Боб Фенстър
Още простотии (3)

Втора глава
Възкресяване на мебелите
И други глупави игрички със съдбата

Стъпка 1: Гледайте съдбата право в очите.

Стъпка 2: Възползвайте се от всички слаби места в златния си шанс.

Стъпка 3: Добре дошли в историята! Да ви е честито!

* * *

Платната на Амедео Модиляни не стрували кой знае колко, докато художникът бил жив. Ала след смъртта му цената им достигнала баснословни размери.

Мнозина собственици на парижки кафенета, на които Модиляни заплащал с рисунки, се сдобили с неочаквания шанс да осребрят инвестициите си.

Ала един от тях изгубил цяло състояние, защото съпругата му била изстъргала боята от платната на художника, за да ги ползва за покриване на легла и дивани.

* * *

Един механик от морската пехота, на служба в Испания през 2003 г., решил да провери нивото на горивото в реактивния бомбардировач, за който се грижел, обаче си забравил фенерчето. Няма проблеми. Колко му е да вземеш назаем запалката на свой колега?!

Колкото и да не ви се вярва, човекът оцелял. И се превърнал в легенда в американската армия.

* * *

Холандският мистик Джон Рьолевелд събирал животински кости в продължение на четиридесет години, защото бил убеден, че животните, на които някога са принадлежали тези кости, ще бъдат възкресени в Деня на Страшния съд.

Събирал също така и счупени мебели и повредени машини — смятал, че Господ ще възкреси и тях.

* * *

Ана Едисън Тейлър е първият човек, който се спуснал по Ниагарския водопад в бъчва и оцелял. Това станало през 1901 г. Но какво я превръща в кандидат за легендарна простотия? Жената не можела да плува. И ако бъчвата не се оказала удивително здрава, надали и главата й щеше да се радва на същото.

* * *

Купете си няколко билета от лотарията — винаги има шанс да ударите джакпота. Отпрашете за Вегас или за Атлантик Сити — малко ще спечелите, много ще загубите.

Но всички тези удоволствия вече не изглеждат чак толкова невинни, като погледнете зашеметяващата статистика — всяка година американците губят над 22 милиарда долара в хазарт.

Вярно е, че все някой забогатява от картите, но това надали са картоиграчите!

Въпреки тези гигантски загуби 39 процента от американците са твърдо убедени, че най-добрият начин за забогатяване са билетите от лотарията. А после се чудим защо телемаркетите са все на печалба!

* * *

Проповедникът от деветнадесети век Уилям Милър бил много убедителен пророк. Когато обявил, че краят на света ще бъде на 3 април 1843 г., стотици от неговите последователи се самоубили. Държали да са първите от истински вярващите, които Господ ще възнесе на небето.

Други от покръстените от Милър се опитали да се изстрелят към небето по по-пряк път — хвърлили се от билата на хълмовете с ръчно изработени крила, прикрепени с връв към гърбовете им, превръщайки по този начин своя наставник в първия човек, специализирал се в разрешаване на духовните проблеми на идиотите.

Ала въпреки многократните провали на всички тези усилия, когато Милър обявил нова дата за края на света — 7 юли 1843 г., — хиляди от неговите последователи (от онези, които все още не се били вредили да се самоубият) си изкопали собственоръчно гробовете и седнали в тях в трепетно очакване на Божието спасение.

Но не и преди да допринесат за забогатяването на своя учител, купувайки си от него уникални небесни роби за мига на възкресението, които можели да отнесат със себе си в рая — на специални цени.

* * *

Анонимен критик изпратил писмо на проповедника Хенри Уорд Бийчър. Писмото съдържало една-единствена дума: „Глупак.“

Свещенослужителите могат само да си мечтаят за подобна находка. Давайки си сметка за това, Бийчър се възползвал максимално от случая. Ето как се обърнал той към своето паство в редовната си неделна проповед:

„Известни са ми много примери, когато човек пише писмо, но накрая забравя да си напише името. Ала това тук е единственият случай, в който човек се подписва, но забравя да напише писмото.“

* * *

Когато военният кореспондент и телевизионер Едуард Р. Мъроу бил момче, се хванал на бас с един приятел, че може да залегне по-бързо, отколкото оня би могъл да натисне спусъка на детската си пушка. Изгубил баса. Хартиеното топче го праснало между очите.

Мъроу оцелял, за да се превърне в един от най-интелигентните хора в телевизията, макар да е доста съмнително с какво именно допринася телевизията за повишаване на човешкия коефициент на интелигентност.

* * *

Уилям Пит бил премиер на Великобритания в началото на XIX век. Някакъв лекар го посъветвал, че пиенето по една бутилка портвайн на ден е полезно за неговото здраве.

