Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Playing For Pizza, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джон Гришам
Заглавие: Да играеш за пица
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: Роман
Националност: Американска
Печатница: „Абагар“ АД", В. Търново
Редактор: Иван Чешанков
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-187-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3318
История
- — Добавяне
Бележка на редактора
Американският футбол е уникален спорт (много се доближава до ръгби), в който основната цел е да се печели територия и така да се отбелязват точки. Когато двата отбора излязат на терена, започва битка за всеки инч. Единият отбор е в нападение, другият в отбрана. На терена може да има максимум 22 играчи (по 11 на тим), но клубовете от Националната футболна лига (НФЛ) на САЩ разполагат с по 53-ма за мач, защото смени може да се правят за всяко разиграване, а има и тясна специализация, т.е. отделни формации за атака, защита и при специални условия (когато топката се рита — за поемане на точки, за предаване на притежанието на топката на противника или за начало на мача и второто полувреме). Първите правила са създадени през 1876 г. Сред основните различия с ръгбито е въвеждането на позиция куотърбек (плеймейкър), линия на разиграването (line of scrimmage) и система с определен брой опити за спечелване на територия. Атакуващият тим има 4 опита (downs), за да извоюва 10 ярда. Ако го направи, получава нови 4 опита за 10 ярда и т.н., ако не успее, губи топката и преминава в защита. Затова обикновено четвъртият опит се използва за ритане на топката (punt), целящо противникът да стартира нападението си от по-задна позиция.
Теренът е с дължина 100 ярда и е разграфен с линии на всеки 5 ярда, като условно се приема, че е разделен на две половини. Отборът, който започва атаката от своята 20-а линия, трябва да премине 80 ярда, за да стигне до голлинията на съперника. Без началото на полувремето и след отбелязване на точки, топката се вкарва в игра с подаване назад между краката (snap). При разиграването двете формации застават една срещу друга на линията, където е завършило предишното действие. Центърът подава топката между краката си на куотърбека и той организира атаката. Територия се печели чрез игра по въздух (пасове) или по земя (носене на топката). Разрешен е само един пас напред във всяко разиграване. Няма ограничение за пасове назад или настрани, както и за ново поднасяне на топката след предприето действие по земя или въздух. Опитът приключва, когато нападателят е повален на терена, движението му напред е спряно / задържано от бранителите, хвърлената топка излезе извън очертанията или удари земята, играчът с топката излезе от терена или бъдат отбелязани точки. Последното става с тъчдаун (6 точки) — преминаване на голлинията с топката или хващане на пас в крайната зона (с дължина 10 ярда от голлинията), след което отборът има право да опита от чуждата линия на 2 ярда още една комбинация за допълнителни 2 точки или ритане на топката във вратата за 1 точка; гол или field goal (3 точки) — при четвърти опит и близка позиция до вратата на противника или малко време до края за търсене на тъчдаун; safety (2 точки) — дело на защитата, когато успее да повали притежателя на топката в неговата крайна зона. Стандартният мач се провежда в четири части по 15 минути с пауза между полувремената. Играта спира след определени ситуации, така че продължителността на среща от НФЛ често е над три часа. Ако има телевизионни реклами, се получава допълнително „забавяне“. При равенство след редовното време има продължение.
Основна фигура тук е куотърбекът (quarterback). В нападателната формация влизат още играчите от офанзивната линия (lineman) — център (center), офанзивен гард (offensive guard), офанзивен блокировач (offensive tackle) и tight-end; пробивни бекове (running backs — fullback, tailback или halfback) и крайни нападатели (wide receivers). Преди заставането на линията куотърбекът е избрал комбинацията, която ще използва, и е дал командите си. Центърът пръв има съприкосновение с топката и я подава назад към куотърбека. Гардовете и блокировачите трябва да го предпазят от противниковите защитници или да освободят коридори за бягащия с топката бек. Бековете са зад куотърбека и най-често пренасят топката на малки разстояния, но приемат и пасове и правят заслони. Крайните нападатели са по двете крила, притежават голяма бързина и здрави ръце за хващане на пасовете на куотърбека. Защитната формация се състои от играчи от първа линия (defensive ends, defensive tackles), от втора линия (linebackers) и защитни бекове (defensive backs) — корнърбек (cornerback) и последен в защитата (free safety или strong safety). Защитните бекове се занимават с крайните нападатели на противника, а играчите от първа линия имат за цел да стигнат до куотърбека или да спрат пробивния бек с топката. Втората защитна линия е с по-универсални функции — атака на куотърбека или играча с топката, покриване на евентуалните приемащи къси пасове, затваряне на средата на терена. Центърът тук често се нарича „куотърбек на защитата“ и в задачите му влиза разгадаване замисъла на противника и избор на правилна постройка в отбрана. Прилагат се различни схеми на защита, които обичайно съдържат следните елементи — зонова, индивидуална, блиц (агресивна атака на куотърбека). В специалната формация най-важните фигури са: kicker, punter, holder, long snapper, kick returner, punt returner.
Играта спира след всеки опит, следва нова комбинация и така мачовете се превръщат в стратегически битки. Всеки отбор разполага с наръчник със стотици комбинации и схеми, които са кодирани и се заучават от играчите. Някои разигравания са много сигурни, но от тях се печелят по-малко ярдове. Обикновено физическите сблъсъци, които съпътстват мачовете по американски футбол, правят този спорт много атрактивен. Но не всичко е позволено, за да бъде повален противникът на земята. Забранено е ритането и удрянето с юмрук, както и дърпането на каската или атака с каската напред, задържане или дърпане на играч без топка, някои действия срещу играч, който се опитва да овладее пас, и др.
Днес НФЛ е най-популярната лига в САЩ, с годишна печалба от 7 милиарда долара. Шампионът на НФЛ се определя между победителите на двете конференции — Американска и Национална. „Супербоул“ е най-грандиозното спортно шоу и почти национален празник в страната на неограничените възможности.