Уилям Форсчън
Облогът на Наполеон (12)

11

Ярослав се оглеждаше слисан. Почти час войниците се появяваха на многобройни групи. Стотината оръдия на голямата батарея вече бяха на подготвената си позиция. Полковете на пехотата и прославената императорска гвардия се подреждаха в колони, готови за атака. Последни попълниха армията различните кавалерийски части — хусари, улани, драгуни. Накрая беше тежката конница, кирасирите с излъсканите си метални нагръдници и шлемове.

Той наблюдаваше, без дори да забележи, че още в първите минути Наполеон се премести при масата на щаба. И сякаш с махване на магическа пръчица го наобиколиха помощниците му.

Дъждът спря, но земята под краката им вече беше разкаляна. Слънцето светеше все по-ярко. Ученият виждаше неколцина маршали и множество офицери от всякакви части. Чертите на повечето бяха отчетливи и почти наподобяваха одухотворените лица на истински човеци, други имаха леко размазания лик на статисти в лошо заснета холограма.

Непрекъснато му се налагаше да се отърсва от илюзията, че вижда точно това — триизмерно представление. Само че препусналият наблизо конник го опръска с кал, а един от маршалите го отмести грубовато от пътя си, за да стигне до императора.

— Ярославе! — Заповедният тон на Наполеон го стресна. — Стига си се разсейвал. Щом си началник-щаб, искам те наблизо!

Старият философ и историк доближи масата с неловкото усещане, че всички офицери от щаба го гледат втренчено. Виждаше великолепните им униформи и изведнъж осъзна колко неподходящо за случая е облечен самият той. Носеше свободна туника с едва ли не гафски десен, в бледожълто с алени кантове, и червен панталон, подчертан от най-моден аксесоар — пояс от лилав полиестер вместо обикновен колан. Прииска му се и той да имаше на главата си триъгълна шапка, а на раменете златни еполети.

— Помниш ли подробностите на битката? — попита пълководецът.

— Както е описана от историците — кимна Ярослав. — Чел съм трудовете на Ротенберг, Чандлър и Шнайд. Според мен са най-добрите познавачи на твоето време.

Сянка на уплаха мина по лицето на Наполеон, но той само тръсна глава.

— И какво мислят за моята стратегия?

— Ти и генералите ти сте допуснали няколко грешки. Жером не е трябвало да се въвлича в схватката при Угомон. На левия фланг е било по-добре да има само прикриващи маневри, за да приковеш на място десния фланг на съюзническите сили. Нали такова е било първоначалното ти намерение, но заповедите ти не са били разбрани. Само застраши десния фланг на Уелингтън, за да задържиш елитните му части в прикриването на пътя за отстъпление по брега. И непременно избягвай смъртоносния капан на Угомон!

— Продължавай! — натърти императорът.

Ярослав лесно можеше да си представи как корсиканецът е предъвквал болезнените спомени стотици нощи наред. Сега щеше да се възползва от плодовете на терзанията.

— Защо да им обяснявам, та те не са живи хора — тихо напомни старецът.

— Знам какво представляват! — отсече пълководецът. — Но за момента са съвсем истински и трябва да разберат. Поне ще постъпват според нашите заповеди!

Ученият преглътна на сухо, защото погледът на Жером или неговото подобие съвсем не беше доброжелателен. Явно не му се искаше да обсъждат някогашната му грешка пред всички.

— Най-важното е да ръководиш пряко сражението през цялото време! — изрече Ярослав тежко и на свой ред се вторачи пронизващо в червенокосия маршал Ней. — Може би си смятал Уелингтън за посредствен военачалник и си се занимавал само с десния си фланг, но Ней е допуснал твърде много грешки.

— Това е възмутително! — изръмжа маршалът. — Кой е този дърт пръч в безвкусната пижама?!

— Моят началник-щаб за тази битка — сопна му се Наполеон.

Гласът му натежа от мрачна сила.

— Но…

— Никакво „но“! Може би си Ней, може и да не си. Но подозирам, че би направил същото като някогашния ми съратник.

Наполеон заобиколи масата и докосна рамото на мъжа.

— Първия път ни победиха. Ти сгреши и аз трябваше да предвидя това. Нека поне сега се справим по-добре. Защото допускам, че и онзи… — посочи далечния рид, където се бяха строили войниците от Британия, Холандия и Хановерското княжество, — … ще постъпва различно, ще се опита да предусети промените, които ще направя. — Усмихна се на Ней. — Трябваше да възложа на тебе да подгониш Блюхер, а не на Груши. Винаги си е бил муден. Искам прусаците да бъдат спрени и ти ще им препречиш пътя! Ней, имам нужда от тебе, за да победя!

Изражението на маршала веднага се смекчи.

— Радвам се отново да бъда до вас, Ваше величество.

А в това време Ярослав размишляваше, че зад това странно сражение трябва да има все някаква скрита цел, от която могат да се възползват по-късно. Допускаше, че механичният господар на Сферата се е оплел в изкривената си логика. Дали пък едно поражение не би му помогнало да се опомни?

С ъгълчето на окото забеляза облаче дим откъм вражеските линии, които все пак бяха само на осемстотин метра. След миг стреляха всички оръдия на противника. Още секунда-две и се чу тънък вой, на петдесетина крачки от него изригна гейзер от кал. От обезглавеното тяло на ординарец пръснаха кървави струи.

— Богове, истинско е! — писна старецът.

В предните редици един конник крещеше, стиснал остатъка от лявата си ръка.

Вече нямаше значение дали тези хора са живи. Щом забеляза откъснатата ръка, Ярослав едва потисна напъните за повръщане.

— Да, не очаквах друго от Уелингтън — невъзмутимо отбеляза Наполеон, взрял се в отсрещната армия. — Значи този път е решил да започне пръв. Ней, чуй заповедите ми, а после препусни по-бързо от птица! Поеми командването над дивизиите на Груши. Искам да ги поведеш насам, за да подкрепиш десния ни фланг при Плансеноа. Ще трябва да изминат двадесет километра и да са готови за сражение, преди денят да е свършил. Успееш ли, на тебе ще се падне славата за тази победа!

