Боб Фенстър
Още простотии (16)

Петнадесета глава
Да яхнем бика и да поменем с добро
Кравите — неповторимият свят на шантавите ексцентрици

Възможно ли е да бъдеш едновременно голямоглав и ексцентрик? Разбира се. Стига да си готов да положиш допълнителни усилия.

Точно както е сторил и Джон Митън — британски аристократ от деветнадесети век, който внезапно се почувствал изключително виновен заради наследеното от него богатство. Когато подобно нещо се случи на относително нормалните богаташи, те просто дават част от парите си за някоя благородна кауза и успяват да подобрят психическото си здраве, като си вдигнат чукалата и отлетят за Ривиерата — това райско кътче за оперираните от чувство за вина.

Ала не и Митън. Неговото чувство за вина го направило пристрастен към един странен навик — лов на диви патици гол в снега. Едно от другите доказателства за ексцентрично разхлопаната му дъска е и прякорът му — Манго, Кралят на киселите краставички.

Хайде бе!

Но да не си мислите, че Манго е самотен ездач? Нищо подобно! Следва списък на неговите последователи.

* * *

Бащата на писателката Луиза Мей Алкът — Еймъс, вярвал в доброто и етично отношение към буболечките.

Не че това го правело особено добър съсед. Защото когато откриел колорадски бръмбар по картофите си, той не го убивал — напротив, събирал всички бръмбари. След това обаче ги пускал да си живеят на свобода в съседската градина.

* * *

За да демонстрира как е спечелил великия си прякор „Устата“, през 1983 г. Джим Пърол изпушил едновременно 140 цигари.

Незнайно защо обаче американската индустрия отказала да почете опита на Пърол да приложи принципа на ескалиращата икономика към стратегията за самоубийство посредством цигари.

* * *

Ученият от Кеймбридж Чарлз Огдън много мразел да бъде разсейван по време на своите академични занимания, особено от шум, идващ от улицата. А за да го заглуши, той пълнел кабинета си с шумно тиктакащи часовници и радиоапарати, пуснати до дупка. Едва тогава успявал да се съсредоточи и да работи цяла нощ. Вечерята му се сервирала на зазоряване.

* * *

През 80-те години на XX век Християнската апостолическа църква в Цион, щата Илинойс, си била ни повече, ни по-малко репресивна секта. Неин ръководител бил Върховният надзирател Уилбър Волива.

Някои от неговите странни навици и привички се превърнали в заповеди за цялата секта. Сред тях се включвали: никакъв бекон, никакви стриди, никакво подсвиркване, никакво тананикане. Всички трябвало да си бъдат по леглата до десет часа вечерта и всички негови последователи да вярват, че Земята е плоска.

* * *

На всички свои турнета актрисата Сара Бернар си носела за късмет един чудноват талисман — ковчег.

* * *

Английската кралица Елизабет I, изглежда, притежавала определен чар. Но през последните десет години от живота си категорично отказвала да си мие лицето.

* * *

Художникът отшелник Едуард Лийдскалнин посветил двадесет години от живота си на създаването на замък от корали и на обширна градина с коралови скулптури в отдалечено кътче на Флорида, където почти никой не можел да зърне творбите му.

И макар да нямал семейство, Лийдскалнин написал и публикувал книга със съвети за семейството, в която подсказвал на родителите да не позволяват на децата си да се усмихват защото от това се получавали бръчки.

* * *

Уилям Харви — английски придворен лекар от седемнадесети век, имал един необичаен навик — да прибавя в края на думите повече букви от необходимото. Под неговото перо думата „крава“ изглеждала като „кравааа“, а „син“ се превръщала в „синнн“.

* * *

Мартин ван Бутчел — именит лондонски лекар от осемнадесети век, винаги държал белите му коне да бъдат изрисувани с пурпурни петна, когато излизал с тях из града.

* * *

Друг английски ексцентрик — сър Татън Сайкс — бил вманиачен на тема телесна топлина. На разходка из природата излизал облечен с пластове палта, които изхвърлял едно след друго със затоплянето в средата на деня.

Селските момчета си изкарвали добри пари, вървейки след него и събирайки палтата му, които после му продавали за по шилинг парчето. И така — всеки ден.

* * *

Ерцхерцог Франц Фердинанд от Първата световна война не можел да търпи гънки по облеклото си. Затова преди всяко свое излизане на обществено място карал своите слуги да го зашиват за костюмите му.

