Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Flaubert’s Parrot, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Джулиан Барнс

Заглавие: Папагалът на Флобер

Преводач: Димитрина Кондева

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Трето

Издател: Издателство „Обсидиан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Националност: Английска

Печатница: „Абагар“ АД

Редактор: Иглика Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Eric Isselee/Shutterstock

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-286-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1771

История

  1. — Добавяне

Раздел Б

Икономика

Флобер и Буйе са учили в едно училище; споделяли са едни и същи идеи, посещавали са едни и същи проститутки; имали са еднакви естетически принципи и сходни литературни амбиции; всеки е пробвал перото си в драматургията като втори жанр. Флобер наричал Луи Буйе „моя ляв ташак“. През 1854 г. Буйе нощувал в Мант, в хотела, където навремето често се срещали Гюстав и Луиз Коле. „Спах в твоето легло — пише той — и срах в твоя клозет (каква забавна символика!).“ Поетът винаги е трябвало да се труди за прехраната си; романистът — никога. Отчетете какъв ефект е щяла да окаже върху творбите и славата им размяната на финансите.

География

„Едва ли има друг край с толкова приспивна атмосфера. Подозирам, че тя е допринесла много за мудността и затрудненията в работата на Флобер. Когато е мислел, че се бори с думите, всъщност се е борил с небето; може би при друг климат (сухият въздух го е въодушевявал) е нямало да бъде толкова взискателен или пък е щял да постигне същия резултат с по-малко усилия.“

(Андре Жид, „Бележки от Кювервил“, Сен Маритим. 26 януари 1931 г.) Направете коментар.

Логика (с медицина)

а. В словесен бой с по-малкия си син д-р Ашил-Клеофас Флобер поискал да му се обясни за какво служи литературата. Отвръщайки на въпроса с въпрос, Гюстав помолил баща си, след като е хирург, да му обясни за какво служи далакът. „Видя ли, нито ти, нито аз знаем за него нещо друго, освен че е необходим за организма, както поезията за душата.“ Доктор Флобер се признал за победен.

б. Далакът се състои от лимфна тъкан (бяла пулпа) плюс съдова мрежа (или червена пулпа). Той играе важна роля за премахването на старите или загиващи еритроцити в кръвта. Спомага за образуването на антитела: индивиди с изрязан далак произвеждат по-малко антитела. Съществува доказателство, че тетрапептидът, наречен туфтсин, се получава от белтъка, който се произвежда в далака. Въпреки че отстраняването му, особено в детска възраст, увеличава опасността от менингит и септицемия, далакът вече не се смята за жизненоважен орган: може да бъде премахнат без съществени последици за активността на индивида.

Какви заключения ще направите от това?

Биография (с етика)

Максим дю Кан съчинил следната епитафия за Луис Коле: „Тази, която почива тук, злепоставяше Виктор Кузен, осмиваше Алфред дьо Мюсе, ругаеше Гюстав Флобер и се опита да убие Алфонс Кар. Мир на праха й!“ Публикувал е тази епитафия в своите „Литературни спомени“. Кой ви изглежда по-добър: Луиз Коле или Максим дьо Кан?

Психология

Е1 е родена в 1855 г.

Е2 е родена отчасти в 1855 г.

Е1 е имала безоблачно детство, но с годините показала предразположеност към неврастения.

Е2 е имала безоблачно детство, но с годините показала предразположеност към неврастения.

Е1 е водила непорядъчен живот според здравомислещите хора.

Е2 е водила непорядъчен живот според здравомислещите хора.

Е1 си е въобразявала, че страда от безпаричие.

Е2 е знаела, че страда от безпаричие.

Е1 се самоубива със синилна киселина.

Е2 се самоубива с арсеник.

Е1 е Елинор Маркс.

Е2 е Ема Бовари.

Първият публикуван английски превод на „Мадам Бовари“ е от Елинор Маркс.

Направете коментар.

Психоанализа

Разсъждавайте върху значението на този сън, записан от Флобер в Ламалгю през 1845 г.: „Сънувах, че се разхождам с майка ми в гора, пълна с маймуни. Колкото по-навътре влизахме, толкова повече ставаха маймуните. Смееха се и скачаха по клоните. Никнеха още и още, все по-големи и по-големи; препречваха пътя ни. Блещеха се насреща ми и аз примирах от страх. Заобиколиха ни в кръг. Една понечи уж да ме погали и сграбчи ръката ми. Вдигнах пушката си и я прострелях в рамото; бликна кръв. Маймуната нададе страшен рев. Тогава майка рече: «Защо я нарани, тя ти е приятелка. Какво лошо ти е сторила? Не виждаш ли, че те обича? И колко много прилича на теб!» Маймуната ме гледаше втренчено. Усетих как сърцето ми се къса и се събудих… с чувството, че съм един от тях, побратим на животните и член на сплотено пантеистично общество.“

Филателия

През 1952 г. ликът на Гюстав Флобер се е появил върху марки със стойност 8 и 2 франка. Това е един посредствен портрет „от Е. Жиро“, на който писателят (с малко китайска физиономия) е удостоен с твърде нетипичната за него модерна риза и вратовръзка. Марката е с най-ниската стойност от емисията в подкрепа на Националния фонд за подпомагане при бедствия: с по-скъпи марки се прославят (във възходящ ред) Мане, Сен-Санс, Поанкаре, Осман и Тиер.