Маршалът отдаде чест и извика да му доведат коня. Яхна го и прескочи в галоп оръдие, преобърнато от британски снаряд.

— Този път няма да се провалим! — кресна Наполеон с пълно гърло.

Ярослав като че усети с кожата си заряда на вдъхновението, от който настръхнаха мъжете около императора. За миг и той забрави ужаса си от взривовете наоколо. Корсиканецът го повика при себе си и посочи една от картите на масата.

— Уелингтън вече направи сериозни промени, като ме изпревари с артилерийския обстрел. Но ще е голям глупак, ако още сега се престраши да нападне. Едва ли може да разчита и на половината от армията си. Другите бяха с мен само допреди година! Изобщо не горят от желание да се бият и ще се измъкнат, щом смажем британците.

Поредният снаряд избухна точно зад тях и размята още неколцина от щабните офицери.

— Опитва се да приключи набързо — отбеляза Ярослав. — Предлагам да се дръпнем извън обсега на оръдията му.

Наполеон го зяпна, сякаш виждаше безумец.

— И войниците да видят как техният император се плаши от лек дъждец?

Басак изръмжа на стареца:

— Не съм виждал такава веселба от години! Кога ще мога да се разкърша?

Корсиканецът се засмя и го тупна по гърба.

— Можеш ли да яздиш? — Гаварнецът изсумтя обидено, макар че виждаше тези животни за пръв път в живота си. — Добре, като му дойде времето, ще участваш в атаката на гвардията. Колко е часът?

— Десет и половина, сир — побърза да съобщи ординарец.

— Тогава започнах точно в единадесет. Явно съм закъснял. — Императорът погледна окаляните си ботуши. — Все още не може да премести артилерията си напред. Предайте, че искам голямата батарея да открие огън вляво от техния център, където са британците.

След няколко минути тежък тътен разтърси полето. Императорът наблюдаваше безстрастно и след малко каза:

— Жером, нападни ги отляво, но само с една дивизия. Нито войник повече! Искам да помисли, че там ще съсредоточим усилията си, затова действай, сякаш прикриваш готвещия се удар на основните ни сили. Разбра ли ме? — Намусеният жилав мъж кимна. — Гледай да не затънеш в Угомон, но ги накарай да се заблудят, че ако не го задържат в свои ръце, ще заобиколим десния им фланг и ще им отрежем пътя за отстъпление край брега. — След секунда вече обръщаше гръб на своя брат. — Д’Ерлон, на тебе се пада най-трудната задача.

— На вашите заповеди, сир — изпъна се пълният маршал.

— Точно след час, в дванадесет без четвърт, ще напреднеш натам.

Императорът сочеше малко имение и Ярослав предположи, че това е Ла Ей Сент по пътя за Брюксел, край което се бе съсредоточил центърът на съюзническите войски.

— Ще се движите в батальонни колони в разгърнат фронт на една дивизия и ще се врежете в отбранителните им линии.

Маршалът кимна, взрял се в полето.

— Кой ще ме подкрепя?

— Мило и Жакино. Кавалерийските им дивизии ще бъдат по десния ти фланг.

— А левия, сир?

— Голямата батарея ще се погрижи никой да не те тормози отляво.

— И въпреки всичко този фланг ще бъде уязвим. Ще ни ударят там.

— Нека те нападне, но трябва да издържиш. Дивизията на Башлу ще остане тук. Щом пръстта изпръхне малко, искам няколко подсилени батареи да се придвижат към Угомон. Нека засипят имението със снаряди, за да не застрашават оттам фланга ни, но едва когато Уелингтън премести частите си, за да се защити от нападението ни отляво. Д’Ерлон, щом насочи резервите си срещу тебе, Лобау с целия шести корпус ще нападне вдясно от тебе и ще обкръжим противника! — Озърна се към Ярослав. — Това ще е критичният момент. Лобау ще се вреже в техния ляв фланг, Уелингтън ще отдели сили, за да отблъсне атаката и тогава гвардията ще разбие на пух и прах неговия център. Допълнителните батареи ще прикриват отляво гвардията, а голямата батарея ще стреля над тях, за да смаже центъра още преди решителното нападение. И ще ги прекършим!

Близка експлозия отново опръска императора с кал.

— Вървете!

Военачалниците му се пръснаха с бодри викове и затичаха към конете, следвани от щабовете си.

— Да огледаме ли позициите? — предложи императорът.

Изобщо не се притесни, че един адютант му помогна да яхне коня.

— Не съм яздил от години — призна си и потупа животното, за да го успокои.

Ярослав не помръдваше.

— Ти пеша ли ще вървиш?

— Аз пък никога не съм се качвал на кон — смутолеви старецът, който твърде добре чуваше кискането зад гърба си.

Наполеон отсече нетърпеливо:

— Добре, някой ще води коня ти. Да побързаме!

Старецът се остави да го вдигнат върху седлото на дребна кобила, един хусар хвана юздите й и я поведе след императора. Спуснаха се по склона към голямата батарея, която продължаваше да обстрелва методично вражеските позиции. Бойното поле вече беше обвито в дим.

Очите на корсиканеца сияеха. Спря до знамето на една дивизия и се наведе да хване края на трицветната коприна.

— Мъже от Тридесет и трета, помня ви добре! — провикна се императорът.

Ярослав се взираше в редиците. Отначало почти всички лица бяха неясни, но щом императорът започна да ги оглежда, ставаха все по-живи, сякаш машината на Първобродниците още ровеше в спомените на Наполеон и като художник добавяше последните щрихи.

— Вие изтръгнахте победата в половин дузина сражения. Сигурен съм, че и днес няма да я изпуснете!

Войниците нададоха гръмовен вик, когато той целуна знамето. Корсиканецът продължи нататък и спря пред следващото знаме.

— Мъже от славната Двадесет и осма, вие бяхте с мен при Аустерлиц и първи пробихте отбраната на врага. Добавете още една легенда към величавата си история!

Неколцина се затичаха и благоговейно докоснаха хълбока на коня или калния ботуш на императора. Старецът видя сълзи в очите на Наполеон, когато препусна.

Кобилата на Ярослав едва успя да измине десетина крачки и едрокалибрен снаряд се заби в предните редици на дивизията. Корсиканецът дори не се обърна.

