Жозеф-Анри Рони-старши
Смъртта на Земята (9)

9. Изчезващата вода

Един ден, когато се връщаше от безлюдните места, Тарг забеляза от своя планер тълпа, струпана около големия резервоар. През телескопа си различи шефовете на Водата и членовете на Великия съвет. Няколко миньора тъкмо излизаха от кладенците на каптажа. Ято птици посрещна планера. Чрез тях Тарг узна, че безпокойството е породено от извора. Приземи се и веднага беше заобиколен от тръпнеща тълпа, която сякаш възлагаше на него всичките си надежди. Изстина, когато чу Мано да му казва:

— Водата намаля.

Хор от гласове потвърди новината. Погледна към Рем, първият шеф на Водата, който обясни:

— Нивото е проверено от горния ръб. Спаднало е с шест метра.

Лицето на Рем беше както винаги безизразно. Радостта, тъгата, страхът, желанията не можеха да се прочетат по студените му устни, нито в очите му, приличащи на два бронзови къса с едва различими ириси. Професионалната му подготовка беше отлична, притежаваше почти инстинктивното умение на ловец на изворни води.

— Повърхността не е неподвижна — отбеляза Тарг.

— Така е! Но нормалните отклонения никога не надвишават два метра, а и никога не са били толкова внезапни.

— Със сигурност знаете ли, че и сега е същото?

— Да. Уредите за регистриране бяха проверени — работят нормално. Тази сутрин не показваха нищо. Спадането започна към средата на деня — достигна повече от метър и половина за час.

Каменният поглед оставаше неподвижен, ръцете не помръдваха, устните се движеха едва-едва. Слепоочията на Тарг пулсираха в такт със сърцето му.

— Според гмуркачите — каза Рем, — не се е образувала нова цепнатина в леглото на езерото. Следователно злото идва от изворите. Могат да се направят три основни хипотези: или нещо ги е препречило, или те са се отклонили от пътя си, или пресъхват. Все още имаме някаква надежда.

От устата му думата надежда се откъсна като леден блок.

Тарг попита отново:

— Пълни ли са резервоарите?

Рем леко потръпна:

— Все още да. Дадох нареждане да се копаят нови. Преди да мине час, всичките ни сили ще бъдат в действие.

Стана така, както каза Рем. Мощните машини на Червените земи задълбаха гранита. Чак до първата звезда над оазиса царуваше уплаха.

Тарг беше слязъл под земята. Благодарение на галериите, направени от миньорите, сега достъпът бе лесен и безопасен. На светлината на фенерите пазачът преценяваше подземния пейзаж, където беше стъпил пръв от всички останали. Изучаваше го жадно. Два извора пълнеха езерото. Първият се вливаше на двадесет и шест метра дълбочина, вторият — на двадесет и четири.

Гмуркачите бяха успели да влязат в единия; другият се оказа твърде тесен.

За да получат допълнителна информация, бяха се опитали да прокопаят скалата, но едно срутване породи опасения. Разместването на пластовете може би щеше да отвори цепнатини, през които водата да изчезне.

Агр, най-старият от Великия съвет, каза:

— Тази вода ни е дадена от бедствието — без него тя щеше да си остане недостъпна. Може би то е прокопало сегашното й корито. Да не предприемаме несигурни строителни работи. Достатъчно е да завършим тези, които са най-необходими…

Тези думи изглеждаха мъдри и хората се примириха с неизвестността.

Когато здрачът започна да преминава в нощ, спадането на нивото се забави. Вълна на надежда премина през оазиса. Но шефовете на Водите, а и Тарг не споделяха тази надежда: ако намаляването се забавяше, това означаваше, че нивото е слязло под най-големите пукнатини, откъдето изтичаше водата. Тази, която се намираше сега в езерото, можеше да спадне до четири метра дълбочина и ако изворите си останеха недостъпни, тя, заедно със запасите от резервоарите, щеше да бъде единствената вода, която Последните Хора притежават.

Цяла нощ машините на Червените земи дълбаха нови резервоари. Цяла нощ водата, майката на живота, продължи да изчезва в бездните на планетата. На сутринта нивото беше слязло до осем метра, но двата резервоара бяха вече готови и бързо се напълниха, поглъщайки три хиляди кубически метра течност.

Сега нивото на водата падна още повече — видя се устието на първия извор. Тарг влезе пръв и забеляза, че почвата е претърпяла сериозни промени. Бяха се образували много пукнатини, големи количества порфир препречваха пасажа; засега трябваше да се откажат да определят размерите на нещастието.

Измина още един тежък ден. В пет часа подземното изтичане и пълненето на единия резервоар доведоха до намаляване на водата чак до нивото на втория извор, чието устие беше напълно изчезнало.

От този момент нататък загубата на течността секна. Излишно стана да се бърза със строежа на нови резервоари. Но Рем не се отказа от започнатото и в продължение на шест дни хората и машините от оазиса работиха.

В края на шестия ден Тарг, изтощен и с натежало сърце, седеше пред жилището си. Посребрени сенки обгръщаха оазиса.

Виждаше се Юпитер, заостреният сърп на луната сякаш пробождаше пространството.

Великата планета Земя също раждаше властелини, които, опознали свежата младост и могъществото на зрелостта, умираха в нищета и скръб.

Ере беше дошла. На лунните лъчи дългите й коси светеха с нежен и хладен блясък. Тарг я притегли към себе си и прошепна:

— Бях открил, благодарение на теб, аромата на старите времена… Ти беше мечтата на раждащото се… Само като чувствах присъствието ти, вярвах в безконечните дни. Но сега, Ере, ако не намерим отново изворите, или ако не открием друга вода, след десет години Последните Хора ще изчезнат от планетата.