Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 22 гласа)

Информация

Набиране
Мартин Митов, Калина Григорова
Източник
Словото

Ползван източник: „Иван Вазов — Събрани съчинения, т. I — Лирика“, под редакцията на Георги Цанев, „Български писател“, С. 1955

 

 

Издание:

Иван Вазов

Епопея на забравените

Поеми

 

Редактор Георги Константинов

Корица, титулка и илюстрации от Тодор Цонев

Художествен редактор Иван Стоилов

Технически редактор Лазар Христов

Коректор Недялка Труфева

Дадена за печат на 5. X. 1961 г.

Излязла от печат на 28. II. 1962 г.

Поръчка № 19. Тираж 35000. Формат 1/32 34/108 Печатни коли 3

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

София 1962

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Те бягаха бледни пред дивата сган.

 

И Волов[1], юнакът, цял в кърви облян,

извика: „О, боже! О, адска измама!

подвигът пропадна и надежда няма!

къде да се скрием от безславната смрът?“

 

Балканът

Аз нямам за вази ни завет, ни път.

 

Градът

Аз имам бесила.

 

Хижата

Аз имам проклятья.

 

Янтра

Елате, нещастни, във мойте обятья!

 

Пловдив, ноември, 1883

Бележки

[1] Волов — апостол на въстанието на 1876, и други двама още въстаници след провалянето на движението, като им се отказало навсякъде убежище и гонени от турската потеря, пристигнали на брега на Янтра, която била преишла буйна и голяма. Там, за да не паднат в ръцете на гонителите си, по предложение на Волова предпочели смъртта и се хвърлили в реката. (Бел. на Вазов.)

Край
Читателите на „Волов“ са прочели и: