Или: Стана ще някоя кокоша жалос’ в махлата ни.

Станало като на зло.

Станало му тясно. Ахъчелеб.

Стани, Боже, та гледай.

Стани, владико свети, че иде моя кум (да седне моя кум).

Стани да едем. — Казва се, кога се спрепне някой.

Стани, дядо попе, да седне граматика.

Стани, дядо попе, да седне на гайдаря майка му.

Стани, манго, та набери дърва. — Да спим, овчарко, зима̀ е. — Стани, манго, наклади огъня. — Да спим, овчарко, зима̀ е. — Стани, манго, да ядем. — Да ядем, а? Нали сми другари, да са слушами.

Стани, манго, цар. — Ами хляб? — Хляб с кола. — Ама аз да карам колата.

Стани на дявола брат (ортак), доде минеш моста.

Стани ортак дяволу тому, доде минеш мостон. Ахъчелеб.

Стани — ох, седни — ох, сложи пита, не са дига.

Стани, Пане, дай колако, а ти, како, дай парата. Соф.

Стани, топуз, та премети, или

Стани, топуз, склади огън.

Стани, Хубо, сватба има.

Стани, Хубче, да с’ идем.

Стар боклук като да запали, зле гори.

Стар вълк зъби не менява.

Стар вълк, куча пърдашина.

Стар вълк на кучетата маскара.

Стар вълк от дърво се не бои.

Стар друг враг не става.

Стар дълг, нова наплата.

Стар дъртел, пак юм няма. Ахъчелеб.

Стар е Господ.

Стар кон не си гризе юздата.

Стар кон са не учи да играе, или

Стар кон са на ход не учи.

Стар кон — стар ход.

Стар кон млада трева ище.

Стар кот млади мишчета лови (гони).

Стар плет изгнива, стар борч^[6] не изгнива.

Стар поп колко млади опява!

Стар пън по̀ гори, като са запали.

Стар турчин талим не учи.

Стар циганин ковач става ли?

Стар челяк не го питат що та боли, ами що та не боли.

Стара баба оно не плаши.

Стара (вета) бабка е.

Стара баба за работа, а па млада за срамота. Мак.

Стара Гриво, не са кълни криво.

Стара дума място хваща.

Стара дума не е хума.

Стара дъска боя не хваща.

Стара коза радо са лиже.

Стара коза, старо ере.

Стара кокошка, добра чорба. Или:

Старо месо, добра чорба.

Стара краставица за семе.

Стара курва дом разтурва.

Стара майка, дете старо.

Старай се и тоз, който лозе копае.

Старал са и остарял.

Старата е Божия, не е царска.

Старата кожа на чело лъщи.

Старата лисица не ще пръчка.

Старите приказват какво са правили, младите — какво ще правят, или

Старите приказват какво са правили, младите — какво правят, а лудите — какво ще правят.

Старите хора два пъти деца.

Стария адет си не оставай.

Стария вол бият да са учи младия.

Стария с виното девояк става. Одрин.

Старо вино, стар приятел, дръж ги.

Старо гърне по-добре са чува.

Старо гърненце, по-сладко варивце или по-сладко ястие изварява.

Старо дваж телци пасе.

Старо дърво на обрач не става.

Старо дърво мъчно са превежда.

Старо куче овце варди.

Старо либѝ — дене губѝ; ветхо кърпѝ — конци хабѝ, или: Старо кърпи — конци губи; старо либи — сън губи, или: Старо кърпе, конци губе. Щип, или

Старо либи, нок^[7] губи. Дебър.

Старо магаре млада върба не гризе.

Старо магаре нов ход.

Старо магаре тавлабашия не става.

Старо учи, мъртво лечи. Светогорска.

Старо — харо.

Старос’ — пакос’.

Старос’ — нерадос’.

Стегни си цървулците (опинците, заднико, дупето), че работи.

Стегнал го Панчо — т.е. блазни го дяволът.

Стегнал го студът, та кове клинци.

Стига ми са фали, та ми сърце пали.

Стига ми си дрънкал.

Стигам до булката, рекъл госта. — И аз стигам до ръжена, рекъл свекъра.

Стигна го ще дървена кучка. Ахъчелеб.

Стигнал на книгата дъното.

