Мегън Марч
Порочни удоволствия (22)

Глава двадесет и втора
Холи

Едва се бях измъкнала от роклята си и бях облякла тениска и долнище на пижама, когато Крейтън почука на врата на спалнята.

Чукането ме изненада. Никога преди не беше го правил. Причината за това обаче ми се разкри само след миг, когато вратата се отвори и той влезе, следван от мъж, който никога преди не бях виждала.

Поглеждайки остро към Крейтън, аз попитах:

— Хмм… какво става?

— Това е д-р Уайл. Той е личният ми лекар. Помолих го да дойде, за да те прегледа.

Разбира се, че го е направил, и то без да си направи труда да ме попита имам ли нужда от лекар. Много жалко, че д-р Уайл се е разкарал за нищо.

— Добре съм, благодаря.

Крейтън погледна първо към лекаря, а после към мен.

— Извинете ни за миг. — Д-р Уайл кимна и излезе от стаята, а Крейтън затвори вратата след него. — Той ще те прегледа и не ме е грижа какви възражения може да имаш.

— Не е нужно.

Крейтън прокара ръка през тъмната си коса.

— Ти едва не колабира в МнМИ. Не ми казвай, че не е нужно.

— Добре съм.

— Очевидно е, че не си добре. И ако не можеш да ми кажеш, какво, по дяволите, се случи, д-р Уайл ще те прегледа.

Да му кажа какво се случи? Нямах никаква шибана идея какво стана, нито смятах да дам на Крейтън обяснението, което търсеше. И определено не бях готова да му кажа за запознанството си с другата му бивша съпруга. Затова предполагах, че лекарят щеше да ме преглежда.

— Добре. Не че каквото и да кажа, ще е от значение. Може да го повикаш.

Тръшнах се на края на леглото, знаейки че се държа като разглезено хлапе, но исках да приключа с всичко това, за да си легна. Имах нужда от малко сън, преди да се изправя пред утрото и пред това, което ще ми донесе то. Трябваше да се отдалеча малко от него и да помисля над нещата, които ми каза Аника. Името й дразнеше езика ми и умирах да се скарам с него за това.

Защо не ми е казал за нея? Дали тя наистина е тази, която го е оставила? Поклатих глава, опитвайки се да прогоня мислите си.

— Какво става, Холи? Не се държиш като себе си.

Главата ми се завъртя към него.

— Нима изведнъж ме познаваш толкова добре? — Много жалко, че не можех да кажа същото за него.

Лицето му се изкриви от раздразнението и обърканите емоции. Сякаш гледаше към мен, а над главата ми имаше табела с надпис „Неуравновесена жена. Отнасяйте се към нея по-внимателно, отколкото към домашно направена бомба“.

Точно когато реших, че може би ще подмине хапливата ми забележка, той каза тихо, по-скоро на себе си, отколкото на мен.

— Мислех, че е така. Вероятно съм грешал.

Почувствах силно болка в гърдите си, но отказах да се замислям над нея.

— Прати лекаря. Искам да свършваме, за да си легна.

Тъмният поглед на Крейтън ме изгаряше.

— Ако това е, което искаш. Но не мисли, че това е края на тази дискусия. Изкара ми ангелите.

— И едва не те посрамих — добавих аз.

Той поклати глава и се наведе напред.

— Ще поканя д-р Уайл. Имам да проведа няколко разговора, затова не ме чакай.

* * *

Крейтън очевидно излъга, защото в мига, в който д-р Уайл напусна, той се появи на вратата. Не можех да разчета изражението му, а исках. Просто мечтаех да затворя очи и да забравя всичко, което се беше случило тази вечер, но нещата не стояха така.

Крейтън прекоси стаята и седна на края на леглото. Беше свалил сакото си, а горните копчета на ризата му бяха откопчани, разкривайки врата му. Ръкавите му бяха навити до лактите и бе подпрял длани на коленете си.

Той ме изгледа за няколко дълги мига, преди да попита:

— Искаш ли да ми кажеш, какво, по дяволите, се случи тази вечер?