Ученият чувстваше, че може да се прости с разсъдъка си. Какво беше истинското, тук и сега? Логиката му подсказваше, че преживява въплътена илюзия. Битката при Ватерло бе останала три хиляди години назад в миналото.

Игра ли беше това? Гибелта на мъжете наоколо беше ли само сетивна измама? Можеше ли и той да загине в тази лудница? Никак не му се искаше да научи отговора на последния въпрос. Изведнъж се зачуди дали машината прониква и в неговите мисли. По-добре да не мисли за смъртта, каза си той, обзет от суеверен страх.

Но защо се случваше необяснимото? Възможно ли е и машината да загуби разума си?

— Питаш се какво става, нали? — подхвърли Наполеон, който го изчака.

— Може и така да се каже! — кресна Ярослав, за да надвика тътена на голямата батарея.

Пушеците наоколо воняха на развалени яйца, но Наполеон вдиша, сякаш се опияняваше от най-изискан аромат.

— Това е моят свят! — провикна се и обхвана с жест бойното поле. — Не знам защо този механичен Уелингтън го направи за мен, но кълна се в Бог, никога няма да забрави това сражение!

Старецът се ухили.

— Важното е, че можеш да опиташ още веднъж. Този път току-виж ти провърви.

Страдалческа гримаса разкриви лицето на императора, той доближи коня си до Ярослав и заговори по-тихо.

— Знам, че не е както преди… И все пак — усмихна се отново, — нима някой може да каже кое е истина, а кое — илюзия? Ще оставя главоблъсканиците на философи като тебе.

— Сражаваш се срещу машина — напомни ученият, стараейки се да остане донякъде безучастен, да не затъне в стремглавите събития. — Тя е способна да изчисли всеки вероятен обрат до последната подробност. Вярваш ли, че ще я победиш?

Облъхна го гореща вълна от поредния взрив.

— О, тукашният Уелингтън се стреми да ме премахне от сцената — подсмихна се Наполеон и пришпори коня си. — Твърде коварен похват в стремежа към победата.

Старецът се възползва от възможността.

— Знаем, че прониква лесно в мислите ни. Значи вече е научил всеки твой план.

— Един джентълмен не би постъпил така — възрази императорът. — А Уелингтън, дяволите го взели, беше точно от онези надменни, сковани английски благородници. Пък и какъв смисъл би имало? Така ще се загуби предизвикателството, духът на играта. Щом превърна илюзията в действителност, трябва да спазва правилата на творението си. Мисля, че това е ключът към тайната. Машината просто се измъчва от скука. Ето, има сили да създаде цял свят. Но искаше да се отърси от еднообразието. Предлагам й тази възможност. — Той поумува, загледан в Ярослав. — А щом настъпи моментът за сключване на примирие, ти ще диктуваш условия, каквито са ви необходими. Така ще ви се отблагодаря за шанса, който ми дадохте.

Снаряд помете неколцина войници от близката колона, струпвайки ги в кървава купчина. Наполеон не им обърна внимание.

— Смяташ ме за безсърдечен, нали? — попита с внезапно пламнал гняв. — Но генералът, захласващ се от обич към войниците си, няма да спечели нито една битка. — Добави по-кротко: — И твърде скоро ще полудее. Сега поне няма да се измъчвам, когато ги виждам да загиват.

Стигнаха до билото на хълма. Наполеон взе далекоглед от адютанта си. Набързо го завъртя към вражеските позиции.

— Изтеглят някои от частите си по-назад. Така постъпи и преди. Добре, значи нашата артилерия ги тормози достатъчно. Нека мине още половин час, за да изсъхне пръстта.

Ярослав усети, че му става прекалено топло. Слънцето грееше още по-силно. Тогава забеляза кораба, увиснал около километър над тях. Представи си каква е гледката отгоре. Не удържа на изкушението и размаха ръка в мръснишки жест. Зад него Басак изрева гръмко от удоволствие.

 

 

Алдин се превиваше от кикот на креслото.

— Старият дявол се е развихрил! — задави се Хобс и присмехулно отдаде чест на екрана, сякаш Ярослав можеше да го види.

— Всичко бих дал, за да съм долу с него… — завистливо прошепна Зердж.

— Онези оръдия доста ми приличат на истински — подхвърли Алдин.

— Че какво толкова? Доста годинки натрупах. Струва си поне да знам, че съм яздил до Наполеон при Ватерло.

— Повторение на Ватерло, макар и не по-малко смъртоносно — напомни Оиши, който се взираше напрегнато в екрана. — Но е толкова впечатляваше все пак… — добави печално. — В Япония не е имало такива армии от времето на Токугава. Бащата на моята майка е бил сред войниците му през гражданските войни. Винаги съм мечтал да поведа в битка полк самураи на коне!

— Да, ама на Ярослав му излезе късметът, а ние си висим тук — изсумтя гаварнецът.

— Вижте, прусаците се размърдаха — посочи Алдин към страничен монитор.

— Към края на деня ще трябва да се изправи срещу двойно по-многоброен противник. Няма начин да успее — скептично промърмори Хобс.

— Той е Наполеон — озъби се Зердж, като че отвръщаше на лична обида.

Алдин заповяда на сервоботите да приготвят лек обяд. Преместването на няколко съюзнически полка към Угомон и изтеглянето на друг зад хълмовете предизвика оживени спорове и няколко дребни облога за намеренията на военачалниците и резултатите от тях. Зердж изрови от компютъра стара симулация на истинското сражение и я наложи върху образи на екрана. Вече беше лесно да сравняват множащите се различия.

— Имаме си неприятности… — отрони невъзмутимо Оиши, седнал пред навигационния екран.

Алдин веднага забрави зрелището.

— Какво?

— Нещо се движи оттатък светилото. Вече половин час напредва право към нас, ако пренебрегнем маневрите за избягване на стълкновение.

Вазбата огледа набързо данните. Обектът все още беше на два милиона километра от тях, но нямаше съмнение, че ще си имат нежелани посетители.

— Кораб ли е?

— Вече е почти сигурно. Ако беше Букха, щеше да се е свързал с нас досега. Остават Надзорниците…

— Или Корбин! — изсъска Алдин. — Кога ще се вкопчи в нас?

