Джон Гришам
Да играеш за пица (30)

30

Съгласно с договорените в последната минута условия с един от кабелните канали, началото на мача беше отложено за осем вечерта в събота. Предаването на живо, дори и от някой по-второстепенен канал, беше важно както за лигата, така и за спорта като цяло. А финал на електрическо осветление означаваше повече зрители и по-запалена публика. Местата за паркиране около стадиона бяха запълнени още в късния следобед. Верните привърженици на играта нямаха никакво намерение да пропускат кулминацията на първенството, макар и в италиански вариант. От Парма и Бергамо заприиждаха автобуси с фенове на двата отбора. Покрай терена бяха разпънати гигантски плакати по подобие на онези, които присъстваха на дерби мачовете от първенството по европейски футбол. Високо в небето се поклащаше шарен балон. Както винаги това беше най-важният ден в годината за футбол американо, чийто малобройни, но верни привърженици се стичаха в Милано от всички части на страната.

Стадионът беше малко, но отлично поддържано съоръжение, собственост на един от местните аматьорски отбори по европейски футбол. Специално за финалния мач вратите бяха демонтирани, а теренът беше старателно разчертан. Едната крайна зона беше боядисана в бяло и черно, в центъра с големи букви пишеше ПАРМА. Точно на сто ярда в противоположна посока се намираше крайната зона на Бергамо, съответно оцветена в златисто и черно.

Дойде ред на приветствията от различни шефове на щата, представянето на бивши звезди и на традиционното хвърляне на монета, спечелено от „Лъвовете“. После се започна едно безкрайно изброяване на стартовите състави. Когато отборите най-сетне заеха позиция за началния сигнал, резервните скамейки вече подскачаха от напрежение, а публиката полудя.

Дори Рик — хладнокръвният и видял всичко професионален куотърбек, нетърпеливо пристъпваше край страничната линия, потупваше раменните си кори и кръвожадно ръмжеше. Това беше истинският футбол — такъв, какъвто трябваше да бъде.

Бергамо направи три разигравания, след което прибягна до пънт. „Пантерите“ нямаха втори план „Убий Маски!“, а и самият Маски съвсем не беше глупак. Докато гледаше записите с играта му, Рик на няколко пъти изрази възхищение от този наистина гениален играч на позиция централен защитник от втора линия, който беше в състояние сам да парира цялото нападение на противника — точно както великият Ел Ти. При първия опит срещу Фабрицио се изправиха и двамата американци на Бергамо — Макгрегър и Професора — точно според очакванията на Рик и Сам. Един мъдър ход на Бергамо, поставящ много въпросителни пред Рик и цялото нападение. Той обяви комбинация покрай страничната линия. Фабрицио улови топката, но беше изблъскан от Професора. Миг по-късно Макгрегър го удари в гърба. Флагове нямаше. Рик скочи срещу рефера, а Нино и Карл Датчанина подгониха Макгрегър. Сам нахлу на терена, сипейки люти ругатни на италиански. Това му донесе индивидуално наказание. Реферите успяха да предотвратят сбиването, но не и разприте, продължили още няколко минути. Фабрицио се беше отървал без контузии и с накуцване се върна на игрището. При втори опит за 20 ярда Рик хвърли настрани към Джанкарло, но Маски ловко го спъна на линията. Между разиграванията Рик продължаваше да ругае главния рефер, а Сам беше захапал един от помощниците.

При третия опит Рик реши да остави топката на Франко, надявайки се този път съдията да си спести традиционното за първата четвърт изпускане. Франко и Маски осъществиха първия гръмотевичен сблъсък помежду си, сякаш за да си припомнят последния мач. Това обаче не донесе промяна във владеенето на топката и само два ярда печалба.

Трийсетте и пет точки, които отбелязаха срещу Бергамо само преди месец, днес изглеждаха непостижимо чудо.

Двата отбора си размениха няколко пънта, тъй като отбраните доминираха. Фабрицио беше укротен, жалките му осемдесет килограма живо тегло биваха блъскани насам-натам при всяко разиграване. Клаудио изпусна два къси паса, подадени му прекалено силно.

Първата четвъртина завърши без отбелязани точки при доста скучна игра. За публиката тя със сигурност беше безинтересна, но за играчите не беше така. За тях това беше последният мач на сезона, никой не се жалеше. При едно объркано начално отиграване Рик се стрелна към дясното крило, надявайки се да излезе извън терена с топката. Но срещу него изневиделица изскочи Маски и го закова — шлем в шлем. Рик бързо скочи на крака, сякаш за да покаже, че нищо особено не е станало. Но на страничната линия разтърка слепоочия, опитвайки се да избърше праха от лицето си.

