Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Бородино, 1837 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- , ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
— Нали бе, чичо, бе пленена,
след като бе опожарена
от нашите Москва?
Нали там битки са кипели,
каквито и не сме видели!
И днес Бородино не е ли
запомнено с това? —
„Да, хората по наше време
юнаци бяха — славно племе;
не сте днес храбреци!
Жестока участ ни се падна:
колцина спят в земята хладна.
Тъй бог реши, затуй и падна
Москва пред чужденци!
Отстъпвахме все мълчаливо,
бой искахме, та бе ни криво
и чешехме език:
«Какво? На зимни ли квартири?
Защо ли наште командири
не искат френските мундири
да пори руски щик?» —
Пред нас поле се ширна равно:
надлъж и шир препускай славно!
Направихме редут.
Покрай топовете замряхме.
На четири страни слухтяхме!
И щом се зазори, видяхме
французина надут.
Аз дулото натъпках доста
и рекох: «Ще наситя госта!
Ти, брат-мусьо, потрай!
Я заповядай да се бием;
на пух и прах ще ви разбием;
готови сме да се затрием
за родния ни край!» —
Два дни се стреляхме омразно —
преливахме от пусто в празно.
Щом третият изгря —
се чу из бранните полета:
«Да почваме с картеч, момчета!» —
И почна сеч под дим, гюллета —
и нощ се пак простря.
Полегнах край лафета хладен.
Ликуваше врагът досаден
до изгрев-слънце чак.
Бе тих бивакът ни спокоен:
щик точеше ядосан воин,
друг чистеше пък кивер[1] боен
и хапеше мустак.
И щом поаленя небето,
потегли полк след полк напето
и всичко пак замря.
Полковник бе ни главатаря,
бащица наш, слуга на царя…
Посечен в бой за нашта вяра,
спи в хладната земя.
«Момчета! Нека всеки знае —
извика той, — зад нас Москва е!
Да паднем за Москва,
тъй както мряха наште братя!» —
И дадохме си клетва свята,
и не престъпихме в борбата
свещените слова.
Че ден бе! Като облак прашен
врагът запъпли зъл и страшен
към нашия редут.
Улани с лъскави ширити,
драгуни с гриви страховити
насам, в барутен дим обвити,
летяха в боя лют.
Такива битки кой познава!
Плющяха знамена тогава
през огън и мъгла,
свистеше меч, картеч пищеше
и мечът вече ни тежеше,
и под гюллетата растеше
грамада от тела.
Тъй френската войска унила
разбра какво е руска сила
във ръкопашен бой.
Тресеше се пръстта в огньове,
звънтяха саби и подкови,
ревът на хиляди топове
се сля в протяжен вой.
И ето мръкна. В битки нови
пак бяхме до един готови
докрай да устоим…
Но загърмяха барабани —
врагът отстъпи и смълчани
другарите и своите рани
там взехме да броим.
Да, хората по наше време
юнаци бяха — славно племе;
а кой е днес юнак?
Жестока участ ни се падна:
колцина спят в земята хладна…
Тъй бог реши, затуй и падна
Москва под чужди крак…“