Мегън Марч
Порочни удоволствия (6)

Глава шеста
Крейтън

Четири бири и още два антракта по-късно най-после се насочих към задната част на театъра, за да чакам. Това, което открих там, ме изненада истински. И не говоря за тежките метални барикади, които образуваха пътека, по която да минат изпълнителите… това не ме изненада. Нито полуголите жени, които притискаха различни части от тялото си към преградите. Охраната беше наредена около оградата, опитвайки се да задържи феновете, но жените бяха полудели от това, че ще видят някакъв Боун, или Би Ти или разни подобни вариации.

Проправих си път към края на барикадата колкото се може по-любезно, тъй като нямах намерение да се бутам в сбирщина жени. Но все пак нямаше да изпусна шанса си да видя Холи, дори ако това значеше да се блъскам в тълпата полудели фенове.

Най-после задната врата се отвори и лавина от охранители изведе група хора. Жените започнаха да пищят и ми се наложи да вдигна ръце, за да си запуша ушите, когато забелязах Холи.

Извиках името й, но не го изкрещях. Тя не ме чу. Само още десетина крачки и щеше да застане пред мен.

Гневът избухна в мен с пълна сила, когато видях мъжа, който пя последен… този Боун… да върви, прегърнал жена ми, притискайки я към себе си.

Какво, по дяволите?

— Холи! — този път извиках по-силно и по-грубо.

Мъжът я пусна и се приближи, за да даде автограф върху гърдите на една жена. Много класно, няма що. Съпругата ми продължи да върви към автобуса.

— Холи!

Тя се закова на място, обърна се и очите й се разшириха, когато погледна към мен. Препъна се, а друг мъж посегна, за да й помогне да остане на крака. Не ми допадна този да я докосва, точно толкова колкото не ми допадна да я докосва и предишния.

Усмивката й бе скована, когато се приближи към парапета. Онзи гений, подписвачът на бюстове, се домъкна да я пресрещне и застана пред мен.

— Добре ли си, захарче? — попита я той.

Холи отвори уста, за да отговори, но аз я изпреварих.

— Добре е. Просто се чуди защо съпругът й седи навън с групарите.

Погледът на мъжа се заби в мен.

— Значи ти си съпругът, а?

— Да, аз съм съпругът.

Той се обърна към Холи.

— Не спомена, че ще идва.

— Не знаех, че ще дойде — каза тя тихо.

— Какво ще кажете да довършите това в автобуса? — каза Боун.

Холи кимна, а мъжът махна на охраната.

— Качете го на моя автобус. Ще сме там след пет минути.

Охранителят премести бариерата и ме поведе покрай тълпата към автобуса, почука на вратата, тя се отвори и аз се качих по стълбичките.

Не беше дупката, каквато очаквах. С изключение на няколко празни кенчета от бира и една-две бутилки, нямаше много боклук. Малко дрехи, барабани, тетрадки, калъфи за китари, джойстици за видео игри на масата и в ъгъла.

Застанах до дивана и зачаках.

Отне й много повече от пет минути. Нетърпеливо застанах до прозореца, за да наблюдавам бавното им придвижване… докато даваха автографи и се снимаха с феновете под странни ъгли.

Най-после вратата се отвори и Холи се качи в автобуса.

Бях се настанил на дивана и обмислях какво да кажа. Но този път тя ме изпревари.

— Какво правиш тук? — попита тя вместо поздрав.

— Търся жена си — отвърнах аз.

Тя измърмори нещо под носа си.

— Моля?

— Казах, че съм малко изненадана.

Първият ми инстинкт бе да се защитя, но истината беше, че нямаше да има смисъл. Издъних се и го знам. Това не значеше, че все още не бях дяволски ядосан, че не бе почакала още малко, преди да ме напусне.

Реших, че извинението бе най-добрия избор. Не беше нещо, което правех често, затова се изненадах колко лесно изговорих думите:

— Съжалявам, Холи. Издъних се. Казах ти, че ще дойда, а не го направих.

Устата й остана отворена от изумление и си припомних всичките неща, които исках да направя с тези нейни устни.

Бавно ръкопляскане огласи предната част на автобуса, прекъсвайки разговора ни.

— Ето това е мъж, който знае как да пълзи. Водя си записки, човече, в случай че някога са издъня като теб. — Той пристъпи напред към мен и протегна татуираната си ръка, на която май бяха изобразени кости и черепи. — Боун Трашър.

Станах и му се представих като мъж на мъж.

— Крейтън Карас.

Разтърсихме ръце, като никой от нас не се опита да стиска чуждата ръка, което беше повече, отколкото бих могъл да очаквам от мъж с кръстосани кости, татуирани на ръката му. Само запознанство и нищо друго.

Той все още беше облечен със скъсаните дънки, шапка с козирка и рокерски ботуши. Макар че бе сменил тениската си, защото разкъса предишната по време на едно от изпълненията си на сцената.

— Отнасяй се добре с това момиче, чу ли ме? Иначе ще отговаряш пред мен. — Трашър ме погледна, а думите му бяха доста официални.

Отворих уста да му кажа, че не е негова шибана работа какво правя с Холи, но се спрях. Честно казано се радвах, че има някой, който се грижи за нея и мисли за доброто й. Стига притесненията му да са напълно платонични, нямаше да имаме никакви проблеми един с друг.