— Не особено.

— Тогава ще парафразирам. Кажи ми какво, по дяволите, се случи тази вечер?

Той губеше търпение. Не би трябвало да ме е грижа, не аз бях тази, чиято бивши съпруги изскачат от всеки ъгъл.

— Или какво? — парирах го аз.

Той освободи едното си коляно, прокарвайки ръка през косата си.

— Какво, за бога, ти става? Нещо се е случило. Защото изведнъж, ти вече не си… Холи.

Майната му. Щом иска отговори, ще ги получи.

— Срещнах някой.

Изражението му бе напълно лишено от емоции, когато каза:

— Продължавай.

Вдигнах колене пред гърдите си и ги обгърнах с ръце, точно както правех вечер, докато разказвах на баба какво е станало в училище.

— Защо не ми каза, че съм номер три? — попитах, а гласът ми бе напълно лишен от емоции.

Крейтън застина.

— Кой ти каза за Аника?

— Това, което искам да знам, е защо ти не ми каза.

— Кой ти каза? — повтори той, а тонът му стана по-твърд.

Отпуснах ръце и се сгуших в леглото, лягайки настрани.

— Аника ми каза за Аника.

Крейтън вдигна другата си ръка и я прокара през лицето си.

— По дяволите.

— Защо не ми каза?

— Съгласен съм с теб. Най-добре да оставим този разговор за утре.

О, по дяволите, няма да стане.

— Не мисля така. Ти беше този, който искаше да знае. Сега знаеш. Защо не ми каза? Каза ми за Шоу… защо не за Аника?

Той се изправи и започна да крачи из стаята. Беше с гръб към мен, когато каза:

— Защото не беше важно.

Премигнах опитвайки се да асимилирам какво бе казал току-що. Тя е била негова съпруга. Как може да не е било важно?

— На мен ми звучи като дяволски важно.

Той се обърна и пристъпи към мен. Устните му бяха образували тънка напрегната линия.

— Бях млад и глупав. Но това вече е без значение. Няма абсолютно нищо общо с брака ни.

Обмислих думите му и никак не ми харесаха. Как може един брак да е без значение. Не се жениш за някой, който е без значение… освен ако не се ожениш за жена, с която си прекарал една нощ, но не може да я намериш.

— Това ли смяташ да кажеш на съпруга номер четири, когато те попита за мен? Че съм била една глупава грешка, че е било забавно за известно време, но вече съм без значение?

— За какво говориш, Холи?

— Току-що ми каза, че си се оженил за една жена, която вероятно си обичал, и сега вече не е достойна дори да я споменеш. Просто се опитвам да разбера какво се случва с жените ти, след като спрат да ти бъдат от полза.

— Неразумна си — простена той. — Беше преди много време. Не съм я обичал. Беше просто прищявка.

Задавих се.

— Добре е да знам, че имам повече общо с нея, отколкото мислех.

Челюстта му се стегна и бях почти сигурна, че зъбите му ще започнат да се трошат. Най-накрая той каза:

— Нямаш нищо общо с Аника. Нито едно шибано нещо.

Цялата кръв се смъкна от лицето ми и аз замръзнах, обградена от топлината на бледите завивки.

— Прав си. Тя има много общо с теб, а не аз, и бе така добра да ми го посочи. Аз съм просто играчка, с която ще си поиграеш, докато съм все още нова и лъскава. Изненадана съм, че не ми лепна стикер със срок на годност. Макар че, доколкото разбрах, хората във Вегас се обзалагат кога ще ти писне от мен.

Крейтън примигна.

— Мамка му, не това имах предвид. Не изопачавай думите ми.

Словата вече бяха изречени и не можех да ги спра.

— Просто казвам това, което чувам, Крей. Имаш ли други бивши съпруги, за които не трябва да зная? Ами тайни деца или любовници, които смяташ за незначителни?

Ноздрите му се разшириха и един мускул на челюстта му затрептя. Усетих момента, в който официално стигнах твърде далеч.