Стиска ги като две пари в съдрана кесия.

Стиска ли ти?

Сто възли да му вържеш на язика, не би мълчал.

Сто години в един пояс.

Сто грошове пазар правят, а едина реч върже.

Сто клетви за пара.

Сто кюсета сто гроша; кюсебаши три гроша.

Сто мисли длъг не плащат.

Сто пари петел, три гроша кръчма. Горна Джумая

Сто тоеги на чужд гъз (гърб) са малко.

Сто тоеги на чужди нозе не болят. Мак.

Сто тоеги на людски крака не са много.

Стои в къта да не е никому на пътя.

Стои като вол на празни ясли.

Стои като гръмнат.

Стои като истукан.

Стои като крава. — За глупава и невежа жена.

Стои като крава на слива.

Стои като прикован.

Стои като пред кум.

Стои като пущиняк — т.е. сам, уединен.

Стои като страшило.

Стои колкото водата в яза.

Стои ми на върх язика.

Стои на тръне.

Стои сама като кукувица.

Стоиш под круша, барим си със крак поритай.

Стой както тряба, не са клечѝ като жаба.

Стойко седи, Стойчо не доседява.

Стойко стои, Стойчо не достоява.

Стойте, ще пикае булката — т.е. важна работа ще стане.

Стока е част от душата.

Стопчил го е. Ахъчелеб.

Стори го вода да го не умива. Ахъчелеб.

Стори го жюнжина. Ахъчелеб.

Стори го урез и бо̀бут. Ахъчелеб.

Стори добро, изеж лайно.

Стори добро, да си намериш белата.

Стори добро, да намериш зло.

Стори добро, да та бият.

Стори добро, не са кай; стори зло и са надай.

Стори добро, хвърли го в морето; ако хората го не познават, рибите ще по познаят.

Стори добро, фърли го в морето; ако рибите го не ядат, то Господ барим ще го види.

Стори добро, хвърли го във водата; света ако не узнае, рибата ще узнае.

Стори зло, да та поменуват.

Стори милостиня на богат — по-добре да я хвърлиш в морето.

Стори на злия добро, за да ти излезе на зло.

Стори са жив-умрял.

Стоян шава, ама от къщи не излязва.

Стравница мечка от дюкане не бяга.

Страдна майка за ничия сина — Скопие; — за слепаго сина — за келевого сина. Дебър; за келе’его сина — Милад.

Стра’ е мечка, мене не е стра’. Щип

С’рах (вм. страх) — брах, с’рах — брах.

Страх крака дади.

Страх лозе пази.

Страх бранит грозе. Дебър.

Страха има големи очи.

Страха ради юдейска, скрий са, Петре, в плевника.

Страхлив дома седи.

Страхлив търговец — ни печала, ни щета.

Страхливия търговец от кяра си зарар.

Страхувам са от мечката, та и от лайното й.

Страхът гледа на едро.

Страхът дупките поскъпява.

Страхът много види.

Стрела да та устрели.

Стригано ере, котки го еле.

Стригано ере, котки го еле, вълци го драле. Велес.

Стригли та дяволите. — Тъй казват жени, кога им рекат „стрино“, а те се имат за по-млади.

Стриже мухата.

Стрижено, а не косено.

Струва една торба камъне — т.е. нищо не струва.

Струва един за сто и стоте — за едного.

Струва царев град.

Струва челяшка глава.

Струпали са като псета на умрял кон.

Студен като земя.

Студът прави зенгините хамали, а сиромасите чапкъни.

Стъпал на пращини. — Понапил се.

Стъпва като че му пари по краката.

Стъпва като в паници.

Стъпвай мъдро, да не паднеш (да не са плъзнеш) лудо.

Стъпи на зъмята, не на опашката й.

Стъпи на полица, разби паница. Ахъчелеб.

Стъпка по стъпка планина са прехвърля.

Стърпено — спасено.

Стърчи като козя опашка.

Стяга го Михал.

Стягат го свети безсребърници.

Сукно ако не носим, с краищника му сми са опасали.

Султан без гащи. — За сиромах, който се големей.

Сумти като бивол.

Сураво, печено, нам наречено.

Сурат като гьон.

Сурвака вака, насра са кака насред сокака. — Така се кривят децата по пътя.