— Трудно ми е да преценя. Непрекъснато променят скоростта си. След осем часа, може би и девет. Принудени са да пъплят, иначе все в нещо ще се блъснат.

— Не можем ли да измъкнем онези глупаци от бойното поле?

— Не бих опитал — възрази Зердж. — Видя каква е енергията на силовия щит. Може направо да препържи защитните ни системи и тогава ще ни стигне и едно снарядче, за да се простим с херметичността на корпуса.

 

 

— Проклета гадост! — писна Ярослав, когато рикоширалият снаряд едва не му опърли косата.

На бойното поле бе настъпил привиден хаос. Колоната на Д’Ерлон напредваше упорито по отсрещния склон, английските батареи покосяваха предните й редици.

— Само още стотина крачки… — процеди Наполеон през зъби. — Пак прибързах. Още половин час и голямата батарея щеше да ги съсипе. Най-трудно е да уцелиш момента!

Левият фланг на колоната като че се огъваше, а десният се устреми напред. Заехтя далечният ускорен барабанен бой, петнадесет хиляди гърла ревнаха в един миг и войниците се втурнаха напред на бегом. Стигнаха до билото на хълма и превзеха две от вражеските батареи.

— Ето го и насрещният удар.

Корсиканецът сочеше изтерзания ляв фланг на Д’Ерлон. Плътна колона британски кавалеристи се присъедини към частите, които го нападаха.

— Шотландци ли са? — попита Ярослав неуверено.

— Същите… — потвърди Наполеон, докато следеше атаката им с далекогледа. — Най-добрите войници в Европа… но най-зле командваните.

Голямата батарея незабавно започна да обстрелва точно конницата.

— Предайте на Русел да изведе кавалерията си, за да подкрепи атаката! — кресна императорът и поредният куриер препусна.

Десният фланг на колоната напредваше, но левият се колебаеше все по-забележимо. Вече се виждаха и отделни войници, които напускаха редиците и бягаха назад.

— Не е добре… — прошепна корсиканецът.

Кавалерийската дивизия на Русел препусна в стройни редици, но Ярослав гледаше другаде — няколко британски полка се придвижваха към Угомон. Наполеон също ги забеляза навреме.

— Хитрец е този Уелингтън. Знае, че там е Жером и иска да го въвлече в сериозна схватка, за да отслаби центъра ми. Кажете на брат ми само да задържи заетите позиции!

Русел стигна до левия фланг на Д’Ерлон, но два от предните полкове в колоната вече се престрояваха в защитни карета и пречеха на другите да продължат напред. Непрекъснато пристигаха вестоносци, носещи молби от маршала за още подкрепления.

Наполеон ги отпращаше нетърпеливо, докато наблюдаваше как цяла негова дивизия бе разпръсната от устремното нападение на британската конница.

— Келерман да се приготви, а корпусът на Лобау да тръгне веднага!

Старецът усети с тялото си как земята потрепери, когато петнадесетте хиляди мъже от Шести корпус закрачиха под прикритието на хълмовете и се насочиха надясно.

Стори му се, че императорът губи контрол над сражението. Сякаш се бе вцепенил и не успяваше да измисли начин за спасение от наближаващия разгром.

На отсрещното било се мяркаха френски знамена. Дивизията на Дюрут бе превзела фермата Папелот, улеснявайки атаката по десния фланг. Кавалеристите на Жакино отблъскваха набезите на съюзниците.

Тогава се показа и корпусът на Лобау, устремил се с бърза стъпка надолу по склона. Сърцето на стареца сякаш заседна в гърлото му, щом видя плътните батальонни колони.

Пред тях конниците на Русел облекчиха малко положението на Д’Ерлон, но в центъра още продължаваше суматохата.

Наляво помощните батареи напредваха към Угомон, за да го обстрелват отблизо, но личеше, че Жером позволява да въвлекат всичките му сили в сблъсъка.

— Най-после реагираха — промърмори Наполеон и му подаде далекогледа.

Димът се разнасяше понякога и Ярослав успя да забележи британските полкове, преместващи се почти на бегом към своя ляв фланг. Уелингтън се стремеше да пресрещне атаката на Лобау, докато прикриваше маневрите си с лъжливо нападение срещу Жером. Ученият познаваше достатъчно военното дело от времето на Наполеон, за да се досети, че ще минат дълги минути, докато изпратените някъде войски бъдат върнати.

— Сега е моментът! — неочаквано кресна императорът. — Гвардията — напред!

Русел бе спрял набезите на британците срещу левия фланг на Д’Ерлон, а Лобау се присъедини към частите му на десния.

А зад пълководеца и неговия началник-щаб затътнаха безбройни барабани. Първа препусна гвардейската конница с полевите си оръдия. Отекна звънлив сигнал и дивизията на Русел, която бе изпълнила задачата си, се изтегли. Британците, изправени срещу устрема на свежи сили, обърнаха конете към собствените си позиции.

А гвардейската пехота закрачи бързешком право по пътя за Брюксел и се разгърна на половин километър фронтално. Артилеристите от голямата батарея удвоиха усилията си да довършат разрушението на Ла Ей Сент, прикривайки полевите оръдия, чиито разчети успяха да ги разположат само на седемдесет и пет метра от имението, за да го обстрелват в упор.

Наполеон посочи надясно. Корпусът на Лобау вече се престрояваше за залпова стрелба върху отсрещното било.

Британските оръдия блъвнаха огън и след секунда всичко се обви в дим.

— Той хвърли натам всичко, което имаше! — възкликна императорът. — Всичко! Виж — хората на Д’Ерлон се огънаха и Уелингтън си въобразява, че ще ме принуди да запуша пробива отдясно. Сигурно е пратил Ъксбридж и Ламбърт, дори Пиктън, за да спрат Лобау! А сега ще трябва да търси ново разположение на силите си, иначе след четвърт час гвардията ще среже центъра му като с нож! От изток галопираше вестоносец.

— Сир — задъха се младежът пред Наполеон, — прусаците навлязоха в гората!

Императорът го отпрати.

— Скоро ще те ударят отстрани — напомни Ярослав.

