Джулиан Барнс
Папагалът на Флобер (15)

Раздел А: литературна критика

Част 1

През последните години за екзаминаторите стана ясно, че кандидатите все по-трудно разграничават Изкуството от Живота. Всички твърдят, че долавят разликите, но представите им са твърде разнообразни. За някои Животът е гъста крем супа от натурални продукти, приготвена по стара народна рецепта, докато Изкуството е блудкав полуфабрикат от химически багрила и есенции. За други, напротив, Изкуството е по-истинското явление — витално, динамично и вълнуващо, — а Животът е по-посредствен и от най-слабия роман: безсюжетен, населен с досадници и мошеници, лишен от тръпка, пълен с неприятни епизоди и водещ до болезнено предвидима развръзка. Застъпниците на второто мнение напоследък цитират Логан Пиърсол Смит: „Разправят, че животът е нещо прекрасно, но аз предпочитам четенето.“ Препоръчва се на кандидатите да не прибягват до този цитат в своите отговори.

Разгледайте връзката между Изкуството и Живота, отразена в две от следните твърдения или ситуации по ваш избор:

а. „Завчера в гората край Тук, до извора в едно прекрасно кътче намерих угарки и залци хляб. Следи от излет! Още преди единайсет години съм описал това в «Ноември». Тогава то беше чиста измислица, а миналия ден го преживях. Зад всяка наша измислица се крие истина, повярвай ми. Поезията е точна като геометрията… Моята нещастна Бовари несъмнено страда и плаче едновременно поне в двадесет френски села.“

б. В Париж Флобер пътувал в закрит файтон, за да не може Луиз Коле да го проследи и най-вероятно да го прелъсти. В Руан Леон използва фиакър, т.е. закрит файтон, за да прелъсти Ема Бовари. Една година след издаването на „Мадам Бовари“ в Хамбург се появили кабриолети, които можело да се наемат за сексуални цели, наричали ги „боварита“.

в. (В предсмъртните дни на сестра му) „Очите ми са сухи като мрамор. Чудно как измислените страдания ме разчувстват, трогват и натъжават, докато истинските си остават хладни в сърцето ми — превръщат се в кристали още щом се появят.“

г. „Казваш, че сериозно съм обичал мадам Шлезингер. Не е вярно, не съм. Поради способността ми чрез перото да извикам у себе си чувства, когато й пишех, действително я приемах на сериозно. Но само когато й пишех. Много неща, за които оставам равнодушен, докато ги гледам или чувам, ме въодушевяват, раздразват или наскърбяват, щом аз самият заговоря за тях, а особено пък ако ги описвам. Това е една от страните на моята шарлатанска природа.“

д. Джузепе Марко Фиески (1790–1836) се прочул с покушението си срещу Луи Филип. Наел квартира на булевард „Дю Тампл“ и с помощта на двама свои съзаклятници от Дружеството за правата на човека измайсторил „адска машина“, състояща се от двайсет дула, които можели да стрелят едновременно. На 28 юли 1835 г., когато Луи Филип минал оттам на кон, съпроводен от тримата си синове и многобройна свита, Фиески изстрелял своя критичен залп срещу господстващия ред. След няколко години Флобер се нанесъл в една къща, построена на същото място на „Дю Тампл“.

е. „Ама разбира се! Тази епоха (на Наполеон III) ще предостави материал за няколко големи книги. Може би във всемирния водовъртеж на нещата превратът и последиците от него имат едно-единствено предназначение — да осигурят вълнуващи сцени за някой и друг кадърен писател.“

Част II

Проследете смекчаването на отношението на Флобер към критиците и критиката, изразено в следните цитати:

а. „Ето ги най-големите безсмислици: 1. литературната критика, била тя хвалебствена или заклеймяваща; 2. Дружеството на трезвениците…“

б. „В жандармите поначало има нещо толкова гротескно, че щом ги видя, и прихвам да се смея; тези ревностни крепители на закона винаги ми изглеждат комични, също като адвокатите, съдиите и професорите по литература.“

в. „За качествата на човека може да се съди по количеството неприятели, а за значението на едно произведение — по лошите отзиви за него. Критиците са като бълхите, които винаги скачат по чисто бельо и обожават дантелите.“

г. „Критиката заема най-ниското стъпало в йерархията на литературата: почти всякога по отношение на формата, а по отношение на морала — винаги, без изключение. Тя стои по-ниско и от евтините стихчета и гатанките, за които се изисква поне мъничко остроумие и изобретателност.“

д. „Критиците! Неизкоренимата посредственост, живееща на гърба на гениалността, която охулва и експлоатира! Порода майски бръмбари, унищожаващи най-прекрасните страници на изкуството. Така ми е дошло до гуша от книгоиздаването и злоупотребата с него, че ако утре Императорът забрани печатниците, ще измина целия път до Париж на четири крака, за да целуна задника му в знак на благодарност.“

е. „Колко рядко се среща литературният усет! А археологията и историята, и изучаването на чужди езици би трябвало да се развиват все пак! В действителност съвсем не е така! Тъй наречените образовани хора стават все по-невежи в областта на изкуството. Убягва им неговата същност. За тях тълкуванията са по-важни от текста. Милеят за патериците, а не за краката.“

ж. „Каква рядкост е да срещнеш критик, който знае за какво говори.“

Писмо до Йожен Фромантен, 19 юли 1876 г.

з. „Старата критика ги отврати, пожелаха да опознаят новата и си изписаха вестници със статии за театъра. Каква самоувереност! Какво упорство! Каква непочтеност! Обиди към шедьоврите, поклони пред посредствеността! Ами простотията на тези, които минават за учени, и глупостта на другите, които се славят като духовити!“