Пит бил добър по математика — веднага изчислил, че ако увеличи портвайна на шест бутилки на ден, ще стане шест пъти по-здрав. И така увеличил с няколко пъти скоростта си на преминаване от премиерското кресло в гроба, озовавайки се там на четиридесет и шест годишна възраст.

* * *

Джоузеф Гулд произхождал от заможно семейство и завършил Харвард. Ала не след дълго демонстрирал добре стаяваната си до момента лудост, като се отправил за Северна Дакота на измислена от самия него изследователска мисия — измерване главите на петстотин индианци от племето мандан и на хиляда — от племето чипеуа.

След като приключил работата си, посветена на науката на физиологическата ирелевантност, малко преди Първата световна война Гулд се преместил в Гринич Вилидж, където се превърнал в първия поет — бохем.

Веднъж занесъл в редакцията на малко списание критически отзив за книга, ала хората там отказали да го публикуват, защото отзивът се простирал на цели двеста страници.

Гулд се сдобил с прозвището „Професор Чайка“, защото имитирал пред туристите звуци на птици — за по една чашка изпълнението. Впоследствие се самообявил за водещ световен експерт по езика на чайките.

* * *

Джон Клийвс Саймс бил запасен офицер, който се сражавал за Съединените щати през войната от 1812 г. После се оттеглил от армията и решил, че Земята е куха.

Години наред ентусиазираният Саймс се опитвал да събере пари, за да организира експедиция, която ще влезе в кухата Земя през Южния полюс и ще излезе от Северния.

Идеята за кухата Земя не е нова — и други хора са излизали с подобно твърдение. Но в случая най-интересна е логическата обосновка зад концепцията на бившия офицер — че Господ не може да създаде други планети, освен кухи, защото е пословично пестелив. Изключено е Бог да изхаби толкова много материал за изработване на твърди планети, когато далеч по-пресметливо е да създаде кухи такива, та хората да могат да се настанят и във вътрешността им.

Накрая Саймс намерил подкрепа за своята идея в американския Конгрес — институция, радваща се на богат опит в областта на кухотата. И така, през 1829 г. два кораба отплавали от американските пристанища по посока на Южния полюс, за да докажат правотата на теорията на Саймс. И до ден-днешен от тях няма ни вест, ни кост.

* * *

Когато на 7 декември 1941 г. всички радиостанции в САЩ съобщили за японското нападение над Пърл Харбър, хората решили, че това е поредната радиоизмама — като историята на Орсън Уелс за нашествието на марсианците. Този път никой нямало да може да ги заблуди. И всички се засмели и си продължили всеки по своята работа.

Ала смехът им не продължил особено дълго.

Но дори и когато американците все пак повярвали, че атаката над Пърл Харбър е истина, реакциите им били твърде разнопосочни. Списание „Лаüф“ например разказва как в разгара на най-лютите битки в редакцията на един аризонски вестник се обадил човек, за да попита какъв е резултатът от мача между „Кардиналите“ и „Чикагските мечки“.

Читателят не сдържал и оплакванията си: „Абе, вие там не получавате ли и някакви свестни новини, освен онези военни глупости?!“ Не получавали. И то за доста дълго време.

* * *

В чест на Четвърти юли 2001 г. един мъж от Канзас Сити напълнил фурната на печката с фойерверки и взривил кухнята си.

Оцелял. Което му предоставило още един повод за празнуване, ала го лишило от фойерверки, с които да отбележи празника.

* * *

Четири любопитни образци на тъпотата, създала свое лично виждане за света:

1 Британският майор Питър Лабелиер, починал през 1800 г., имал непоклатими виждания за объркания ни свят. В завещанието си изрично подчертавал, че държи да бъде погребан във вертикално положение, при това с главата надолу. Защо, вероятно ще попитате вие?

„Светът и без това е обърнат с главата надолу — обяснявал лаконично Лабелиер. — Така че е крайно време и аз да застана в правилна посока.“

2. Ексцентричният британски философ Джеръми Бентам бил твърдо убеден, че хората не трябва да бъдат погребвани след смъртта си. Препоръчвал мумифициране, след което мумиите да бъдат поставяни като статуи из градините, така че децата никога да не губят досега със своите предшественици. Сещате ли се какво е станало, когато самият той починал? Да, прави сте. Тялото му било подложено именно на този процес. Облечен в любимия си костюм, Бентам бил варосан, а после изложен в дървен шкаф в Лондонския университет.

3. По някаква вече забравена причина, след смъртта на композитора Йозеф Хайдн през 1809 г. главата му била отделена от тялото.