— Ако ги чакам, ще изпадна в предишната безизходица. Трябва да се разправя с Уелингтън, за да пресрещна Блюхер. И то веднага! — Повика при себе си още един куриер. — Предай на Д’Ерлон, че направи всичко, което му беше по силите. Нека оттегли хората си и ги престрои зад голямата батарея, после да се обърне на изток срещу прусаците.

Корсиканецът пришпори коня си в бавен галоп към предните редици на гвардейската колона. Ярослав дръпна непохватно юздите на своята кобила и се затресе върху седлото след него. А Басак изрева тържествуващо и затича до него, стиснал тежката си брадва.

— Гвардейци, днес вашият император ще се сражава сред вас! — извика Наполеон и размаха триъгълната си шапка.

Смразяващ див вой се изтръгна от редиците. Макар някои да умоляваха пълководеца си да не рискува, други истерично крещяха името му. Той хвана знамето и го вдигна. Ликуващият вопъл разтресе въздуха.

— Струва си да умра в този миг! — изрева корсиканецът. — Той ми върна всичко и вече мога да си отида спокойно от света!

— Може и това да ни сполети — доста по-хладнокръвно изрече Ярослав. — Не мислиш, че е уместно да си отзад, за да командваш по-разсъдливо?

— Или ще пробием сега, преди два часа следобед, или нямаме никакъв шанс да отблъснем прусаците.

Старецът откри, че не е способен да измисли достоен начин за изплъзване от участието си в яростната атака. Пък и май не му се искаше особено.

„Ще бъде страхотна история, ако оцелея, а и дори да си докарам белята, пак ще се прочуя!“

Гвардията сякаш поглъщаше разстоянието до врага със сто и петдесет метра в минута. Земята под краката на кобилата му се изравни, после започна да се издига нагоре.

Вляво помощните батареи се стараеха да сломят съпротивата в Угомон, но оттам няколко оръдия се завъртяха към фланга на гвардейците и започнаха да пробиват кървави дупки в редиците им. А гвардейската кавалерия стигна до билото и започна да сече британските артилеристи там. Огънят срещу атакуващата колона отслабна поне малко.

Ярослав знаеше, че им оставаха само няколкостотин метра до отсрещните хълмове и димът вече не ги прикриваше. Авангардът ускори с мускетни залпове разгрома на Угомон и след малко оттам хукнаха бегълци, но конниците на Келерман им препречиха пътя за отстъпление.

Трите армии напредваха и се подкрепяха взаимно. Челото на колоната стигна до полевите оръдия, които за броени секунди се дръпнаха встрани. Съвършеният синхрон стъписа стареца, който изгледа Наполеон с възхищение, но подвикна:

— Не е ли време да поизостанем? Щом се покажем на хълма, ще стане доста горещо.

Наполеон се престори, че не го чу. Ярослав вдигна рамене, а до него Басак започна да дере гърло в гаварнска предсмъртна песен.

 

 

Почти бяха долепили носове в екрана. До пристигането на загадъчния обект оставаха още около пет часа и Алдин се надяваше от все сърце, че дотогава всичко долу ще е свършило.

Дивизиите се движеха по полето с величава мудност. Гвардейската колона вече се престрояваше за залпова стрелба в упор по британските позиции. А надясно стълкновението продължаваше с нестихваща свирепост. Шести корпус на Лобау се вклини в почти двадесет хиляди войници на Уелингтън. Още няколко британски колони бързаха натам, само че средната вече се разпадате, защото се обръщаше да пресрещне стремителната атака на гвардията. Няколко полка в центъра се бранеха в карета от френската конница.

А кавалерийският пробив далече вдясно сякаш продължаваше през празно пространство, без да среща никаква съпротива. Вазбата забеляза, че основните затруднения за Наполеон са в центъра. Корпусът на Д’Ерлон не успяваше да се изтегли навреме, може би защото командирът му вече беше мъртъв.

Няколко съюзнически полка се бяха врязали в корпуса и голямата батарея не можеше да обстрелва врящия хаос.

Наближаваше и най-страшната заплаха. Само на десетина километра от фланговата атака на Келерман прусаците напредваха през гората. Оставаха им не повече от два часа.

— Май прибързват в сравнение с някогашната битка — намръщи се Зердж.

— Ами тукашният Уелингтън сигурно хитрува — промърмори Алдин.

Не успяваше да се отърве от мисълта, че макар това да е само сложна игра, има огромно значение, което още никой не осъзнаваше.

А и не можеше да забрави за другия кораб. Кой ли идваше?

Нямаше как да не обмисли вероятността Корбин да им налети. Дали би се наложило да изостави Ярослав, Басак и Наполеон с надеждата да ги прибере по-късно?

— Започва се! — изрева Оиши.

 

 

Старата гвардия нападаше с маниакална стръв нагоре по склона край Ла Ей Сент, обвито в пламъци и пушек. Наполеон яздеше с предните батальони.

Басак разблъска редиците, за да бъде в челото на колоната.

Стигнаха билото на хълма и за миг на Ярослав му се стори, че пред тях се простира празна равнина. После от високата трева пред тях се изправи плътна стена от червени мундири. За миг като че мярна Уелингтън по-надалече, после светът пред тях изчезна в облаците дим.

Успя да види няколко неща наведнъж. Басак се олюля и падна, конят на Наполеон изцвили диво и се изправи на задни крака, а императорът се хвана за шията му, смъртно пребледнял. А самият Ярослав престана да усеща лявата си ръка.

Някакъв вътрешен глас му подсказа, че е улучен, но не изпита нищо.

Атаката спря след страшния удар.

— Раниха императора!

Старецът забеляза разкъсаната дупка на панталона му, от която се стичаше червена струйка. А гвардейците замряха като на картина. Следващият залп на британците покоси още мнозина.

Ярослав се изправи несигурно на стремената.

— Войници на франция, вашият император е жив. В атака!

Корсиканецът като че имаше нужда от този вик, за да отърси унеса си и вдигна ръка, за да го видят всички. Сякаш даде сигнал за взрив. Гвардията се втурна с рев напред и Ярослав усети как звукът се впива в гръбнака му.

Нахълтаха във вражеските позиции, стъпкаха ги и продължиха напред. Втората линия ги задържа само за секунда с поредния залп, после и тя престана да съществува.

