Ксавиера Холандер
Професия проститутка (1)

1.
Приспособяващи се души

Още щом ни вкараха в претъпканата затворническа килия на отвратителния нюйоркски затвор Томбс, закоравелите черни проститутки започнаха да ни създават неприятности.

— Е, лайняна мадам кучко, айде на бас, че в мангизлийската ти ебачница нямаш черна путка да им вземе акъла на скапаняците!

— В шибаната ти къща фрашканите с кинти малохуйни бели пичаги надали получават готина черна путка да ги остави без дъх.

— Тая кралица на курвите явно я е страх чернилката да не се отърка в красивичките й бели чаршафчета, нали, скъпа?

Заяждането започна с цинизми, стана още по-грубо, а накрая премина в закани.

— Ей, ти, с шибаната бяло-синьо-червена рокля от Сакс на Пето авеню, не се навеждай толкова напред, че ще ти я сваля и ще те кльопна.

Още пет минути и неминуемо щеше да се стигне до кървава разправа, която определено щяхме да загубим. Ние бяхме седем, а те двадесет. Обединяваше ги ненавистта на уличните проститутки към нас — скъпите момичета на повикване. В йерархията на професията ние бяхме аристократките, а те — слугините, но затворът премахва всички социални различия.

Стоях с момичетата си плътно притисната към решетките, та да има по-голямо разстояние между нас и черните уличници. Дори да ни се искаше да седнем сред другите, такава възможност не съществуваше. Успелите да се настанят върху няколкото неудобни пейки ревниво пазеха местата си. Ако някоя станеше да пие вода или да пикае, там се настаняваше бърз задник. Някои момичета, изтощени от нощното бродене по улиците, лежаха върху бетонния под, отпуснали глава в нечий скут. Спяха въпреки мъчителните вопли на наркоманите от съседните килии, които не преставаха да кашлят, да повръщат, да стенат за облекчение. Носеше се задушаваща воня от повърнато, урина и мръсни човешки тела.

Едрата като крава надзирателка привика група момичета да се явят в съдебната зала.

— Хайде, тръгвайте. Съдията ще ви приеме сега.

Докато те се изнизваха, а други заемаха местата им, редиците ни се раздвижиха и разместиха като разлято в морето нефтено петно.

Всяка нова група проститутки подхващаше същите приказки.

— Ей, шибана високомерна мадам, що не ни кажеш защо си нещо пребледняла? — попита застрашително зла на вид уличница с яркооранжева перука.

Предпазливостта ми отстъпи пред раздразнението; раздразнението — пред гнева.

— Я млъквайте! — не се стърпях. — Ако искате да знаете, при мен работят и чернокожи момичета. Няколко… Ха, дори съквартирантката ми е черна. Ето я там.

Посочих Аврора — стройна като върба, сравнително светлокожа мулатка, седнала малко настрана. Отдавна се бе научила не само как да си намира къде да седне, но и да остава незабелязана при подобни сцени — проституираше от тийнейджърка, пък и беше ветеран по арести. Сега носеше руса перука, черни очила и бе вдигнала високо яката си към брадичката. Беше се притаила в ъгъла и се опитваше да се слее със стената. Двадесет чифта очи се обърнаха към нея и тя се раздвижи неспокойно.

Уличниците спряха да оправят перуките си и да мажат ноктите си с лак, появил се неизвестно откъде, тъй като при влизането в килията всички ръчни чанти бяха конфискувани.

— Глупости — просъска черно като катран момиче. — Тая плъхкиня не е черна, а полубяла.

— Скапанячката сигурно сама не знае каква е — отсече друга курва с лице на сепия и дрезгав плътен глас.

И тя, и приятелката й станаха. Приближиха се към Аврора, за да я разгледат отблизо, а вероятно дори да я ударят. Всички ги наблюдавахме. Май това щеше да е моментът на взривяването на крехкия мир в килията.