— Добре ли си? — изръмжа Сам, който премина, без да спре, покрай него.

— Даже отлично.

— Тогава направи нещо!

— Ей сега.

Но нещата не се получаваха. Фабрицио беше напълно неутрализиран, точно според очакванията. Това означаваше провал и на намеренията им за игра с пасове. Не успяваха да контролират Маски, който беше пълен господар в средата на терена и демонстрираше впечатляваща бързина. На живо изглеждаше далеч по-добър, отколкото на видеозаписите. И двата отбора стигнаха до няколко първи опита, но никой не успя да стигне до червената зона. Пънтърите започнаха да се уморяват.

Трийсет секунди преди края на полувремето шутьорът на Бергамо успя да вкара гол от 42 ярда и „Лъвовете“ поведоха с 3:0.

Добре скрит сред тълпата и с лаптоп в ръце, Чарли Крей — отслабнал с десетина килограма, все още с метални куки на челюстта и увиснали бузи — набра няколко реда на клавиатурата:

— Нелоша организация на финалния мач, приличен и добре украсен стадион, ентусиазирана публика, наброяваща най-малко 5000 души.

— Дори тук, в Италия, Докъри трябва да се напряга до крайност, но без особен резултат. През първото полувреме осъществи три от осем опита за пас, общо 22 ярда, но без точки.

— Все пак трябва да призная, че наблюдаваме истински футбол. Сблъсъците са жестоки, играчите кипят от решителност и изгарят в играта. Никой не мисли за пари. Става въпрос единствено за честта им.

— Докъри е единственият американец в отбора на Парма, но човек не може да не се запита дали „Пантерите“ няма да са по-добри без него. Ще поживеем, ще видим.

Този път в съблекалнята нямаше крясъци. Сам похвали отбраната за много добрата игра. Продължавайте в същия дух, а ще намерим начин да отбележим.

Треньорите излязоха, предоставяйки думата на играчите. Както винаги първи, Нино произнесе страстна реч във възхвала на героичната отбрана, след което жестоко разкритикува нападението за неспособността му да бележи точки. Това е нашият шанс, подчерта той. Мнозина от нас никога повече няма да бъдат тук. Работете здраво! Не спирайте пред нищо. В края на своя горещ апел той избърса две сълзи, търкулнали се по бузите му.

Томи скочи на крака и декларира обичта си към всички присъстващи, след което добави, че това е последният му мач и адски много иска да го завърши като шампион.

Пиетро се изправи в средата на помещението. За него това не беше последен мач, но никак не му се искаше онези типове от Бергамо да определят посоката на кариерата му. След което се закле, че през второто полувреме те няма да отбележат точки.

Франко се готвеше да приключи дискусията с обичайното си пламенно слово в изискан стил, но Рик внезапно се изправи до него и вдигна ръка.

— Без значение дали ще бием, или ще паднем, аз искам да ви благодаря за удоволствието да играя в отбора през този чудесен сезон — обяви той.

Франко забързано преведе. Съблекалнята утихна. Затаили дъх, момчетата не отделяха очи от лицето му.

— Без значение дали ще бием, или ще паднем, аз съм горд, че бях част от вас, от прекрасния отбор на „Пантерите“. Благодаря ви, че ме приехте.

Превод.

— Без значение дали ще бием, или ще паднем, аз ви приемам не само като приятели, но и като братя.

Превод. В много очи проблеснаха сълзи.

— Тук преживях много повече радостни мигове, отколкото в НФЛ. Ще ви кажа само едно: ние този мач няма да го загубим!

Франко преведе и го стисна в мечешката си прегръдка. Отборът бурно го аплодира. Гора от ръце започна да го тупа по гърба, всички искаха да го прегърнат.

Сладкодумен както винаги, Франко се обърна към историята. Нито един отбор от Парма не е печелил „Супербоул“, затова следващият един час ще бъде най-великият в историята. Само преди три седмици бяха размазали Бергамо, прекъсвайки един дълъг низ от победи. Със сигурност могат да го сторят отново.

