Стивън Бруст
Йорич (19)

Епилог

За никого не беше изненада, че когато разследването приключи, всички бяха оправдани от прегрешения, освен може би селяните, признати за виновни, че са се оказали на неподходящото място в неподходящия момент. За никого не беше изненада и че като реакция на това в Южна Адриланка имаше улични вълнения. За никого не беше изненада и че потушаването им бе свързано с проливането на много кръв. Единствената изненада бе, че след седмица-две Алийра се съгласи отново да стане Главнокомандващ, но мисля, че го направи заради Ноуратар.

Алийра има силно чувство за дълг.

Перисил се изнесе от кабинета си в сутерена и се върна в частна кантора в самия Град. Репутацията е важна за един адвокат почти толкова, колкото за един убиец или една императрица.

Преди две седмици ми съобщиха, че съм оправдан по всички обвинения, свързани с инцидента, което е добре, но до голяма степен го очаквах. Тъй че това приключи, а ония типове, дето ме пребиха, си получиха заслуженото и дължа още едно пиене на Крейгар.

Бих могъл да напусна, след като вече всичко е приключило.

Бих могъл. Може би ще го направя.

Още съм тук, в „Отдиха на танцьора“, и парите започнаха да свършват. През няколко дни намирам нов начин да се измъкна навън и да посетя Коути и момчето, и през всеки няколко дни става все по-трудно да го правя безопасно, и през всеки няколко дни Коути казва, че трябва да се махна от града. Хубаво е, че се тревожи за мен, поне така мисля. Надявам се, че и тя мисли, че е хубаво, че аз се тревожа за нея.

Ние сме това, за което се тревожим. Навярно това е урокът от цялата тази история.

Мм, не всъщност.

Ако имаше справедливост, някой щеше да плати за случилото се в Тирма. Ако имаше справедливост, на една тайфа източняци и текла в Южна Адриланка нямаше да им изгорят главите. Ако имаше справедливост, Коути и момчето ни нямаше да се тревожат за живота си. Ако имаше справедливост, щях да съм мъртъв.