Да се чете дистопията на Дж.М.Кутси е все едно да се върви по начупени стъкла ..друг път — няма — физически рани,остри, душевни конвулсии …
" Но виждам само една фигура, наречена баща — тя би могла да бъде фигурата на всеки баща, който знае, че бият детето му и че той не може да го защити. Не може да изпълни задължението си към онзи, когото обича. И знае, че никога няма да му простят за това. Не може да понесе истината, която е прозрял — истината за всеки баща и за неговия позор. Нищо чудно, че е искал да умре…"
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.