За треньора Русо и неговия куотърбек първата част беше протекла перфектно. Простият футбол, изчистен от завоалираните до крайност комбинации на университетските и професионалните тимове, понякога прилича на древно сражение. Солидната атака по единия фланг полага основите на изненадващо нападение по другия. Монотонните, често повтарящи се комбинации приспиват противника. Дотук се бяха провалили в пасовете, а при пробивите им липсваха творчески идеи. Бергамо блокираха всички атаки, сигурни, че няма с какво да бъдат изненадани.

При второто разиграване след почивката Рик направи лъжливо движение наляво по посока на Франко, финтира, че ще подаде на Джанкарло, след което рязко смени посоката и се понесе надясно. Както винаги бърз в пресрещането, този път Маски се оказа в неизгодна позиция, далеч вляво. Рик пробяга 22 ярда с максимална скорост и напусна очертанията на терена, за да избегне Макгрегър.

Сам го посрещна на връщане към групата.

— Това ще се получи! — възбудено подвикна той. — Запази го за по-късно!

Три разигравания по-късно „Пантерите“ отново прибягнаха до пънт. Пиетро и Силвио се понесоха по терена, търсейки кого да смачкат. На три пъти успяха. Последваха нови пънтове. Времето на третата четвърт бавно изтичаше. Двата отбора се бяха вкопчили в средата на терена като боксьори тежка категория. Нанасяха и получаваха удари, но никой не отстъпваше.

В началото на последната част „Лъвовете“ успяха да придвижат топката до 19-ия ярд — най-дълбокото им проникване за целия мач. При четвърти опит за пет ярда техният шутьор отбеляза лесен гол.

Скамейката на „Пантерите“ беше на крака, настръхнала от възбуда. Губеха с шест точки, а до края на мача оставаха десетина минути. Зрителите също се изправиха, атмосферата се наелектризира до крайност.

— Време е за шоу! — обяви през зъби Рик, докато двамата със Сам наблюдаваха началния удар.

— Точно така — кимна треньорът. — Гледай да не те контузят.

— Ти майтапиш ли се? Мен са ме нокаутирали доста по-добри играчи от тези тук.

При първия опит Рик поднесе наляво към Джанкарло за пет ярда. При втория се престори, че ще направи същото, но задържа топката и се понесе в дясната зона. След спринт от 20 ярда насреща му изскочи Макгрегър. Вместо да го финтира, той сгуши глава между раменете си и полетя право срещу него. Сблъсъкът беше страшен. И двамата бързо се изправиха на крака. Нямаше време за замайване и омекнали крака.

Джанкарло се понесе надясно, бързо блокиран от Маски. Рик тръгна наляво и пробяга петнайсет ярда, преди Макгрегър да го удари в колената. Единственият начин за справяне с бързината на противника беше объркване на посоката. Нападението на „Пантерите“ изведнъж придоби ново лице. Бековете не спираха да се движат, трима крайни нападатели от едната страна, два „свободни електрона“ в офанзивната линия. Нови разигравания, нови формации. Зад центъра Рик направи лъжливо движение към Франко, обърна се с лице към противниковата зона и поднесе на Джанкарло, миг преди Маски да го атакува в краката. Отличен избор. Джанкарло направи спринт от единайсет ярда. Бърза нова формация без съвещание, още един индивидуален пробив на куотърбека и стигане до линията на 18 ярда.

Маски вече избираше вариант, а не реагираше инстинктивно. Имаше много за какво да мисли. Макгрегър и Професора се отдалечиха на две-три крачки от Фабрицио, разтревожени от рязко повишената агресивност на куотърбека. След седем твърди единоборства топката достигна линията на три ярда и при четвърти опит Филипо отбеляза лесен гол. Резултатът стана 6:3 за Бергамо, до края оставаха шест минути.

Преди началния удар Алекс Оливето събра отбраната и започна да я насъсква, използвайки серия от пиперливи ругатни и удари по шлемовете. Може би леко прекали. При втория опит Пиетро жестоко прегази куотърбека на противника, беше наказан с лично нарушение и отстъпление от петнайсет скъпоценни ярда. Атаката обаче застопори в центъра на терена и завърши с хубав пънт, който спря на пет ярда.

За три минути трябваше да се преодолеят деветдесет и пет ярда. Рик влезе на терена, избягвайки да поглежда към Сам. Усетил страха у съотборниците си, той им подвикна да се отпуснат. Никакви изпускания, никакви нарушения. Блъскайте яко и ще пробием. Превод не беше нужен.