Тази мания се оказала фатална, когато в Сараево извършили атентат срещу него. Хората на ерцхерцога не успели да срежат дрехите му достатъчно бързо, за да спрат кървенето. Жалко, че тогава не е имало по-добри копчета — нищо чудно те да бяха успели да предотвратят Първата световна война.

* * *

Матю Робинсън бил английски лорд от осемнадесети век, така че смахнатото му поведение обикновено му се разминавало. А то било от воден тип.

Полуотшелникът Робинсън прекарвал дните си в океана — целия ден. А през зимата се къпел по цял ден във вана, поставена навън. Държал храната му да му бъде носена там и също оттам ръководел цялото си имение — потопен до шия във водата.

* * *

Поетът битник Джо Гулд прекарвал студените нощи в Гринич Вилидж навън, а за да не настине, натъпквал под костюма си вестници. Но бохемът отказвал да използва каквито и да било други вестници, освен „Ню Йорк таймс“, изтъквайки, че „дълбоко в сърцето си е сноб“.

* * *

Английският ексцентрик Чарлз Уотъртън превърнал имението си в резерват за птици. Но не за онези птици, които повечето хора смятат за домашни любимци. Сред птичата популация в имението на Уотъртън можели да се видят мишелови, гарги и свраки, които той определял като жертви на нечувана дискриминация.

Самият той спял на пода в една празна стая в своята огромна къща, а вместо възглавница използвал парче дърво.

Освен това имал обичая да се крие от своите гости, а по някое време изскачал изневиделица и ги захапвал за глезените.

* * *

Джон Хенри Патерсън — богатият основател на Националния монетен регистър, си вземал вана по четири пъти на ден. Държал, освен това, бельото му да бъде ушито от същия филц, с който се покриват масите за билярд.

* * *

Джими Хърст бил голям почитател на традиционния британски лов в средата на деветнадесети век. Самият той обаче не бил голям традиционалист. Вместо обичайните коне и хрътки, които останалите английски джентълмени използвали по време на това благородно занимание, той яхвал бик, а за преследване използвал обучени прасета.

* * *

Кралят на Англия Едуард VII имал една от онези чудновати привички, които, ако сте решили да придобиете, най-добре е още отсега да си подадете документите за кралски пост. Карал прислугата си да записва в тефтери теглото на всеки посетител и гост в неговия замък.

* * *

Джонатан Суифт, авторът на „Пътешествията на Гъливер“, си измислил свой неповторим начин на пътешествие — броял всяка своя стъпка. По този начин Суифт бил наясно колко точно стъпки са необходими за ежедневните му разходки из природата.

* * *

Светците често се подлагат на изпитания, за да проверят степента си на отдаденост към мистичните проявления. Света Франческа измислила неповторим начин за изпитване на вярата си, заради който, ако не беше светица, отдавна щяха да я затворят в стая с подплатени стени — изгорила се с горещ бекон.

* * *

В най-важната фаза на своите изследвания английският физик Оливър Хийвисайд се хранел единствено с купички прясно мляко. Докато работел пък във ветровитата си лаборатория, се загръщал в пластове одеяла, а вместо шапка на главата си слагал калъф за чайник.

* * *

В Лихтенщайн фермерите редовно публикуват некролози в местните вестници за смъртта на всяка тяхна крава.

* * *

През деветнадесети век графът на Алдбъро — Бенджамин Стратфорд, пропилял цялото семейно богатство, за да построи най-големия балон на света. Опитите му изгорели, когато хангарът неочаквано се подпалил.

Графът прекарал последните години от живота си в хотелско уединение. Държал храната му да се носи до стаята, но не позволявал на камериерките след това да му отнасят подносите.

Когато починал, заварили цялата му стая натъпкана с камари немити съдове.

* * *

Оксфордският професор Ричард Порсън пиел толкова много, че накрая вените на носа му се пръснали и го обезобразили. Обаче на професора изобщо не му пукало. Разкарвал си се из района на университета с палто, покрито с паяжини и с хартиен конус, залепен на носа.

* * *

Джон Биг бил учен и уважаван член на правната гилдия през управлението на английския крал Чарлз I. Но Биг имал една смахната привичка, която автоматично го отличавала от останалата част от британския елит — обичал да пришива по всичките си дрехи разнородни парчета кожа.