— Благодаря за предупреждението. Радвам се, че Холи има приятел зад гърба си.

Той долови, че натъртих на думата приятел и веднага отговори:

— Не се тревожи, мъжки. Имам си своя жена. Нямам мераци към твоята. — Наведе се по-близо и добави: — Освен това, ако я исках за себе си, ти никога нямаше да имаш шанс.

Надутата му увереност ме накара да искам да забия юмрука си в лицето му, но Холи изсумтя тихо, очевидно незаинтересована от мачовското поведение, което демонстрирахме с Боун.

— Моите уважения, но няма как да се съглася с теб — отвърнах, готов да сложа край на разговора.

Той се засмя, а бумтящият звук изпълни автобуса. Отстъпих, обгръщайки собственически ръка около раменете на Холи.

Трашър се усмихваше, когато каза:

— Можеш да го направиш, мъжки. Определено си по-добрият избор от онази утайка Джей Си. — Той вдигна ръце. — Нямам нищо против факта, че той предпочита пишки пред котенца. Въпреки че си има свой. Но имам проблем с това да използва Холи, за да се преструва, че не е така. Щом си достатъчно мъж, че да чукаш друг мъж в задника, то трябва да си достатъчно мъж, за да си честен с феновете си… или поне да не чака компанията да го прикрива. Мое мнение. Не че има някакво значение така или иначе.

Добре, май току-що харесах този пич.

— Определено се погрижих за тази ситуация.

— Много правилно. Харесва ми стила ти, мъжки.

Кимах повече от готов да приключа с този разговор. Холи беше до мен, което значеше, че исках да останем насаме, за да можем да си изясним нещата. Да не споменаваме факта, че нямаше да позволя отново да ме напусне, оставяйки ми само бележка от две думи. А щеше да е най-добре, ако никога не ме изостави.

— Няма да ти се пречкам повече. Предполагам, че останалата част от бандата чака да се качи на автобуса.

— Те са в другия автобус.

Погледнах към Холи и тя допълни:

— Споделям другия автобус с останалите от групата. Компаниите си поделят разходите.

Спомних си за четиримата брадясали, приличащи на дървосекачи мъже, които се качиха след Холи на сцената и свиреха на различни инструменти.

— Споделяш автобуса с четирима мъже?

— Седем, ако броиш и момчетата от моята банда — вметна Боун.

— Това свършва още тази вечер. Ще наема стая в хотел, а утре ще те откарам в Далас.

— Винаги пътувам с бандата си — възрази тя.

— А сега ще пътуваш със съпруга си.

Трашър се настани на дивана без дори да се преструва, че не ни слуша. На всичкото отгоре той дори реши да се включи в разговора:

— Тя пътува с турнето. Така се прави.

— Значи ще получи свой автобус. Бандата й ще пътува с другия.

Мъжът кимна одобрително.

— Така става. Тъкмо ще мога да изритам барабаниста им от моя. Но ще трябва ти да поемеш разходите за автобуса. Компанията няма да го направи.

— Не е проблем. Ако не настояваш да пътува с автобус, ще наема стая в хотел и ще дойдем със самолета.

Трашър поклати глава и посегна към бутилката „Джони Уокър“ със син етикет, стояща на масата. Това поне значеше, че има добър вкус за скоч.

— Предложението е изкусително, мъжки. Твърде много добри изпълнители са се сринали с трясък. Не се замесвам в това.

— Крейтън — каза Холи, прекъсвайки ни, — трябва да поговорим за това.

Погледнах надолу към нея.

— Няма за какво да говорим. Ти трябва да си тук, а аз открих, че съм неспособен да те оставя, ако не съм с теб.

Тя се задърпа и махнах ръка от рамото й.

— Това не е твое решение.

Погледнах към Трашър, на който му липсваха само пуканките, с такъв интерес ни наблюдаваше.

Погледът ми сряза Холи.

— Тази нощ ще отидем на хотел.

Тя се облегна назад на шкафовете на малката кухня и скръсти ръце на гърдите си. Ще излъжа, ако кажа, че не се възбудих от начина, по който те се надигнаха, показвайки се над тясното горнище след това движение.

Приковах поглед в нея и едва не пропуснах следващите й думи.

— Тръгваме след пет минути и ще пътуваме цяла нощ.

Устните ми трепнаха и едва успях да устоя на желанието да я сложа на колене си и да я накажа заради заядливото й държание. Но това не беше нещо, което бих искал да правя пред публика.

— Кога трябва да си на среща сутринта?

Холи остави Трашър да отговори:

— Ако пристигне до обед, значи всичко е наред. И ако смяташ да се качите на скапания ти самолет, просто не ми го казвай. Не искам да знам. И със сигурност не искам да си търся някой да я замества, ако самолетът ви падне.

Сграбчих Холи за ръката и я притиснах към себе си. Тя си пое дълбоко дъх, щом докосна гърдите ми. Повдигна ръка и пръстите й се вкопчиха в рамото ми. Трябваше да се изнесем възможно най-бързо от този автобус, преди да забравя, че не исках да имаме публика.

Не откъсвах поглед от разширените й кафяви очи, когато заявих:

— Ще се видим утре, Трашър.