Точно в този миг вратата се отвори и едрата черна крава въведе дебело бяло момиче с патерици. По ръцете и краката му се забелязваха множество рани, изглеждаше надрусано до козирката. С видимо грижовен жест надзирателката понечи да я настани на едно празно място, но новодошлата кресна:

— Я не ме пипай, черна кучко!

Вдигна патерицата и я стовари върху главата на надзирателката.

В този и без това напрегнат момент ни липсваше само това — расистки скандал, предизвикан от недъгава проститутка. Момичета започнаха да викат, да крещят, навсякъде се размахваха ръце, крака и патерици. Момичетата ми и аз бързо се преместихме зад стената, отделяща мястото за уриниране, и зачакахме да видим какво ще се случи.

Три яки надзирателки влетяха в килията и сръчно укротиха изпадналото в истерия бяло момиче. Какво ли щеше да стане? Слава богу, не се наложи да останем, за да разберем.

— Ей, вие зад стената там, елате. Съдията ще ви приеме сега.

Отведоха ни в съдебната зала.

Залата гъмжеше от журналисти, служебни портретисти и любопитни зяпачи. Тук бяха и снощните ми клиенти. Готиният тип от средните щати, Калвин, вероятно щеше да загуби работата си и да провали брака си, защото всички нюйоркски вестници съобщаваха името и поста му. Ето го и сладкия ми гръцки любовник Такис, а до него двойката, чието единствено съобразяване с обществените нрави бе общото презиме. Иначе водеха живот, пълен с разкрепостена любов, и се любеха с Такис и с мен в дома ми — заради удоволствие, а не за пари, — само минути преди полицията да нахлуе.

Докато четяха обвиненията срещу нас, ми се стори, че съдията слуша с видима неприязън. Платих поотделно сумата за пускане под гаранция на всяко от момичетата ми с парите от плика, който напъхах в гащичките си, преди да ме отведат в полицейския участък. Но единственият, който ми трябваше, не беше в съдебната зала — приятелят ми Лари. Не успях да се свържа с него, а той държеше ключа от сейфа с основния ми капитал от пари в брой. И така, в момента не разполагах с налични, за да платя високата парична гаранция от 3500 долара, наложена на „най-прочутата мадам в Ню Йорк“, както чух да ме наричат. Явно щяха да ме откарат в Рикърс айланд.

 

 

Новият женски затвор Рикърс айланд е далеч по-чист и модерен от Томбс, но все пак е гнездо за отрепките на обществото. Въведоха ме в голяма зала, пълна с наркомани, пласьори на дрога, проститутки (таксата им е не повече от десет долара на сеанс) и всякакви обичайни неудачници в живота — всъщност най-често жертви на престъпления на други хора.

Кльощава бяла проститутка се грижеше за раните си. Бе попаднала на клиент побойник, който стигал до сексуална възбуда, след като жестоко набие партньорката си. През последните две седмици беше пребил три други проститутки на Осмо авеню. Тялото на нещастницата бе в синини и рани, ръката й беше счупена, а горната устна бе разцепена до ноздрите. Очите й се бяха превърнали в подпухнали цепки.

Шестнадесетгодишна пуерториканка плачеше за триседмичното си бебе, останало само вкъщи.

— Мъж ми опита да убие мен — простена тя на развален английски.

Опитах се да помогна на испаноговорещите момичета да попълнят формулярите, но щом свърших, те се отдръпнаха от мен като от прокажена. Същото направиха и другите задържани. Скъпите ми дрехи и изисканият ми външен вид ги изпълваха с подозрение и ненавист.

Всички ме зяпаха, но се осмели да ме заговори единствено сладко младо кафеникаво момиче с луничаво лице, наподобяващо жълъд.

— За последните две седмици ме прибират вече осем пъти — обясни ми. — И сега съдията реши да ме изпрати на топло за един месец.

Ядосваше се, защото сводникът й не знаел къде е. Помоли ме да му се обадя, когато изляза.