Щабен офицер успя да хване юздите на кобилата и я задърпа назад. Ярослав го наруга свирепо, обзет от люта завист към Басак, който неуморно стоварваше брадвата си.

Гвардията се престрои в още по-широк фронт и запълни пролуката, оставена от разкъсаните дивизии на покойния Д’Ерлон. Така някои полкове излязоха в гръб на британците, които нетърпеливо бяха се възползвали от пробива.

Старецът забеляза слезлия от коня Наполеон, скочи от кобилата и тръгна към него. Жегна го първата болка от счупената ръка.

— Зле ли си ранен? — попита разтревожено.

— Няма силно кръвотечение.

Наведе се да огледа раната. Явно не беше засегната артерия в крака, иначе положението на корсиканеца щеше да стане безнадеждно. Един ординарец вече стягаше бедрото на императора с пояса си.

— Засега бива — одобри старецът. — Щом успеем да те качим в кораба, роботите ще те направят като нов.

— Тепърва ще се стремим към победата — весело каза Наполеон. — О, и ти си пострадал…

Ярослав се трогна от вниманието му, но побърза да го увери, че е обикновена драскотина.

— Ами, счупена е.

Старецът стисна зъби, за да не стене, докато хусар връзваше парче дъска към ръката му. Наполеон се взря внимателно в него.

— Повишавам те в генерал-майор на Почетния легион.

И Ярослав грейна от гордост.

Оттук се виждаше добре как отстъпва левият фланг на британците, а резервните дивизии на Лобау преследваха неуморно бегълците. В центъра старата гвардия напредваше към селото. Кавалерията се бе дръпнала, за да им свободи пространство и сега нападаше яростно десния фланг на съюзническите сили, подкрепена от артилерията. Объркани и уплашени, вражеските войници отстъпваха безредно. Паниката беше неукротима.

Наполеон изкуцука няколко крачки напред, очите му се овлажниха.

— Ето така трябваше да стане! — извика, протегнал ръка.

Хората от щаба крещяха тържествуващо.

И Басак се довлече обратно. От брадвата му още канеше кръв, но още повече течеше от лицето и десния му крак.

— В името на всички богове се кълна, че тези мъже се бият чудесно! — изръмжа той с отпаднал глас.

Императорът тъкмо доближи, за да го потупа по рамото, когато вестоносец успя да се промъкне през тълпата.

— Сир, пруската пехота прекоси гората!

Стъписан, Наполеон сграбчи от някого далекоглед.

Обърна се на изток и когато димът се поразреди, Ярослав усети как стомахът му се сви на топка. Само на три километра от тях измежду дърветата излизаха няколко широки колони войници в черни униформи.

— Колко е часът? — подвикна императорът.

— Два и четвърт, сир.

— Твърде скоро се появиха — озъби се корсиканецът. — Нима Уелингтън си послужи с измама?

— Той също е променил плановете си, както постъпи и ти. Накарал е Блюхер да придвижи войските си по-бързо.

— Няма как това да са всичките му сили — отсече Наполеон, като че имаше нужда да се насърчи сам. — Дивизия, най-много две. При този ускорен марш са се проточили по пътя. Би трябвало да имаме поне още час.

— Нямаме го… — прегракнало изрече Ярослав и посочи на югоизток.

Все повече пруски колони се показваха пред гората.

— Ще ни отрежат от Плансеноа и ако падне в ръцете им, ще се вклинят между дивизиите ни.

Императорът се обърна на север и Ярослав долови как пресмяташе светкавично, претегляше вероятностите и съотношението на силите, за да открие правилния ход.

След минута заговори на щаба си:

— Гвардията да прекрати настъплението си и да се върне към Плансеноа, за да бъде в резерв. Лобау да отпъжда британците и ако може, да ги гони чак до Брюксел, да ги натика в океана! Дивизиите на Келерман да притискат, но да не затягат обръча. Нека британците бягат, за тях войната свърши. А проклетите холандци и хановерци ще бъдат на наша страна след не повече от месец. Жером и Башлу да обърнат хората си на изток и да образуват нашия център. Кавалерийските дивизии на Пире и Леретие ще пазят левия ни фланг и няма да допуснат контраатака. Размърдайте се!

Наполеон прекрачи мъчително до коня си и с разкривено от болка лице се остави един хусар да го качи внимателно на седлото.

— Свършихме половината си работа за днес, приятели. Сега да се заемем с другата половина.

 

 

— Колко време ни остава, дока то се сдобием с нежелана компания?

— Четири часа, може би и по-малко.

— По дяволите! — изсъска Алдин.

— Ще ги изоставим ли? — нервно се обади Вуш.

Вазбата го изгледа ледено.

— Той ми спаси живота в Дупката. Проклет да съм вовеки, ако го зарежа. Няма да предам и Наполеон, и Басак!

— Този бесен воин се забавлява както никога досега — намеси се Хобс. — Ако се опиташ да го измъкнеш в момента, ще те удуши. Пък и битката не е свършила.

Първият пруски корпус вече се разгръщаше, вторият също излизаше от гората. Прахолякът по-назад показваше, че скоро ще се присъедини поне още един корпус.

— Какво ще правим?

— Още не съм загубил облога си — разпалено заяви шишкото. — Може пък Блюхер да се разправи набързо с Наполеон, после ще се махнем.

— И тримата са ранени — страдалчески сви вежди Тиа.

— И това влиза в играта — разсеяно отвърна Буш, с което изуми всички.

— Вижте, вижте! — развика се Хобс.

Пруска кавалерийска дивизия настъпваше към Плансеноа откъм пътя за Вавр.

— Но какво прави той, мътните го взели? — прошепна Зердж.

Гвардията бе престанала да притиска бягащите британци и се престрояваше в колона, която се насочи към Плансеноа с развети знамена. Артилеристите обърнаха оръдията на голямата батерия на изток. Остатъците от корпуса на мъртвия Д’Ерлон заемаха позиция. Но целият ляв фланг на Наполеон продължаваше да преследва отстъпващия в паника противник, вместо да се върне като свеж резерв срещу прусаците.

