Христофор Колумб
Дневници (24)

Доклад за пътуването на адмирал Христофор Колумб и описание на земите, открити в последно време от него, съставени от Диего де Порас

(Относно IV експедиция)

Той потегли от залива на Кадис с четирите поверени му кораба на 11 май 1502 г. Насочи се към Канарските острови, а именно към остров Иеро, и зави на югозапад към Индия; загуби от очи този остров в четвъртък, на 26 същия месец.

В сряда сутринта, на 15 юни, пристигна при остров Матинино, който е един от първите острови на Индия, разположени на 300 левги преди Еспаньола и на пътя към нея. Там адмиралът се посъветва с опитни моряци, като им каза в каква посока би искал и би могъл да плава по-нататък, и взе курс към Еспаньола; там остана няколко дни, без да хвърля котва и без да влиза в пристанището Санто Доминго, само прати на сушата един от своите, неизвестно защо; това стана при пристанището, където се намираше губернаторът.

Отплува от този остров на 14 юли и зави на запад. Следващата събота се озова срещу остров Ямайка, откъдето преди това е започнал откривателското пътешествие; не спря там, а четири дни плава на югозапад, без да срещне никаква земя; през следващите два дни плава на северозапад и още два дни на север. Земя видяхме в неделя, на 24-и този месец; поради многобройните течения корабите дрейфуваха значително повече, отколкото очаквахме. Той заповяда да акостираме до един нисък остров, от който беше тръгнал да прави открития. От този остров, който той знаеше и който се намира в съседство със земята Куба, започна откривателското пътешествие. Отплава в сряда, на 27 този месец, прекоси малкия залив, който има малко повече от 90 левги, и пое на югозапад.

Земя видяхме следващата събота; първата, която открихме, беше остров; той е малък, има 20 левги обиколка и не произвежда нищо, което би могло да бъде полезно. Показахме на индианците златни зрънца и бисери; те се възхищаваха на тези неща и молеха да им ги дадем. Те са воини, снажни стрелци.

От този остров можеше да се стигне до друга високопланинска земя, намираща се в съседство; разстоянието до нея беше само 10 левги. Адмиралът потегли на пладне; там уловиха един индианец, за да служи като преводач на тази голяма земя, и той назова няколко провинции в тази страна. Пуснахме котва на едно място, което адмиралът нарече Пунта де Каксинас; оттам започнаха откривателските експедиции по това крайбрежие. Но понеже ветровете бяха насрещни, напредвахме съвсем бавно; през деня не се отдалечавахме много от крайбрежието и всяка нощ хвърляхме котва досами брега. Крайбрежието е много опасно или поне нечуваните бури и урагани го правеха такова през тази неспокойна година. През цялото това плаване адмиралът не изпускаше от очи земята, както някой би плавал от нос Сао Висенте все покрай брега до нос Финистере; на 15 левги отвъд тази издадена ивица той влезе във владение на голяма река и я нарече Рио де ла Посесион.

По-нататък земята представляваше много ниска равнина, жителите бяха крайно диви, а страната неплодородна. Почти на самия край сушата образуваше издадена ивица, плаването около която беше изпълнено с най-страшни опасности; той нарече тази ивица Грасиас а Диос.

Напредна по-нататък и стигна до провинция Кариаи, която представлява високо плато; жителите бяха много дружелюбни, те са твърде схватливи и любопитни; чудеха се много на всички предмети, които им показвахме; а някои от старейшините носеха накити от „гуани“ (сплав от злато и мед); имаха памучни тъкани. По цялото крайбрежие ходят голи, но мъжете и жените прикриват срамните си части с вид платно, изработвано от влакна, които извличат изпод дървесната кора; телата и лицата им са изрисувани като на варвари. Там видяхме свине и огромни горски котки и ги донесохме на корабите; взехме един индианец за преводач, от което те бяха малко недоволни.

Оттам адмиралът продължи нататък, като се отбиваше в заливите с надежда, че ще намери теснина, и стигна до един голям залив; тази земя се нарича Серабаро. Там намерихме първия образец фино злато, което един индианец носеше на гърдите си като медалион и ни го даде при размяната; хванахме индианци, за да разберем откъде идва това злато и къде го копаят. Оттам започнахме размяната по цялото крайбрежие.

Като се ръководеше от сведенията, получени от индианците, адмиралът потегли към друг голям залив, наречен Абурема. Местността беше високопланинска и труднодостъпна, туземците живееха в планините. Там срещнахме индианец, който каза, че ако плаваме покрай брега, след половин ден ще намерим каквото търсим. По цялото крайбрежие жителите са толкова диви, а всевъзможните държавици толкова разпокъсани, че дори и когато са отдалечени само на 20 левги, хората вече не се разбират помежду си.