Първият френски писател, появил се върху марка, е Ронсар. Между 1933 г. и 1936 г. Виктор Юго фигурира на три самостоятелни марки и веднъж в серия, издадена от Фонда за подпомагане на безработни интелектуалци. Портретът на Анатол Франс е съдействал на тази благотворителна институция през 1937 г. Балзак се е включил в акцията през 1939 г. Мелницата на Доде се появява на марка през 1936 г. Франция по Петеново време е уважила Фредерик Мистрал (1941 г.) и Стендал (1942 г.). Сент-Екзюпери, Ламартин и Шатобриан се появяват през 1948 г.; Бодлер, Верлен и Рембо — през декадентската вълна от 1951 г. Същата тази година е снабдила филателистите с Алфред дьо Мюсе, който е наследник на Флобер в леглото на Луиз Коле, но в случая го изпреварва и ликът му цъфва върху пощенските пликове една година по-рано.

 

 

а. Трябва ли да се чувстваме засегнати заради Флобер? И ако е така, повече или по-малко засегнати трябва да се чувстваме заради Мишле (1953 г.), Нервал (1955 г.), Жорж Санд (1957 г.), Вини (1963 г.), Пруст (1966 г.), Зола (1967 п), Сент Бьов (1969 п), Мериме и Дюма-баща (1970 г.) и Готие (1972 г.)?

б. Преценете каква е възможността Луи Буйе, Максим дю Кан или Луиз Коле да се появят върху френска марка.

Фонетика

а. Един от двамата съдържатели на хотел „Нил“ в Кайро, където Флобер отседнал през 1850 г., се наричал Буваре. Главната героиня на първия му роман се казва Бовари. Един от двамата главни герои в последния му роман е наречен Бувар. В пиесата му „Кандидатът“ има действащо лице граф Дьо Бувани; в пиесата му „Замъкът на сърцата“ се проявява някой си Бувиняр. Случайно ли е всичко това?

 

 

б. За пръв път името на Флобер е сгрешено в „Ревю дьо Пари“, където е изписано като „метла от въжета“ — Фобер. На улица „Ришельо“ имало бакалин Фобе. Когато в „Ла Прес“ отразили процеса срещу „Мадам Бовари“, нарекли автора Фубер. Мартина, довереницата на Жорж Санд, го кръстила Фламбар[1].

Камий Рожие, художникът, който живеел в Бейрут, му казвал Фолбер. „Схващаш ли тънкостта на шегата?“ — писал на майка си Гюстав. (А в какво се състои шегата? Вероятно в двуезичното изразяване на Флоберовата представа за себе си: Рожие всъщност го е наричал „Луда Мечка“.)[2]

И Буйе започнал да му вика Фолбер. В Мант, където се срещал с Луиз, имало едно кафене „Фламбер“. Случайно съвпадение ли е всичко това?

Театрознание

Определете степента на техническите затруднения при строго спазване на авторовите ремарки („Замъкът на сърцата“, VI д., VIII сц.):

Гърнето, чиито дръжки са се превърнали в криле, литва навъзбог и се обръща с дъното нагоре; расте, расте и накрая затуля небето над целия град, а зеленчуците, падащи от него — моркови, репи и праз, — увисват във въздуха и засилват като лъчисти съзвездия.

История (с астрология)

Разтълкувайте следните предсказания на Гюстав Флобер:

 

а. (1850 г.) „Струва ми се почти невъзможно Англия да не завладее Египет в най-скоро време. Аден е вече задръстен с войските й. Колко му е, преминават Суец и една прекрасна сутрин Кайро осъмва почервенял от мундирите им. Вестта ще стигне във Франция след две седмици и ние ще зяпнем от изумление. Помнете ми думите.“

 

б. (1852 г.) „Докато човечеството прогресира, индивидът деградира. Щом всичко се свежда до икономическа равносметка на интересите, няма място за добродетели. За какви пластични изкуства ще говорим, когато природата е тъй заробена, че е изгубила първоначалните си форми? А междувременно нещата стават все по-неясни.“

 

в. (1870 г., в навечерието на Френско-пруската война) „Това ще означава възраждане на расовите конфликти. Няма да мине и век, когато милиони ще загинат наведнъж. Изтокът срещу Запада, старият свят срещу новия. Защо не?“

 

г. (1850 г.) „От време на време разгръщам някой вестник. Струва ми се, че се въртим шеметно. Танцуваме, ала не на ръба на вулкан, а върху дървеното клекало на стар клозет, което май е доста изгнило. Скоро ще се продъни и обществото ще цамбурне в лайната си от деветнадесет века. Каква врява ще настане, каква олелия!“

 

д. (1871 г.) „Интернационалите са йезуитите на бъдещето.“

Бележки

[1] Фукльо (фр.). — Б.пр.

[2] Фол-бер = folle: луда (фр.) и bear: мечка (англ.). — Б.пр.