Когато изляза? Кога ли щеше да стане това? Беше четири часът следобед в петък — шестнадесет часа след като тримата мними клиенти нахлуха в дома ми.

Вече беше ден и се питах къде е Лари с парите за пускането ми под гаранция. Къде беше и адвокатът ми? Защо аз — жена от класа, удовлетворена от професията си и осигуряваща една общо взето необходима услуга — се намирах в това ужасно място? Замислих се отново за нахлуването в дома ми и се опитах да разбера къде сгреших.

Аврора надушваше ченге от една пряка. Не повярва нито за миг на тримата „клиенти“ въпреки настойчивото телефониране — имаха неудържимо желание да дойдат, макар че се постарах по всякакъв начин да ги разкарам. Преди това бяхме вдигнали купон с луд секс, но бяхме приключили и вече си седяхме по-скоро като на светско събиране. След третото им позвъняване, около полунощ, им позволих да дойдат.

С влизането им Аврора реагира като газела, надушила близостта на чакал. И моите инстинкти ми подсказваха да съм предпазлива. Едрият мъж с мустаците определено приличаше на закоравял сладострастник и видимо потреперваше. Вторият изглеждаше повече като крадец, но в наши дни ченгетата толкова напомнят на крадците, че можеш да ги сбъркаш. Но именно третият — висок мъж — си беше типично ченге.

— Просто обичайна практика — подхванах любезно, — но нали не възразявате да ми покажете някакви документи за самоличност?

Онзи с мустаците се разтрепери още по-силно и заедно с безличния хвърлиха поглед към високия. Той измъкна портфейл — само четири от дузината пластмасови преградки бяха пълни. В нито една нямаше кредитна карта. Ченгетата не са в състояние да си позволят кредитни карти. Не ми хареса. Погледнах към Аврора, забола очи в обувките на високия.

Проследих погледа й. Гумени подметки! Сигурен белег, че е полицай. Ченгето също проследи погледа й и разбра, че сме наясно. Блъфът беше разкрит.

— Хайде, всички, това е обиск — обяви той и размаха значка. — Всички сте арестувани, защото се намирате в квартира, използвана за проституция.

Като по даден знак входната врата се отвори и влезе едрият цивилен полицай; когото разпознах като човека, известен с прякора Белязаното лице.

— Добър вечер, госпожице Холандер — поздрави той подигравателно. — Предупредих те, че рано или късно отново ще те пипнем.

Осем униформени полицаи нахлуха през входната врата и започнаха да преобръщат всичко в къщата. Но последвалото претърсване приличаше повече на комедиен скеч, отколкото на полицейски обиск.

Мъжете преобърнаха бюра и масички и започнаха да товарят в контейнер всичко, което не беше заковано към пода. Там попаднаха любовните ми писма като дете, фотоалбуми със семейни снимки и дори колекцията ми от готварски книги.

— Нали ще ми позволите да си взема книгите обратно? — попитах полицая, охраняващ контейнера. — Или възнамерявате в участъка да си сготвите вкусната холандска супа от грах?

Как постъпи той? Поклати глава и отказа да ми върне готварските книги.

Иззеха алкохола, доставен от клиент (спазарих по един сеанс с едно от моите момичета за кашон). Взеха и цигарите, купени от безмитните магазини на холандските острови. Нищо от това обаче не ме притесняваше. Безпокоях се за друго — за ценния черен бележник със списъците на клиентите ми и за тефтера със счетоводните ми сметки, поставени небрежно върху открита полица. Последния път, когато полицията ги задигна, се наложи да дам подкуп, за да си ги получа обратно. Този път реших да ги открадна.

Ченгето, охраняващо контейнера, ми изглеждаше надървен (мъжете са си мъже винаги), затова измъкнах колекцията с порнографски снимки от чекмеджето.

— Я ги разгледай — предложих и му ги подадох.