— Стига му и един корпус, за да се опази от контраатака — промърмори Хобс. — Защо отделя два? Да не се е побъркал?

— Там е брат му, а другият командир трябва да е Фой. Изглежда са се увлекли като първия път.

— Е, вече е ясно, че ще има неприятна пролука в позициите… и никакъв резерв — доволно прецени шишкото. — Все още мога да спечеля.

 

 

Ярослав, чието гърло изгаряше от непоносима жажда, пое с благодарност манерката от гвардееца. Отметна глава назад и загълта жадно. Спря се навреме, за да не изпие и последната капка.

— Мерси.

— За мен е чест, господине — отвърна раненият войник и продължи бавно към тиловите части.

— Колко е часът? — отново попита Наполеон.

Почти не се чуваше в неспирния трясък на мускетите само на стотина метра от тях.

— Пет.

Ярослав се озърна към ординареца, който се клатушкаше изтощен на седлото. По челото на юношата пълзеше алена струйка.

Натискът на прусаците от Ла Ей Сент към Плансеноа се засилваше неумолимо. Старецът си представяше как всеки пристигнал полк незабавно се хвърля в сражението. А императорът отдавна изчерпи резервите си. Упорито удържаше позициите си със силите, които му останаха.

Вестоносците съобщиха, че британците са спрели отстъплението си няколко километра отвъд Ватерло и Шести корпус не успява да ги изтласка по-надалече. Другите два корпуса сякаш бяха изчезнали, увлечени в преследването.

Щом някой споменеше имената на Жером или Фой, императорът избухваше в ярост.

Бе смазал половината си врагове, но свежите прусаци го притискаха страшно. Сега можеше да противопостави само трийсетина хиляди капнали от умора бойци срещу техните шестдесет-седемдесет хиляди.

Ярослав се усети, че от изтощение почти не забелязва свистящите куршуми и шрапнели. Оглушителният тътен на битката го бе докарал до почти безчувствено състояние. Опомняше се само от болката в ръката при всяко пристъпване на кобилата.

— Нека падне нощ или се появи Ней! — изхриптя корсиканецът до него.

— Май не можем да разчитаме на нощта тук — промърмори ученият и вдигна глава към вечно светещото слънце.

Пак видя кораба и мислено напсува приятелите си. Нима не виждаха, че е ранен? И въпреки всичко го крепеше гордостта. Не би се престорил, че пада в агония, за да ги изнуди да го приберат с пренасящ лъч. Тогава се сети, че ако можеха да си послужат с лъча, Зердж не би пропуснал мелето за нищо на света. Значи Уелингтън им пречеше да се намесят.

— Сир!

Наполеон сведе поглед към окървавения ординарец.

— Пак се престрояват за атака. Изглежда, че още една дивизия ще се включи в нападението срещу Плансеноа.

Императорът кимна умислено.

— Боеприпасите на артилерията почти свършиха. Ако ни ударят още веднъж, няма да издържим.

Императорът подкара коня си към задните редици. Ярослав изруга под носа си и го последва. Смая се, като видя, че Басак още може да стои прав и дори да ходи. Потупваше брадвата си, говореше й нежно и поглеждаше щастлив лентичката на Почетния легион, която Наполеон взе от мундира на генерал, за да я прикачи към шарения му елек.

Полевите оръдия на неприятеля се обърнаха за стрелба на някакви си двеста метра от оредялата гвардия. Корсиканецът изръмжа от ярост и кресна на най-близкия си адютант да намери отнякъде артилерия, каквото ще да става.

Вдясно от плътните колони пехота на прусаците напредваха кирасирите — тежката им конница.

— Да се строим ли в защитно каре? — предложи старецът.

Императорът поклати глава.

— Тогава оръдията ще ни смелят на кайма. А ако не сме в каре, кавалерията им ще пробие редиците ни… Ще стоим тук и ако трябва, ще умрем. Веднъж вече изоставих своите гвардейци. Няма да се случи втори път.

Оръдията отсреща ревнаха и шрапнелите започнаха да косят френските войници. Кирасирите препуснаха тромаво към позициите им.

— Дръжте се, дръжте се! — крещеше корсиканецът.

Зазвуча сигналът за атака и конниците като един изтеглиха сабите си от ножниците. Напираха като неудържима вълна, широка половин километър.

Дисциплинираните бойци от гвардията не трепнаха. Всички в първата редица се опряха на коляно и насочиха леко нагоре щиковете на мускетите си. Втора редица се прицели, готова за стрелба, третата чакаше реда си, когато съратниците им изпразнят пушките си срещу врага.

Сто метра. Седемдесет и пет.

Историкът знаеше, че това е смъртоносна игра на боен дух, изпитание на груповата психика. Ако Уелингтън не бе създал конете напълно безчувствени, те би трябвало да спрат пред стената от остриета, завивайки в последната секунда. Но кавалерията разчиташе на ужаса, който вдъхваше атаката. Земята вече се тресеше, не се чуваше нищо друго, освен гръмовния тропот. Всеки конник изглеждаше висок поне три метра, а заедно приличаха на безмилостна машина за унищожение. Как му се искаше да избяга!… Не разбираше защо нито един войник още не се бе поддал на същото изкушение. Само че опитните бойци се бяха вкопчили в единствения си шанс за оцеляване — единни все пак можеха да отблъснат нападението, а като бягаща тълпа щяха да бъдат посечени.

Разнесе се командата за стрелба.

Пушките блъвнаха пламъци и дим, по целия фронт на атаката първите редици се строполиха. За миг Ярослав си помисли, че устремът на прусаците е спрян, но се задави с ликуващия си вик. Напорът на задните редици тласна дори разколебаните.

Гвардейците се приготвиха да ги посрещнат с рехавата стена от стомана.

Случи се каквото старецът очакваше — накрая атаката сякаш забуксува. Конете зацвилиха бясно, хиляди мъже ревяха и виеха от ужас, ярост и безумно опиянение. Тук-там умиращо животно се хвърляше срещу щиковете. На няколко места редиците бяха разкъсани и задните ескадрони на прусаците се хвърляха да разширят пробива.