Сурмах — доде може; болярина — колкот иска.

Сурмах чуляк готова лъжа.

Сурово дума. Ахъчелеб.

Сутрин — за работа, пладне — за почивка, вечер — за разтушка, или

Сутрин работи, пладне почивай, вечер са разхождай.

Сутрин набожен, вечер разложен.

Сутрин набожен, деня разложен, вечер пиян.

Сутришната песен по-добра от вечерната радос’.

Сух като билка.

Сух като печен заяк.

Сух постал.

Сух хляб на мира, по-добро е от пира.

Суха земя от дъж бяга ли.

Суха като чироз (пастърма).

Суха лъжа в кошница. — Кога лъже някой.

Суха пола риба не еде, а мокра. — Сухи гащи риба не ядат. — Сухо д… риба не еде. — Суа пола риба не еде. Щип — Сух гъз риба не еде. Дем. Хис.

Суха фате, зелена да стане. — По сватбите в Разложко.

Сухата биволица по-добро малаче отхрая.

Сухи комати без хляб.

Сухо дърво лист пуснало. — За нещо станало необикновено.

Сухо здравие, готова болес’.

Сухо сърце, бял дроб.

Суша да не би ставало, град не щеше да падне.

Суша хляб не проси, киша недохраня.

Схванал му са кръстът — запрял, западнал.

Счеши са да та сгладя.

Счупен звънец добър глас не издава.

Счупен му кефът (хатърът).

Счупена пара няма.

Счупи орех да си намериш честта.

Счупила са като клечка във кървавица.

Съблечен гол като от майка роден.

Събрали са като чифути в хавра.

Събрали са от кол от въже. Търн. и Дем. Хис.

Събрали са птичките и бухала.

Събрали са като зъме на змиище.

Събрали са като курва с гевендия.

Събрали са лист и пръст.

Събрали са като орли на мърша. Дем. Хисар.

Събрало са зло и горе — за мъж и жена.

Събуди са пиеница, че погледна на небето, месеца бе като харман, а звездите като синило.

Съвна и без петля.

Съвна-ще, видя-щем чия майка няма.

Съг суну (сега подхвърли), съг сувелкя (сувалка) нема. Пирот.

Съдери си цървулите, че ти купим опинци. Соф.

Съди зели на хромия.

Съди си на парите.

Съди си на ума.

Съдра си дявола цървулите.

Съдран чувал прав не стои.

Сълза сякаш че е — т.е. много бистро.

Сълзата на праведния на сухо не пада.

Съмна ми на очите.

Съмни — мръкни, леж — пукни: туй света.

Сън, който не ти казва, не го казвай.

Сън е лъжа, а Бог е истина.

Съня е половин смърт.

Сънят е дяволско — т.е. от дявола.

Сърби го гърбът за тояга.

Сърде са, да са не сърде никога. Щип.

Сърди са като коза.

Сърдит като усойница змия.

Сърдит просяк със празна торба.

Сърдитко Петко празна му торбичка.

Сърдитнята между мъж и жена трае, доде изсъхне мокра кърпа.

Сърдито момче въз буче бяга; стигни го, попе, надуй му д…; дай му дрянка, да не хлянка; дай му крушка, да не мушка (дай му круша, дано слуша); дай му слива, да са свива. — Така пеят на разсърдените.

Сърдито магаре и с коня биле се надтичва.

Сърце е от месо, не е от кокал.

Сърце ляга и на нямане.

Сърце му трепка като на умряло куче опашката.

Сърце не е от желязо (от камък).

Сърце от месо е, превръща се — т.е. придумва се.

Сърце пъргаво, дупе тричаво.

Сърце жели, кръст не жели.

Сърце и болес’ да го изяде. Щип.

Сърце и бял дроб са. Ахъчелеб.

Сърце има като бърда. Ахъчелеб.

Сърце ключ не поема.

Сърце не остарява.

Сърце подир сърце върви.

Сърце юнашко не търпи.

Сърцето му чафутска чаршия — т.е. пълно с разни и несгодни мисли.

Със две котки да ора, че в Търново да умра.

Със здрави, много здрави.

Със ишарет, със башарет бива лошето.

Със кучето сват стани и тоягата не пущай.

Със лудите лудешката.

Със лудо са брод изпитва.