Само след минута-две маймуната така се увлече, че извика и колегите си. Всички се струпаха около него и скоро започнаха да подмятат мръснишки коментари. Аз определено нямах нищо против, защото това ми позволи да отстъпя няколко крачки назад и да взема бележника и тефтера от полицата.

Успях да пъхна бележника под празен кашон в един дрешник в антрето, а от тефтера откъснах всички страници със записки за финансовите ми дела и го метнах в контейнера, за да не събудя подозрението им. Понеже никой не ме притесняваше, успях да се вмъкна в спалнята си и напъхах листата под мокета (винаги оставям единия край незакован). Там скрих и хиляда долара в брой, защото ако тези хиени намерят пари, обикновено заявяват, че такива не е имало, и ги задържат.

Точно в този момент едър полицай влезе в спалнята с цигарени хартийки в ръка.

— Хайде, казвай къде държиш дрогата. Знаем, че имаш.

— Нямам вкъщи — излъгах аз. — Никога не използвам наркотици.

Той започна да претърсва спалнята, а аз измъкнах найлоновата торба с марихуаната от дрешника в антрето, втурнах се в банята и я изпразних в тоалетната чиния.

Никой не наблюдаваше банята, затова започнах да снова из нея наляво-надясно сякаш имам бъбречна криза и оглеждах за издайнически улики.

Забелязах как униформено ченге с фенер в ръката се кани да прерови дрешника в антрето. Така щеше да се озове застрашително близо до кашона, където скрих големия черен тефтер.

— Извинявайте, сър — обадих се и леко го отстраних от отворената врата. — Огледалото ми е вътре, а трябва да си оправя косата.

Ченгето отстъпи и отиде в спалнята — сега там се бяха струпали колегите му и търсеха наркотици.

Никой не пазеше входната врата и две от момичетата заедно с прислужницата успяха да се измъкнат.

— Хайде, всички, да вървим — подкани едър детектив, появил се на прага на спалнята. Преброи присъстващите и откри, че три момичета липсват. — Къде са кучките? — попита и вдигна ръка, готов да ме удари. — Ще им счупя шибаните краченца, когато ги хвана.

— Представа нямам — отвърнах спокойно.

Момичетата се бяха измъкнали необезпокоявани през вратата и бяха използвали асансьора, за да се озоват на свобода.

Полицията арестува всички, включително и злощастния Калвин. Отведоха ги в Седемнадесети участък. Само аз останах в апартамента си с тримата цивилни полицаи, които започнаха обиска. Телефоните не спираха да звънят — клиенти напираха да дойдат. Отговаряха полицаите и подмятаха грубиянски шеги. Тези пичове със сигурност никога повече нямаше да ми се обадят.

Къщата беше преобърната наопаки, но въпреки това не забелязаха торбата ми със „съкровищата“. Извадих късмет, че няма да се налага да възстановявам съдържанието й. Внимателно бях събирала белезниците, прангите и трудно намиращите се камшици с възли. Мазохистите обожават да разкъсват плътта им с тях. Робите ми нямаше да усетят липсата им.

Момчетата от участъка искрено се забавляваха, докато прерязваха кабелите на телефоните: четири в спалнята, четири във всекидневната. Най-накрая ме отведоха в участъка. Все пак преди това се вмъкнах в спалнята и взех скритите пари. Някъде към три след полунощ се присъединих към останалите — тъкмо им взимаха отпечатъци от пръстите. Пред участъка вече се навъртаха вестникарски репортери.

Очертаваше се чудесна история за жадната за сензации преса — арестувани седем момичета и шестима мъже.

В участъка полицаите ни дадоха кафе и понички. Оставиха ни да поспим върху масите, дори изключиха ослепителната флуоресцентна светлина на тавана. Калвин лежеше до Аврора — за тази вечер си я беше избрал за свое момиче. Тя бе подложила голямата си чанта вместо възглавница. Калвин продължаваше да се държи като истински сладур и не създаваше проблеми на никого, но въпреки това онзи кучи син — лейтенантът — съобщи името му на журналистите. Калвин е президент на голяма компания в средните щати. Представям си какво мисли сега за Града на удоволствията. Семейството и кариерата му са сринати заради половинчасова наслада.

