Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le salaire de la peur, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
VankataPd (2016 г.)

Издание:

Жорж Арно. Възнаграждение за страха

Превела от френски Пенка Пройкова

Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1963

Редактор: Георги Чакъров

Художник: Л. Купенов

Худ. редактор: Цв. Костуркова

Техн. редактор: Н. Панайотов

Коректор: А. Василева

Дадена за набор на 3. VII. 1963 год.

Подписана за печат на 26. VII. 1963 год.

Печатни коли 9

Издателски коли 6 84

Формат 1|32 от 84|108 Тираж 20100

ЛГ — IV

Цена 1963 г. — 0,72 лв.

Поръчка № 656

Подвързия ДПК „Димитър Благоев“

Печатница на Националния съвет на Отечествения фронт

История

  1. — Добавяне

Предисловие

Някогашните апахи си татуираха на челото думата „Fatalitas“. Но латинският fatum няма нищо общо с този отвратителен и сляп лош късмет, с който те обичаха да обясняват неуспехите си. Съдбата си знае работата. Тя е дори прекалено взискателна.

Един тропически скитник днес или утре загубва крака си в устата на някоя акула; заразява се от проказа; облечен в скафандър, търси диаманти в някоя река на шест метра дълбочина със съмнителен съдружник в постовете за безопасност. Неслучайно човек се отдава на такива професии. На колко хора такова нещо не би могло да се случи.

Съдбата поема своя човек още от люлката.

На всеки от тези хора често се случва да се озове лице с лице със собствената си смърт. Тя има различни образи. Коварна, мрачна и посърнала в дните на болест и нищета; няма и неуловима; или виеща и шумна. Тя е нощта само с един триъгълник от небето над тебе без нито една звезда. Тя е смъртоносен паразит, който ще ти изгризе плътта край бреговете на река, бистра като европейските. Или може би нещо друго. Например сюжетът на тази книга.

Невинаги печели смъртта. Но щом отново се сблъскаме с нея, думата „отвъд“ добива своята стойност. Хората и вещите от „отвъд“ са забравени, изчезнали — някогашни. За тях вратите са затворени.

Тогава, останал без връзка с външния свят, без възможности — дори и да съществуваха, те нямаше да имат значение — между човека и страха му, който, бягайки от своя затвор, той отнася със себе си volens, nolens; на чист френски език — Invitus invitam… се заплита трагедия… За да я изразят, скитниците са отхвърлили истинските думи; те употребяват проклятието и ругатнята. А също така се отказват и да мислят; душата им не ги интересува.

Между тях за интелигентен минава този, който знае как да използува удобния момент. Има място за чувствителност на кормилото на един камион. Има също така лиризъм в кирката и в коритото за промиване на златен пясък.

Те живеят до земята под тропическото слънце мъжествен и долен живот като на шега. Оголили са до последен предел лъжливата живописност на взетите назаем възможности.

Такава е поезията на възнаградения риск.

Ж. А.