— Можеш да го направиш, агънце! — предизвикателно подхвърли Маски от страничната линия. — Подай ми едно пасче, и всичко ще бъде окей!

Рик поднесе към Джанкарло, който здраво прегърна топката и спечели пет ярда. При втория опит той се извъртя вдясно, погледна по посока на Фабрицио, скрит зад гора от златисти фланелки, после здраво стисна топката. Франко, Бог да го благослови, изскочи от купчината тела и блокира Маски по един наистина великолепен начин. Рик пробяга четиринайсет ярда и излезе от терена. При първия опит отново се завъртя вдясно, прегърна топката и се понесе напред. Фабрицио, абсолютно безполезен до този момент, небрежно зае позиция на крилото. В следващия миг вече летеше напред с пълна скорост, а Макгрегър и Професора изостанаха безнадеждно назад. Рик закова на сантиметри от страничната линия. Окопитил се от блокирането на Франко, Маски летеше право насреща му, с явното намерение да го ликвидира.

Настъпи онзи особен момент от играта, в който куотърбекът — уязвим и беззащитен, вижда свободен краен нападател и за част от секундата трябва да вземе решение. Или да отправи пас към него, рискувайки тежка контузия, или да избяга отвъд страничната линия заедно с топката.

Рик зае позиция и хвърли топката с всичка сила. В следващия миг брадичката му зловещо пропука под шлема на Маски. Пасът беше една невероятно висока спирала, топката прелетя разстояние, което накара публиката да ахне от изненада. Задържа се във въздуха толкова дълго, сякаш беше изритана с крак. Стадионът затаи дъх, никой не помръдваше.

Това не се отнасяше до Фабрицио, който летеше като вятър, извърнал глава към топката. В началото изглеждаше невъзможно да се определи къде точно ще попадне този невероятен нас, но те ненапразно бяха тренирали упорито именно подобни ситуации. „Задачата ти е да стигнеш до крайната линия, нищо повече — неуморно му повтаряше Рик. — Топката ще бъде там.“ В момента, в който топката започна да се снижава, Фабрицио усети, че ще му трябва още по-голяма скорост. Краката му буквално престанаха да докосват тревата. На петярдовата линия тялото му литна във въздуха, с протегнати ръце. Приличаше на олимпийски шампион по дълъг скок в решителния си опит. Докосна коженото кълбо с върха на пръстите си точно над голлинията, стовари се тежко на земята, но отскочи с пъргавината на акробат, вдигнал топката високо над главата си.

Целият свят с изключение на Рик стана свидетел на това невероятно отиграване. Рухнал на четири крака, той леко се олюляваше и правеше неистови опити да си спомни къде се намира. Стадионът изригна. Франко го грабна през кръста и го изнесе извън терена. Съотборниците се струпаха отгоре му. Съумя да се задържи на крака, но не без чужда помощ. Сам реши, че е умрял, но беше прекалено омагьосан от хващането, за да реагира на куотърбека си.

Развяваха се знамена, аплодисментите бяха оглушителни. Реферите най-после възстановиха реда и маркираха удар от 15 ярда. След който Филипо отбеляза още една точка.

Чарли Крей написа:

Топката прелетя 76 ярда, без да се превърти нито веднъж, но гениалността на паса избледня пред великолепното поемане в другия край на терена. Бил съм свидетел на страхотни тъчдауни, но, верни приятели на тази игра, трябва откровено да ви призная, че никога не съм виждал подобно нещо. Един кльощав италианец на име Фабрицио Боноци спаси Докъри от поредното унизително поражение.

Филипо нанесе страхотен шут при началния удар и топката литна високо към крайната зона на противника. При третия опит добрият стар Томи заобиколи левия офанзивен блокировач и размаза куотърбека. Последното му отиграване за „Пантерите“ действително беше страхотно.

При четвъртия опит куотърбекът на Бергамо стана жертва на лошо изпълнение на бързо разиграване и беше принуден да захлупи топката с тяло на петярдовата линия. Резервната скамейка на „Пантерите“ отново изригна, но бързо бе заглушена от дружния рев на техните привърженици.

Петдесет секунди преди края Рик смъркаше амоняк край страничната линия. Алберто подреди нападението, след което просто легна върху топката, два пъти поред. Прозвуча последният съдийски сигнал. „Пантерите“ от Парма спечелиха първия „Супербоул“ в своята история.