Отрязаната глава била открадната от френолозите (специалистите по черепните издутини), които потривали ръце, предвкусвайки насладата от проучването на главата на един гений. Години по-късно главата на Хайдн била изложена във Виенската музикална академия. Но едва през 1954 г. на някакъв човек му хрумнало да се запита за какво, прочее, ни трябва главата на един умрял композитор. И веднага всички отчели случилото се като нечувано светотатство. Така главата на Хайдн най-сетне била върната, за да се съчетае с долната част от останките му.

4. В музея на филаделфийския медицински колеж „Матър“ могат да се видят всевъзможни експонати. Един от най-странните е на жена, починала през 1792 г. и погребана в почва, пълна с химикали, превърнали тялото й в сапун.

* * *

Наградата за най-изпуснали му края тъпоглавци се връчва на вестник „Чикаго таймс“ за жалбите по повод една отвратителна президентска реч.

Вестникът каканиже: „Навярно бузите на всеки американец се зачервяват от срам, докато чете глупавите, плоски и разводнени изрази на човека, когото сме принудени да представяме пред интелигентните чужденци като президента на Съединените щати.“

Точно така. Вестникът бичува Ейбрахам Линкълн заради прочутото му Гетисбъргско обръщение.

* * *

След премиерата на операта „Кармен“ от Жорж Бизе критиците я заклеймяват като „неприлична“. Публиката не желае да я гледа повече. Унизеният композитор умира съкрушен само три месеца по-късно.

Днес „Кармен“ се смята за една от най-великите и най-популярни опери на всички времена.

* * *

На актьора Джеймс Ърл Джоунс бил връчен почетен плакет, на който би трябвало да пише: „Благодарим ви, Джеймс Ърл Джоунс, задето поддържате мечтата ни жива.“ Ала гравьорът допуснал абсурдна грешка, изписвайки името „Джеймс Ърл Рей“. Това е човекът, осъден за покушението срещу Мартин Лутер Кинг-младши.

Джоунс не се обидил. Казал, че и без това понякога го представят като Джеймс Ърл Рей. Хората са принудени да помнят толкова много известни имена, че било напълно нормално и да ги пообъркат понякога.

* * *

През 50-те години на XX век всички родители в Съединените щати се притеснявали, че децата им могат да се заразят от детски паралич. Затова, веднага след откриването на ваксината, правителството създало програма за ваксинация на децата из цялата страна. Ала запасите бързо свършили. Овета Кълп Хоби — федералният администратор, отговарящ за програмата, заявила, че „ваксините свършили, тъй като никой не е могъл да предвиди обема на търсенето им“.

Така е, никой. С изключение на всички в страната, които не работят за федералното правителство.

* * *

Джон Митън — британски аристократ от деветнадесети век, достигнал до гениално прозрение как да лекува упоритото си хълцане. Подпалвал дрехите си. А след като прислужниците му спасявали кожата, като изгасяли скоростно пожара, Митън надавал радостен крясък: „Най-сетне! Хълцането ми спря!“

* * *

През 2002 г. немската авиокомпания „Луфтханза“ предложила на своите клиенти необичайна оферта — „носталгично пътуване над Лондон“. Англичаните, оцелели след бомбардировките през Втората световна война, можели да се насладят на спомените си, носейки се в небето в немски бомбардировачи — същите, които бомбардирали града им по време на войната.

* * *

През 2002 г. конгресменът от Охайо Джеймс Трафикант първо бил осъден за вземане на подкуп, данъчни измами и рекет. Едва след това бил изритан от Конгреса.

Накрая той окончателно сринал репутацията си, като заплашил телевизионните оператори по следния начин: „Ако веднага не разкарате тези камери от лицето ми, ще ви бомбардирам със стомашни салюти от 8,6 степен по скалата на Рихтер и ще видите дали някой ще остане в залата!“

* * *

През 1357 г. Инес де Кастро била коронована за кралица на Португалия. Ще кажете — какво му е тъпото на това? Е, все има нещо. По време на коронацията си жената била вече мъртва. От друга страна обаче, мъртвият владетел вероятно причинява на своите поданици далеч по-малко мъка, отколкото живият.

* * *

Актьорът Джон Уейн участвал в толкова много уестърни, че накрая решил, че се е превърнал в специалист по историята на Дивия запад. Ето част от неговите велики прозрения: „Не смятам, че сме сторили нещо лошо, като сме им отнели тази велика страна. В крайна сметка по онова време е имало прекалено много хора, нуждаещи се от нови земи, а индианците съвсем егоистично се опитвали да си я задържат само за себе си!“

Чудно дали филмовата звезда е била на същото мнение по повод собственото си огромно имение.