Напуснахме този залив и поехме по реката на име Гуига; по крайбрежието се появиха много индианци, въоръжени с лъкове и стрели, а някои имаха златни огледалца на гърдите. Тези индианци се отнасяха пренебрежително към предметите, които им давахме, и ни гледаха отвисоко. Тази земя е разположена на крайбрежието, тя е неравна и гъсто залесена; по брега няма селища, а чак на 2–3 левги във вътрешността на страната. От морето не може да се отиде там по суша, а само с лодки по реките.

Оттук адмиралът отплува до друга провинция, наречена Кобраба, но понеже там нямаше пристан, не се опитахме да хванем индианец за преводач; набързо разгледахме цялото крайбрежие на Верагуа, без да открием там тайната на рудниците, и потеглихме да откриваме нови земи; все по-рядко се мяркаше злато.

Последното му откритие беше една земя, край която намерихме малък залив; той го нарече дел Ретрете; там индианците имаха нещо като копачки от лихо злато; много от техните обичаи доста припомняха нравите и обичаите на индианците от земята на бисерите и в отделни морски карти някои мореплаватели я отъждествяват с тази, която откриха Охеда и Бастидас, т.е. с бисерния бряг; земята, която адмиралът откри, може да има всичко на всичко 350 левги повърхнина.

В този залив вдигнахме платна, за да се върнем към земята, която остана зад нас, защото според данните, получени от индианеца, който служеше за преводач, по-нататък нямало злато, а рудниците се намирали в земята Верагуа. Стигнахме до река Верагуа, в която корабите не можаха да влязат, и недалеч оттам открихме друга река — Иеебра, в която корабите влязоха; тя се намира в страната Верагуа.

По-късно адмиралът разпита тамошния кацик къде се намират рудниците и той с готовност показа в каква посока и дори прати двамата си синове с християните да ги заведат до рудниците. Адмиралът се държеше много любезно с тях; най-сетне, двадесет дни след влизането на корабите в тази река, открихме рудниците; те се намират на 8 левги от залива, наречен Санта Мария де Белен. Местността е труднопроходима, планинска и там има много реки; през някои от тях се минава тридесет и два пъти. Намерихме няколко рудника, отворени от самите индианци, на дълбочина половин човешки бой; те са много сръчни в добиването на злато. Там отидохме седемдесет и пет мъже и за един ден добихме два или три кастеляно злато без никакви инструменти, само като го вадехме от рудниците, подготвени от индианците; то е много ситно и повече не се върнахме там. Не бяхме навлезли на повече от 10 левги навътре в страната. Не научихме нищо друго, освен това, че във вътрешността живеят твърде многобройни народи; но понеже сведенията не бяха много достоверни, адмиралът не искаше да праща хора да проверяват това. След това отвлече кацика и му стори голямо зло, като изгори селището му, а то беше най-хубавото на цялото крайбрежие, къщите бяха най-добре построени, от много хубаво дърво, целите покрити с палмови листа. Хванаха и синовете на кацика и взеха някои със себе си, което предизвика възмущение сред всички жители. Не мога другояче да си обясня това освен като извършено по заповед на адмирала, а той дори нарече това място „свободно пристанище“. Напусна го, защото след затварянето на кацика индианците нападнаха испанския лагер и избиха и раниха мнозина. Един от корабите течеше много и остана в реката, тъй като не можа да излезе от нея; вторият остана в друг залив на крайбрежието, защото той най-силно беше пострадал от корабните червеи и вече беше много стар. С другите два кораба адмиралът потегли към Еспаньола, която по неговите думи е само на 150 левги, и спря при остров Куба на повече от 100 левги преди Еспаньола. Моряците бяха останали без карти, защото адмиралът им взе всичките, които имаха; казваха, че една грешка, допусната в началото, довела до объркване в откритията. Плавахме покрай брега на Куба чак до нос де ла Крус на 50 левги от остров Еспаньола, до който той лесно можеше да отиде. Тогава пътуването щеше да бъде по-кратко и нямаше да претърпим злополуките, които ни сполетяха в плаването към остров Ямайка, където останахме 14 месеца. А през това време трябваше съвсем безполезно да се изхарчат големи суми за издръжка на екипажа и корабите. Никой не знае добре мотивите за това отиване до Ямайка. Пристигна и хвърли котва в Санлукар в четвъртък, на 7 ноември 1504 г.

Предадох на адмирала, а той на един от своите хора, всички докарани от Кастилия предмети, предназначени за размяна. Запазил съм точния списък на всичко това и мога да го представя при поискване, а също и списък на амунициите, корабните принадлежности и железните инструменти, които се загубиха, и ще кажа по чия вина.

Този, който получи предметите, предназначени за размяна, и ги използваше, се нарича Педро Гентил от Палос, слуга на адмирала.