С Такис лежахме на друга маса; бях отпуснала глава на рамото му. Съзнавах, че съм изключително възбудена. Господи, само колко бях възбудена! Какво ставаше с мен?

Такис се надърви и аз го погалих, когато ми се стори, че никой не ни гледа. И защо да ми пука? Не можеха да ни арестуват втори път, нали?

След няколко часа се събудихме с изтръпнали крайници и уморени. Полицаите бяха включили телевизор и гледаха сутрешните новини. Отново ни донесоха кафе и понички. Загледахме се и ние. Видяхме как момичетата излизат от къщата ми. По телевизията съобщиха имената на всички ни. „Снощи бе обискирана къщата на мадам Ксавиера. Смята се, че тя е кралицата на момичетата на повикване и осигурява момичета за клиенти из цяла Европа.“ Ау! Каква хубава реклама само ми правеха.

В осем часа, след сутрешните новини, ни казаха, че ще ни отведат в Томбс, и ни предупредиха за чакащите отвън репортери. Всичките искахме да се дегизираме по някакъв начин. Флавия си нарисува големи черни мустаци с молив за вежди, върза косата си с ластик и нахлузи тясна като чорап шапка, която задигна от един полицай.

Аз си сложих очила, вдигнах си косата и също си нахлупих шапка. Калвин се справи най-добре. Дадох му леката лятна рокля, която успях да напъхам в чантата, преди ченгетата да ме отведат. Той омота дрехата като тюрбан около главата си, а единия край спусна пред носа и устата. Забули се като с арабски яшмак.

Слязохме по стъпалата пред участъка, държахме вестници пред лицата си и побързахме да влезем в микробуса. Отведоха ни до Томбс — един от нюйоркските затвори. Едва ли в страната има затвор с толкова потискаща и мрачна атмосфера като Томбс.

Побутвани грубо, вървяхме по тесен сив коридор. Минахме край килия, пълна с травестити. Представляваха гротескна картина и изглеждаха патетични в опита си да се правят на такива, каквито всъщност не са, но трябва да призная, че някои се бяха справили фантастично. Mundus vult decipi decipiatur ergo — светът иска да го мамят, затова го мами.

От Томбс ме преместиха в Рикърс айланд. Преди две години затворът бе толкова непознат за мен, колкото и обратната страна на луната. А сега, след още едно посещение тук, ще знам графитите по мръсните стени наизуст.

Преди две години къщата ми представляваше убежище за наслада, където човек се прибира като у дома. Сега е място, което след всеки обиск влача от един квартал в друг като костенурка. Да, щастлива съм със своя бизнес и го обожавам. Най-хубавите мигове през живота ми се вместват в двете години, когато се издигах сред редиците на нюйоркските проститутки и се превърнах в най-голямата и важна мадам в града. Но защо полицията ни тормозеше така, защо бяха толкова високи глобите и паричните гаранции, тлъстите адвокатски хонорари, подкупите? На кого пречехме? Замислих се и си дадох сметка, че всяка обикновена секретарка щеше да спести колкото мен през последната година.

Най-после Лари се появи с парите. Адвокатът ми, както разбрах, чакал три часа отвън, за да получи парите за пускане под гаранция. Вече дори всяка секретарка има по-солидни спестявания от моите. Аз обаче съм отново на свобода и заедно с Лари се връщаме към града. Ще се наложи да започна отначало.

Усмихвам се някак безпомощно, докато Лари паркира пред сградата, където живея. Ще си намеря нов апартамент, ще съобщя на клиентите си къде да ме търсят, ще събера отново момичетата си и ще продължа да доставям наслада на мъже и жени. Няма да се променя. Ако трябва да съм откровена, изключително съм щастлива с професията си.