Михаил Черноусов
Съветските дипломати съобщават (1)

Предговор

В тази книга няма нито измислени герои, нито измислени факти. В основата й лежат документи: официални публикации на външнополитически ведомства, преди всичко многотомното издание „Документи за външната политика на СССР“, съветски и чуждестранни архивни материали. Използвани са мемоари на държавни дейци и дипломати, изследвания на историци, периодичният печат, разкази на очевидци.

Въз основа на тези източници е направен опит да се възпроизведат някои епизоди от дипломатическата борба през 30-те години, по-отблизо да бъде запознат читателят с главните действуващи лица на международната арена по онова време. Това, разбира се, не е история на дипломацията, книгата съдържа само отделни страници от нея. Всяка глава се предшествува от увод, в който се припомнят най-важните факти, като им се прави кратък анализ. Самите епизоди са подбрани така, че читателят да може да почувствува характера на преговорите и атмосферата на драматичните събития, които ставаха тогава в света. Хронологичните рамки на книгата са: февруари 1933 — септември 1939 година.

Когато фашистка Германия нападна Полша, не всички осъзнаха веднага какво в действителност се бе случило. Може би това е локален конфликт, каквито имаше много през 30-те години? Но тогава Съветският съюз предупреждаваше, както предупреждава и сега: мирът е неделим, всяка ограничена война може да прерасне в световна. Така и стана. Това е един от уроците на историята, страшно предупреждение, дошло до нас от 1939 година.

Възможно ли бе предотвратяването на войната? Да. През онези тревожни години, когато в света се образуваха огнища на военна опасност, СССР се бореше за предотвратяване на войната. Той предлагаше единствения реален път — създаване на система за колективна сигурност. Тогава, както и сега, той предлагаше да бъде спряна надпреварата във въоръжаването.

Заслепени от класова ненавист към страната на социализма, реакционните сили в империалистическите държави провалиха организирането на общ фронт против агресията. Те се надяваха, че на базата на антисъветизма ще изменят „равновесието на силите“ в света в своя полза, като използват фашистките държави в борбата срещу СССР. „Заплахата от болшевизма“ тогава се трансформира в също тъй измислените „съветска заплаха“ и „заплахата от Север“. Под тези лозунги днес се обединяват международната реакция — и нейните помагачи. Тогава империализмът залагаше на „германската и японската карта“, сега — на „китайската“. Но историята учи: опитите да се изгради едно или друго „равновесие на силите“ върху антисъветска основа, неизбежно довеждат до разпадане на самото „равновесие на силите“.

В своята външнополитическа дейност през 30-те години Комунистическата партия и съветското правителство се ръководеха от правилото „не да чакаме мира, а да се борим за него“. Съветският съюз използваше всички възможности и средства — порасналото си влияние и престиж, дипломацията и печата, за да разясни на народите и правителствата, че само при едно условие може да се спаси мирът и прегради пътят на войната: чрез обединение и взаимодействие на миролюбивите сили. Като разобличаваше агресорите и техните съучастници, СССР, неговата външна политика и дипломация активизираха дейността на всички, които бяха против войната. Класовите позиции на СССР на световната арена отговаряха на интересите и на другите народи. Водоразделът минаваше по линията — „война или мир“. От едната страна — борбата за колективна сигурност, която водеше СССР, подкрепян от широките кръгове на световната демократична общественост, а от другата — империалистическата стратегия на „умиротворяване“ на агресорите, антисъветска и антинародна стратегия.

Веднага след 1 септември 1939 г. и до днес на Запад търсят виновника за световната трагедия. Буржоазните историци се стремят да изопачат картината на миналото, да очернят външната политика на СССР, като не се свенят дори да прехвърлят вината за разпалването на войната на него. Империализмът не търси виновника в своя дом. А известно е, че Втората, както и Първата световна война, е рожба на империализма; той я подготвяше материално и политически и се отказа да сътрудничи със СССР срещу агресията. Причина за войната беше стремежът на империалистите за заграбване на чужди територии, на пазари и суровинни източници.

Както е казал един мислител, опитът е учител, който взема скъпо за уроците, но никой не може да ни научи по-добре от него. А уроците на Втората световна война учат на бдителност към агресивните стремежи на империализма. В борбата за запазване и укрепване на мира е нужно не умиротворяване на агресорите, а разобличаване и проваляне на плановете им, отпор на техните действия, сплотяване на антиимпериалистическите сили.

Сега, когато в различните райони на планетата се извършват актове на агресия, това значи, че и тук действува ръката на същия империализъм, който подготви Втората световна война. Когато днес, въпреки волята на народите, империалистическият свят засилва надпреварата във въоръжаването — това са същите въглени, от които пламна пожарът на Втората световна война. Когато в наши дни се предявяват необосновани териториални претенции, в паметта ни изплуват страниците от недалечната история.

Нека ги разлистим.