Навсякъде свистяха саби, а гвардейците отбиваха ударите с прикладите и цевите на пушките си, после се опитваха да намушкат ездача или коня. Някои от кирасирите пускаха сабите си, вързани с ремъци за китките им, и изваждаха пистолетите си. Втората и третата редици на гвардейците ги разстрелваха от упор и презареждаха трескаво.

Повечето опити за пробив бяха отблъснати бързо, но един успя, на петдесетина метра южно от Ярослав. Ескадрон улани вече препускаше срещу прусаците. Полевата артилерия стреляше от толкова близо, че поваляше и свои, и врагове. А пехотната колона започна да завива, за да удари французите отстрани.

— Това е решаващият момент — изръмжа Наполеон.

Озърташе се, но нямаше откъде да намери подкрепления. На север от гвардията оцелелите мъже от корпуса на Д’Ерлон се сражаваха с мрачно отчаяние. Двата корпуса, преследвали доскоро разбитите дивизии на Уелингтън, най-сетне се бяха подчинили на заповедите и се връщаха, но все още бяха далече от Угомон.

Пруската пехотна колона вече тичаше към десния фланг на гвардията, без дори да се престрои.

— Ако имах десетина оръдия, щях да ги пратя в ада за минути! — изсъска корсиканецът през зъби.

Пешаците връхлетяха вляво от своята конница. Невъобразимият шум се усили още повече.

Ярослав хвана ръкава на императора.

— Тук ще те убият!

— Ти отиди в тила, ако искаш!

— Това е само игра, проклета да е!

— Но не и за мен. Истинско е както преди. Няма да се примиря с второ поражение. По-добре да умра! — извика пълководецът с все сила и групичка най-сетне поддали се на страха гвардейци се закова на няколко метра от него.

— Ваше величество, спасявайте се! — подкани го уплашено един от тях.

— Оставам тук! — гръмовно отвърна Наполеон. — Френски войници, кой от вас днес ще обърне гръб на своя император?!

Наоколо никой не помръдваше.

— Щом е така, нека загинем заедно за славата на Франция!

Един недорасъл барабанист се досети да подхване сигнала за атака. Изуменият Ярослав наблюдаваше ранените и сломените, които се събираха около пълководеца си за последен щурм. Скоро се смесиха с уланите, отблъскващ пруските кирасири.

Щом видяха омразния император толкова наблизо, вражеските конници се втурнаха бясно, врещяха и псуваха, всеки се опитваше да стигне пръв до него, за да го повали. А гвардейците се хвърляха срещу тях, за да закрият Наполеон с телата си. Накрая и Ярослав освирепя. Сграбчи дълга пика, забита в пръста, смуши кобилата и насочи оръжието си към прусаците. Сам се смая, когато прободе крака на офицер в черна униформа, който се свлече от коня си. Басак сечеше с брадвата си от другата страна на императора.

Дивата бъркотия не секваше и въпреки несъкрушимата воля на французите изглеждаше, че врагът ще ги прегази всеки миг. Тогава някъде отдалече забиха барабани и хиляден вик сякаш отекна от небето, последван от страхотния гръм на мускетен залп.

Старецът се вторачи смутено през димните кълба.

— Vive L’empereur, vive L’empereur!

Войнствените викове звучаха все по-близо. На десния фланг гвардията, която всеки момент щеше да бъде пометена, незнайно как отхвърли противниците няколко крачки назад и се приготви да ги връхлети с насочени напред щикове. Най-изтощените можеха само да размахват шапките си и да крещят:

— Ней, това е Ней!

През пушека настъпваше синя стена, която се вряза в беззащитния фланг на пруската пехотна колона и я изтласка сред кирасирите. Най-озверелите конници в черно се помъчиха за последен път да погубят пълководеца на врага, но Басак изскочи пред Наполеон, отсече краката на най-предния кон и с обратен замах отряза ръката на конника, чиято сабя щеше да се стовари върху Наполеон. След миг пред императора нямаше живи неприятелски войници. Кипежът на битката се премести на североизток.

Изостанали кирасири се опитваха да пробият към своите. Един от тях се обърна и вдигна пистолета си. След секунда рухна заедно с коня.

Наполеон се преви на седлото и Ярослав побърза да го обгърне с ръка.

— Малко оставаше, съвсем малко… — измънка императорът.

Трепереше, може би от преумора, но нищо не можеше да заличи блясъка в очите му.

— Да пратя ли да повикат Ней? — попита старецът.

— Нека ги громи, винаги го е бивало да довършва противника. Повечето прусаци са свикани по задължителен набор. Бързо ще се прекършат и ще бягат чак до Рейн. — Той помълча. — Чаках този миг пет хиляди години. Благодаря…

Отпусна се вяло назад и чак сега Ярослав забеляза с ужас втората му рана — грозно тъмночервено петно, плъзнало по предницата на мундира.

Императорът е ранен тежко!

Гвардейците се скупчиха наоколо и поеха грижливо Наполеон. Радостта им мигновено отстъпи пред мъката и страха.

Старецът ги разблъска и коленичи до императора. Чу немощен шепот:

— Беше чудесен ден…

— За мен беше чест да служа под твое командване!

Наполеон се усмихна едва забележимо.

— Знаех си, че ще спечеля и тебе, маршал Ярослав…

Старецът кимна.

— Император Наполеон!

Ярослав се обърна и видя Уелингтън, издигнал се във въздуха сред тълпата. Корсиканецът примижа насреща му, като че вече не виждаше добре.

— Искам да ви се предам — заяви машината тържествено. — Вие победихте в сражението при Ватерло. Аз съм ваш пленник.

Императорът едва надигна ръка да посочи Ярослав.

— Маршалът ще уговори с вас условията.

Усмихна се и затвори очи.

— Умирам блажен…

Старецът докосна с длан гърдите му и кресна:

— Сърцето му спира. По дяволите, направете нещо!

Машината го следеше безмълвно с чудноватите си сензори.

 

 

— След две-три минути ще доближим достатъчно, за да насочим ракетите — добави Корбин.

— Внимавай да улучите — тихо изрече Хасан, който се взираше в стократно увеличеното изображение на другия кораб над странната битка.

— Че може ли да не улуча с ракети, останали от Първобродниците? — надменно отвърна Габлона, сякаш бе направил оръжията със собствените си ръце.