Със носът си слушал (гледал).

Със оното си говори.

Със пари всичко направям.

Със свещ да го търсиш, не ще го намериш.

Със свиване устните уста малки не стават.

Със свой псалтир в чужди мънастир не ходи.

Със свой пий, еж — търговия (алъш-вериш) не правѝ.

Със слама и огън не играй в едно време.

Със стискане кълки пущината по-тясна не става. Тур.

Със строшен кавал и на планината не свирят.

Със сухото дърво гори и суровото.

Със сяко въже в кладенец не влизай.

Със тази калугерил сичкото съм Габрово изгорил.

Със таково неразбрано ере не го мерѝ.

Със тамян дяволът не мож да пропъдиш.

Със уста мълчи, с очи гълчи.

Със устата си фтички лови.

Със устата си звезди снима.

Съчки да бере, вода да топли, мъртви да къпи.

Съчувай, Боже, от туна беда.

Сюрп (свиреп) кон юзда го не спира.

Сека баба и врач. Белогр.

Сяка болес’ има своя лек, ала го хората не знаят.

Сека була знай да меси шарен зелник, кога има шарило. Гор. Джум.

Сяка вода не са гази.

Сяка вода не са пие.

Сяка вода с доловете си е силна.

Сяка вода с поточиците си е яка.

Сяка въшка на торище си е яка.

Сяка глава свой ум носи.

Сяка година по дете, за девет години дванайсет. — На жена, която само деца ражда.

Сяка година кръвнина, тая година доро две.

Сяка дъска втъва.

Сяка е добра като девойка, да я видим невеста.

Сека една работа има и майсторо си. Щип.

Сяка жена позаприличва мъжа си.

Сяка жена не са либи (бий, гади).

Сяка земя по един юнак храни.

Сяка капа на сяка глава не уйдисва.

Сяка квачка на свой полог излупва.

Сяка квачка около своите пилета квачи (клока).

Сяка коза има си и брада.

Сяка коза е закачена за свой крак, или

Сяка коза за крачето си, или

Сяка коза за свой крак, или

Сяка коза от кракът си виси, или

Сяка коза за своята нога виси. Щип.

Сяка коза е обесена за своя крак; но кога дойде Видовден, тогава щем виде.

Сяка кокошка на седалището си е петел.

Сяка крава свойто теле лиже.

Сяка крушка има си и опашка.

Сяка крушка за опашката си виси.

Сяка къща има и скривалището си. — Преносно значи „тайните си“.

Сяка лъжа има си и шахатина.

Сяка минала година сѐ по-добра.

Сяка молба на „амин“ са свърта.

Сяка мома знае да пее у дома си, ама да видим на хорото.

Сяка мотика за себе си копай.

Сяка му дума струва една тояга.

Сяка мъка до време.

Сяка мярка има и сладос’.

Сяка овца за крачето си (от крако си) виси.

Сяка пара на хубаво мерише.

Сяка патка не е хапка.

Сека планина има свойта тежина. Морихово.

Сяка порта си има гоздеят.

Сяка пречка за по-добре.

Сяка пречка за по-добра случка.

Сяка работа от майстора са бои.

Сяка работи с пари са свърша.

Сяка сила до време е, а царската до година.

Сяка сила за времето, а неволя редом иде.

Сяка сила до времето, а Божата до века.

Сяка служба свойта плата ище.

Сяка фтичка има над себе си и сокол.

Сяка фтичка не е сокол.

Сяка фтичка от клюва си гине.

Сяка фтичка със гласа си пее.

Сяка фтичка у свой завет ходи.

Сяка хапка не е сладка.

Сяка ходи с късметя си.

Сяка циганка своите вретена (решета) хвали.

Сяка чужда коза е пълна с лой.

Сяка шега на полвин е истина.

Сякаш да е у боб врачувал.

Сякаш иде от гората.

Сякаш му съм трън в очите.

Сякаш на камък хортуваш.

Сякаш не е ял от снощи, или

Сякаш от три дни хляб не ял — т.е. слабо говори.

Сякаш сляпо куче няма.

Сякаш че баща му пиян го правил.

Сякаш че го гълъб блъвнал, или

Сякаш че го е гълъб зърно по зърно сбирал. — Казва се за жито, кога е чисто.

