Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Деревня, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Съпоставени текстове

Привет, привет на теб, мой мил пустинен кът,

приют на тишина, на труд и вдъхновение,

където дните ми в незрим поток текат

                във лоното на радост и забвение.

Аз твой съм: аз смених Цирцеиния двор,

заблуди, балове и пиршества охолни

за мирните гори, за полския простор,

за леността — сестра на размислите волни.

 

                Аз твой съм: в твоя лес красив

                обичам лятната прохлада,

копите дъхави в зелената ливада,

шума сред храстите на ручея игрив.

Сменяват се пред мен картините омайни:

на двете езера просторите безкрайни

с белеещ платноход над сините вълни,

оттатък — хълмите, а между тях — нивята,

                къщурките в далечината

и бродещи стада в крайречни низини,

по-долу — плевници, на мелници крилата —

                следи на труд и на честити дни…

 

С душа, от суета докрай освободена,

се уча с правдата блажен да бъда аз

и да боготворя законите у нас,

и — глух към ропота на сган непросветена —

да бъда милостив към плахата молба,

                и да презирам щедрата съдба,

даряваща злодей с величие без право.

 

Оракули вековни, тук ви питам аз!

                И в самотата величава

                ехти отрадният ви глас.

                Той леността унищожава

                и буди страст за труд у мен,

                и размисълът ваш узрява,

                в душевната ми глъб стаен.

 

Но страшна мисъл тук душата ми раздира;

                защото в степния простор

навред приятелят на хората съзира,

че всички тънат в зло невежество, в позор.

                Сляп за плача и глух за стона,

за зло на хората избран от участта,

помешчикът-дивак, забравил за закона,

без жал е присвоил докрай собствеността,

труда и времето на селския стопанин.

Покорен пред бича, над плуга чужд склонен,

по чуждите бразди се влачи изнурен

                роб недоспал и недохранен.

Тук всички тежкия ярем до гроб влекат,

не смеейки дори надежда да лелеят,

                тук младите моми цъфтят,

да утолява с тях порока си злодеят.

Опора в старостта на своите бащи,

добрите синове, превили в труд плещи,

напускат роден дом и вливат се в тълпата

от роби грохнали, и бич по тях плющи.

О, ако моят глас тревожеше сърцата!

Защо в гърдите ми пламти безплоден жар?

Защо витийството не ми е божи дар?

Кога ще видя аз страната ни спасена

по даден царски знак от робския хомот,

и ще изгрее ли зората въжделена

над просветения неугнетен народ?

Край