Сякаш че го попариха (поляха) с вряла вода.

Сякаш че го посипаха с жарове.

Сякаш че го държали на въже или пуснали от въже.

Сякаш че го е гризало магаре.

Сякаш че го е правил баща му на воденица.

Сякаш че го е три години тресло, или

Сякаш че го тресло тригодишна треска.

Сякаш че го е турял с ръката си.

Сякаш че го кучета дърпали. — Сух, постал.

Сякаш че го на корито хранили.

Сякаш че го с брадва пресякоха.

Сякаш че го точи с устата си, или

Сякаш че го точи от змия от устата. — За памук на прежда.

Сякаш че дявола го влачи за ушите.

Сякаш че е висяло на камината.

Сякаш че е вълк. — За здрав и як човек.

Сякаш че е жив-умрял.

Сякаш че е златна ябълка. — За хубаво момиче.

Сякаш че е капка.

Сякаш че е куна писана.

Сякаш че е ламия. — За който много яде.

Сякаш че е на оси пикал.

Сякаш че е от гроб изваден (излязъл).

Сякаш че е прасе.

Сякаш че е станал с гъза си нагоре, та сѐ назад и наопаки му върви.

Сякаш че е ходил на Румания.

Сякаш че иде от Добруджа.

Сякаш че излязва из плевник. — Кога някой не затваря вратата на излизане.

Сякаш че му вадя очите. — Не може да търпи да ме гледа.

Сякаш че му гарги вадят из гъзът. — За кон кога яде и не се оправя.

Сякаш че му е гурел в очите.

Сякаш че му е там хвърлен пъпа.

Сякаш че му е трън в очите.

Сякаш че му е торба на главата (та не види).

Сякаш че му съм аз крив.

Сякаш че му съм извадил очите. — Накриво ме гледа.

Сякаш че не е имал къща, ни врата. — Кога някой не затваря врата.

Сякаш че не му са моля, ами сякаш че го коля.

Сякаш че от онзи свят донесена.

Сякаш че си за огън дошла — тъй скоро.

Сякаш че си плюли в устата. — Едно говорят.

Сякаш че с чужди уста жвака.

Сякаш че съм ял змии и гущери.

Сякаш че са разрязана ябълка.

Сякаш че са го котки близали.

Сякаш че у баща му няма врата.

Сякаш че чичък.

Сяко билие не е трева.

Сяко зеле и дете.

Сяко зло влачи по себе си и друго зло.

Сяко зло за добро.

Сяко куче пред вратат (на дворът) си лае.

Сяко лайно на мястото си е сладко.

Сяко лани сѐ по-добро.

Сяко лице с носа си е хубаво.

Сяко магаре самар не носи.

Сяко място (село) и закон.

Сяко начало сѐ мъчно.

Сяко нещо доде е малко, сѐ е либаво.

Сяко нещо има мястото си.

Сяко нещо на времето си.

Сяко нещо на времето и копривата през Велики пости.

Сяко нещо на времето си и раките през постите.

Сяко нещо от мастора си са бои.

Сяко нещо си има и времето.

Сяко нещо си има и леснината, но който я знае.

Сяко нещо с мярката става (бива).

Сяко нещо, що лъщи, не е злато.

Сяко пиле на гнездото си пее.

Сяко пиле се хвали с гласът си.

Сяко пиле с свойто зърно ще се задави.

Сяко по себе си съди и за другите.

Сяко село и закон.

Сяко село башка адет.

Сяко село си има и бъклица за годеж.

Сяко фтиче на времето си иде (пее).

Сяко фтиче свойто гнездо хвали.

Сяко фтиче със гласа си пее.

Сяко чудо за три дни.

Сякога баба давала милостиня; веднъж не дала и като че хич не давала.

Сякога сѐ сиромаха губи.

Сякого слушай, свойта не забравяй.

Сякой знай самси де му отрепва обувката.

Сякой иде със уши, попът иде без уши.

Сякой си мете пред вратата.

Секой турил сол, турил и терзията. Щип.

Сякому неговото немито е бяло.

Сякому свойто се чини най-хубаво.

Сякому свой гроб.

Сякому според работите му са въздава.

Сянка орехова, вода кладенчова.

Сянката обикаля около дървото.